Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2010 01:00 - Русия - Напред към самодържавието
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 998 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 13.09.2010 01:01


Напред към самодържавието 




12 септември 2010, 09:56

Едвин Сугарев, Svobodata.com

      image

  Появи се нова, модернизирана и поне според мен изчерпателна дефиниция за посткомунистическите реалности в световен мащаб: в изказването на руския президент Дмитрий Медведев пред международния политически форум в Ярославл. Той съвсем директно заяви, че парламентарната демокрация би представлявала „катастрофа за Русия”. Звучи шокиращо, нали? Звучи обаче също така дефинитивно – по отношение на начина, по който властта в Кремъл си представя своето настояще и своето бъдеще – както и бъдещето на страната си. Без парламентарна демокрация, защото тя е катастрофа. С алтернативния модел на управление, което означава авторитарен режим. С други думи – напред към самодържавието!

Сбъркана е само визията, че кастрирането на парламентарната демокрация се отнася до някаква бъдеща перспектива. Авторитарният режим, в който цялата власт – и политическа, и икономическа – и в момента е политическа реалност в Русия.

Няма опозиция – няма в парламента, няма и на улицата – защото, ако примерно опозиционните лидери свикат митинг, моментално ги арестуват, примерно защото били пресекли неправилно улицата.

Няма свобода на печата – но пък има нещо по-лошо от обичайната за терористичните режими цензура. Ако някой си позволи да говори или да пише срещу самодържеца, просто го убиват; справка – Анна Политковская, Литвиненко и още цял куп сродни случаи.

Няма право на национално самоопределение – опитът на Чечня за такова бе заплатен с кръвта на една четвърт от нейното население. Има правене на тероризъм от държавни институции и с държавно финансиране – за да се поддържат будни хищните националистически инстинкти, рационално изолзвани в подобни случаи.

Няма право на свободна икономическа инициатива – а олигархическият статус се определя от степента на преданост към режима и неговия очевидно пожизнен диктатор Путин – който беше президент, сега е премиер и се очаква пак да стане президент. Непокорните просто се пъхват в затвора, а цялото им имущество се усвоява от приблжените на режима. Справка: Михаил Ходорковски.

Няма право на сигурност, чест и човешко достойнство – тъй като самото битие на хората е напълно зависимо от волята на ФСБ, от подопечните й национални и квартални мафиоти и от дерибействащата администрация с дълбоко вкоренено феодално самочувствие.

При цялото това нямане е повече от ясно с какво се занимават руските самодържавници зад яките кремълски стени: спасяват Русия от катастрофата, наречена парламентарна демокрация.

Не бързайте обаче да сравнявате Медведев с Иван Грозни или някой подобен от безкрайно дългата галерия руски сатрапи. Първо – защото нищо не зависи от него: той в най-добрия случай е просто говорител – и казва това, което Путин мисли и крои.

И второ: не можем да отречем, че има известно право. Демокрацията в Русия е рисков експеримент – поради почти пълната неприспособимост на руската психика към демократичните идеи – както и поради надхвърлящата всякакви сюрреалистични представи деморализация на населението – изразяваща се в обезмозъчаване, впиянчване и изобщо глобална обществена и персонална деградация на населението.

В този смисъл Медведев е прав, когато говори за това, че „политическите ни институции са недоразвити, партийната система е наследила много белези от системата на Съветския съюз”. Не е наследила – същата е. И не само партийната, но и държавната система. Променила е само името, но не и нрава си.

Също и когато казва, че „хората очакват от демокрацията нещо, което тя е неспособна да поднесе”. Само дето е малко скромен: не нещо – нищо не може да им поднесе руската демокрация – защото не съществува.

Прав е и когато отбелязва, че „демокрацията означава да поемеш отговорност за себе си и за своята държава”. Само дето забравя да спомене кой научи руския народ да не носи отговорност – нито за себе си, нито за държавата, нито за каквото и да било. Кой го научи да не мисли, защото има кой да мисли вместо него и да му казва какво е добро и какво е зло. Партията – партията с голямо „П”, която тогава се казваше КПСС, а сега се казва „Единна Русия”. Твърде дълъг бе срокът на принудителното обезмозъчаване на руския народ – цели седем десетилетия – за да можем да очакваме някакъв бърз и сигурен ефект към демократичните процеси и свързаните с тях обществени промени.

Затова те трябва да стават бавно, внимателно, постепенно. Това е именно специфично руската концепция за демократизацията на обществото: „сегашната политическа система трябва да бъде модернизирана внимателно и постепенно”. Само си представете каква разтегливост се таи в тези две определения – „внимателно и постепенно” – и до каква степен те работят в полза на сегашните кремълски господари. Затова въпросните ще променят, ще „демократизират” и модернизират руското общество не как да е, а „внимателно и постепенно”. Ако може и изобщо да не го правят – още по-добре – самодържавието върши по-добра работа.

Ще кажете – нас какво ни засяга това. Засяга ни – защото и у нас преходът протече като естествено продължение на процесите на тотално обществено обезмозъчаване.

Защото България бе единствената страна в Източния блок, която на свободни избори избра отново комунизма.

Защото младите и можещите си отидоха, докато цели поколения обезмозъчени старчета и бабки въздишат по времената, в които киселото мляко струваше 20 стотинки.

Защото обитаваме територия, на която властват законите на джунглата – и в която осребряването на властовите позиции е обществено разбираема и напълно легална практика.

Защото дори и днес ни управлява един уж десен премиер, който без притеснения заявява публично, че няма да се обяснява никому защо и как управлява.

Защото същият този пожарен субект осигурява приемственост в политиката на основния руски резидент в България (по съвместителство и неин президент) в правенето на големи шлемове и градежа на руски енергийни проекти.

И защото знаменитата дефиниция на московския кмет Юрий Лужков: за това, че ние сме два народа и две държави, но сърцето ни е едно – изречена на връх девети септември в присъствието на същия този български премиер, казва много и тежи още повече.

Та затова ни засяга това „братско” неглижиране на парламентарната демокрация. Ако се вгледаме внимателно в живота си, ще видим, че и у нас я няма – има я само нейната уродлива карикатура. Дано покрай това вглеждане забележим и още нещо – мераците на Путин за друг тип управление (а в още по-голяма степен неговия лишен от морални устои управленски манталитет), отдавна са намерили благодатна почва на българска земя – и избуяват с всеки изминал ден – паралелно с избуяването на българската простащина, с култивирането на обществена амнезия, с наистина впечатляващото чалгисване на българския народ.



http://www.svobodata.com/page.php?pid=3947&rid=154


Тагове:   напред,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14579304
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031