Аз ще направя всичко възможно децата ми да напуснат България. Тук те нямат шанс да се развиват, да успеят и да се радват на плодовете на своя труд и интелект. Това е грозната истина. В нашата държава да си способен значи да си роб. роб на обществото. Общество съставено от неспособни, мързеливи индивиди прикриващи своята безпомощност под булото на патриотизма. Общество обзето от паника, че няма кой да се погрижи за него, защото способните напускат България.
Те не искат да са роби. Те не искат да служат на алчната и завистлива тълпа от безумци, наричащи себе си общество. България остава без лекари, без инженери, без специалисти, без деца, защото тук те не са собственици на облагите от знанията и уменията си, тук те не могат да поставят сами цена на труда си. В България всички безделници, всички простаци, всички мислещи, че някой е длъжен да се грижи за тях, всички които са се обединили в някаква достатъчно голяма крещяща група, всички те имат права, но не и отделният, способен индивид.
Не, той е задължен да служи на мнозинството, или на всяка достатъчно шумна тълпа крещяща своите искания. Той е длъжен да предоставя благата от своя труд, в полза на циганите, педерасите, неуките, че и на уличните помияри. И всичко това благодарение на политиците, на тяхното управление, крепящо се на същото това неуко мнозинство. Те са тези които ограбват тгруда ти чрез различни данъци, за да могатс парите ти да хранят тълпата която ги избира. Тълпа готова да продаде гласа си за кебапче с бира.
Не приятелю, аз не мога да търпя това. Аз не искам и няма да го търпя. Аз не искам да съм роб, само защото съм способен. Не. Аз искам да съм собственик на печалбата от труда си. Аз искам облагите от труда ми, да отидат за семейството ми – сега, а не да ги давам в полза на обществото чакащо някакво светло далечно бъдеще, което така и все не идва. каква е разликата между социализма и сегашното състояние на държавата? Нима и преди не се управляваше в името на обществото и общественото благо, с идеята всички да сме равни? Сега да не би да е по-различно, нима сега не плачете за безплатно здравеопазване, социално подпомагане, безплатно образование.
Но то не е безплатно, то се плаща и се плаща за сметка на способните, на работещите, на тези които сутрин стават рано и вечер се прибират късно, нямащи време за семействата си и като награда за труда си получават една мизерна, орязана от данъци заплата, колкото да не умрат. данъци отиващи не да подобрят техния живот, а този на кресливата неспособна тълпа и още по-лошо данъци отиващи в джобовете на крадливите политици и безпринципни чиновници.
Кажете ми, Защо при това положение децата ми трябва да останат тук и да работят в полза на безполезните, когато има места където една чистачка получава за труда си повече отколкото един специалист в България? Защо моите деца да не отидат там, където трудът и способностите им ще получат по-добра цена? Където ще могат да развиват собствен бизнес неспъвани от зависта и корупцията, от безхаберието и некомпетентноста на управляващите. Защо? Дайте ми една разумна причина децата ми да останат тук!
Не приятелю, аз не искам децата ми да са част от тълпата подвластна на животинските си страсти за секс, удоволствия и пиянски оргии. Не искам да са част от тълпата с промити мозъци, неспособни на собствено мислене, очакващи спасение от говорещите от телевизора. Няма да го допусна, те няма да останат в България и няма да се върнат тук, докато тълпата не осъзнае, че нейното благополучие зависи само и изцяло от способните хора, които трябва да получават достойно възнаграждение на труда си и да се радват на облагите от него. Ако това не го осъзнаете, то тогава сте обречени да останете една безпомощна тълпа, огласяща пространството с искания, които няма кой да изпълни!
http://neverojatno.wordpress.com/2010/05/26/tulpa/
трябва да не остава тук.
Обрекох децата си на доживотна носталгия. Не знам дали съм права, но като съпоставя фактите и ми се струва, че българи, сърби, румънци, гърци и руснаци са единствените нации с генетично заложена носталгия. Емигрираме, зарязваме всичко, но всъщност, родните места ни дърпан назад с невероятна сила.
Мисля, че децата ми ме мразят понякога, заради това, че съм ги завлякла на другия край на света, в гъза на географията, уж за тяхно добро.
Не, че тук им е зле... Нищо подобно, имат си всичко - образование признато в цял свят, покрив над главите си, коли...всичко от материална гледна точка. Липсва им само духовността на българина, онзи невероятно забавен черен хумор, който разбираме само ние, приятелството, в което приятелите не се продават помежду си за жълти стотинки...
Та, това е... Мисли преди да си осъществил(а) това си решение.
Поздрави!
28.05.2010 14:17
28.05.2010 14:18
28.05.2010 14:32
28.05.2010 23:56
Е и в нейния блог също.