Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2010 09:34 - Премеждията на един инвеститор в България
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 2188 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Алекс Хайрабедян: Един инвеститор срещу административния ад
image

Алекс Хайрабедян, изпълнителен директор на "Пайплайф България"
Фотограф: Красимир Юскеселиев

image

Алекс Хайрабедян е живял в България до 15-ата си годишнина. Преди четири години се завръща отново в страната като представител на компанията "Пайплайф", за която работи повече от десет години (виж визитката на фирмата). Менажира проект за завод за пластмасови тръби, прицелен в пазара на Балканите и за който през януари 2009 г. българското дъщерно дружество на компанията получава сертификат за инвеститор клас А. Документът "служи единствено за изграждане на имидж и нищо повече", е изводът на Хайрабедян след година и четири месеца, през които преминава през няколко кръга на административния и нормативен ад в държавата. Напомняме - действието се развива в период на задълбочаваща се криза и срив на чуждите инвестиции.
Официално сертификатът беше връчен на компанията в края на април т.г., на тържествена церемония от министъра на икономиката Трайчо Трайков. Почти по същото време стана ясно, че агенцията за инвестиции подготвя промени в правилника към закона, които да разширят обхвата и да облекчат условията за чуждите вложители. Решихме да ви представим историята на този инвеститор клас А, защото, ако държавните институции, местната власт и частните монополисти не променят манталитета си, и най-прекрасните текстове на хартия няма да помогнат на България да привлече наистина качествени капитали. И защото сме убедени, че преживяното от Хайрабедян за съжаление не е изключение.
 
"Пайплайф" е основана през 1989 г. като обединение между белгийската "Солвей" и австрийската "Винербергер". Дружеството започва дейност в три страни - Австрия, Франция и Германия. От 1990 г. до 2008 г. компанията непрекъснато се разширява, като купува заводи в Европа и навлиза на пазарите в Северна Америка, Русия, Обединеното кралство и Украйна. През 2006 г. инвестира в строителството на завод и в Русия.
Разполага общо с 29 производствени бази в 28 страни.
През 2005 г. "Пайплайф" отваря търговско представителство в България, в Пловдив, а сега строи фабрика в Ботевград. Стойността на проекта е 32.4 млн. евро.



Г-н Хайрабедян, как реши компанията "Пайплайф" да построи завод в България?
- Идеята дойде с развитието на потенциала на балканския пазар. Изчислихме, че при 40 млн. жители предполагаемият обем е доста сериозен и може да бъде сравняван с пазар като Полша. Така взехме решение да започнем производство. Двоумяхме се между Южна Румъния и България, спряхме се тук, защото мястото е по-централно.

Няма да сте единствената фирма, която предлага тръби, притеснява ли ви конкуренцията?
- Има засилена конкуренция, но компаниите, които работят с нови технологии, са малко. В завода ще произвеждаме с най-новото поколение машини за България. Изделията ни ще бъдат с по-добро качество и по-ниска себестойност.

Освен това конкуренцията е при стандартните продукти, а "сърцето на производството" ни ще бъдат профилирани тръби за канализация. Технологията позволява с малък разход на суровина да се произведе нещо изключително здраво и на ниска себестойност. От 2006 г. продаваме такива тръби в България, като ги внасяме от Полша.

С 32.4 млн. евро вложение "Пайплайф" е инвеститор клас А от началото на 2009 г. Какви облекчения сте ползвали досега?
- На практика никакви. И не са виновни отделни хора, а принципът на работа и организацията в държавата. Агенцията за инвестиции на практика няма никакви правомощия. Оттам не могат да направят абсолютно нищо, освен да ни поискат документи, за да ни издадат сертификат.

Той от своя страна служи единствено за изграждане на имидж и нищо повече. Може би за асфалтирането на пътя до завода, ако наистина се случи. Настилката беше лоша още от началото, затова попитахме какво ще стане с пътя. От общината ни отговориха, че ще видят. След това ни поставиха въпроса не може ли ние нещо да направим, аз казах – не. Така общината пое ангажимент да го направи, но само устно.

Местната власт е убедена, че трябва да поддържаме общината вместо нея. В интерес на истината грешката беше наша - ако бяхме разбрали предварително през какво ще минем, най-вероятно нямаше да инвестираме в България.

Как се спряхте на Ботевград за строежа на фабриката?

- След като решихме да инвестираме тук, започнахме да търсим локация. Не получихме никакво съдействие от която и да е било българска институция, включително Българската агенция за инвестиции.

