Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2010 21:36 - Алвин Тофлър за най-важната революция в историята на властта
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 2196 Коментари: 0 Гласове:
2



Алвин Тофлър за най-важната революция в историята на властта


 

Алвин Тофлър: Знанието е най-всестранният и най-основният източник на власт

   

 

 

imageТова е разказ за една от най-важните революции в историята на властта – за една промяна, която пред очите ни преобразява планетата. Сравнително малцина се опитаха да анализират промяната в естеството на самата власт, която тласка напред много от другите промени. Видяхме как във всички сфери на живота – от стопанството до държавното управление и световните работи – пластовете на властта се разместват. Властта е един от най-същностните обществени феномени и е свързана със самата природа на света.

 

 

 

Властта е присъща на всички обществени системи и на всички човешки отношения. Тя не е „нещо”, а е „аспект” на всякакви и на всички взаимоотношения между хората. Поради това е неизбежна и неутрална, по същността си не е нито добра, нито лоша. „Системата на властта” обхваща всички, никой не е свободен от нея. Но загубата на власт за един не означава непременно печалба за друг.

 

   

 

 

Властовата система във всяко общество е подразделена на по- малки и още по-малки властови подсистеми, вградени една в друга. Обратната връзка съединява тези подсистеми, както и с по-големите системи, към които принадлежат. Индивидите са обхванати от множество различни, макар и взаимосвързани подсистеми на властта.

 

 

Хората имат всякакви нужди и желания, така че онези, които могат да им ги задоволят, притежават потенциална власт. Обществената власт се упражнява чрез доставяне на желаните или необходимите неща и изживявания или чрез отнемането им. Нуждите и желанията са изключително разнообразни, затова и начините за задоволяването им или отнемането им са също така разнообразни. Поради това има много различни инструменти или лостове на властта. Но измежду всички главните са насилието, богатството и знанието. Повечето други средства произтичат от тях.

 

От времето на „Общественият договор” на Русо и от края на даденото от Бога право на кралете да управляват, държавата се приема за страна в един договор  с народа. Договор, който я кара да гарантира или да доставя необходимия за обществото ред. Казват ни, че без войниците, полицията и апарата за контрол на държавата по улиците ни ще върлуват банди или насилници. Изнудвания, изнасилвания, грабежи и убийства ще смъкнат и последните следи от „тънката политура, наречена цивилизация”.

Трудно е да се обори това твърдение. Наистина, засипани сме от доказателства, че при липсата на ред, наложен отгоре, животът скоро се превръща в ужас. Попитайте само жителите на някога красивия Бейрут, какво е да се живее в място, в което никакво правителство няма достатъно власт, за да управлява. Но ако първата функция на дъежавата е да осигури ред, как да определим какво количество ред е достатъчно.

Когато държава наложи железен контрол върху делничния живот, задуши и най-слабата критика, принуди гражданите да стоят затворени у дома си в постоянен страх, цензурира новините, затваря театри, отнема паспорти, блъска по вратите в 4 часа сутринта и откъсва родители от разплаканите им деца – на кого служи това? На гражданина, който се нуждае от известна доза ред или на държавата, която се брани от гнева на гражданите?

imageКолко ред осигурява необходимата стабилност за икономиката и колко ред задушава нужното развитие? Накратко, ако мога да перифразирам Маркс, има два реда. Единият може да бъде наречен „социално необходим ред”. Другият е „принаден ред”.

Принаден” е онзи ред в повече, налаган не за благото на обществото, а изключително само в полза на онези, които владеят държавата. Принаденият ред е антитезата на благодатния или на обществено необходимия ред. Режимът, който налага принаден ред на своите измъчени граждани, лишава себе си от формулираното от Русо право на съществуване.

Държави, които налагат принаден ред, загубват това, което конфуцианците наричат „небесен мандат”. Днес в нашия взаимозависим свят те губят също така и моралната си легитимност.

Кандидат-пилотите често летят, стиснали до болка лостовете за управление на самолета. Инструкторите им казват да се отпуснат. Свръхконтролът е не по-малко опасен от недостатъчния контрол. Днес, както показа кризата в Съветския съюз и други страни, държава, опитваща се да установи свръхконтрол върху народа си и върху икономиката, в крайна сметка разрушава самия ред, който иска да установи. Държава с най-малкия контрол е в състояние да постигне най-много и в този процес да увеличи собствената си власт.

Насилието, което се прилага главно за наказание и е най-еднообразният източник на власт няма скоро да изчезне. Студенти и протестиращи хора ще бъдат разстрелвани и в бъдеще по площади из всички краища на света. И в бъдеще армии ще прегазват държавни граници. Правителства ще продължават да прибягват до сила, когато си въобразяват, че тя служи на интересите им. Държавата никога няма да се откаже от пушката.

Богатството, което може да бъде използвано както за възнаграждаване, така и за наказване, е далеч по-гъвкаво оръдие на властта. Контролът върху огромни богатства – независимо дали от частни лица или от обществени служители – ще продължава да бъде могъщ инструмент на властта. Ала въпреки изключенията от правилото и неравномерностите, въпреки противоречията и объркването, ние сме свидетели на една от най-важните промени в историята на властта.

Защото сега е безспорно, че знанието – източникът на най-висококачествената от всички власти – придобива с всяка отлитаща наносекунда все по-голяма важност. Знанието е най-всестранният и най-основният източник на власт. Чрез него става възможно да се отклоняват предизвикателства, прибягващи до насилието или до богатството, които трябва да убедят други хора да постъпят по определен начин в очакване да постигнат свои лични интереси. Знанието предоставя най-висококачествената власт.

Най-важното разместване на властта следователно не е от една личност, от една партия, от една институция или от една държава към друга. Най-важно е скритото разместване на пластовете във взаимоотношенията между насилието, богатството и знанието, което се извършва в стремглавия полет на обществото към сблъсъка му с утрешния ден.

Това е опасната, но вдъхновяваща тайна в ерата на разместване на пластовете във властта.

Със съкращения от Алвин Тофлър „Трусове във властта”,

 Народна култура, София 1996 година

http://www.cao.bg/?article=13537058&pages=0&category=1



Тагове:   революция,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13026509
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728