Втора поредна седмица след 25-процентното поскъпване на природния газ той остава тема номер едно в България. Кой и с каква цел поддържа интереса към тази тема?
Обикновено от високите цени се оплаква, който ги плаща, а не, който ги повишава. В нашия случай стана обратното. Недоволството бе оглавено от правителството, което разигра серия сценки с цената на газа. Както е модерно напоследък, в драматургията бяха вкарани предишните управляващи, гнусните посредници, както и прокуратурата и ДАНС, които да разследват „къде изтичат парите".
Кулминацията настъпи, когато българският премиер и руският първи вицепремиер дружно се завайкаха колко скъпо плащат българските потребители, а пък колко „евтино" всъщност продава „Газпром".
Какво трябва да разбере публиката
В следващите дни се забрави за прокуратурата и ДАНС, от чиито проверки естествено няма и не би могло да излезе нищо, и изведнъж се оказа, че посредниците вече не са "задължително големият фактор за намаляване на цената". След което в поредица монолози отговорни фактори започнаха да обясняват как няма начин да не се преборим за намаляване на цената. А премиерът даже се ангажира и с дата - 1 октомври. И нищо чудно да познае, понеже знае онова, което ние не знаем.
„Бойко сваля 200 долара от газа". Така най-преданият на всички власти вестник формулира изводът, до който публиката задължително трябва да стигне. Че премиерът и неговото правителство правят и невъзможното за хората. И в титанична битка принуждават „руската мечка" да отстъпи, без самите те и най-малко да отстъпват от своята евро-атлантическа природа.
В природата на политическия театър обаче не по-малко важно е онова, което той трябва да скрие от публиката. В случая драматургията очевидно трябва да отклони вниманието от пакетния характер на сделката с цената на газа. Тоест, от онова, в замяна на което Русия би поискала да свали някой и друг долар от нея.
Какво трябва да се скрие от публиката
Отсега е ясно, че в „пакета" са руските енергийни проекти в България. Два от тях рязко набират скорост по „пътните си карти". „Южният поток" като обем се удвоява, както и българската „печалба" от него.
„Гьолът" край Белене до септември се „размразява" вече като „най-добре развитият проект в целия свят". А понеже на Русия вече не й трябва петролопровод при Бургас, отказът от него ще служи като доказателство за българската непримиримост.
Понеже в руския вариант енергетиката не е просто бизнес, „пакетната цена" със сигурност ще си има и политически компоненти. Може би случайно, но по същото време министърът на отбраната неочаквано обяви, че България не е подходяща за разполагане на елементи от противоракетната отбрана на НАТО. Очевидно е подходяща за разполагане на руски газопроводи и реактори.
Разбира се, добре е цената на газа да е по-ниска, отколкото по-висока. Но понижението й също си има цена, а евтиното често пъти излиза скъпо.