Очаквах, че като отида в агенцията, те ще ми кажат "да, чакай да отидем в тази община или онази, тук има общинско място и т.н.". Там обаче получих отговор - "ето ви сайта на индустриалните зони в България, вижте". Нямаше нужда да ми го показват, аз и преди това го бях погледнал.

Очаквах съдействие, защото знам, че има страшно много общински места, които стоят и които можеха да се дадат на инвеститор като нас на преференциална цена, за да вложим парите си, да открием нови работни места и бизнесът да върви.

След като не получихме съдействие, се принудихме да работим с агенция за недвижими имоти. Гледахме терени на много места. Бяхме се ориентирали по оста Видин – София – Пловдив. Намерихме няколко интересни, но тук възникна друг проблем, който в България е нерешим на практика.

Собствеността се доказва изключително трудно и е много рисковано да се купуват парцели, особено когато искаш да инвестираш около 2-3 млн. евро.

Винаги остава съмнението, че утре може да се появи наследник на наследника, който да каже, че това място е на дядо му и започваме да се съдим. Не сме фирма, която би искала да се занимава със съдебни дела. Изгубихме около седем месеца да търсим. Мястото, което купихме, криеше рискове и все още крие, но според адвокатите ни те са премерени.

В края на 2008 г. държавата реши да изгражда готови индустриални зони, включени в "Национална компания", не ви ли предложиха да инвестирате там?
- Това, което се прави тук, е, меко казано, несериозно, защото на практика всички индустриални зони са частни.

Предложиха ни две, но те бяха частна собственост на известна строителна фирма. Компанията е решила да прави индустриална зона, купува парцели, кoмасира ги, променя предназначението им и търси такива като нас, за да може да им ги продаде на сериозни цени. Това по никакъв начин не е свързано с държавата. До момента, в който ние търсихме, 80-90% от индустриалните зони бяха частни.

Какво стана, след като избрахте мястото?
- Започнахме да търсим строителна фирма, както и да подготвяме нужните проекти за получаване на разрешение за строителство. Тук се сблъскахме с факта, че в България една община, колкото и малка да е тя, има право да прави с инвеститор като нас каквото си пожелае.

Общинският съвет определя по собствено усмотрение големината на всички такси. Например, ако разрешителното за строеж в София струва около 8-10 лв. на кв.м, а когато има съществуваща постройка, сумата е наполовина, тоест 4 лв., в Ботевград разрешителното за строеж струва 14 лв., независимо дали има съществуваща постройка, както е в нашия случай, или не.

И още - в София разрешително за строеж се плаща само за застроени площи, за зелените и за асфалтираните площи не се плаща. В Ботевград се плаща същата сума за открития терен, която плащам и за застроения от 7000 кв.м. Така 90 хил. кв.м по 14 лв. на кв.м ни излизат около 1.3 млн. лв. Това е само разрешение за строеж, нищо друго.

Разходите на общината, за да го издаде, са може би 1000 лв., може да са 5000 лв., дори 10 хил. лв., но не повече. Те все пак получават готови проекти, няма нужда да проектират нищо. Ние плащаме на проектанти, инженери и строителен надзор за проекта, за да го подготвят и съгласуват с институциите.

Колко време отне съгласуването на проекта?

- Нямахме проблеми от гледна точка на време, но разходите за разрешения, съгласувания и други са просто убийствени. Такива такси няма никъде по света.

Искам да отбележа и друг фрапиращ факт. В тази община, и в която и да е било в България, не се получава нищо писмено. Когато плащаш таксата за разрешително за строеж, не получаваш никаква фактура, абсолютно нищо.

Някой ти казва, дори понякога по телефона – трябва да платиш еди-колко си по сметката на общината. Чак когато ги платиш, получаваш документ. Така никой не ти показва кое как е изчислено предварително.

Друг абсурд е, че след като станахме собственици на терена, първото нещо, което общината направи, е да ни поиска такса "смет" и данък "сгради". Аз обясних, че данъка ще платим, но ние не работим и не би трябвало да плащаме такса смет.

Че при нас в момента няма битови отпадъци, а за строителните сме платили на строителя, за да ги депонира. Отговориха ни, че няма значение, защото общинският съвет така е решил и защото в Ботевград всички лъжели с боклука.

