ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА

- Наш гост е Негово Превъзходителство посланикът на Франция у нас Етиен де Понсен. Какъв е вашият коментар за това, което се случва около Израел и мислите ли, че това допълнително ще изостри отношението между Израел и ЕС от една страна и допълнително пък ще провокира напрежение между Израел и САЩ – там знаем, че е налице вече такова напрежение.

- Първо искам да кажа, че ние категорично се противопоставяме на това несъответстващо на едната и другата страна за използване на сила. Ние сме в една фаза на колективна позиция на ЕС, чрез която ние осъждаме категорично и естествено тези действия и искаме обяснение на Израел за това, което се случва и което се случи. На този стадий е малко рано да се извеждат генерални заключения, тъй като събитията не са изяснени. Но това, което е сигурно, е, че е имало една човешка драма и една неравностойно употребена сила от страна на Израел.

- Това означава ли, че призивът на лидера на Норвежката социалистическа партия за международен бойкот на международната търговия с Израел е твърде прибързан и ранен?

- Да, още веднъж бих казал, че малко рано наистина да се правят наистина категорични изявления и заключения, защото Израел е една приятелска страна, много близка, в частност до Франция, от много дълго време и днес сме все още във фаза, в която търсим да разберем на какво се дължи това, защо са взети такива решения. И чакаме да дойдат тези обяснения и разяснения преди да предприемем някакви действия и да решим какви биха били последствията.

- Сега към темите от нашата страна. Вие сте един от яростните критици на българското правораздаване и конкретно и много близо следите случая „Борилски”. Има ли други дела, които наблюдавате „под лупа”?

- Не, няма други за „под лупа”. Процесът „Борилски” беше едно изключение, тъй като престъплението бе извършено във Франция и френското правосъдие бе съвсем директно засегнато от това. А и френската полиция е тази, която бе водила разследването и която бе идентифицирала първоначално смятани за виновни, впоследствие вече може да се каже виновни – българското правосъдие ги обвини. Така че в случая става въпрос за нещо по-специално, едно изключение, което обяснява до известна степен този изключителен интерес на Франция към този процес.

- Какво, според вас, пречи правосъдието у нас да функционира добре?

- Много неща. Това е една доста обща констатация, доста глобална, която се прави от самите българи, между другото. И която си пролича в някои по-знакови дела, като делото „Борилски”. Това, което е положително, е все пак, че текат реформи. Първите неща, които не действаха правилно и коректно, това бяха самите закони и в частност Наказателния кодекс и НПК. Съдиите не могат да отсъждат правилно, при положение, че НПК е направен по начин, непозволяващ лица, към които има заведени дела, да бъдат категорично осъдени, а точно обратното – позволява да избегнат осъждането. Това, което е положително, е, че преди няколко дни влезе в сила допълнението и изменението на НПК и, че тази реформа така или иначе е в правилна посока и, че тя запушва цепнатините и пропукванията, които ги имаше в НПК.

Така че, според мен, това е една първа важна крачка да има един юридически контекст, който да позволява да се отсъжда правилно и справедливо в България. Вторият елемент естествено, това са самите съдии. Може би самите съдии трябва да бъдат осъждани…точно не, но може би по-точно наблюдавани и контролирани, защото човешката природа просто е такава, когато няма контрол както в България, така и във Франция се случва да има корумпирани съдии или най-малкото, които изпитват изкушение да се корумпират. Така че трябва да бъдем много гъвкави относно моралните ценности на съдиите. Това е и причината, поради която България прогресивно прилага един инспекторат на своето правосъдие – НСС, който е инспириран, вдъхновен от френската система, с която е в сътрудничество и която започна да действа. Ние видяхме няколко дела, които се отнасят за съдии, което вече показва прочистване в самата съдебна система, което също смятам, че е правилно и в една добра посока.

Защо настояваме толкова много за реформа в съдебната система? – Защото в една демокрация правосъдието - това е основната колона, която поддържа държавата. Ако българите нямат доверие в правосъдието, ако правосъдието не работи както трябва, цялото доверие в държавността, в демокрацията даже може да се каже, се поставя под съмнение. И още повече в ЕС се признават присъдите и, ако се осъди един корупционен акт, ако има съдебно решение, френската правосъдна система е длъжна да го вземе предвид. И естествено това няма да има хубав отзвук. Затова от общ интерес за всички ни, правосъдието в страната ви да се засили.

- А следите ли казуса т.нар. „магистрати с крайно нуждаещите се роднини”? Това е класически пример за българската действителност? И имало ли е във Франция аналогични случаи? Те сега отказват да признаят каквато и да е вина и, че са действали абсолютно законосъобразно, но това е един крайно критичен акт и постъпка от тяхна страна.

- Винаги може да има сходни случаи навсякъде, защото, както споменах, изкушението е много силно. Това, което трябва да се случва, е, че законодателната и юридическата система да не го позволява. Например във Франция понятието „корупция”…тя се разпространява и засяга също близките и роднините. Ако съпругата на един съдия получи странен подарък под формата на лек автомобил, не на нея, а на съпругът й ще бъдат поставени въпроси. Така че трябва да се следи близкият антураж на съдебните лица.

- Което е пък отваря въпроса за това – имаме ли нужда от специални съдилища – един дебат, който започна съвсем наскоро в България, който да се отнася до тези лица с по-висок статут в обществото.

- Естествено аз виждам този дебат в българската преса. Това е един класически дебат в европейските демокрации. Във Франция сме водили този дебат и имаме специализирани съдилища за различни дела – за малолетни, за терористични актове, във финансовата област, за организираната престъпност имаме специални камери за съдии, обучени по специален начин, които основно са центрирани в Париж, защото се изискват специфични компетенции. Така че не виждам нищо скандално и противоречащо на демокрацията в съществуването на специализираните съдилища.

