Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2010 09:25 - Н.В. Симеон II: Борисов е с добри намерения и медиите го обожават
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 743 Коментари: 0 Гласове:
1



Н.В. Симеон II: Премиерската работа е изключително отговорна    

11.05.2010 , Бисера Фабрио, списание "Глобус", Хърватия

  image Баща ми имаше подкрепата на народа за спасяването на евреите

Авторитетното хърватско списание за политика „Глобус” посвети 5 страници на Н.В. Симеон II. Материалът, който включва исторически факти от неговия живот, снимки и интервю в резиденция „Врана”,  излезе в невечерието на Деня на Европа и 65-годишнината от края на Втората световна война. Повод за публикацията е предстоящото гостуване на Симеон Сакскобургготски в Загреб. След седмица той ще бъде почетен гост на Четвъртия Фестивал на еврейското кино.

Царят бе поканен в Загреб лично от организатора на събитието- холивудският продуцент, носителят на Оскар Бранко Лустиг. Той е един от малкото оцелели от концлагера Аушвиц. Продуцент е на филма на Стивън Спилбърг „Списъкът на Шиндлер”. Фестивалът в Загреб е едно от важните обществени събития в Хърватия, на което присъства целият политически и културен елит, както и много дипломати.

- Ваше Величество, да се пренесем петнадесетина години назад във времето, когато за първи път се върнахте в България. Какви бяха очакванията Ви в онзи момент и каква реалност Ви посрещна в София?

- Това беше може би най-големият емоционален шок, който съм изживявал. Петдесет години бях бежанец, и понеже ги броях точно - 49 години и девет месеца в изгнание! Бях трогнат, че съм отново в страната си, но хората се изненадваха, когато им казвах, че всъщност много малко се е променила. Разбира се, в идеологически и политически смисъл промените бяха радикални и дълбоки, но в самия вид на града нямаше съществени промени. България дълго беше изолирана и обстоятелствата бяха такива, че съвременните влияния бавно достигаха до София, не както на Запад. Затова бях изненадан, че това е София такава, каквато я помнех от детството си. В периода 1996 г. -2001 г., когато реших да остана за постоянно в България, при всяко мое идване в София, само за няколко седмици или месеци, забелязвах големи промени. Когато обаче за първи път след половин век пристигнах в родния си град, ми се стори, че някой го е замразил във времето.

-
Как се информирахте по време на изгнанието си за случващото се в България? Имаше ли хора, които Ви бяха останали верни?

- Разбира се. По онова време ги нямаше днешните технологии и комуникации. Не можехме да се обадим на някого в България по телефона и да го попитаме какво става, това беше твърде опасно за тези хора, макар че мнозина рискуваха, за да ни помагат и бяха лоялни към семейството ни. Комуникацията с членовете на царското семейство беше забранена. Естествено, следяхме в медиите случващото се в България, но голяма част от материалите бяха цензурирани и получавахме само половинчата представа. По принцип не можехме да научим кой знае колко от тях, тъй като се говореше главно за успехите на Партията. Информация получавахме от хора, избягали от България, посещавахме бежанските лагери в Италия, Австрия и Германия... Винаги, когато се оказвахме сред българската диаспора, в която и да е част на света, те искаха да ни разкажат онова, което знаеха за ставащото. Бяхме сравнително добре информирани и поддържахме някакъв вид връзка с Родината.

- Вие сте първият монарх, печелил избори и станал министър- председател. Защо рискувахте да участвате в изборите? Какво ви привлече към политиката?

- Всъщност в политиката съм по рождение. Решението ми да се ангажирам политически обаче не беше взето за една нощ. От 1996 г., когато дойдох в България, чак до 2001 г., когато трябваше да поема премиерския пост, внимателно проучвах обстановката, наблюдавах какво става. В момента, в който прецених, че мога и това за мен е предизвикателство, защото желая да допринеса за страната си, това вече беше добре обмислено, а не набързо взето решение. Когато изборните резултати показаха, че НДСВ е победило съперниците си, се почувствах длъжен пред избирателите и не можех да направя нищо друго, освен да приема предизвикателството на министър-председателския пост. Разбира се, можех да кажа: “О, благодаря, не искам”, но нямаше да е честно от моя страна. Мисля, че хората нямаше да ме разберат, ако бях постъпил така. Действително не пожелавам на никого този пост.

- Защо?

