Тази световна легенда е устойчива и е сравнима с легендата за Че Гевара. Милиони хора си спомнят черно-белите снимки на президента на Чили Салвадор Алиенде с автомат през рамо в битка срещу войниците на ген. Пиночет. Милиони хора са убедени, че с този автомат (подарък от Фидел Кастро) Алиенде е загинал геройски в битка с чилийските военни.

Всъщност Алиенде загива именно от това оръжие, но от собствената си ръка. Много любопитна е истинската история на този човек, която обаче изобщо не се връзва с легендата, затова малцина я знаят.

Няколко дни след смъртта на Сталин (5 март 1953) чилийските комунисти организират жалейка в театър „Бакуедано” в Сантяго. Алиенде, с прекъсващ от сълзи глас, жали починалия: „Сталин беше творческо знаме, пример за хуманизъм и изключителен образ на миротворец и герой. Цялата му дейност беше в полза на народа. Нашият баща си отиде… но ние винаги ще си спомняме с любов за него, а оръжията ни ще бъдат все по-силни, за да построим великото бъдеще…”

Освен обичайните безсмислици, изречени в дните след смъртта на диктатора, Алиенде има голям творчески принос в определенията, наричайки Сталин „пример за хуманизъм”.

През септември 1970, след като идва на власт с подкрепата на малцинството от избирателите (36.3%), Алиенде заявява на митинг: „Чуйте ме ясно, защото ще го кажа високо – ние ще използваме революционно насилие!” Преди това се е заклел в парламента да спазва законите, но както доверява на френския писател-комунист Реже Дебре, „това е само тактически ход”. През декември 1972 Алиенде посещава Москва и освен с Брежнев провежда дълга среща с Борис Пономарьов. Този секретар на ЦК на КПСС по международните въпроси и връзките с освободителните (терористичните) движения е един от ранните идеолози на „нереципрочната война”.
  
Насилието, за което призовава Алиенде, не закъснява – около година, след като е избран за президент, 60% от обработваемата земя в Чили насилствено е експроприирана (заграбена) от социалистическото правителство, всички чилийски банки (освен една) и десетки заводи са национализирани с насилствено. За три години, докато е на власт, Алиенде използва 32 пъти правото си на вето, за да узакони в парламента този марксистки грабеж.

В резултат в страната възниква силно недоволство, възцарява се анархия, леви и десни въоръжени групи се сражават свободно в големите градове и провинцията. Инфлацията е трицифрена, стачки разтърсват Чили, националната валута е девалвирана, настъпва всеобщ икономически хаос. Малко известен факт е, че в навечерието на военния преврат в Чили са разположени около 31,000 (!) кубински и съветски военни и икономически съветници. В страната действат двама основни функционери на кубинската държавна сигурност – Антонио де ла Гуардия и Мануел Пинейро, както и висшите служители на КГБ Виктор Ефремов, Василий Степанов и Николай Кочанов.

Чилийската армия нямаше друг избор и за да предотврати гражданска война и тотално разрушение на страната, свали марксисткото правителство на Алиенде със сила на 11 септември 1973. Няколко дни преди това чилийският парламент официално призова ген. Пиночет (с 81 срещу 47 гласа) да оттегли социалистическото си правителство и да възстанови реда. Това също е почти неизвестен факт, който, естествено, не е част от легендата за Алиенде.

Но според печалната латиноамериканска традиция военните жестоко се разправиха с враговете си, като в следващите години ликвидираха около три хиляди от тях. Тази кървава цена все още разделя чилийското общество, както видяхме на телевизионните екрани след смъртта на ген. Пиночет. Но генералът проведе успешни икономически реформи, в края на 80-те доброволно се отказа от властта и възстанови демокрацията в Чили.

Съгласно архива на КГБ, изнесен от бившия агент на шпионската организация Василий Митрохин в 1992, Алиенде е дългогодишен агент на съветската тайна служба. Завербуван е в началото на 50-те, когато е бил начело на чилийската социалистическа партия. Кодовото име на Алиенде било „Лидер” и руснаците го смятали за най-важния си агент в Латинска Америка след Кастро.

