Постинг
08.05.2010 01:03 -
Цветан Василев и Делян Пеевски вече имат цяла медийна империя
"Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие."
Джон Р. Р. Толкин, "Властелинът на Пръстените"
Групата около Корпоративна банка и нейният собственик Цветан Василев, която изкупи редица вестници и държи сериозна част от разпространителския пазар на печатни произведения, постъпателно си осигурява контрол и върху разпространението на телевизиите.
Преди около месец една офшорна компания, свързана с Василев, договори да купи от БТК половината от дружеството, което осигурява радио- и телевизионното разпръскване в България.
Миналата седмица беше обявено, че през него ще бъде придобита друга интересна фирма - "Тауърком България", местният представител на едноименния словашки производител на телекомуникационно оборудване.
"Тауърком" спечели преди време конкурса за изграждане на т.нар. мултиплекси. Това са устройствата, чрез които ще се разпространяват сигналът на телевизиите в близко бъдеще, когато всички те трябва да преминат към дигитално излъчване.
Тези последни развития едва ли са били известни на докладчиците към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), когато миналия петък в позицията си за България институцията предупреди, че според нея в страната гаранциите срещу натиск над телевизиите, радиостанциите и вестниците са само формални.
"Фактът, че основните медии се управляват от хора с голямо политическо влияние, помага за атмосфера на недоверие към медиите и за създаване на впечатление на зависимост от изпълнителната власт, както и от други сфери на влияние", се казва в доклада.
Пак тази седмица шефът на медийната програма във фондация "Конрад Аденауер" Матиас Барнер направи подобна констатация. "Често [в България] не се знае кой стои зад някоя медия. Или пък, ако се знае поне отчасти, то това са отношения на собственост, които се отличават с корупция и олигархични структури на власт", казва той.
Ако сделката за "Тауърком" бъде одобрена, същата схема на неясна собственост и съмнителни обвързаности ще се пренесе и в разпространението на телевизии и радиостанциите.
Мулти какво?
Цифровизацията на българския ефир трябва да протече на два етапа и на всеки от тях ще бъдат изградени по три мултиплекса. "Тауърком" спечели конкурс за две от системите, а в момента тече конкурс за третата, която трябва да разпространява обществените медии.
Операторът на мултиплекса е важен, защото той получава (макар и с известни ограничения) власт върху това коя телевизия да влезе в цифровия ефир. Ако сделката за "Тауърком" бъде одобрена, това ще означава, че групата около Цветан Василев ще контролира отчасти и и избора на телевизионните сигнали в ефира.
Според сегашния вариант на Закона за електронните съобщения всеки мултиплекс ще може да излъчва между четири и десет програми, две от които задължително ще са български и ще бъдат избирани от Съвета за електронни медии (СЕМ).
Останалите ще бъдат избирани от оператора на мултиплекса, след като СЕМ определи профила им - спортни, музикални, новинарски и пр. По закон сегашните национални телевизии задължително ще получат достъп до цифровия ефир. bTV и Nova ще имат право на по три канала, а Pro BG и TV7 (свързана с Цветан Василев) по един.
За да бъде картината пълна, следва да направим и уточнението, че групата около Цветан Василев участва и в конкурса, който КРС обяви, за обществения мултиплекс. Държавата реши в този конкурс да участват частни компании, тъй като инвестицията в подобна мрежа е доста висока. В конкурса участват общо шест компании, сред които и австрийската ORS през дружеството "Бългериън бродкастинг системс".
Още в края на миналата година ORS реши да обжалва решението на КРС, с което лицензът за изграждането на първите два частни мултиплекса в България бе дадено на "Тауърком". Мотивът за атакуването на решението пред Върховния административен съд е, че ORS бе формално отстранена като компания, свързана с телевизионен оператор (австрийската обществена телевизия ORF притежава 60% от ORS).
Според фирмата обаче решението на КРС е незаконосъобразно, защото законовото ограничение е приложено за свързаност с чуждестранна медиа. Тогава от екипа на ORS коментираха, че това решение противоречи както на конкретните правни норми, така и на духа на закона, които имат за цел защита на конкуренцията в България.
Офшорни медии
Според българските закони собственик на тв канал не може да притежава мултиплекс. Групата около Цветан Василев и Корпоративна търговска банка също притежава в медийните си активи телевизии - TV7 и BBT. Според официалната версия собственик на първия канал е австрийски фонд, специално създаден с инвестиционна цел в областта на медиите, като Цветан Василев е само негов финансов консултант.
На подобна позиция в процеса на сключване на сделката беше обявена и Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски. В действителност най-вероятно сделката е финансирана от Корпоративна търговска банка и групата упражнява контрол върху нея, така както и върху вестниците си. По регистрация обаче каналът е собственост на кипърска компания и ако българските власти подходят формално, той може да получи разрешение да придобие мултиплексите.
