Постинг
16.08.2010 19:04 -
Еко катастрофите по света
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 2902 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.08.2010 20:42
Прочетен: 2902 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 16.08.2010 20:42
Изглежда British Petroleum най-после успяха да се справят с изтичането на петрол в Мексиканския залив. Много от екологичните катастрофи по света обаче продължават и няма никакви изгледи скоро да приключат.
Автор: Джошуа Кийтинг | 21 юли, 13:19
Катастрофата: Петролен разлив
Начало: Около 1966 г.
Причинени вреди: Инцидентът на платформата Deepwater Horizon може и да е най-ужасният инцидент в американската история, но той е нищо в сравнение с продължаващата катастрофа в делтата на река Нигер. Предполага се, че петролният разлив там се равнява на 546 милиона галона - представете си нещо като разлива, причинен от танкера Exxon Valdez годишно.
Има над 2000 известни места на разлив в региона, а много от тях съществуват от десетилетия. Компаниите обясняват разливите с кражби и саботажи, въпреки че местните власти твърдят, че остарялото оборудване и занемарената сигурност са причина за авариите. Броят и сериозността на разливите може и да нарасне, защото компаниите започват да разработват още по-отдалечени и тежки участъци по делтата.
Не само разливите са опасни. Експлозиите по тръбите – като тази, която уби над 100 души през 2008 г. при Лагос – също стават все по-чести.
КИТАЙ
Катастрофата: Пожари във въглищни мини
Начало: 1962 г.
Причинени вреди: Индустриалният растеж на Китай е силно зависим от въглищата, източник на 70% от енергията на страната и основна причина държавата да бъде лидер по въглеродни емисии. Минният сектор, обаче, е изключително опасен – убива до 13 миньора всеки ден. Никъде опасността от неконтролируемото пристрастяване на Китай не е толкова видима, колкото при 62-та подземни въглищни пожара, горящи от началото на 60-те години.
Разпростирайки се на област, дълга над 3 000 мили въглищните пожари в северен Китай унищожават приблизително над 20 милиона тона на година, повече от годишната продукция на Германия. Според някои изчисления тези пожари може би са причината за между 2 и 3 % от въглеродните емисии от изгаряне на фосилни горива. Инициатива на местната власт цели да намали наполовина пожарите до 2012 г.
ХАИТИ
Катастрофата: Обезлесяване
Начало: 1492 г.
Причинени вреди: Хаити и Доминиканската република споделят един остров, както и сходни географски и климатични условия. Тогава защо жестоки бури и урагани – без да споменаваме земетресенията – предизвикват ужасяващи човешки трагедии само в Хаити? Една от главните причини е почти тоталното унищожаване на горите в Хаити.
Когато Христофор Колумб стъпва на този остров почти три четвърти от него е покрит с дървета. Днес 98% от горите му са изчезнали – това е един от най-тежките случаи на обезлесяване в човешката история.
Основният виновник са дървените въглища – най-популярният енергиен източник в страната, - които унищожават над 30 милиона дървета годишно. Доминиканската република забранява изсичането на дървета за въглища и субсидира пропана като заместител, а контрастът може да се види на сателитните снимки от границата.
Без корени, които да държат почват, е много по-вероятно ураганите и земетресенията да предизвикват убийствени свлачища. Ерозията пък унищожава селското стопанство, задълбочавайки бедността в Хаити.
Списъкът с предизвикателства пред Хаити за следващата година е дълъг и страховит, но ако страната иска да има някакъв шанс, тя се нуждае преди всичко от повече дървета.
УЗБЕКИСТАН/КАЗАХСТАН
Катастрофата: Смаляването на Аралско море
Начало: 60-те години на ХХ век
Причинени вреди: Разположено на границата между Узбекистан и Казахстан, Аралско море е четвъртият по големина вътрешен водоем, дом е на поне 20 вида риби, и причина за процъфтяваща икономика в околните градове. В началото на 60-те години, обаче, Съветската власт построява повече от 45 бента и 20 000 мили канали, за да създаде памучна индустрия в пустинните равнини на Узбекистан, лишавайки морето от главните му източници.
През следващите три десетилетия морето се свива до две пети от първоначалната си големина, превръщайки рибарските селища в пустини. Заради увеличеното количество на солта в останалата вода почти всичките 20 вида риби са унищожени. Ресурсите от питейна вода в региона са опасно ниски, а в земята има пестициди от памучната индустрия. Когато повее вятър над изсъхналото море, той разнася над 75 милиона тона отровен прах и сол над Централна Азия всяка година.
Слава богу, бентовете, построени през последните десетилетия в Казахстан изглежда водят до частично възстановяване. На север Арал се разраства с 20%, а рибите и птиците започват да се завръщат. Южен Арал, обаче, все още прилича на сянка на себе си.
ТИХИЯТ ОКЕАН
Катастрофата: Пластмасовият водовъртеж
Начало: Открит е през 1997 г.
Причинени вреди: Някъде между Калифорния и Хавай се намира най-голямото струпване на боклуци – огромна супа от пластмаса и отломки – път и половина колкото САЩ и дълбоко над 100 стъпки. Пластмасовият водовъртеж се е образувал от завихрянето на течения, които събират боклуците от Западния бряг на САЩ и Източна Азия.
Това е един от любимите медийни примери, но си остава глобален проблем. Според екологичната програма на ООН световният океан съдържа 46 000 парчета пластмаса на една квадратна миля, а те са причината за смъртта на повече от милион морски птици и на 100 000 морски бозайника всяка година.