В 1961 КГБ установява постоянни връзки с Алиенде, след като откриват търговско представителство в Сантяго, в което няма търговци, а главно шпиони. Според архива на Митрохин Алиенде с готовност се съгласил да работи за Кремъл, защото „е приятел на СССР”. Офицерът му за свръзка Светослав Кузнецов бил командирован от Мексико в Чили за съвместна шпионска дейност. Алиенде поискал и получил пари от КГБ, включително и личен подарък от 50 хиляди долара, голяма сума за онова време. Кузнецов се свързвал с Алиенде чрез личната му секретарка и любовница Мария Контрерас Бел, също агент на КГБ с кодово име „Марта”. КГБ поддържал връзки и със съпругата Хортензия и дъщерята Беатрис на Алиенде, когато били в Чили и по време на многобройните им посещения в СССР.

От КГБ дори платили на други чилийски политици да не се явяват на избори срещу Алиенде през септември 1970, за да бъде улеснена победата му. След като става президент на Чили, Кремъл възлага, а Алиенде покорно се съгласява да реорганизира чилийските тайни служби, за да се обединят и да работят заедно със съветските и кубинските им колеги. Само този факт на уникално предателство би трябвало да потопи мита за „патриота” и „демократа” Алиенде.

След смъртта на Алиенде световната левица разви бясна дейност, за да създаде свят ореол около бившия президент. Световните медии, политически анализатори, холивудски културтрегери, политици и писатели в продължение на години промиваха мозъците на хората с приказки за героичния, загинал на поста си държавен глава на Чили. Например през 1976 „Ню Йорк таймс” публикува 66 статии за Алиенде и за нарушаването на човешките права в Чили и само 4 (четири) за геноцида в Камбоджа, където комунистите избиха най-малко 1.5 млн. души от население от 7.5 млн.

Легендите умират трудно, защото повечето хора лековерно се доверяват на опитни дейци на манипулациите вместо на скучните факти. Алиенде не е трагична фигура, както се опитват да внушават те до ден-днешен. Защото продаде и предаде родината си на марксистки хаос, грабежи и масови убийства. Той не е чилийски патриот и демократ, а дългогодишен, покорен и платен агент на Кремъл.

http://tull.blog.bg/politika/2008/05/04/istinskata-istoriia-na-aliende.189258

Алиенде никога не е бил комунист, той е от социалистическата партия. Второ, министър на отбраната е комуниста генерал Пратс, а Пиночет е генерал. Запомнете, вярно е че комунистите са безпощадни, но никога не внасят хаос в икономическото развитие на държавата, която управляват. Хаосът го внасят социалистите, в която и да е страна управляват. Когато една Комунистическа партия постепенно се превръща в Социалистически тип, тя загубва власта, защото внася хаос в управлението. За комунистическите партии, най-подмолния враг е превръщането им в социалистически. За пример - Тодор Живков и неговата шайка, съвременните социалисти. От друга страна е напълно вярно, че Пиночет внася ред и спокойствие в Чили и трябва да се уважава заради неговата патриотичност, всичко в името на собствения си народ. Ако Алиенде не бе внесъл хаосът в Чилийската икономика, той щеше да си управлява. Истината е, че след Пиночет, Чили си остава една от икономически най-развитите държави в Южна Америка. Политиката на всеки ръководител трябва най-напред да се ръководи от преоритетът за собствения си народ, а политическите убеждения на заден план. За най-голямо съжаление, нашите политици, изключая Стамболов, са били винаги слуги на чужди интереси. Пиночет трябва да бъде пример, като националист, който прави всичко в името на собствения си народ.

С изводите от тази част не съм съгласен. Пояснявам : Социалист или комунист за този период е било почти напълно равнозначно. Принципно градацията в така нареченият "най-хуманен строй" е била социализъм към комунизъм. Така поне пише в дебелите комунистически "библии" и така се проповядваше на партийните пленуми. Малко преди преврата Чили е била на няколко седмици от фалит. Пиночет е спасил Чили от финансовия и икономически крах до който е била докарана от управлението на С. Алиенде.
С останалата част съм абсолютно 100% съгласен.:)

....Е ЛАЙНО"!!!!!
НЕ ИСКАМ ДА СИ СПОМНЯМ ,ДАЖЕ!!!

