Прочетен: 3556 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 08.10.2010 21:40
В нощта на 29-ти срещу 30-ти септември надгробната плоча на националния герой генерал Христо Луков в Софийските централни гробища е била потрошена от анархисти и комунисти. Служителите на гробищния парк са категорични, че става въпрос за целенасочено посегателство, защото на предния ден гроба е бил в добро състояние, а и поради местоположението му няма как да става въпрос за случаен акт на вандализъм, още повече че всички околни гробове са недокоснати. Идеологическите мотиви на мародерите могат ясно да бъдат установени и от факта, че същата нощ в района на гробищата са били разлепени рекламни материали на Федерацията на анархистите в България, комунистическото движение “23-ти септември” и болшевишката псевдо-студентска организация “Призив”, които предните дни ги е нямало. Макар и съвсем скромна, надгробната плоча на героя явно все още е трън в очите на наследниците на онези влечуги, които някога подло и в гръб застреляха смелият български генерал пред очите на невръстната му дъщеря. Припомняме още, че това далеч не е първия подобен “подвиг” на анархо-комунистическите среди у нас, които на няколко пъти през последните години цапаха паметната плоча на къщата на ген. Луков с червена боя, а на фасадата драскаха цинични надписи по негов адрес и този на живите му близки. И този път, подобно на предните, следите от варварските им действия не останаха видими и 24 часа, защото плочата, която те са счупили на 3 части, беше веднага залепена, а скоро на мястото й ще бъде поставена нова.
Явно обаче липсата на елементарно възпитание и злоупотребата с наркотици, които се ширят в средите на анархистите и комунистите у нас, са довели до този “връх” в техния активизъм, а именно да посегнат на гроба на един човек, който е умрял преди повече от 65 години. Акт, който те разбира се считат за подвиг, но който няма как да не бъде заклеймен от всеки един мислещ човек – без значение неговите политически убеждения или отношение към историческите факти. Естествено ние никога не сме очаквали обаче друго от хора, които открито възхваляват комунизма и зверствата му. Жалкото обаче е, че на същите тези криминално проявени особи, които през деня хленчат по медиите, че са жертва на някакъв измислен от самите тях “фашистки терор”, а през нощта поругават гробове, им се дава често трибуна по някои от най-големите български медии.
Нашият призив към всички медии е да дадат гласност на случилото се с гроба на генерал Христо Луков, защото хората, които посегнаха на него, утре ще посегнат и на гроба на всеки друг български национален герой, водени от антибългарските си убеждения, които са демонстрирали неведнъж. В тези си убеждения те далеч не са сами. Напротив. Подкрепа за тях те намират от действията на много кръгове в тази страна, които още не са разбрали, че в модерна България няма никога отново да се намери място за най-мракобесническата идеология на тази планета – комунизма.
Призивът ни към останалите нормални хора в обществото е да не позволяват подобни личности да сеят отровната си пропаганда необезпокоявани, защото на всички е ясно, че те са способни на всичко. Наистина в момента те се ограничават до това да посягат на гробове и плочи, но нека не забравяме, че те почитат и възхваляват, терористите и убийците от комунистическата партия, които някога избиха цвета на българската нация, взривиха храма “Св. Неделя” и водеха дългогодишна война срещу българската интелигенция и елит, който преди 9-ти избиваха поетапно, а след 9-ти поголовно.
Друг коментар по повод това нечувано посегателство върху паметта и покоя на един умрял е излишен.
Източник: Възпоменателна страница за ген. Христо Луков
http://www.epochtimes-bg.com/2010-03/2010-10-04_04.html
Своите жизнени сили и труд той отдава за издигане българската артилерия на завидна висота. Още от ранна младост генерал Христо Луков се бе отдал с жар в служба на Родината. В качеството му на батареен командир през Първата световна война той се проявява като един от най-храбрите командири.
Ще споменем и за великия подвиг, който извършва тогава. Годината е 1918-та. В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент българските оръдия пад командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати. Примирието вече е било подписано. На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него. “В историята на Франция”, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си - маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери.”
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3129
http://logr.org/lukov/
Вандали оскверниха паметника на Оборище
Подли народни врагове мигом изопачиха и ...
20.04.2012 23:29
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!
СОЦИАЛНО У ЛЕВО, НАЦИОНАЛИЗМЪТЪ НАПРЕДЪ!!!