Същият е случаят и с BBT, която е собственост на "Нова българска медийна група". Тя формално е притежавана от Ирена Кръстева, но всъщност е изцяло финансирана от Корпоративна търговска банка, където са заложени всичките й акции.
Така, ако продажбата на "Тауърком" бъде одобрена, ще се получи парадоксът, че една открита и нормална компания като австрийската ORS не може да участва в разпространението на български канали, защото има телевизия в Австрия, а скритият зад различни кипърски офшорки Цветан Василев да направи точно това, което духът на закона забранява.
Ако КЗК одобри двете сделки, Mancelord Limited и БТК като съсобственици в "НУРТС България" ще придобият правото да строят частните мултиплекси и отделно ще кандидатстват за обществения мултиплекс.
Така "НУРТС България" може да се окаже собственик не само на инфраструктурата от тв предаватели, но и на половината мултиплекси в страната. Освен това в ръцете на двете компании ще бъде единствената предавателна мрежа и мултиплексите за първата фаза на цифровизацията, което ги превръща в монополист на цифровото разпространение.
В края на управлението на тройната коалиция, не без лобирането на групата около Цветан Василев, беше отменена и друга забрана - за едновременно притежаване на разпространителската мрежа и мултиплекс. Ако тя беше останала, в момента сделката за "Тауърком" нямаше да е възможна.
Смисълът на забраната беше да се предотврати концентрацията на голям ресурс и съответно злоупотребата с него. След силен натиск от страна на ДПС ограничението беше отменено с мотива, че може да отблъсне сериозните инвеститори от българския пазар, за които няма да е изгодно да са собственици само на мрежата.
Според два източника от медийния пазар е възможно участие в офшорката, която купува мултиплексите и мрежата за излъчване, да има и властелинът на рекламния пазар Красимир Гергов. Заради неясната собственост обаче това е трудно за доказване.
КРС ще има становище по сделката за ефирните предаватели до 20 май, коментира председателят й Веселин Божков. "Телекомуникационният регулатор не проверява собствеността на бъдещия притежател, а как ще се променят пазарните дялове след продажбата", обясни Божков.
"Ще се интересуваме дали аналоговото излъчване на БНТ и БНР ще продължи да бъде ангажимент на НУРТС", допълни Петър Рендов, член на КРС. Според него надзорът върху медийната концентрация не е в правомощията на регулатора.
КЗК също трябва да се произнесе по сделката. Нейното решение се очаква в началото на юни, но антимонополният орган може да поиска отсрочка от четири месеца, в случай че се нуждае от по-изчерпателен анализ. КЗК проверява дали двете страни са от свързани бизнеси и дали ще създават монополен играч на пазара.
Комисията също така проверява произхода на капитала, но този контрол е по-скоро формален и едва ли може да спре сделката. КЗК може да постави на обединената компания условия, под които да работи, но все още не е ясно дали това ще се случи в казуса с НУРТС.
Как се стигна дотук?
Медийната инвазия на хората около Корпоративна търговска банка започна преди около три години, в пика на управлението на тройната коалиция. Тогава те изкупиха последователно вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика" и "Меридиан мач".
На следващ етап от Любомир Павлов - ковчежника на Стефан Софиянски, беше купена TV7 заедно с в. "Експрес". Групата има собственост и в най-тиражния български седмичник - "Уикенд", както и уебсайтове. Според непотвърдена официално информация Цветан Василев и Делян Пеевски контролират и сайтовете vsekiden.com и bnews.bg.
В началото на тази експанзия един от големите въпроси, които се задаваха, беше откъде Корпоративна търговска банка (КТБ) намира финансиране за медийните сделки. Почти всички компании, в които тя има интерес, са или губещи, или на много минимална печалба.
Отговорът на въпроса стана малко по-ясен след падането на тройната коалиция от власт. Тогава се разбра, че в КТБ са концентрирани над 35% от парите на държавните дружества, при положение че банката има под 3% пазарен дял. В крайна сметка се получава така, че медийните инвестиции на Цветан Василев са финансирани от държавата.
По същия опосредстван начин сега с парите на данъкоплатците ще бъде финансирано завладяването на тв разпространението. И което е още по-лошо, заедно с него ще върви налагането на канцерогенния журналистически модел на групата около Цветан Василев и Делян Пеевски, който освен всичко друго включва изключително угодничество към властта. Защото все пак тя му плаща сметките.