- Тази работа е изключително отговорна и не можете да я вършите без желание или без да се отдадете в максимална степен. В този мандат и аз и моят екип вложихме много енергия, добри намерения и позитивно мислене. Ръководеше ни прекрасната идея, че ще влезем в ЕС - това беше желанието и основният мотив, който ни движеше напред. Целта за влизане в ЕС беше най-важната цел на цяла България, с този проект се ангажираха и нашите сънародници от диаспората, които решиха да се върнат в България и да помагат. Докато бях в изгнание имах възможност да създам многобройни връзки и контакти, познавах хора на високи постове в страните от ЕС и това помогна да отворим много врати. Може да ви прозвучи като куриоз, но освен всичко друго, на мен като министър-председател, изключително ми помагаше и това, че имах такава биография зад гърба си. Много хора на важни позиции в различни страни искаха да се срещнат с мен и инициираха контакти, защото желаеха да видят „що за птица съм”. Това, че бях и министър-председател, беше нещо ново и необичайно.

- Целта за членство в ЕС беше реализирана през 2007 г., когато вече не бяхте министър-председател. Доволни ли са хората в България от членството в Съюза? Бяха ли изпълнени очакванията им?

- Проблемът с очакванията винаги съществува, защото става дума за субективни възприятия. Когато очакванията не са изпълнени, започват критиките, хората започват да се питат как е възможно онова, което са си представяли,  да не става. Никой, разбира се, не е казвал, че ще живеем като в Швеция, например, това просто ни се иска, това са очаквания. Логично е, че всички сме нетърпеливи, но промените изискват време. Хърватия предстои да влезе в ЕС, но по много критерии тя беше по-подготвена за членството от нас. Съжалявам и считам за грешка, че Хърватия не влезе в ЕС през 2004 г. или заедно с нас през 2007 г., защото сега в Съюза е налице значително по-малък ентусиазъм по отношение на разширяването, отколкото преди... Спомням си, че когато се подготвяхме за членстовто, тогавашният македонски министър-председател ми каза: „Блазе ви, сега тези от ЕС ви гледат под лупа, а когато ние ще трябва да влизаме, ще ни гледат под микроскоп” И това е самата истина.

- България се гордее с балканската си идентичност. Ние в Хърватия предпочитаме понятието “европейски югоизток”...

- Аз също предпочитам това понятие, вместо Балкани. За съжаление, “балканското” придоби отрицателен смисъл, ние сами придадохме отрицателно значение на това понятие. Балканите са територия, на която всичко може да се случи и всичко може да се очаква. Затова аз също предпочитам другото определение.

- Като се има предвид, че сте израснали на Запад, как свикнахте с “балканското”?

- Винаги съм чел много. В произведенията си нашите български писатели чудесно описват “балканското” и неговото значение, така че бях подготвен за това, което ме очакваше.

- Какво е мнението Ви за новия министър-председател на България Бойко Борисов? Той също е изключително необикновена политическа фигура, бил е телохранител, сега е министър-председател, обявил е война на корупцията... Медиите в България го обожават. Върши ли добре работата си?

- Познавам го добре, но какво точно може да направи е рано да се каже, тъй като правителството беше сформирано през втората половина на миналата година. Мисля, че е човек с добри намерения, който несъмнено ще положи много усилия. В България е много популярен и това е предимство, което трябва да използва.

- Хората, участвали заедно с Вас в политиката или в бизнеса, журналистите, които следят изявите Ви, Ви хвалят преди всичко за това, че въпреки синята кръв, министър-председателския пост и царския престол, от 6 -годишна възраст, сте нормален, обикновен човек. Как възприемате това?

- Това е наистина чудесен комплимент. Върху формирането на характера ми много повлия това, че израснах в изгнание. Това ми преподаде много трудни уроци. Никога не съм се възприемал прекалено сериозно и мисля, че това е много здравословно отношение към самия себе си. Хората, които се имат за “велики” и мислят, че имат директна линия с Господ, се възприемат много погрешно. Те губят връзката с действителността. Аз съм реалист.
 
- Каво помните от детството си тук в България?


- Спомням си твърде много неща, но не защото имам изключително силна памет, а защото шокът, предизвикан от смъртта на баща ми беше толкова голям, че картините са се врязали в спомените ми. Когато напускахме, България бях на девет години и разбирах случващото се. Именно оттук отпътувахме за чужбина. Никога няма да забравя първата нощ, прекарана във „Врана” след завръщането ми. Бях абсолютно сам. Цяла нощ не можах да мигна. Сякаш гледах филм, в който сцените от живота ми се нижат пред очите ми една след друга. В главата си имах хиляди въпроси, но бях и щастлив, защото дочаках да се върна у дома.

