Постинг
09.10.2010 00:29 -
Левият завой на ГЕРБ
"Липсата на предвидимост и постоянната смяна на позициите в един момент започва да се превръща в нещо като данък непостоянство за бизнеса, по-страшен дори от високия ДДС. Затова този път премиерът трябва да държи на дадените обещания. Цената на всяко ново забавяне или отлагане в крайна сметка ще бъде платена и от него. А тя е политическа забрава."
Това е краят на текста ни от 5 май, когато 10 месеца след изборната си победа премиерът Бойко Борисов обяви рестарт на реформите и пак обеща, че няма да вдига данъци. Въпреки очакванията обаче Борисов отново залитна силно наляво, като предложи да се увеличат осигуровките и по този начин призна неспособността на правителството да се справи с неефективните пенсионна и здравна системи.
Идеята е толкова лоша, че не срещна дори традиционната подкрепа на депутатите от ГЕРБ. "Ние всички знаем, че вдигането на данъчната тежест, това е вид данъчна тежест, рефлектира негативно върху бизнеса", коментира Менда Стоянова , председател на бюджетната комисия в парламента. " И Орешарски, и Менда Стоянова включително не искат да назоват истината такава, каквато е", контрира Борисов в интервю през bTV в петък и продължи: " Къде е точно сега детайлът, който крият всички, различни от мен?"
А "детайлът" е важен, защото последиците за управляващите и икономиката ще са дългосрочни:
- Кабинетът "Борисов" окончателно загуби крехкото доверие на много избиратели, че желае, може и има смелостта да направи каквито и да било реформи
- Поредната доза непредсказуемост в икономическата политика на правителството съвсем ще влоши бизнес климата в страната и ще отблъсне и малкото желаещи да инвестират
- Огъването на премиера при най-малката заплаха от протести ще отвори апетита и на други гилдии за повече държавни пари и преференции.
И въпреки оправданията на Борисов, че не може "на най-бедната държава и на най-болните хора в ЕС да вдигам сега възрастта за пенсия", истината е, че от този ход печеливши почти няма. През следващите месеци още хора ще останат без работа, вътрешното потребление ще намалее, няма да има нови инвестиции, голяма част от бизнеса отново ще се върне в сивата икономика или в режим оцеляване.
До подобно развитие можеше да не се стига. Улисани в тичане след събитията по линия на най-малкото съпротивление обаче, управляващите пропуснаха и последните месеци, в които можеше да се съкратят реални държавни служители, да се орежат разходи, продадат предприятия и така да намерят повече пари. Или просто никога не са искали.
В крайна сметка обаче всички тези негативи отново ще се върнат като бумеранг към ГЕРБ точно преди местните и президентските избори догодина.
Защо е важно
Политиката на намаляване на данъците и осигуровките на практика започна още при управлението на Иван Костов и беше продължена от кабинетите на Сакскобургготски и Станишев. Тя беше една от основните причини България да постигне икономически ръст от по 5-6% от БВП в най-силните си години (за който в близко бъдеща само ще можем да мечтаем), изкара на светло договорите и доходите на над половин милион работници и спомогна за запазването на фискална стабилност две години след началото на икономическата криза (виж графиките). Ниските данъци бяха и една от примамките за почти 40 млрд. евро чужди инвестиции (от 1997 до 2009 г.), които влязоха в страна с окаяна инфраструктура, слаба съдебна система и едва наченати структурни реформи. И още нещо - за периода 2005 - 2008 г. безработицата намаля наполовина до най-ниското ниво, откакто има статистика. "Така данъчната реформа допринесе за повече заетост, повече икономическа активност и повече данъчни приходи (въпреки намаляващите ставки)", твърдят либералните икономисти.
Засега техните прогнози и предупреждения получават отговор само от синдикалните лидери. При това от площада: "Т.нар. либерални икономисти, представляващи само себе си и своя благодетел, отново ще се опитат да внушат, че идва апокалипсис. Вещаят рецесия, безработица, заплашват, че бизнесът ще се изнесе от страната. Като свалихме осигуровките, да не би да цъфнахме? С тези пари те си осигуриха собствените доходи", заяви Пламен Димитров, вицепрезидент на КНСБ.
Точно когато световната финансова криза промени правилата на играта и това да си данъчен шампион вече не стига като конкурентно предимство, дойде времето да се довършат структурните реформи. С идея парите на данъкоплатците да се използват така, че с по-малко средства държавата да предоставя по-добри публични услуги. Вместо това обаче премиерът отново избра грешния начин – да прехвърли реформаторския си мързел върху частния сектор и така съвсем да откаже чуждите инвеститори от България.