За 2009 г. таксата смет възлиза на 45 хил. лв. за услуга, която на практика не сме ползвали. Същата сума ни беше начислена и за 2010 г., въпреки че фабриката все още не работи. Тук ви спестявам и факта, че таксата смет беше изчислена на база отчетна стойност на предприятието, което се прави само тогава, когато не може да се определи реалният размер на отпадъците.

В нашия случай не е правилно, защото "Пайплайф" на практика работи с безотпадъчна технология и плащането по реален обем ще ни излиза в пъти по-евтино.

След като получихте разрешителното, започнахте ли строежа?
- Пред получаването на самото разрешително за строеж имаше още пречки. Цялата организация на строителството в България е непроходима джунгла, където дори фирми с 20-годишен опит и надзор с 40-годишен опит понякога не могат да се оправят.

Условията непрекъснато се променят. Опитах се още през май 2008 г. да разбера каква е процедурата, но никой не можеше да ми каже стъпките една след друга в хронологичен ред, без да изпусне нещо или да размени етапите. Това е една от причините за закъснението на проекта.

В допълнение дори и тези стъпки, които е могло да правиш едновременно, никой не ти казва, че може да се възползваш от това.

Цялото удоволствие ни струваше четири месеца. Проектът минава през много институции за съгласуване. И тук срещнах абсурди, които никой не може да ми обясни. Например – след като областната дирекция за пожарна безопасност съгласува проекта, дойде на проверка районният представител на същата тази дирекция и ни предписа допълнителни мерки.

Самото строителство не ни създаде никакви проблеми. Много съм доволен от фирмата, с която работих. Имахме забавяне единствено заради лошите метеорологични условия, но закъснението ще бъде малко и очаквам, че след три седмици ще приключим.

Това означава ли, че вече може да започнете работа?
- Не, през октомври 2009 г. започна сагата ни с електрическото захранване. Фабриката има нужда от 6 мегавата, като на терена няма съществуващо електрозахранване и трябваше да се прекара ново. Има подстанция на 1.5 км, от която трябваше да се изтегли кабел до нас.

Аз и моите колеги, които се занимават с проекта, решихме, че това е работа за два месеца – теглят кабела, пускат тока и сме готови. Но нещата не са толкова прости. Тук дистрибутор на електричество е фирмата ЧЕЗ и трябваше да подпишем с тях предварителен договор за включване към мрежата. След като го подписахме, минаха два месеца и нищо не се случи.

Отидохме в ЧЕЗ, за да проверим какво става, и те ни отговориха, че трябва да направим проект за прокарване на кабела. Проектът беше направен много бързо от нашите проектанти, но преди да започнем изграждането на трасето, трябваше да подпишем и окончателен договор за присъединяване с ЧЕЗ.

В проектодоговора, който получихме от компанията, пишеше, че "Пайплайф" се задължава да проектира и изгради трасе от 1.5 км, чиято стойност е около 300 хил. лв. След това ЧЕЗ ще го включи към мрежата си и след включването "Пайплайф" трябва да прехвърли собствеността на това трасе на ЧЕЗ.

Самото прехвърляне обаче на практика се оказва безвъзмездно за ЧЕЗ, защото таксата включване като стойност е приравнена на стойността на строителството. Това е абсурд - ако подстанцията е на 500 м, таксата ми включване ще струва колкото да изградя 500 м кабел, а ако е на 5 км, ще е за строежа на 5 км.

Тоест тя не е пропорционална на мощността, която ползваш, а на отстоянието от подстанцията.
Меко казано, се вбесих и започнах да обикалям институциите – Българската агенция за инвестиции, Министерството на икономиката и накрая си уредихме среща в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

При първата ни среща господата от ДКЕВР около 10 минути ми проповядваха защо изобщо сме дошли тук - бяхме с адвоката си, и за какво изобщо става въпрос. Опитах се да им обясня, че няма логика таксата за присъединяване да се приравнява на разходите на изграждането на кабелното трасе. Нормално е, когато някой иска да печели от нас, тъй като ЧЕЗ после няма да ни подари тока, да направи преди това някаква инвестиция.

Защото и ние преди да продаваме на клиентите си, трябва да инвестираме 30 млн. евро – не ги караме да ни купят машините, пък после да им продаваме тръби. В крайна сметка от ДКЕВР ми обясниха, че разговорът е излишен и че има закон, където всички тези неща са описани.

Според адвоката ми обаче никъде не е записан такъв текст, нещата са ясни за доставката на ток с мощност до 1 мегават, оттам нататък е "тъмна Индия".

