Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2010 19:27 - В десетката: Единственият полезен ход на Бойко Борисов е да се оттегли
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1766 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 11.10.2010 19:27


В десетката: Единственият полезен ход на Бойко Борисов е да се оттегли  

11 Октомври 2010

Николай Слатински  

image Бойко Борисов


Дори за най-отявлените, най-отворените, най-отчаяните и най-отвеяните фенове на Бойко Борисов вече стана безпощадно ясно, че той не може да управлява кораба на паянтовата българска държавица в бурните води на световната финансова криза, международното положение, зловредната дейност на опозицията, тоталния саботаж на съдебната система и непризнателния български народ.

Аз обаче изобщо не споделям твърдата убеденост на мои разумни, умни и мислещи приятели, че Бойко Борисов ще се сгромоляса и ще потъне като изчезналия легендарен остров Атлантида - „само за един ден и една нощ”.
А не вярвам ето защо. Всички досегашни правителства и парламентарни мнозинства бяха наказвани от избирателите и обществото за допуснатите грешки, пропуски, слабости и престъпления. Независимо как употребяваха властта – за относително полезни или за абсолютно вредни цели, те отиваха на изборите и биваха бити безпощадно (а веднъж бяха бити първо във и край парламента, а едва след това на изборите).

И това бе така, защото имаше критична маса български граждани, които оценяваха управляващите по стореното и чрез гласуване или не-гласуване теглеха чертата, заявявайки им: Не, не сме доволни, искаме по-добро и по-национално отговорно, по-европейско и по-демократично, по-чувствително и по-състрадателно управление!
Сега обаче такава критична маса български граждани няма.

За първи път ние имаме правителство и парламентарно мнозинство, които от една страна са само добавка, най-често жалка и най-вече тъжна добавка (нищо, че там има и много, цели 3-4 министри, които са изключително свестни хора и вероятно има и някой и друг подобен депутат) към една-единствена личност, по-скоро фигура, а по-точно – гротесков Бос, Шеф, Началник, Кръстник, Командир и Командор; а от друга страна това правителство и това парламентарно мнозинство се опират не на съзидателен, критичен, преценяващ и оценяващ, пък дори и опак и неблагодарен електорат, а на маргиналните, утаечни прослойки на народа ни.
Т.е. на тези, които не подкрепят Бойко Борисов заради генералната промяна, която той обеща, нито заради правителствената му програма, нито заради политическата му воля, нито дори просто заради това, че са гласували за него.

Ето защо те няма да го накажат за очевидната му и очевадна управленска немощ, за парадоксалната му непоследователност на заплело се в кълчища пиле, нито за наказателните му акции срещу образованието, здравеопазването, науката и качеството на живота, нито дори за това, че той не им подобри тяхното маргинално съществуване около, на и под социалното дъно. Те няма да го накажат за влошеното си положение, защото положението им и без това е толкова лошо, че по-лошо няма как да стане. Те са маргинали, те са пасивни, те са аутисти, те са се предали, те са скъсани на изпита за пазарна демокрация толкова пъти, колкото са се явявали, ако са се явили поне веднъж изобщо. На тях не им е важно колко зле, объркано, паникьосано, неграмотно и антисоциално управлява Бойко Борисов. Защото не очакват от него да им даде пари, да им помогне с храна, да им предостави шансове за измъкване от маргиналността им.

Те не го подкрепят за това как управлява и колко полезно за България управлява. Те го подкрепят по ирационални причини: защото ги кефи; защото е пич; защото говори невъзпитано, хулигански, с грубости и на диалект; защото се държи като перде; защото не ходи на работа, а рита мач; защото не се прави като от Голямото добрутро, а си е направо като станал от тяхната маса в кварталното кръчме или като върнал се от лека и небрежна наказателна акцийка срещу паплачта от съседния квартал, позволила си да бара на наша територия; защото ги натиква всички – богати и изтупани, комунисти и турци, сини и червени, умни и очилати – на едно тъмно място на кучето; защото им го начуква на всички; а бе защото е готин, защото е различен, защото … И така нататък.

