Постинг
28.08.2010 12:12 -
Кой е „гражданинът“ с плаката?
Кой е „гражданинът“ с плаката?
27 август 2010, 14:49 София, България
Медийната реакция с отсяването на същественото в едно събитие е като в живота: от умението да оцениш ситуацията зависи успеха ти. Спомням си как репотрерът от БНТ Иво Никодимов дойде с микрофон възмутен при мен на 14 януари 2009 г. на площада пред Парламента да ме пита със заклеймяващ ( мен?!) тон, дали одобрявам действията на протестиращите. А те току що бяха пребити от полицията, която млати наред вместо да отдели и арестува провокаторите сред тях. Аз му бях на фокус и мен реши да атакува, макар да нямах нищо общо нито с провокаторите, нито с побойниците, а по-скоро се опитвах да отърва боя като се бях хванал за уличен стълб ( видях се по-късно в тази „поза“ в кадър на МВР, показан тъкмо по БНТ), за да не ме повлече бягащата тълпа и да не получа същите безразборни удари в гръб, както мнозина други. Сега от разстояние наблюдавам отново следната сцена ( доста различна, но в този аспект-подобна). Американският посланик Джеймс Уорлик отишъл в Царево, присъствал на откриването на мост, но един „гражданин“ ( както вкупом безименно го определят медиите) нарушил идилията; издигнал кротко лозунг с лика на Ленин и надпис на (правилен!) руски, който иронизира събитито с призив посланика да бъде върнат и да се върне „вожда“. Изписал и агентурния псевдоним на кмета на Царево Петко Арнаудов и го свързал с „Гоце“.
Това е преразказано в доста медии. Не претендирам за изчерпателност, не разполам с лична служба за мониторинг, но никъде не видях някой да се е поинтересувал кой е „гражданинът“ и за какво се бори. Ако някой колега се беше поинтересувал, щеше да разбере, че самотникът е доста известен. Не само с това , че беше независим кандидат на парламентарните избори миналата година. И не само и не толкова, че е автор на редица (наистина) граждански инициативи, но и активен журналист на свободна практика.
Това е българинът Атанас Чобанов от Париж, където работи като специалист по компютърна лингвистика. Освен всичко друго, той е първият, който разгласи в края на 2008 г. историята с бракониерския „подвиг“ на президента Първанов в Узбекистан и е публикувал много допълнителни статии по въпроса ( не случайно му давам основната дума по тази тема в книгата си „Президент на РъБъ“).
Гражданинът Чобанов обаче в случая би трябвало да е интересен с нещо друго, също характерно за една от неговите дългогодишни битки. Той се бори да обърне внимание върху ( да се изразя меко) нарушенията на точно този кмет на Царево. В резултат кметът Петко Арнаудов се беше опитал дори да го притиска с прокуратурата с контраобвинения за нарушения в имота му в градчето.
Ако уважаемите репортери се бяха поинтерсували да поговорят с отведения от полицията протестиращ гражданин Чобанов, щяха да научат интересни неща от него. А заедно с тях – и аудиторията им. Вместо това някои присъствали дори не са схванали подигравката от плаката и заблуждават читателите си, че въпросният „гражданин“ си искал…вожда.
Да се смеем ли или да плачем над нищетата на българските средства за „информация“ ( извинявам се на колегите, попадащи несправедливо в кюпа , но такова е преобладаващото положение)?
Ясно ми е, че протестите на някакви самотници у нас не са много „атрактивни“ за медиите- гладната стачка на самотния ядрен физик Георги Котев в Брюксел беше успешно задушена (засега) по същата схема. Само че кога на медиите ще стане ясно, че някои от тях могат също да се превърнат в самотници по отношение на публиката си?