Бях много разочарован, отидох отново в ЧЕЗ и им казах, че не сме съгласни с този текст на договора, искам втора среща с ДКЕВР и тяхното присъствие на нея. Този път съставът от ДКЕВР беше по-различен, дойде управителят на ЧЕЗ и пак започнахме същата тема.

За моя изненада от ДКЕВР казаха - да, разбира се, вие сте прав, от ЧЕЗ също ми казаха - да, разбира се, няма проблеми, елате след седмица и ще се разберем. Пълен абсурд, който ни струваше един месец.

В крайна сметка разбрахте ли се?
- Разбрахме се да си разделим разходите по изграждането на кабелното трасе с доставчика на ток. От ЧЕЗ приеха 99% от условията ни, но това не беше краят на историята. След подписване на окончателния договор разбрах, че подстанцията всъщност е на НЕК и ЧЕЗ трябва да подпише договор с НЕК, за да може да инсталира необходимите уреди.

За да го направи, трябва да има проект, който да направи отново "Пайплайф". От ЧЕЗ ни обясниха, че и те могат да го направят, но ще чакаме три месеца. Преди да се инсталират уредите, проектът трябва да се одобри от НЕК и да се подпише договор между ЧЕЗ и НЕК. Направихме проекта и го предадохме в НЕК, а през това време оттам бяха пуснали предварителния договор към ЧЕЗ за подпис.

Това стана в началото на януари. Чакаме до края на февруари нещо да се случи. Търсихме двете компании, не открихме никого. Обърнахме се отново към министерството на икономиката, които ни уредиха среща с НЕК. Оказа се, че от ЧЕЗ не са реагирали по предварителния договор. По наша инициатива НЕК се обади в ЧЕЗ, за да попита какво става. Не последва отговор.

Кабелното трасе вече беше изградено и остана само присъединяването към подстанцията на НЕК. Случайно се оказа, че в страната беше един от нашите чешки колеги, който познаваше един от управителите на ЧЕЗ в Чехия. Започнаха да се въртят телефони и нещата тръгнаха. Подписването на окончателния договор между ЧЕЗ и НЕК стана на 5 май.

И нека не забравяме че в случая "Пайплайф" не е страна по договора, това са само взаимоотношения между ЧЕЗ и НЕК. Сами можете да си представите кога щяхме да получим електрозахранване, ако не бяхме се намесили активно и с много натиск. Но не би трябвало да става така.

Значи вече имате ток?
- Още нямаме. Докато се занимавахме с подписването на договора, от ЧЕЗ трябваше да мине комисия, която да приеме поставения кабел. Подготвихме много документи и им ги изпратихме, пак с връзки успяхме да уредим комисията да бъде направена бързо.

Получихме акт 15, остава да получим и акт 16. Освен това трябва да подпишем окончателен договор с ЧЕЗ за закупуване на електроенергия. Оттам ни отказаха да го получим предварително, за да се запознаем с него. Не мога да си обясня защо - ако има нещо, с което не съм съгласен, можех още отсега да поискам преразглеждане на условията.

В случая от компанията чакат да дойдем до ръба, да закъснеем и да ни кажат - или подписвате, или чакайте още, докато се разберем!

Ако сега някоя фирма ви попита дали да дойде да инвестира в България, какво ще отговорите?
- Ако други инвеститори дойдат и ме попитат какво е да инвестираш тук - бих им разказал всичко, без да спестявам нищо. Пък нека те да си преценят.

"Дневник" ще продължи темата с въпроси към засегнатите институции. Вестникът е готов да предостави място и за историите на други инвеститори, които са срещали или срещат административни пречки в дейността си, за да предизвика реакцията на властите.

http://www.dnevnik.bg/intervju/2010/05/16/901627_aleks_hairabedian_edin_investitor_sreshtu/


Тагове:   България,


Гласувай:
1



1. анонимен - Хаха, едни чужденци се ебават с д...
17.05.2010 11:19
Хаха , едни чужденци се ебават с други чужденци в България , голям смях ама много солено ще ни излезе смеенето.
цитирай
2. meto76 - Хаха, едни чужденци се ебават с д...
17.05.2010 22:12
анонимен написа:
Хаха , едни чужденци се ебават с други чужденци в България , голям смях ама много солено ще ни излезе смеенето.


Как може да Ви е до смях след такава подигравка с хората.То заради това сме на това дередже, защото не знаем на какво да се смеем и на какво да се ядосваме.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14579475
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031