Панайот Рандев - психолог

Панайот Рандев е психолог с над 25 г. опит в науката и практиката. Работил е в Института по психология на БАН, за програмата за развитие на ООН бил е главен психолог на Строителни войски на Българската армия. Автор на българската адаптация на теста за хомофобия, както и на популярния вече четвърт век български тест за психологичния пол.

- Д-р Рандев, гей парадът е много дискутирана тема в момента. Трябва ли да има такива събития и има ли смисъл от тях?

- Психологически има смисъл от гей парада, макар че някои се водят от модата по подобие на по-големите страни, където има истински гей паради. Децата като стават юноши имат нужда да се противопоставят на родителите си, за да намерят себе си. Няма как да се получи това без да се от диференцираш. Нарича се формиране на идентичност. Като си различен в нещо, да а кажем си ром, негър, хомосексуален или инвалид процесът протича по-особен начин. При младите момчета, когато се сформира някаква наченка на гей идентичност, ако процесът не минава добре, това може да породи сериозни проблеми за самото дете. То може да стане много затворено, депресирано, да тръгне към самоубийство. Ако нещата протичат по-нормално, то момчето трябва да заяви, че е такъв и да бъде приет от някаква микрообщност. Ако това не се случи, психологическият проблем може да се прояви и след десетилетия. От тази гледна точка парадът има два плюса. Легитимира тези колебаещи се хора, които у нас са десетки хиляди, които не са наясно какво се случва с тях. Противно на тези, които твърдят, че парадът ще направи децата ни гейове, всъщност такова нещо може да ускори справянето с този проблем. На социално ниво това е важно за обществения диалог.

- Толерантно ли е българското общество към тази общност?

- Толерантността у нас към тази група хора е около 25-30 процента. Когато едно общество няма механизми за обсъждане на парливи въпроси, се изказват полярни и елементарни позиции – “за” и “против”. Това говори за едно първобитно мислене. Според изследване на примитивните култури, според което първичното мислене дели нещата на полярности. Когато едно общество разсъждава така, означава, че то е от примитивен тип. Психолозите установиха, че хората, които са много женствени и съответно много мъжествени, не са адаптивни хора, и са неефективни психически. Има трета група, които са едновременно много мъжествени и женствени, които са по-адаптивни от останалите. Това се нарича андрогинност и съдържа потенциала на двата пола. "Аз съм мъжествен, пробивен, но същевременно съм нежен". Като цяло идеята за мачото е много елементарна. Аз имам един пенис и вървя с него напред. Преди 40 години се появи теорията за моралното развитие. Според нея има 6 нива на морална зрялост – при първите нива се спазват нормите поради страх от наказание, а при последния моралът произтича от собствената жизнена философия. От тази гледна точка дискусията и отношението към гейовете у нас е на първите нива и при двата типа хора – про и анти хомосексуализма.

- Как се проявява различната сексуална идентичност?

- Аз имам пациенти по на 40 и повече години, при които са се появили смътни усещания някога. Това се нарича интернализирана хомофобия – притеснение, че съм гей. Това ме кара да се чувствам неудобно, уплашен, смутен. Може да възникне в юношеска възраст, но се случва и в средна възраст. Аз имах пациент, който е на 60-годишна възраст и жена му го тласка към подобни усещания, защото постоянно го ревнува. Тя смята, че той ще търси сексуални удоволствия от по-млади жени. Поради това тя го кара да правят ексцентричен секс. Човекът е толкова обработен от жена си, че в една тоалетна така се предава. И дойде да пита дали това завинаги ще го направи гей, или ще може да бъде и с жена си. Според някои формирането на различна сексуалност има мозъчни или генни предпоставки или пък е въпрос на възпитание.

- Как трябва да реагират родителите, ако детето им заяви, че е хомосексуално?

- Всъщност първият шок на родителите не е, че детето им има различни сексуални наклонности, а това, че няма да имат поколение. При деца с различна сексуалност родителите трябва да заемат средна позиция. Да кажат: “Ти си моето дете и това е най-важното, но да обсъдим ситуацията”, тъй като в много случаи това е влияние на приятели или объркване от рода на “кой съм аз?”.

- Оказва ли влияние при формирането на сексуалната идентичност дали детето е малтретирано?

- При ромите стана модерно всяко десето дете да се прави на хомосексуалист, защото се опитва да е различно от общността, в която живее. Също така като гледат Азис и подобни на него, за тях това е начин да израснеш в живота или да влезеш в шоубизнеса. В края на 80-те години обаче у нас нямаше гей организация, а имаше нужда от такива за работа с общността. Тогава възникна “Джемини”, но хората се отказваха да се регистрират. Година преди това момчета, които са израснали в ТВУ, където са били изнасилвани от по-големите възпитаници, създадоха група за отмъщение и е имало едно или две убийства, както и няколко опита за такива. Това сплашва цялата гей общност.

- Какво психологически мотивира хомофобията?

- Едната причина е негативен личен опит, но това не е масовият случай. Друг фактор е образованието. Колкото си по-необразован, толкова повече си хомофоб. Втори доста силен критерий е религията, ако си невярващ или изповядващ по-либерална религия, толкова по-висока степен на лоялност проявяваш. Друг вариант е психологическата сложност на личността. Колкото по-сложно си устроен, толкова по-малко си хомофоб. Степента на икономическо развитие също е определяща. Има теория, която се прилага в десетки градове в САЩ. Колкото по-висок е индексът на творчество в даден град, толкова той успява икономически. Това се определя от идеята за трите ТЕ – талант, технологии и толерантност, като един от критериите за толерантност е именно отношението към гейовете.

- Какъв процент от населението са тези хора?

- На глобално ниво статистиката показва, че 2,5% от населението са хомосексуални и 1,5% са лесбийки. Като цялото хората с различна сексуалност – гейове, лесбийки, бисексуални и транссексуални, са около 4% от населението, т.е. около четвърт милиард. В големите американски градове достигат до 10%. Точно тези 10 процента са над средното ниво по култура, доходи, образование, като в отделни райони те държат около 25 на сто от финансите. Затова в САЩ политиците много внимават какво говорят в тази посока. Например Барак Обама обяви юни за месец на хомосексуализма. В момента обаче има 80 държави в света, в които хомосексуализмът е забранен със закон. В пет от тях за това се налага смъртно наказание. Например в Иран след ислямската революция има над 4 500 екзекутирани хомосексуалисти.

- Мит ли е, че хомосексуалните са по-творчески натури?

- Гейовете са като всички хора. Има много неприятни и гадни, но има и страхотни хора, както всички останали хора. Ако вземем хиляда от тях, те няма да са радикално различни от хетеросексуалните. Друг е въпросът кои от тях се появяват в публичното пространство, там има леки изкривявания. Като цяло обаче идеята, че гейовете ще те измамят, ще ти вземат детето и ще го изнасилят, е абсолютен мит. По принцип те са по-толерантни и адаптивни от останалите.

- Според вас трябва ли да се даде право на хората с различна сексуалност да създават семейства?

- Правят се много изследвания, които по-скоро доказват, че децата в еднополово семейство не стават хомосексуалисти. Същевременно те растат по-интелигентни, те са по-творчески настроени и по-социално гъвкави. При тези деца проблемът са не родителите, а отношението на околните. В България те биха били подложени на психически и физически тормоз от страна на външни за семейството хора.

http://www.novinar.net/news/panajot-randev-homoseksualnite-sa-po-tolerantni-i-adaptivni-ot-ostanalite_MzMwNDszOA==.html