Как да си вярваме
Жалкото е, че всичко това се случва, след като ГЕРБ спечелиха изборите със заявката, че ще са най-реформаторски настроеното правителство в последните 10 години. И въпреки колебанията заради популизма на лидера на партията Бойко Борисов именно амбициозната предизборна програма донесе на ГЕРБ много гласове. Голяма част от тях - от бизнеса. Икономическите акценти в нея могат да се обобщят само с две изречения – поддържане и намаляване на данъчно-осигурителната тежест (специално предложението за осигуровките беше да паднат с 5%) и структурни реформи в здравеопазване, образование, пенсионна система, администрация и др. Същите приоритети бяха повторени и в няколко ключови документа – Конвергентната програма на правителството и антикризисната програма, която се прие през май като опит за рестарт на реформите. Запазването на основните данъчни ставки многократно беше изтъквано от Дянков, а и от самият Борисов като едно от най-големите достойнства на водената от правителството политика. И бяха прави - бизнесът наистина разчиташе на тази политика, за да може да преживее вихрещата се все още криза.
Два задаващи се протеста – на лекари и синдикати, окончателно сложиха края на илюзиите за реформаторски настроения ГЕРБ.
Страхът от стачки на премиера Бойко Борисов го принуди да действа като при пожар и само за един ден потуши две огнища: в здравеопазването, като обеща 500 млн. лв. повече за здравната каса през следващата година, и в пенсионната сфера, като вдигна осигуровките с 3 процентни пункта и отложи вдигането на стажа за пенсия за неопределено време. Репликата на Борисов, която ще се запомни от този ден, е: "До 17 часа искам да приключа и с пенсионната реформа. Желая ви да сте живи и здрави."
Така в опит да запази високия си рейтинг премиерът на практика показа, че за него е по-важно бързо да изпълни исканията на протестиращите полицаи, лекари и работници, отколкото да чуе аргументите срещу обратния завой в данъчната политика. "Популистките правителства са изключително склонни да удовлетворяват леви искания", твърди Алиосман Имамов от ДПС.
През глава
Усещане за хаос остави и начинът, по който се взеха тези иначе съдбоносни за икономиката решения - еднолично от премиера Бойко Борисов, който игнорира дори мненията на някои от собствените си министри, депутати и бизнес. Това принуди работодателските организации демонстративно да обявят излизането си от националния съвет за тристранно сътрудничество. И на практика разговорите между социалните партньори (сочени като безпрецедентно добър механизъм за взимане на важни за икономиката решения само допреди няколко месеца) бяха заместени от двустранен диалог между профсъюзите и кабинета. Отзвукът и от чужбина не закъсня: "Увеличението на осигуровките не трябва да е извинение за прекратяване на реформата", заяви Ищван Шекели, ръководител на делегация на Европейската комисия, която е в България за обсъждане на националната програма за реформи по стратегия "Европа 2020". На което премиерът светкавично и остро реагира така: "Ако обявя днес, че вдигаме годините за пенсия, и проявя ината, който ЕК иска да чуе от мен, рискът е хиляди хора да тръгнат веднага да се пенсионират. А аз нямам буфер в бюджета, с който да го направя. И тогава същата тази ЕК ще ми каже - недей вдига дефицита, ама намери отнякъде пари за пенсии."
Най-големият повод за притеснение според мениджъри и предприемачи е друг - липсата на предвидимост във финансовата политика на правителството. Когато тя е ясна, фирмите могат да планират по-спокойно и точно. Предвидимата данъчна политика доскоро бе и конкурентно предимство на България, особено на фона на увеличаващите данъчната тежест Румъния и Гърция.
Непоследователността на ГЕРБ обаче даде основание на анализаторите от Economist intelligence unit да оценят като умерен риска правителството да увеличи и преките, и косвените данъци от следващата година.
Последните действия на премиера не срещнаха одобрението и на собственото му управляващо мнозинство. Дори и тези депутати, които подкрепиха правителството за осигуровките, заявиха през седмицата, че то демонстрира непоследователност при всяка заплаха за недоволство или протест. Притеснението им става още по-голямо и заради наближаващите местни избори. "Хората по места ни питат "какво направихте досега", а ние не знаем какво да отговорим", разказа депутат.
След това решение икономиката най-вероятно също ще направи обратен завой и ще се върне в рецесията, от която по думите точно на Борисов излезе само преди дни. Остава да видим как това ще бъде прието от избирателите.
http://capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/10/08/973723_leviiat_zavoi_na_gerb/
Това е краят на текста ни от 5 май, когато 10 месеца след изборната си победа премиерът Бойко Борисов обяви рестарт на реформите и пак обеща, че няма да вдига данъци. Въпреки очакванията обаче Борисов отново залитна силно наляво, като предложи да се увеличат осигуровките и по този начин призна неспособността на правителството да се справи с неефективните пенсионна и здравна системи.
