Ние предлагаме да се създаде един специализиран наказателен съд с ранга на окръжен съд и един апелативен специализиран наказателен съд. Двата са със седалище София и с компетентност за цялата страна. Предвиждаме те да са в една и съща сграда. Касационната инстанция остава. Към тях ще има специализирани прокуратури и специализиран разследващ орган. Специализираните съдебни състави ще прилагат същите процесуални норми, както и останалите съдилища. Няма да има нищо извънредно.

Подсъдни на тези съдилище ще бъдат престъпленията от глава първа в Наказателния кодекс (престъпления срещу републиката), както и отвличанията (143а), трафик на хора (159б и 159в), пране на пари в особено големи размери (253 ал. 3 и ал. 5), организираните престъпни групи (член 321 ал.3), организирана престъпна група за изнудване (321а) и престъпленията с европейски средства.

Хората, които заемат постове с имунитет, както и ръководните лица от държавната и общинската администрация, ще бъдат подсъдни на специализирания съд само ако бъдат привлечени под отговорност за извършване на тези престъпления. Т.е. няма да има подсъдност въз основа на длъжностно качество, което бе предварително изразено опасение.

Ако определеният министър извърши престъпление с еврофондове, той ще отиде в специализирания съд не защото заема определена длъжност, а защото е извършил определено престъпление. Сега хората с имунитет са към Софийския градски съд. Единствените по-различни норми са, че няма да се допуска частен обвинител и граждански ищец. Когато приключи с присъда, той ще си потърси правата с граждански иск.

Това също е в интерес на пострадалия, защото по-бързо ще приключи делото и той ще може да си предяви исковете. Ние обаче не целим бързина, целим единствено по-качествено правораздаване при спазване категорично на независимостта на съдебната власт. Правилата са същите. Няма да има накърнени права и интереси.

Записали сме и по-кратки срокове за упражняване на правомощията от съдиите и прокурорите.

Самото внасяне на тези поправки предпоставя тезата, че сегашната съдебна система и Софийският градски съд не си вършат работата?

Категорично, ние не казваме, че съдебната система не работи. Има необходимост от реформа в посока на оптимизиране с цел системата да стане по-ефективна. В момента съдилищата са затлачени, включително и СГС. Едни и същи състави гледат всякакви дела. Не можем да осигурим при тази организация принцип на непрекъсваемост за гледане на делата. Ние ако извадим този вид дела, ще бъде по-лесно на колегите и в софийските и окръжните съдилища да си гледат и другите дела. Делата за битовата престъпност са не по-малко важни. Да, в специалния съд ще бъдат гледани делата за много тежките престъпления, но за хората на село са по-важните техните случаи и те искат извършителите им да бъдат наказани по-бързо.

Но тежките дела не са чак толкова много, за да се разтовари системата.

Статистиката показва, че говорим за около 250 дела на година.

Това с какво ще помогне?

Не трябва да ги гледате само като количество. Само в едно от тези дела папките може да затрупат едно бюро. Ние не ги измерваме количествено като брой дела.

Имаме 250 обемисти дела годишно и създаваме специален съд. В същото време вече 20 години не се решава въпросът със затрупаните от дела върховни съдилища. Защо?

Паралелно с проекта за специализиран съд ние ще излезем и с концепция за разтоварване на Върховния административен съд. Ние не гледаме на специализирания съд като най-важната стъпка, която трябва да бъде предприета. Още по-важен проблем е претовареността на ВАС. Приоритетно гледаме и на делата за обществените поръчки, защото там има изключителен обществен интерес. Трябва да гарантираме бързото произнасяне на ВАС, защото става дума за усвояване на милиони левове.

Точно за това наказателният съд ще бъде само първата стъпчица в реформата. Може би идеята за специализирания съд бе малко изпреварващо представена и затова въпросът ви е резонен. Проектът за неговото създаване ще върви в парламента в пакет с останалите промени. В момента имаме изключително тромаво триинстанционно производство. Върховният касационен съд също е претрупан. За него също имаме идеи, които не бяха залегнали в проекта за НПК, но постигнахме съгласие с колегите от ВКС за промени и в това отношение, които ще бъдат внесени до месец.