Джон Р. Р. Толкин, "Властелинът на Пръстените"
Групата около Корпоративна банка и нейният собственик Цветан Василев, която изкупи редица вестници и държи сериозна част от разпространителския пазар на печатни произведения, постъпателно си осигурява контрол и върху разпространението на телевизиите.
Преди около месец една офшорна компания, свързана с Василев, договори да купи от БТК половината от дружеството, което осигурява радио- и телевизионното разпръскване в България.
Миналата седмица беше обявено, че през него ще бъде придобита друга интересна фирма - "Тауърком България", местният представител на едноименния словашки производител на телекомуникационно оборудване.
"Тауърком" спечели преди време конкурса за изграждане на т.нар. мултиплекси. Това са устройствата, чрез които ще се разпространяват сигналът на телевизиите в близко бъдеще, когато всички те трябва да преминат към дигитално излъчване.
Тези последни развития едва ли са били известни на докладчиците към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), когато миналия петък в позицията си за България институцията предупреди, че според нея в страната гаранциите срещу натиск над телевизиите, радиостанциите и вестниците са само формални.
"Фактът, че основните медии се управляват от хора с голямо политическо влияние, помага за атмосфера на недоверие към медиите и за създаване на впечатление на зависимост от изпълнителната власт, както и от други сфери на влияние", се казва в доклада.
Пак тази седмица шефът на медийната програма във фондация "Конрад Аденауер" Матиас Барнер направи подобна констатация. "Често [в България] не се знае кой стои зад някоя медия. Или пък, ако се знае поне отчасти, то това са отношения на собственост, които се отличават с корупция и олигархични структури на власт", казва той.
Ако сделката за "Тауърком" бъде одобрена, същата схема на неясна собственост и съмнителни обвързаности ще се пренесе и в разпространението на телевизии и радиостанциите.
Мулти какво?
Цифровизацията на българския ефир трябва да протече на два етапа и на всеки от тях ще бъдат изградени по три мултиплекса. "Тауърком" спечели конкурс за две от системите, а в момента тече конкурс за третата, която трябва да разпространява обществените медии.
Операторът на мултиплекса е важен, защото той получава (макар и с известни ограничения) власт върху това коя телевизия да влезе в цифровия ефир. Ако сделката за "Тауърком" бъде одобрена, това ще означава, че групата около Цветан Василев ще контролира отчасти и и избора на телевизионните сигнали в ефира.
Според сегашния вариант на Закона за електронните съобщения всеки мултиплекс ще може да излъчва между четири и десет програми, две от които задължително ще са български и ще бъдат избирани от Съвета за електронни медии (СЕМ).
Останалите ще бъдат избирани от оператора на мултиплекса, след като СЕМ определи профила им - спортни, музикални, новинарски и пр. По закон сегашните национални телевизии задължително ще получат достъп до цифровия ефир. bTV и Nova ще имат право на по три канала, а Pro BG и TV7 (свързана с Цветан Василев) по един.
За да бъде картината пълна, следва да направим и уточнението, че групата около Цветан Василев участва и в конкурса, който КРС обяви, за обществения мултиплекс. Държавата реши в този конкурс да участват частни компании, тъй като инвестицията в подобна мрежа е доста висока. В конкурса участват общо шест компании, сред които и австрийската ORS през дружеството "Бългериън бродкастинг системс".
Още в края на миналата година ORS реши да обжалва решението на КРС, с което лицензът за изграждането на първите два частни мултиплекса в България бе дадено на "Тауърком". Мотивът за атакуването на решението пред Върховния административен съд е, че ORS бе формално отстранена като компания, свързана с телевизионен оператор (австрийската обществена телевизия ORF притежава 60% от ORS).
Според фирмата обаче решението на КРС е незаконосъобразно, защото законовото ограничение е приложено за свързаност с чуждестранна медиа. Тогава от екипа на ORS коментираха, че това решение противоречи както на конкретните правни норми, така и на духа на закона, които имат за цел защита на конкуренцията в България.
Офшорни медии
Според българските закони собственик на тв канал не може да притежава мултиплекс. Групата около Цветан Василев и Корпоративна търговска банка също притежава в медийните си активи телевизии - TV7 и BBT. Според официалната версия собственик на първия канал е австрийски фонд, специално създаден с инвестиционна цел в областта на медиите, като Цветан Василев е само негов финансов консултант.
На подобна позиция в процеса на сключване на сделката беше обявена и Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски. В действителност най-вероятно сделката е финансирана от Корпоративна търговска банка и групата упражнява контрол върху нея, така както и върху вестниците си. По регистрация обаче каналът е собственост на кипърска компания и ако българските власти подходят формално, той може да получи разрешение да придобие мултиплексите.