- Как си обяснявате факта, че твърдият комунистически режим, какъвто беше този в България, успя да оцелее 50 години?

- Нещата трябва да се разглеждат в контекста на времето. След Втората световна война и последвалите промени, новият режим се основаваше на страха, влияеше върху всички сфери на човешкия живот и продължи две-три поколения. По принцип човешкият дух се стреми към свободата, обича я и я търси. Въпросът е обаче е колко време минава до това освобождаване. Слава Богу, че днес почти всички европейски страни са демократични. Известно ви е, че по времето на комунизма за нас в България пътуването в Югославия вече беше отиване на Запад. Може да звучи изтъркано, но свободата действително е безценна. Да, днес в България се чувства известна носталгия към комунистическите времена, но тя се появява сред поколението на по-старите хора, спомените на народа се променят. Днес младежите в България не знаят кой е Сталин. Смятам, че историята трябва да се учи във висшите училища, а не по-рано, когато младите хора могат вече сами да осмислят фактите и да си правят изводи.

- Въпреки че България е била съюзник на Хитлер, баща Ви отказва сляпо да изпълнява разпорежданията на Фюрера. Спомняте ли си да е говорил за това у дома? Освен че отказва да изпрати български войници на Източния фронт, той се възпротивява на депортирането на евреи в лагерите. Това решение носеше ли риск за него и семейството Ви?

- Това решение е било много трудно, защото макар България да беше съюзник на Германия, баща ми не вървеше по течението. Трябва обаче да се знае, че нещата рядко зависят от един отделен човек. Всъщност самите българи никога не са имали нищо против евреите, така че баща ми имаше подкрепата на народа. Църквата ни векове наред е съжителствала с други църкви, тук историята е преплетена и има най-различни влияния. Удивително е, че е успял, макар да съм убеден, че срещите му с Хитлер са били трудни и мъчителни, особено последната, която преминава изключително бурно. Нацистите не могат да приемат един техен съюзник да се възпротивява на политиката им.

- Страхувахте ли се, напускайки България през 1946 г. заедно с майка си и сестра си?

- В определена степен да, защото край нас убиваха хора. Трябваше да се качим на влака на гара извън София, а не в самия град, за да не ни види някой. Руските войници ни откараха до гарата и това беше много неприятно и тежко преживяване. Детето обаче възприема света по друг начин, не като възрастните. Когато пристигнахме в Египет бях във възторг от Александрия. Тя наистина беше космополитна. Освен това, до този момент не бях ходил на училище /б.а престолонаследникът дотогава е обучаван от частни учители/, а сега седях на ученически чин, заедно с деца от всякакви нации и религии... Това беше напълно ново изживяване. Тогава Александрия беше за мен най-необикновеното място на света.

- Истина ли е, че Сталин Ви е пощадил? Когато наредил да убият членовете на Регентския съвет, той разпоредил: “Не закачайте момчето!”

- Съществуват някои документи, които не съм виждал, изпратени от Москва в Централния комитет, в които пише нещо подобно, че трябва “да се внимава с малкото момче”. Може би това е интерпретирано по този начин. Убийството на деветгодишно дете би било лоша реклама дори в комунистическия свят.

- Бихте ли влезли отново в политиката и още веднъж да се кандидатирате за министър-председател?

- О, за Бога, не. За всичко в живота си има време и причина. Не бих искал отново да се окажа във водовъртежа на 18-часовия работен ден и стреса, предизвикан от това. Когато сте министър-председател трябва да учите твърде много неща, това е работа, която изисква толкова много от вас. Аз съм изключително самокритичен и винаги очаквам много от себе си. Затова работих усилено и действително на ръба на изтощението.

- Кое беше най-трудно за научаване?

- Трудно ми беше да възприема манталитета на бюрокрацията. Не искам да генерализирам, но в повечето случаи първият отговор, който чувах, беше “не може”. Почти не съществуваше инициативност, а за отговорност никой не искаше и да чуе. Това беше наследството на комунизма: за всички, инициативата и отговорността бяха нещо “отгоре”. Това трябваше да се промени. Най-хубавото обаче беше, че след 50 години отново можех да служа на България.


http://www.ndsv.bg/content/2996.html

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=165135
 


Тагове:   медиите,   НВ,   намерения,   обожават,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13160709
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930