Друг важен въпрос бе за преимущественото явяване на вещи лица, свидетели и адвокати пред наказателния съд. Това създава усещане за различна категория правораздаване.

Този въпрос още не е решен и подлежи на дискусия. В момента нямаме разписан такъв текст в нашия проект.

Как ще бъдат назначавани магистратите в тези нови съд и прокуратура?

Магистратите в специализираните съдилища се назначават от ВСС при спазване на общата процедура с някои специфики. Те са единствено по отношение на изискванията за специализация и изискване за стаж. Предвидили сме магистратите да имат 10 години стаж в системата за първоинстанционния и 12 години за второинстанционния съд. Последните пет години от този стаж ще трябва да е в наказателна колегия. Няма как граждански съдия да гледа подобни дела. Административният ръководител трябва да бъде излъчен с явно гласуване от ВСС. Това също е гаранция. Третата инстанция ще бъде ВКС. Този съд ще решава по тези дела споровете за подсъдност и искания за възобновяване на делата. Всичко е гарантирано Кое тогава е притеснителното?

Притеснително бе, че тази идея бе представена от вътрешния министър.

Проблемът беше, че тръгнаха слухове и никой от нас не успя да обясни за какво точно става въпрос. Ние искаме да дисциплинираме свидетелите, адвокатите и вещите лица да не протакат делата, без да имат наистина уважителна причина.

Не смятате ли, че тази дисциплина първо трябва да се създаде за цялата съдебна система?

Да, така е. Сега трябва да анализираме какъв е ефектът от създаването на фигурата на резервния защитник. Преди няколко дни си говорехме с колега от СГС, който сподели, че почти веднага тази норма е започнала да дава ефект, защото предупредихме адвокатите, че при неявяване ще се върви към процедура по назначаване на резервен защитник. Дори и само като дисциплинираща мярка тя се оказа полезна.

Кога си представяте да заработи наказателният съд? Ще бъде ли съгласуван с Венецианската комисия?

Много ни се иска да започне работа от 1 януари 2011 г. За нас единственият проблемен текст, който смятаме, че все още не е изчистен, е с участието на гражданските ищци и приоритетното явяване. По всички други текстове смятаме, че няма нищо извънредно и категорично няма нарушаване на конституцията. Смятам, че можем да изпратим готови текстове до Венецианската комисия. За да се произнесе тя й е необходимо доста време – близо година и половина. Те имат междинни становища, върху които можем да стъпим. Паралелно с това ще върви дебатът в Народното събрание, в който ние ще се опитаме да убедим всички, че няма нищо извънредно.

Не се ли притеснявате от прекалено сближаване на "специалните" съдии и прокурори?

Не. Те ще работят, както и досега. Вече бяха създадени специализираните разследващи екипи. Там бяха извадени отличниците и бяха сложени в тези екипи. Има ли проблем, според вас? Съдията, разбира се, не може да бъде част от екип. Гаранцията там е, че те ще бъдат избирани по същия ред, ще работят по същите правила. Смятаме, че няма да има проблем.

Другата конфликтна тема е за въвеждането на задължителна процедура по проверка на членовете на ВСС за даване на допуск до класифицирана информация. Това не е ли пряка намеса на службите в работата на съдебната система? Тази тема отново тръгна от вътрешния министър.

По тази тема отново има някакво неразбиране. Мисля си, че се казаха повече неща, отколкото се мислят в тази посока. Не искам да коментирам изказванията на други хора, защото може и да е вложен различен смисъл от различните хора, които са говорили за това. Аз си задавам следния въпрос. Вземаме един административен ръководител на един съд. Когато дойде едно СРС и той трябва да го разпише, той няма предварителен достъп, защото това е част от изискването му да бъде избран. Когато дойде папчицата със СРС-то, той отваря и чете без да има достъп. На практика той чете тази информация без да е проверяван. Същото важи и за ВСС. За да бъде избран някой за член на ВСС, няма изискване да бъде проверяван. Когато вече ви изберат и трябва да си изпълните задължения, всички ние разчитаме, че няма да отворите папката по - надолу и да прочете нещо, което не следва да четете.

