Най-странната държава в света 30.05.2010 17:03 За странното си пътуване до Северна Корея разказва кореспондентът на Би Би Си Сю Лойд-Робъртс Честване на рождения ден на Великия Вожд Честване на рождения ден на Великия Вожд Честване на рождения ден на Великия Вожд       Снимка: ЕПА/БГНЕС

Представете си страна, в която ви взимат мобилния телефон още на летището, без обяснения и извинения.

Страна, в която нямате достъп до интернет и където екскурзоводите ви следят на всяка крачка и докладват, ако излезете сам от хотела си.

Това е държава, която не е воювала от половин век, но има една от най-големите армии в света.

От хората там се очаква да боготворят президент, който почина преди 16 години.

Не, не става дума за Големия брат и Океания от "1984" на Джордж Оруел, а за Корейската Народна Демократична Република (КНДР) през 2010 г.

Пътувала съм до СССР по времето на Брежнев, снимала съм в Мианмар и Тибет, но никога не съм била на място, където всичко се наблюдава и контролира до такава степен и където всичко напомня на постановка.  

Навсякъде има селища модели, изградени с пропагандна цел.

Посетих ферми модели, фабрики модели, училища модели. Екскурзоводите се притесниха леко, когато в едно от училищата попитах ученик в час по английски на кого от модерните световни лидери се възхищава най-много.

Детето отговори "Йосиф Сталин и Мао Дзедун". С култа си към личността, диктаторите и маршируващите пионери, Северна Корея си остава в XX век.

Объркана възрастна жена, която бута количка за пазаруване, работник със стари дрехи, уличен продавач - всички те бяха избутани извън обектива на камерата ни, за да не замърсят версията за Северна Корея, която властите искат да филмираме.

Искаме да снимаме обикновени хора, казваме ние ден след ден. Но спонтанността не е разрешена в КНДР.

Безсмъртният президент

Една от вечерите ни заведоха на театър, за да гледаме балет, посветен на триумфалното изграждане на водноелектрическа централа.

На следващия ден отидохме в една от детските градини модел. В огромната сграда, напомняща на дворец, от всяка стая изскачаха деца, грабваха ме за ръката и ме водеха да видя внимателно репетираните им изпълнения.

Малки момиченца се усмихваха широко, докато танцуваха в перфектен синхрон, а момченцата пееха оди за Великия водач на страната.

В началото изглеждат очарователно, но с насилените си усмивки дори децата се превръщат в зловеща гледка.

Много малчугани се занимават с метене на стълбите към 60-тата бронзова статуя на Ким Ир Сен, която хвърля сянка върху Пхенян.

Въпреки, че е мъртъв от 16 години, Ким Ир Сен все още е президент на Северна Корея.

Той е безсмъртен, обяснява 24-годишно момиче екскурзовод - Ние не вярваме, че е починал.

Когато се опитвам да върна разговора към реалността, за да поговорим за истинският свят, тя казва, че не е чувала за Нелсън Мандела.

Държавни тайни

Преди да замина за Северна Корея изпратих в Пхенян списък с нещата, които искам да видя и да направя, докато съм в страната.

Мислех си, че е учтиво да помоля да снимам националният футболен отбор, който за пръв път от 1966 г. се класира за Световното първенство по футбол. Преди да напусна Лондон, останах с впечатлението, че тази ми молба е била удовлетворена.

При първата ми среща с водачите ми в Пхенян обаче грешката ми бе поправена. Не само, че не можех да се срещна с футболистите, през целия ми деветдневен престой в КНДР нямало да се играе нито един футболен мач.

Явно футболът е държавна тайна. Една сутрин видяхме други двама души, очевидно журналисти, на закуска. Изглеждаха доста отчаяни.

Оказа се, че са бразилски футболни кореспонденти. Те също бяха помолили да гледат националния отбор по футбол на КНДР и бяха летели от Рио де Жанейро, през Лондон до Пхенян, за да го направят.

"Ще ходите ли на мач днес?", питахме ги всяка сутрин.

Не, отиваме в детската градина, отговориха ни веднъж. Не, отиваме да гледаме балет, отговориха ни на следващия ден.

Въпреки цялата лудост, успях да направя нещо с цялото си организирано като театър пътуване до КНДР - да илюстрирам, че Северна Корея наистина е най-странната държава в света.

Но идеята за бразилските футболни кореспонденти на балет все още извиква сълзи в очите ми.


http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3017511
  още по темата КНДР скъса всички отношения с Южна Корея 92 | 15229 КНДР решава финансови проблеми с разстрел 27 | 6596
 

Направо.......не е за вярване

Кое точно не е за вярване? Ние преди 20 години живеехме в същата държава.Много хора имат спомени от тогава все още и мечтаят за това време, когато някой друг мислеше вместо тях.

Интересно, че нищо не се споменава за заплатите при комунизма.