By editor on август 26th, 2010

Помните ли я тази игра, практикувана от наши мургави сънародници в началото на прехода. Когато ентусиазмът, мечтите, безразсъдството и надеждите бяха без лимити! Ловкостта на ръцете на инициаторите на играта, в действителност, бе предизвестен капан за еуфорични “лапнишарани”.

Днес е по-скоро екзотика да се видят играещи. Замисълът на играта обаче бе оценен и прегърнат от … представители на държавата, които практикуват “забавлението”, въвличайки гражданите. Нивото вече е друго и залозите не са така безобидни както в началото на прехода при уличните играчи.

Тука има, тука няма. Играта се играе на Правешки терен. Играчите са – държавни органи и институции и граждани.

Според протокол (стр. 1 и стр. 2) на ИАГ, съставен на 20.07.2010 г., “достъпът до горите (около Правец, бел. моя) е СВОБОДЕН,  като в заградените ловни площи и по определени горски пътища, същият може да бъде ВРЕМЕННО ограничен”. Тази констатация звучи обнадеждаващо за четящите я. Излиза, че ограничения НЯМА. Обаче, всеки непредубеден, тръгвайки към горските масиви на Било планина ще се натъкне на това:

***

Тези огради са там от години. Достъпът е през КПП. Санкционира се от Васил Златев, бивш кмет на Правец и баща на изпълнителния директор на “Лукойл България” Валентин Златев. Всеки собственик на частна гора отвъд загражденията, може да стигне до нея само и единствено с нарочното разрешение на правешкия феодал.

Според протокол (стр. 1 и стр. 2) на друга институция – “Басейнова дирекция за управление на водите”, съставен след проверка на място на 15.07.2010  – “достъпа на граждани до язовирната стена и до водни площи от всички страни е СВОБОДЕН. Запазен е публичния характер на язовира, няма бариери … или предупредителни табели за ограничаване на достъпа.” С две думи казано – НЯМА ограничения! Според проверяващите и протокола, който са съставили. Обаче, всеки, който е минавал или ще мине тези дни по язовирната стена, няма как да не забележи табелите, поставени близо до двата бряга още от средата на м. май:

***

Странно как проверяващите са ги пропуснали. Или може би са им показали друг язовир?!! Странни са и пропуските, които издава зам. кметът на общината за достъп до язовира. Каква ли е нормативната уредба, даваща правно основание за подобен акт. Още по-интересно е, чия воля изпълнява той, след като няма решение на Общинския съвет. И какво ще се случи ако някой, хей така, метне една лодка на рамо, пусне я във водата и реши да се поразходи с нея из язовира. На коя ли секунда ще долетят охранителите от Спектър 01.

През 2006 г нивото на язовир „Правец” е понижено, като по този начин е увеличена свободната от водата земя и обособени два терена с обща площ от около 65 дка. По закон те подлежат на реституция. Обаче играта “тука има, тука няма”,  като всяка добра игра, има свойството да увлича практикуващите я. На искания на граждани на Правец за обезщетения, общинската служба по земеделие и гори в писмо от 19.04.2007 отговаря, че земи в Общинския и Държавния поземлен фонд в землището на общината – НЯМА! В същото време тихичко се актуват въпросните 65 дка като частна общинска собственост и кметът Красимир Живков ги продава на инвеститора на голф комплекса край язовира – “Тера Тур сервиз” ЕООД, чийто собственик е Васил Златев.

Подобна е и съдбата на учебната гребна база на ТУ, притежаваща Акт за държавна собственост 1105./1995. Според зам. областния управител на Софийска област и бивш кмет на Правец  Цанко Маринов, техническия университет НЕ Е ДЪРЖАВНА организация, следователно – няма права върху терена.  Следва поредното завъртане – тука има, тука няма и … гребната база на ТУ  е актувана като частна общинска собственост (АОС 128/2001 г). През 2007 г е продадена като част от цитираните по-горе 65 дка и разрушена. Цялата история сме разказали ТУК.

През 2000 г кметът на Ботевград иска деактуване на яз. Бебреш от активите на “Напоителни системи” и придобиването му от общината. Министерски съвет отказва под предлог – наличие на деривация (връзка дълга повече от 10 км) между яз. Бебреш и яз. Правец. През 2009 г,  с едно от последните решения на кабинета Станишев, яз. Правец е изваден от активите на държавното предприятие “Напоителни системи”, по искане на кмета на Правец – Красимир Живков. Деривацията някак “изчезва” и не е пречка за новата придобивка на общината.

Не по-малко мистериозна е историята на придобилия скандална публичност, газопровод, собственост на Топлофикация Правец. Въведен в експлоатация през 1990 г, той съществува за Булгаргаз, който го загазява и доставя газ по него цели 18 години. Съществува и за Държавната агенция по метрология и технически надзор, която го паспортизира и периодично го проверява. Съществува и за Министерство на Ененргетиката, което през 2003 прехвърля част от него на Булгаргаз. Съществува дори за Васил Златев, собственика на “Тера тур сервиз”, който с нотариална покана ултимативно иска изместването му от терена на голф игрище Правец. След като му е отказано – играта стартира. Тука има, тука няма. Съоръжението е прерязано и унищожено.  Инспектори от ДАМТ  установяват това на терен и  го записват в  ревизионен акт от 15.07.2008 г (стр. 1 и стр. 2).  Прокурор Зл. Клюнкова обаче в постановление от 05.08.2008 “не установява газопроводът на Топлофикация Правец да е бил повреден или унищожен”. За Общината такъв газопровод не съществува и тя  спокойно издава разрешения за строеж върху него.

Тука има, тука няма. Кмета на община Правец – Красимир Живков, днес вече областен управител на Софийска област,  плаща изграждането на 60 метра укрепителна стена в с. Своде. На място обаче, се оказва следното:
ВИДЕО:


как се заплaща стена 18 м. като 60 метрова


Тука има, тука няма. Играта увлича. Реалното и илюзорното така се смесват, че човек не знае на какво да се довери. Също като в антиутопията на Оруел (1984), където властва Двумисълта, чиято основна дума е “чернобял”. На пръв поглед е странна, но е достатъчно да се придържаш едновременно към две противоположни тези, използвайки съзнателна измама и убедено да твърдиш, че черното е бяло в противоречие с очевидните факти.

Всяка игра има начало и  край. “Материалният свят съществува, законите му са вечни. Камъните са твърди, водата е мокра, свободните тела падат към центъра на земята. Свобода е свободата  да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.” До този извод стига героят на Оруел.  Остава представителите на държавните институции да извървят пътя си до него  и да имат волята да го следват.

Светла Василева

http://pozicii.net/2010/08/vetuka-ima-tuka-nyamave-ve-po-praveshki/