Христо Христов
На последния дългов аукцион на 27 септември Министерството на финансите успя да пласира 15-годишни Държавни ценни книжа (ДЦК) за 450 млн. лв. при предварително обявен обем от 90 млн. Сумата на привлечения заем е най-сериозната от началото на годината, а постигната доходност (т.е. годишната възвръщаемост за инвеститорите) – 6,45%. В официалното прессъобщение на МФ се казва, че „реализираният обем на емисията, както валутната и матуритетната й структура, й осигуряват бенчмарк статут. Взетото решение ще бъде допълнителен стимул за ликвидността и доверието към местния дългов пазар като цяло”. Терминът „бенчмарк“ се използва от МФ, за да се демонстрира, че държавата може да се финансира от дълг на достатъчно ниска цена – в случая 6,45%. Психологическият сигнал в контекста на предвиденото в Бюджет 2011 емитиране на над 1 млрд. евро дълг е ясен. Държавата разполага със средство (ДЦК) да набира дълг от вътрешния пазар, ако международните пазари и „спекулантите“, за които всички говорят, поискат прекалено висока лихва от българското правителство.
Но българските банки и институционални инвеститори също не са безразлични към нивото на риск – майският аукцион на ДЦК например не доведе до одобряването на нито една поръчка, след като достигнатата годишна доходност се оказа над 7%, което бе оценено като прекалено високо от финансовото министерство.
Емитирането на дълг на вътрешния пазар е удобно за правителството, тъй като се прави периодично и на малки порции – факт, който не фокусира общественото внимание така, както едно споразумение с МВФ например. От самото начало на прехода и първия досег на България с международните финансови институции МВФ е представян като „лошото ченге“, което идва с искания за рязяне на разходи и заплати като условия за предоставяне на заем.
Този имидж и педантичните усилия на сегашното българско правителство и премиер да избегнат всякакво действие, което би довело до загуба и на 0,01% от рейтинга им, спират България от възможността да ползва най-евтиния източник на финансиране, а именно Международния валутен фонд. Защото Фондът предоставя пари на своите членове, какъвто е и България, на нива доста под пазарните – 2,9%. Дори лихвите по спасителния пакет на еврозоната за Гърция са по-високи (5%).
Въпросът защо правителството избира да се финансира скъпо вместо евтино преминава от сферата на икономиката и финансите в тази на политиката. Българските медии винаги са представяли МВФ като кредитор, който поставя ненужно тежки условия, а не като катализатор на забавени и непроведени реформи. Случилото се в съседна Румъния (намаление на заплатите в бюджетната сфера и вдигане на ДДС) ще провокира вой до небесата само при възможност за преговори с Фонда.
Това, че МВФ предлагаше финансов инструмент, необвързан с изпълнението на никакви условия – т.нар. „гъвкава кредитна линия“, още през 2008 г. беше подминато с гордо вдигната глава от правителството на БСП, ДПС и НДСВ. Предстоящите избори бяха по-важни от икономическата и фискална стабилност. За разлика от България Полша (единствената страна в Европа, запазила икономическия си растеж след 2008 г.) се възползва от евтините пари, за да подкрепи платежния си баланс и да избегне рецесията.
Противно на правителството на Станишев, сегашният кабинет няма възможност да отлага емитирането на дълг. Възможностите за финансиране с ДЦК имат своите ограничения, така че неизбежно ще се стигне до излизане на международните пазари. Постигнатата там цена на българския дълг ще бъде истинският индикатор за работата на правителството и състоянието на българската икономика.
http://glasove.com/article-10084.php
Ако бяхме направили евроемисия, а не емисия ДЦК на вътрешния пазар, доходността щеше да е по-ниска от 6,45%, но нека дадем кредит на доверие на сегашния екип на Министерството на финансите, защото те вероятно по-добре знаят какво правят, каза във видео интервю след Клуб Investor.bg финансистът Владимир Каролев.
"Аз се надявам никога да не видим кредитната експанзия от 2007 г. и колективната лудост на много хора, като тук включвам и себе си, тъй като инвестирах в един проект, който в момента считам за грешка", посочи Каролев.
България е изостанала спрямо останалите страни в Централна и Източна Европа защото реформите при нас започнаха през 1997 г., дотогава вървяхме назад. А при Чехия, Унгария и Полша реформите започнаха през 1989 - 1990 г. Когато в България има достатъчно квалифирицан персонал и тук ще има автомобилен завод, сподели Каролев.
Противно на масовото мнение ,в последните 2 години ние вървим напред, а не назад, защото извървяваме естествения път на слаборазвита държава. Тъй като сме много отворена икономика, ние много пострадахме от спада на износа, но това не зависи от нас, това е външен шок. Такъв външен шок сега не се задава и аз съм оптимист, че ще вървим напред.
гледано: 2664 Още видео
9 гласа
Кой е тоя цял свят????? Да не би Сърбия,Румъния, Гърция и Турция да са по глупави от нас. МВФ изисква реформи.Това правителство го е страх от реформите.Освен да пилее събрания с труд финансов резерв на страната през последните 10 години друго нищо не прави.Но и той ще свърши.И после ни чакава хиперинфлация и виденова зима.