Идеята е толкова лоша, че не срещна дори традиционната подкрепа на депутатите от ГЕРБ. "Ние всички знаем, че вдигането на данъчната тежест, това е вид данъчна тежест, рефлектира негативно върху бизнеса", коментира Менда Стоянова , председател на бюджетната комисия в парламента. " И Орешарски, и Менда Стоянова включително не искат да назоват истината такава, каквато е", контрира Борисов в интервю през bTV в петък и продължи: " Къде е точно сега детайлът, който крият всички, различни от мен?"
А "детайлът" е важен, защото последиците за управляващите и икономиката ще са дългосрочни:
- Кабинетът "Борисов" окончателно загуби крехкото доверие на много избиратели, че желае, може и има смелостта да направи каквито и да било реформи
- Поредната доза непредсказуемост в икономическата политика на правителството съвсем ще влоши бизнес климата в страната и ще отблъсне и малкото желаещи да инвестират
- Огъването на премиера при най-малката заплаха от протести ще отвори апетита и на други гилдии за повече държавни пари и преференции.
И въпреки оправданията на Борисов, че не може "на най-бедната държава и на най-болните хора в ЕС да вдигам сега възрастта за пенсия", истината е, че от този ход печеливши почти няма. През следващите месеци още хора ще останат без работа, вътрешното потребление ще намалее, няма да има нови инвестиции, голяма част от бизнеса отново ще се върне в сивата икономика или в режим оцеляване.
До подобно развитие можеше да не се стига. Улисани в тичане след събитията по линия на най-малкото съпротивление обаче, управляващите пропуснаха и последните месеци, в които можеше да се съкратят реални държавни служители, да се орежат разходи, продадат предприятия и така да намерят повече пари. Или просто никога не са искали.
В крайна сметка обаче всички тези негативи отново ще се върнат като бумеранг към ГЕРБ точно преди местните и президентските избори догодина.
Защо е важно
Политиката на намаляване на данъците и осигуровките на практика започна още при управлението на Иван Костов и беше продължена от кабинетите на Сакскобургготски и Станишев. Тя беше една от основните причини България да постигне икономически ръст от по 5-6% от БВП в най-силните си години (за който в близко бъдеща само ще можем да мечтаем), изкара на светло договорите и доходите на над половин милион работници и спомогна за запазването на фискална стабилност две години след началото на икономическата криза (виж графиките). Ниските данъци бяха и една от примамките за почти 40 млрд. евро чужди инвестиции (от 1997 до 2009 г.), които влязоха в страна с окаяна инфраструктура, слаба съдебна система и едва наченати структурни реформи. И още нещо - за периода 2005 - 2008 г. безработицата намаля наполовина до най-ниското ниво, откакто има статистика. "Така данъчната реформа допринесе за повече заетост, повече икономическа активност и повече данъчни приходи (въпреки намаляващите ставки)", твърдят либералните икономисти.
Засега техните прогнози и предупреждения получават отговор само от синдикалните лидери. При това от площада: "Т.нар. либерални икономисти, представляващи само себе си и своя благодетел, отново ще се опитат да внушат, че идва апокалипсис. Вещаят рецесия, безработица, заплашват, че бизнесът ще се изнесе от страната. Като свалихме осигуровките, да не би да цъфнахме? С тези пари те си осигуриха собствените доходи", заяви Пламен Димитров, вицепрезидент на КНСБ.
Точно когато световната финансова криза промени правилата на играта и това да си данъчен шампион вече не стига като конкурентно предимство, дойде времето да се довършат структурните реформи. С идея парите на данъкоплатците да се използват така, че с по-малко средства държавата да предоставя по-добри публични услуги. Вместо това обаче премиерът отново избра грешния начин – да прехвърли реформаторския си мързел върху частния сектор и така съвсем да откаже чуждите инвеститори от България.