Същият е случаят и с BBT, която е собственост на "Нова българска медийна група". Тя формално е притежавана от Ирена Кръстева, но всъщност е изцяло финансирана от Корпоративна търговска банка, където са заложени всичките й акции.
Така, ако продажбата на "Тауърком" бъде одобрена, ще се получи парадоксът, че една открита и нормална компания като австрийската ORS не може да участва в разпространението на български канали, защото има телевизия в Австрия, а скритият зад различни кипърски офшорки Цветан Василев да направи точно това, което духът на закона забранява.
Ако КЗК одобри двете сделки, Mancelord Limited и БТК като съсобственици в "НУРТС България" ще придобият правото да строят частните мултиплекси и отделно ще кандидатстват за обществения мултиплекс.
Така "НУРТС България" може да се окаже собственик не само на инфраструктурата от тв предаватели, но и на половината мултиплекси в страната. Освен това в ръцете на двете компании ще бъде единствената предавателна мрежа и мултиплексите за първата фаза на цифровизацията, което ги превръща в монополист на цифровото разпространение.
В края на управлението на тройната коалиция, не без лобирането на групата около Цветан Василев, беше отменена и друга забрана - за едновременно притежаване на разпространителската мрежа и мултиплекс. Ако тя беше останала, в момента сделката за "Тауърком" нямаше да е възможна.
Смисълът на забраната беше да се предотврати концентрацията на голям ресурс и съответно злоупотребата с него. След силен натиск от страна на ДПС ограничението беше отменено с мотива, че може да отблъсне сериозните инвеститори от българския пазар, за които няма да е изгодно да са собственици само на мрежата.
Според два източника от медийния пазар е възможно участие в офшорката, която купува мултиплексите и мрежата за излъчване, да има и властелинът на рекламния пазар Красимир Гергов. Заради неясната собственост обаче това е трудно за доказване.
КРС ще има становище по сделката за ефирните предаватели до 20 май, коментира председателят й Веселин Божков. "Телекомуникационният регулатор не проверява собствеността на бъдещия притежател, а как ще се променят пазарните дялове след продажбата", обясни Божков.
"Ще се интересуваме дали аналоговото излъчване на БНТ и БНР ще продължи да бъде ангажимент на НУРТС", допълни Петър Рендов, член на КРС. Според него надзорът върху медийната концентрация не е в правомощията на регулатора.
КЗК също трябва да се произнесе по сделката. Нейното решение се очаква в началото на юни, но антимонополният орган може да поиска отсрочка от четири месеца, в случай че се нуждае от по-изчерпателен анализ. КЗК проверява дали двете страни са от свързани бизнеси и дали ще създават монополен играч на пазара.
Комисията също така проверява произхода на капитала, но този контрол е по-скоро формален и едва ли може да спре сделката. КЗК може да постави на обединената компания условия, под които да работи, но все още не е ясно дали това ще се случи в казуса с НУРТС.
Как се стигна дотук?
Медийната инвазия на хората около Корпоративна търговска банка започна преди около три години, в пика на управлението на тройната коалиция. Тогава те изкупиха последователно вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика" и "Меридиан мач".
На следващ етап от Любомир Павлов - ковчежника на Стефан Софиянски, беше купена TV7 заедно с в. "Експрес". Групата има собственост и в най-тиражния български седмичник - "Уикенд", както и уебсайтове. Според непотвърдена официално информация Цветан Василев и Делян Пеевски контролират и сайтовете vsekiden.com и bnews.bg.
В началото на тази експанзия един от големите въпроси, които се задаваха, беше откъде Корпоративна търговска банка (КТБ) намира финансиране за медийните сделки. Почти всички компании, в които тя има интерес, са или губещи, или на много минимална печалба.
Отговорът на въпроса стана малко по-ясен след падането на тройната коалиция от власт. Тогава се разбра, че в КТБ са концентрирани над 35% от парите на държавните дружества, при положение че банката има под 3% пазарен дял. В крайна сметка се получава така, че медийните инвестиции на Цветан Василев са финансирани от държавата.
По същия опосредстван начин сега с парите на данъкоплатците ще бъде финансирано завладяването на тв разпространението. И което е още по-лошо, заедно с него ще върви налагането на канцерогенния журналистически модел на групата около Цветан Василев и Делян Пеевски, който освен всичко друго включва изключително угодничество към властта. Защото все пак тя му плаща сметките.
ПОТЪРПЕВШИ ОТ ЧСИ-ТА С ПЕТИЦИИ КЪМ ВСС, ...
НОВ ПОГЛЕД ВЪРХУ РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА ДАВА...
Слабото място на капитализма
НОВ ПОГЛЕД ВЪРХУ РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА ДАВА...
Слабото място на капитализма
Търсене
