Месеци наред се предлагаха и обсъждаха най-различни данъчни промени, насочени основно към вдигане на ставките по основните данъци (ДДС, осигуровки, преки данъци и пр.). За радост с времето те изгубиха политическа подкрепа. Това казва старшият икономист от Институт Отворено общество Георги Ангелов.

Сега обаче предстои нов сезон за данъчни обсъждания - защото с края на лятото и началото на есента вече идва бюджетно време - т.е. времето, в което всяка година се правят промени в данъчните закони, а след това се приема държавният бюджет за следващата година. Затова и тези дни Министерството на финансите публикува предложения за промени в данъчните закони.

Добрата новина в предложените данъчни закони е това, че не се повишава нито една основна данъчна ставка в икономиката.

Налогът върху доходите остава 10% - също колкото и данъкът върху печалбите, ДДС остава 20%. Да се надяваме, че това ще се запази и в крайния вариант. Очевидно правителството си е взело поука и не залага на вдигане на данъчните ставки. Но все пак се правят други данъчни корекции, които променят базата на облагането. С други думи, не се променя процентът на данъка - но се променя сумата, която се облага.

Например това се случва при облагането на печалбите. Там се намаляват амортизационните отчисления, които са необлагаеми. По този начин се увеличава облагаемата печалба на фирмите. Министерството на финансите правилно посочва, че това просто удължава периода на амортизация - т.е. фирмите ще си ползват амортизацията, но за по-дълъг срок. Сега ще декларират по-висока печалба и ще платят по-висок данък, а след няколко години ще стане обратното.

Обаче именно тук е проблемът. Защото фирмите сега са засегнати от рецесията и точно в момента не е добре да бъдат товарени с допълнителни тежести. И без това частният сектор понесе основната тежест на кризата, няма защо да бъде товарен повече. Между другото, в САЩ например тези дни обявиха точно обратната политика - рязко се увеличават амортизационните отчисления, за да се насърчат инвестициите и по този начин да се подпомогне възстановяването на икономиката.

Другата голяма промяна е по отношение на ДДС за туризма. От години туризмът ползва данъчна преференция - плащат се само 7% ДДС за организираните пътувания (вместо 20%, колкото е за всички останали отрасли в България).

Министерството на финансите предлага туризмът вече да плаща по-висока ставка от 14%, но тя да се отнася за целия туризъм, а не само за организираните пътувания. На практика едновременно се ограничава преференцията, но се увеличава нейният обхват. Туризмът ще плаща малко повече приходи в бюджета, но ще продължи да бъде по-равен от останалите отрасли.

По-добрият вариант е друг - всички данъчни преференции да се премахнат, а вместо това да се намалят данъчните ставки за всички. Така и осигуровките могат да се намалят с 4-5 процентни пункта.

Това ще бъде благоприятно за цялата икономика в страната, включително и за туризма, тъй като разходите за труд са големи за туристическия сектор. Цялата икономика ще стане по-конкурентна без това да ощети бюджета.

Проблемът на предложените данъчни промени е, че те не са съпроводени с изчисления за ефекта им върху бюджета. Това не е случайно - Министерството на финансите не иска да покаже, че данъчните промени всъщност водят до повече приходи, т.е. до увеличение на общото данъчно бреме. А това не бива да се допуска.

Увеличението на приходите по един данък (например акцизите) трябва да бъде компенсирано с намаление на друг данък (например осигуровки).

Все още има неяснота по размера на осигуровките. Както знаем, осигурителната тежест е близо 30 % от брутната заплата и е от решаващо значение за пазара на труда, създаването на работни места и нивото на доходите. След като правителството се хвали, че не допуска увеличение на облагането, то не бива да вдига и осигуровките. Дори обратно, време е да се помисли за тяхното намаление. В предизборната програма на ГЕРБ все още стои обещанието за 5 % намаление на осигуровките като мярка срещу безработицата. ГЕРБ не изпълни това обещание и безработицата все още е висока. Следователно има нужда от мерки за насърчаване на заетостта, включително намаление на осигурителното бреме върху труда.

От данъците, разбира се, съвсем естествено се прехвърляме и върху държавния бюджет. Тези дни СДС стана първата партия, която предложи ограничаване на бюджетните дефицити (т.нар. “фискален борд”). Това е важно, защото прекомерните бюджетни дефицити увеличават рисковете и заплахите от фалит на страната. Само за последните 20 години България фалира два пъти (1990 г. и 1996 г.) и тези два фалита са основна причина страната ни да е все още толкова бедна. Механизъм, който би ни предпазил от следващ фалит, е изключително важен за просперитета в страната. Затова фискалният борд трябва да се приеме.

Между другото, ЕС също ще помага в тази посока. Върви се към приемане на нови европейски правила, които да контролират дефицитите и да наказват неблагоразумните страни. Но няма нужда да чакаме ЕС да ни накаже, по-добре сами да спазваме правилата.


http://www.infostock.bg/infostock/control/news/details/27713