Проблемът е, че допуските се издават след проверка на службите, които разчитат и на конспиративна информация. ДКСИ издава решенията си за допуск, които не може да бъдат обжалвани. Така възникват основателни съмнения за намеса на изпълнителната власт в делата на съдебната.

Останалите магистрати имат допуск само за делото, които гледат. Случаят с ВСС не е такъв.

Членовете на ВСС също се занимават с конкретни дела след като ги сезират. Те не ходят в прокуратурата и съда да им ровят по чекмеджетата.

Ако приемем хипотетично, че в този ВСС има 15 членове, които по закон нямат право да четат такива документи и въпреки това такива документи пристигнат, какво трябва да стане? Наистина много резонни въпроси изникват около това предложение. Трябва да има ясни критерии при назначаването на членовете на ВСС. Тези вече са избрани, ясно е. Трябва да има диалог между политиците и магистратите, за да се решат изникващите проблеми и да бъде решен въпросът. За да бъде продължена реформата, трябва да има диалог и чуваемост. Ние политиците трябва да помогнем и да участваме в този процес.

Да приемем ли, че въпросът с допуските е висящ?

За мен е висящ, да. Има много въпроси, на които трябва да се отговори. Ако направим членовете на ВСС действащи магистрати, трябва да бъде сменен подходът.

Ще си изкара ли мандата този ВСС?

Не знам. Не мога кажа. По закон няма пречка да не го изкара.

С една преходна разпоредба в проекта за промени в Закона съдебната власт мандатът може да бъде прекратен.

Нека самите магистрати да си дадат ясна оценка за това, което се случва. В условията на диалог с магистратите трябва да намерим сили и воля да направим необходимата реформа.

Тоест, ще питате магистратската общност дали искат този ВСС да ги представлява?

Не съм мислила как да точно и какво да ги питаме. Защо не, обаче? Половината от членовете на ВСС са избрани точно от магистратските среди.

Какво точно иска да промени ГЕРБ в конституцията по отношение на съдебната власт?

Съставът на ВСС трябва да бъде редуциран, но не трябва да се отива в крайности. Проблемът не е в това дали да има или не парламентарна квота. Аз смятам, че трябва да има. Логично е тя да бъде намалена. Ако ние само намалим парламентарната квота, без да променим критериите и правилата за избор на членовете, нищо няма да променим. Следващият ВСС ще бъде същия, а може да се случат и доста по-сериозни отклонения.

Ясните правила трябва да ни гарантират, че политиците и бизнес средите няма да се намесват в работата на съвета. Нещо добро, което се предлага в стратегията на правосъдното министерство, е публичното обсъждане при избора на членовете на ВСС. Колегите са разписали това само по отношение на парламентарната квота. Според мен това трябва да е задължително и по отношение на магистратските квоти. Това може да се приеме и за конкурсите за назначение на обикновените магистрати. Може да се въведе 3 месеца срок за кандидатстване, те да бъдат проверявани, да бъдат обсъждани. Защо не ги проверяваме предварително и за имотно състояние, какво са попълвали в данъчните си декларации, съответства ли имуществото им на техните доходи? Нещата не са толкова сложни.

Ако се постигне политически консенсус за промените на конституцията, ще отпадне ли необходимостта за допитване до Конституционния съд?

Моето лично мнение като юрист е, че няма никаква пречка обикновено Народно събрание да прокара тези поправки. Според мен няма необходимост от това допитване. Важно е да започне вече дебатът между политическите групи, да направим ясна рамка и концепция за промените. Трябва да го задвижим другия месец. Виждам вече промяна в становището на някои политически групи. Те разбират, че въпросите са принципни и няма нищо страшно в тези промени.

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=166351&srcpos=7