- У нас адвокатите и самите магистрати се притесняваха, че едни такива спецсъдилища да се превърнат в трибунал. От друга страна, пак съдии твърдят, че няма достатъчно дела. Вие, като наблюдател на всичко това, мислите ли, че тези съдии и съдилища ще имат много или достатъчно дела, които да гледат?

- Във всички страни съществува дебат относно натовареността на отделните съдилища, в случая като се добавят и специализираните, естествено и вероятно, тъй като не може да се разпредели абсолютно поравно…вероятно има съдилища, които да бъдат малко отбременени, от които да се вземе чат от натовареността и да се даде на други, които имат далеч по-малко ангажименти и брой на дела. И трябва да се следи според мен, защото в крайна сметка е важно да се довеждат до край тези дела. За специализираните съдилища това е една действителност, която съвсем категорично се разпространила и съществува в страните-членки в ЕС.

- Одобрявате ли полицейските операции у нас и мислите ли, че при някои има нарушаване на човешките права? До сега получихме похвала от други ваши колеги, които са също посланици в България. Но пък вътрешната политика и определени кръгове реагираха изключително остро.

- Като цяло, нещата пак бих казал, че са правилни. С моите колеги сме удовлетворени от операциите, които текат. Между другото, смятам, че МВР има голямо въображение за имената, които се дават на операциите. Те са в правилната посока. Но трябва много да се внимава те да не се превърнат в медийни операции. Аз смятам, че тези неща могат да стават без камери. Това, което ни интересува всъщност, е тези лица в крайна сметка да останат, ако са виновни в затвора, да бъдат съдени и осъдени и да излежат присъдите си. Защото някога в 6 сутринта има по-скоро спектакли, които се правят за хората, след което съответното лице плаща бих казал много ниска гаранция – от 1000 лева понякога и се прибира спокойно у дома след като с толкова шум и фойерверки е бил арестуван. Това не е хубаво. Европейският съюз очаква този процес да бъде доведен докрай. Освен това, да засегне най-висшите ешалони на властта.

- Да разбираме ли, че тези висши ешалони все още остават незасегнати?

- Аз не съм полицай, но ми се струва, че има групи и групировки от хора, които все още не се безпокоят, но би трябвало да имат притеснения. Това е моето усещане. Но нямам доказателства.

- Всичко това, което казахте за спектакъла, за медийната изява на тези акции поставя един друг въпрос - за следствието и начина, по който се провежда разследването. Това повдигна една друга тема – следствието отново да бъде върнато към МВР. Как е във Франция и кой модел, според вас, би бил по-ефикасен.

- Френската система е по-различна. Нямам специално отношение. В българската система могат и така нещата да си се движат много добре. Но когато операцията се прави и се извършва, трябва полицията вече да има доказателства и тези доказателства да бъдат признати от правосъдието. Защото в противен случай рискът е тя да си остане в медиите с много шум, но в крайна сметка да не издържи пред обвинението.

- Ако трябва да поставите оценка на българското правораздаване и полиция, как бихте я изразили в цифри по шестобалната ни система?

- Винаги може да се каже, че може да се направи и по-добре. Но прогрес има и това се вижда много ясно, в частност, що се отнася до полицейската дейност. Смятам, че усещането е, че нещата се движат от няколко месеца и, че ненаказаността, която цареше преди това, вече не е актуален въпрос. Престъпниците не се смятат за ненаказуеми.

- Ще ви прочета нещо, което със сигурност ви е познато, защото то е от вашия блог. „Попаднах лице в лице с пристигащ впечатляващ кортеж. Пред входа се появиха четири луксозни лимузини, германска марка, най-внушителната, твърде вероятно здраво блиндирана, бе непосредствено следвана от джип на ДАНС с много антени. За един миг при преминаването на тази гледка, си помисли, че се намирам в иракска, афганистанска или ливанска обстановка. Къде другаде можеш да се страхуваш да бъдеш убит насред улицата или от бомби с дистанционно управление. Бях в България, страна-членка на ЕС ”. това сте написал в блога си, ако не ме лъже паметта преди две години.

- Преди една година. Ами това си беше българска реалност.

- А случва ли се и днес?

- Да…виждам, виждам.

- Случва се и днес, нали?

- Да, още го виждаме. Надяваме се, че ще се променят нещата.

- Доколко докато не изкореним това, България ще бъде страна, сочена с пръст от всички държави в ЕС, че не се справя, че куцат много неща?

- Не става точно въпрос да бъде сочена с пръст. Става въпрос по-скоро да се подпомогне България. Ние това искаме. Да помогнем на България да се развие. Това е един феномен, който се корени вероятно в периода 1989 – 1991 г., така че той е доста стар, както се вижда. Тогава един трансфер на собственост по непрозрачен начин и без последици се е извършвал. Така че, това са стари феномени, които съществуват. Това, което трябва, е да се покаже, че този период е завършил, че хората, които са престъпвали закона тогава, са осъдени. И макар и на по-скромно ниво, случаят „Борилски” показа, че убийците в крайна сметка бяха осъдени. Така че смятам, че българите в крайна сметка ще възвърнат доверието си в своята държавност когато има поне още няколко силни примера, с едно силно правосъдие, което работи, с осъдени недосегаеми, но вече досегаеми, изпратени в затвора и смятам, че самите българи го очакват това. Г-н Борисов беше избран с една такава програма. Ние му вярваме и му се доверяваме.

http://www.ekipnews.com/?p=35933