Ето така трябва българската армия да се разправи с левичарските дегенерати в най-близко бъдеще!
Браво за постинга!

afture, mnog prepisvas be afture, ama ne ot vsiakyde. ia o'biasni na narodi , sho gi nema i de sa bili USetata po twa vreme. i 4ia sobstwennost sa bil togava bankite, minite i zavodite.

ko me radvash se Pi4o4it, 4e e iztrepal tolkova narod. i ot futbol nerazbirash, a igrata e tolkova iasna-ta kamo li ot politi4eski ubiiswa.

Момче,много неща не са ти ясни...
Малък си,не помниш и не си бил там.
Още малко и ще целунеш трибуквието сащ или цру!
Хи-хи-хи!

Всеки е в правото си да има лично отношение към събитията, но познаването на генезиса им е първия жалон във вярната им оценка. Младостта не е порок, когато носителите и не се изживяват като познавачи с мнение от последна инстанция.
Историята е тази, която ще постави вярната оценка, защото съвремието е подвластно на мимолетни настроения.
На автора пожелавам отрезвяващо помъдряване, а на озлобените клакьори чувството за мярка и нека не забравят, че живота е изменчив!

Твърде повърхностен и едностранчив коментар, без да се отчитат действията на другата страна - САЩ, за създаване на хаос и в крайна сметка на организиране и провеждане на кървавия преврат. Начинът на говорене на Алиенде не се различава от обичайния начин на говорене на социалистическите функционери от онова време, също и начинът му на действие. Нали заради тези негови схващания е бил избран от народа на легитимни избори, и той е започнал да изпълняма обещанията си. Но няма данни да е извършвал политически убийства, както бяха извършени по отношение на него и неговите привърженици. Освен това жертвите на Пиночет не са около 3 000, а много пъти повече, убити са около 50000, а изчезнали - около 35000 през годините на военната хунта. Освен това в статията се казва, че: "Малко известен факт е, че в навечерието на военния преврат в Чили са разположени около 31,000 (!) кубински и съветски военни и икономически съветници." Но защо не се казва какво са правили и къде са се изпарили тези съветници. Ако наистина беше така, това е цяла армия, която би могла да промени хода на събитията. Истината както обикновено е някъде по средата, но зверствата са извършени не от Алиенде и привържениците му, а от военната хунта и нейните покровители - САЩ, в това няма никакво съмнение. Те избиха и погубиха собствените си поети, с които се гордеят и сега. Между другото така стана и в нашата страна, и то все от "демократите". Има много неща, над които човек трябва да се замисли и да прецени от човешка гледна точка, а не от позицията на идиологемите, както е направил авторът на статията.

На сайта на БАС /http://www.bas-bg.org/new/in_memoriam.html/ има информация по същия въпрос, но поднесена от тяхна гледна точка. Като сравнявам двата източника, информацията на БАС ми се струва много по-достоверна и логична. Аз съм живял и по времето на социализма, никога през живота си не съм членувал в някакви партии, но СЕГА мога със сигурност да кажа, че комунистите /социалистите/ в никакъв случай не са били по-големи изроди от "демократите". В онези години на идеологическо противопоставяне, и едните, и другите извършиха множество престъпления и не може да се каже кои извършиха повече. Освен това не мога да кажа кое е по-голямо престъпление - кражбата и грубата експлоатация, или национализацията. А кой е по-голям патриот - този, който пуска свободно чужди капитали да ограбват ресурсите на собствената си страна, или този, който иска ресурсите на страната да не се ограбват от чужди сили? Защо сега се подиграват на Чавес, че изгони американските петролни компании, за което едва ли някога ще му бъде простено. И ще му намерят цаката, както я намериха и на Алиенде. Да видим какво става у нас с един пример. Чужда компания копае и добива злато в България. В България остават около 10% от добитото злато /горе-долу това е положението/, останалите 90% напускат страната и отиват в компанията. Както и да го гледам, не ми се вижда никак справедливо, нито от полза, защото след няколко години златото ще свърши и компанията ще си замине, а за нас ще останат само екологичните проблеми. Но златото вече е свършило, няма го. Ако някое правителство реши да прекрати концесията и да продължим ние да си добиваме собственото злато, и 100% да остава за нас, пропагандата ще представи това като социализъм, като национализация, като нещо лошо и недопустимо. Кого обслужва тази пропаганда? То е ясно. А "демократи" - интересчии и предатели винаги е имало и ще има. От къде мислите, че комунистите и социалистите са научили номерата си, ами от "демократите" разбира се.