Иво Индежв
ivo.bg
http://www.blitz.bg/news/article/86304
27 август 2010, 14:49 София, България
Медийната реакция с отсяването на същественото в едно събитие е като в живота: от умението да оцениш ситуацията зависи успеха ти. Спомням си как репотрерът от БНТ Иво Никодимов дойде с микрофон възмутен при мен на 14 януари 2009 г. на площада пред Парламента да ме пита със заклеймяващ ( мен?!) тон, дали одобрявам действията на протестиращите. А те току що бяха пребити от полицията, която млати наред вместо да отдели и арестува провокаторите сред тях. Аз му бях на фокус и мен реши да атакува, макар да нямах нищо общо нито с провокаторите, нито с побойниците, а по-скоро се опитвах да отърва боя като се бях хванал за уличен стълб ( видях се по-късно в тази „поза“ в кадър на МВР, показан тъкмо по БНТ), за да не ме повлече бягащата тълпа и да не получа същите безразборни удари в гръб, както мнозина други. Сега от разстояние наблюдавам отново следната сцена ( доста различна, но в този аспект-подобна). Американският посланик Джеймс Уорлик отишъл в Царево, присъствал на откриването на мост, но един „гражданин“ ( както вкупом безименно го определят медиите) нарушил идилията; издигнал кротко лозунг с лика на Ленин и надпис на (правилен!) руски, който иронизира събитито с призив посланика да бъде върнат и да се върне „вожда“. Изписал и агентурния псевдоним на кмета на Царево Петко Арнаудов и го свързал с „Гоце“.
Това е преразказано в доста медии. Не претендирам за изчерпателност, не разполам с лична служба за мониторинг, но никъде не видях някой да се е поинтересувал кой е „гражданинът“ и за какво се бори. Ако някой колега се беше поинтересувал, щеше да разбере, че самотникът е доста известен. Не само с това , че беше независим кандидат на парламентарните избори миналата година. И не само и не толкова, че е автор на редица (наистина) граждански инициативи, но и активен журналист на свободна практика.
Това е българинът Атанас Чобанов от Париж, където работи като специалист по компютърна лингвистика. Освен всичко друго, той е първият, който разгласи в края на 2008 г. историята с бракониерския „подвиг“ на президента Първанов в Узбекистан и е публикувал много допълнителни статии по въпроса ( не случайно му давам основната дума по тази тема в книгата си „Президент на РъБъ“).
Гражданинът Чобанов обаче в случая би трябвало да е интересен с нещо друго, също характерно за една от неговите дългогодишни битки. Той се бори да обърне внимание върху ( да се изразя меко) нарушенията на точно този кмет на Царево. В резултат кметът Петко Арнаудов се беше опитал дори да го притиска с прокуратурата с контраобвинения за нарушения в имота му в градчето.
Ако уважаемите репортери се бяха поинтерсували да поговорят с отведения от полицията протестиращ гражданин Чобанов, щяха да научат интересни неща от него. А заедно с тях – и аудиторията им. Вместо това някои присъствали дори не са схванали подигравката от плаката и заблуждават читателите си, че въпросният „гражданин“ си искал…вожда.
Да се смеем ли или да плачем над нищетата на българските средства за „информация“ ( извинявам се на колегите, попадащи несправедливо в кюпа , но такова е преобладаващото положение)?
Ясно ми е, че протестите на някакви самотници у нас не са много „атрактивни“ за медиите- гладната стачка на самотния ядрен физик Георги Котев в Брюксел беше успешно задушена (засега) по същата схема. Само че кога на медиите ще стане ясно, че някои от тях могат също да се превърнат в самотници по отношение на публиката си?
Иво Индежв
ivo.bg
http://www.blitz.bg/news/article/86304
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Баси тъпата статия!
28.08.2010 20:43
28.08.2010 20:43
Отървахме се от лоранката, на път сме да се отървем и от бгсевер, но този глупак ще продължи да копира шибани статийки, защото няма грам собствена мисъл да напише нещо.
Докога глупендерите ще копират разни простотии, просто няма край!
цитирайДокога глупендерите ще копират разни простотии, просто няма край!
Киркегаард го е казал най- добре: "Най- ниската точка на човешкото падение се нарича "журналист".
Хвани Инджев, та удари Чобанов! Защо ли? И двамата са баламурници, които така и не могат да проумеят, че от кучешки лай времето не се разваля. Освен това са и парвенюта, които винаги се стремят да блеснат по някакъв екстравагантен начин.
И още... Такива келеши насъскват народа да вярва, че политика може и трябва да се прави на улицата.
цитирайХвани Инджев, та удари Чобанов! Защо ли? И двамата са баламурници, които така и не могат да проумеят, че от кучешки лай времето не се разваля. Освен това са и парвенюта, които винаги се стремят да блеснат по някакъв екстравагантен начин.
И още... Такива келеши насъскват народа да вярва, че политика може и трябва да се прави на улицата.
Търсене