Как да си вярваме
Жалкото е, че всичко това се случва, след като ГЕРБ спечелиха изборите със заявката, че ще са най-реформаторски настроеното правителство в последните 10 години. И въпреки колебанията заради популизма на лидера на партията Бойко Борисов именно амбициозната предизборна програма донесе на ГЕРБ много гласове. Голяма част от тях - от бизнеса. Икономическите акценти в нея могат да се обобщят само с две изречения – поддържане и намаляване на данъчно-осигурителната тежест (специално предложението за осигуровките беше да паднат с 5%) и структурни реформи в здравеопазване, образование, пенсионна система, администрация и др. Същите приоритети бяха повторени и в няколко ключови документа – Конвергентната програма на правителството и антикризисната програма, която се прие през май като опит за рестарт на реформите. Запазването на основните данъчни ставки многократно беше изтъквано от Дянков, а и от самият Борисов като едно от най-големите достойнства на водената от правителството политика. И бяха прави - бизнесът наистина разчиташе на тази политика, за да може да преживее вихрещата се все още криза.
Два задаващи се протеста – на лекари и синдикати, окончателно сложиха края на илюзиите за реформаторски настроения ГЕРБ.
Страхът от стачки на премиера Бойко Борисов го принуди да действа като при пожар и само за един ден потуши две огнища: в здравеопазването, като обеща 500 млн. лв. повече за здравната каса през следващата година, и в пенсионната сфера, като вдигна осигуровките с 3 процентни пункта и отложи вдигането на стажа за пенсия за неопределено време. Репликата на Борисов, която ще се запомни от този ден, е: "До 17 часа искам да приключа и с пенсионната реформа. Желая ви да сте живи и здрави."
Така в опит да запази високия си рейтинг премиерът на практика показа, че за него е по-важно бързо да изпълни исканията на протестиращите полицаи, лекари и работници, отколкото да чуе аргументите срещу обратния завой в данъчната политика. "Популистките правителства са изключително склонни да удовлетворяват леви искания", твърди Алиосман Имамов от ДПС.
През глава
Усещане за хаос остави и начинът, по който се взеха тези иначе съдбоносни за икономиката решения - еднолично от премиера Бойко Борисов, който игнорира дори мненията на някои от собствените си министри, депутати и бизнес. Това принуди работодателските организации демонстративно да обявят излизането си от националния съвет за тристранно сътрудничество. И на практика разговорите между социалните партньори (сочени като безпрецедентно добър механизъм за взимане на важни за икономиката решения само допреди няколко месеца) бяха заместени от двустранен диалог между профсъюзите и кабинета. Отзвукът и от чужбина не закъсня: "Увеличението на осигуровките не трябва да е извинение за прекратяване на реформата", заяви Ищван Шекели, ръководител на делегация на Европейската комисия, която е в България за обсъждане на националната програма за реформи по стратегия "Европа 2020". На което премиерът светкавично и остро реагира така: "Ако обявя днес, че вдигаме годините за пенсия, и проявя ината, който ЕК иска да чуе от мен, рискът е хиляди хора да тръгнат веднага да се пенсионират. А аз нямам буфер в бюджета, с който да го направя. И тогава същата тази ЕК ще ми каже - недей вдига дефицита, ама намери отнякъде пари за пенсии."
Най-големият повод за притеснение според мениджъри и предприемачи е друг - липсата на предвидимост във финансовата политика на правителството. Когато тя е ясна, фирмите могат да планират по-спокойно и точно. Предвидимата данъчна политика доскоро бе и конкурентно предимство на България, особено на фона на увеличаващите данъчната тежест Румъния и Гърция.
Непоследователността на ГЕРБ обаче даде основание на анализаторите от Economist intelligence unit да оценят като умерен риска правителството да увеличи и преките, и косвените данъци от следващата година.
Последните действия на премиера не срещнаха одобрението и на собственото му управляващо мнозинство. Дори и тези депутати, които подкрепиха правителството за осигуровките, заявиха през седмицата, че то демонстрира непоследователност при всяка заплаха за недоволство или протест. Притеснението им става още по-голямо и заради наближаващите местни избори. "Хората по места ни питат "какво направихте досега", а ние не знаем какво да отговорим", разказа депутат.
След това решение икономиката най-вероятно също ще направи обратен завой и ще се върне в рецесията, от която по думите точно на Борисов излезе само преди дни. Остава да видим как това ще бъде прието от избирателите.
http://capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/10/08/973723_leviiat_zavoi_na_gerb/
Следващ постинг
Предишен постинг
Анализът е удивително точен.
Очакваме да видим скоростта, с която ще политнем към дъното.
В този момент , след увеличаването на "сивия" дял в икономиката ... очакваме ниски постъпления от другите данъци и съответно тяхното увеличаване . Ех ....
цитирайОчакваме да видим скоростта, с която ще политнем към дъното.
В този момент , след увеличаването на "сивия" дял в икономиката ... очакваме ниски постъпления от другите данъци и съответно тяхното увеличаване . Ех ....
Търсене