Джошуа Кийтинг е редактор във Foreign Policy.
http://foreignpolicy.bg/show.php?storyid=935631
 |
| Фотограф: NASA [flickr (CC)] |
НИГЕРИЯ
Катастрофата: Петролен разлив
Начало: Около 1966 г.
Причинени вреди: Инцидентът на платформата Deepwater Horizon може и да е най-ужасният инцидент в американската история, но той е нищо в сравнение с продължаващата катастрофа в делтата на река Нигер. Предполага се, че петролният разлив там се равнява на 546 милиона галона - представете си нещо като разлива, причинен от танкера Exxon Valdez годишно.
Има над 2000 известни места на разлив в региона, а много от тях съществуват от десетилетия. Компаниите обясняват разливите с кражби и саботажи, въпреки че местните власти твърдят, че остарялото оборудване и занемарената сигурност са причина за авариите. Броят и сериозността на разливите може и да нарасне, защото компаниите започват да разработват още по-отдалечени и тежки участъци по делтата.
Не само разливите са опасни. Експлозиите по тръбите – като тази, която уби над 100 души през 2008 г. при Лагос – също стават все по-чести.
КИТАЙ
Катастрофата: Пожари във въглищни мини
Начало: 1962 г.
Причинени вреди: Индустриалният растеж на Китай е силно зависим от въглищата, източник на 70% от енергията на страната и основна причина държавата да бъде лидер по въглеродни емисии. Минният сектор, обаче, е изключително опасен – убива до 13 миньора всеки ден. Никъде опасността от неконтролируемото пристрастяване на Китай не е толкова видима, колкото при 62-та подземни въглищни пожара, горящи от началото на 60-те години.
Разпростирайки се на област, дълга над 3 000 мили въглищните пожари в северен Китай унищожават приблизително над 20 милиона тона на година, повече от годишната продукция на Германия. Според някои изчисления тези пожари може би са причината за между 2 и 3 % от въглеродните емисии от изгаряне на фосилни горива. Инициатива на местната власт цели да намали наполовина пожарите до 2012 г.
ХАИТИ
Катастрофата: Обезлесяване
Начало: 1492 г.
Причинени вреди: Хаити и Доминиканската република споделят един остров, както и сходни географски и климатични условия. Тогава защо жестоки бури и урагани – без да споменаваме земетресенията – предизвикват ужасяващи човешки трагедии само в Хаити? Една от главните причини е почти тоталното унищожаване на горите в Хаити.
Когато Христофор Колумб стъпва на този остров почти три четвърти от него е покрит с дървета. Днес 98% от горите му са изчезнали – това е един от най-тежките случаи на обезлесяване в човешката история.
Основният виновник са дървените въглища – най-популярният енергиен източник в страната, - които унищожават над 30 милиона дървета годишно. Доминиканската република забранява изсичането на дървета за въглища и субсидира пропана като заместител, а контрастът може да се види на сателитните снимки от границата.
Без корени, които да държат почват, е много по-вероятно ураганите и земетресенията да предизвикват убийствени свлачища. Ерозията пък унищожава селското стопанство, задълбочавайки бедността в Хаити.
Списъкът с предизвикателства пред Хаити за следващата година е дълъг и страховит, но ако страната иска да има някакъв шанс, тя се нуждае преди всичко от повече дървета.
УЗБЕКИСТАН/КАЗАХСТАН
Катастрофата: Смаляването на Аралско море
Начало: 60-те години на ХХ век
Причинени вреди: Разположено на границата между Узбекистан и Казахстан, Аралско море е четвъртият по големина вътрешен водоем, дом е на поне 20 вида риби, и причина за процъфтяваща икономика в околните градове. В началото на 60-те години, обаче, Съветската власт построява повече от 45 бента и 20 000 мили канали, за да създаде памучна индустрия в пустинните равнини на Узбекистан, лишавайки морето от главните му източници.
През следващите три десетилетия морето се свива до две пети от първоначалната си големина, превръщайки рибарските селища в пустини. Заради увеличеното количество на солта в останалата вода почти всичките 20 вида риби са унищожени. Ресурсите от питейна вода в региона са опасно ниски, а в земята има пестициди от памучната индустрия. Когато повее вятър над изсъхналото море, той разнася над 75 милиона тона отровен прах и сол над Централна Азия всяка година.
Слава богу, бентовете, построени през последните десетилетия в Казахстан изглежда водят до частично възстановяване. На север Арал се разраства с 20%, а рибите и птиците започват да се завръщат. Южен Арал, обаче, все още прилича на сянка на себе си.
ТИХИЯТ ОКЕАН
Катастрофата: Пластмасовият водовъртеж
Начало: Открит е през 1997 г.
Причинени вреди: Някъде между Калифорния и Хавай се намира най-голямото струпване на боклуци – огромна супа от пластмаса и отломки – път и половина колкото САЩ и дълбоко над 100 стъпки. Пластмасовият водовъртеж се е образувал от завихрянето на течения, които събират боклуците от Западния бряг на САЩ и Източна Азия.
Това е един от любимите медийни примери, но си остава глобален проблем. Според екологичната програма на ООН световният океан съдържа 46 000 парчета пластмаса на една квадратна миля, а те са причината за смъртта на повече от милион морски птици и на 100 000 морски бозайника всяка година.
Джошуа Кийтинг е редактор във Foreign Policy.
http://foreignpolicy.bg/show.php?storyid=935631
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