За всичко друго „защото” го подкрепят те, само не и „защото” управлява добре. Майната му на доброто управляване – другите да не би да управляваха по-добре, я виж докъде ни докараха… Ето защо, според мен, Бойко Борисов няма да падне скоро. Той си има електорат, който мрази политиката и е на принципа – колкото по-зле, толкова по-зле, защото ще бъде по-зле на всички, а не само на нас.

Всичкото това го пиша с ясното съзнание, че аз, моите близки, роднини, приятели, колеги, познати и полупознати – взети заедно – не са представителна извадка от българския народ. Защото в цялото това множество хора, сред които минава живота ми, (вече) няма нито един човек, който да подкрепя Бойко Борисов, който да има добро мнение за него, който да го защитава пред мен. Ако спорят с мен, то е да си трая, защото мога да остана без работа, а без работа в тази криза не си е работа.

Само че аз пиша този текст не поради казаното дотук, колкото и принципиално важно то да е (а че е много важно съм повече от убеден!). Целта ми е друга – да поразсъждавам на глас: А какви полезни ходове в тази безнадеждна за него ситуация има Бойко Борисов?

В края на краищата Сектор „М” („маргинали”) от обществено-политическия стадион може да вика за Бойко Борисов, може да чалгаджийства, хулиганства и пиянства, може да използва всякаква обогатена от сръбски словесни деликатеси лексика и с това да го крепи на власт до Второ пришествие. Но поне досега никой за тези 1800 години български държави от двете страни на Урал не е влизал в историята, опирайки се на най-некачественото, най-ниското и най-низкото сред народите и народностите ни.

За да се опитам да си отговаря на този сакрален въпрос: А какви са полезните ходове в момента пред Бойко Борисов? - трябва най-напред да изредя онова, което е факт, което е непроменимо, което е даденост – поне към днешна дата. Струва ми се, че такива са поне седем неща:

1. Бойко Борисов доказано не става за министър-председател – липсва му разбиране на самата същност на управлението днес, когато йерархичните структури се заместват от мрежовите, твърдите, силовите подходи отстъпват място на меките, гъвкавите подходи, а централизацията и командването дават път на децентрализацията и координирането. Бойко Борисов не схваща как в условията на криза (а и въобще) функционират икономиката, индустрията, финансите, пазарът, местната власт и социалният мениджмънт. Образованието му е крайно недостатъчно, начетеността му е под критичния минимум, не знае чужди езици и т.н.

2. Парламентарното мнозинство „ГЕРБ”-„Атака” (какво перверзно съчетание, но… ) е непроменимо, гарантирано, постоянно, сплотено, жадно за оставане в парламента.

3. Никой в България (плюс в Брюксел и във Вашингтон) не иска извънредни парламентарни избори.

4. Опозицията и полуопозицията в парламента са в насипно състояние и в никакъв случай не са алтернатива, дори представа си нямат как да бъдат алтернатива.

5. Целият потенциал извън парламента и извън управлението – партии, NGO-та, интелектуалци, мениджъри и кадърни политици от организационна точка са в насипно състояние, фрагментизирани и атомизирани, така че не могат да родят бързо нито управленска алтернатива, нито сплотена сила, която да вземе властта по демократичен път (не броим вечните кандидати за власт, които тичат из институциите и се самопредлагат „до поискване”).

6. В „ГЕРБ” кадровият потенциал и членската маса са унизително посредствени и направо бездарни – дори на фона на падащото средно равнище на интелигентност и креативност у нас, след като 1 милион креативни, можещи, предприемчиви и енергични хора емигрираха, а още 1 милион такива тук, в страната, са смазани, обезверени, уморени, затънали в кредити, амортизирани.

7. В страната е невъзможно да се роди политическо недоволство, което да излезе на улицата и да поиска категорично неотложни промени в управлението и политиката.

Това са даденостите, както се казва, обективната и субективна реалност.

Ето една хипотеза за 5-те стъпки на кризисен мениджмънт и проактивно управление на рисковете пред България, които би трябвало, по моето скромно мнение, да предприеме Бойко Борисов в днешната ситуация, за да излезе от батака и да не се провали тотално като премиер, а и да престане да вреди на европеизацията, модернизацията и демократизацията на страната ни.

Заглавието е на редакцията. Виж целия текст в личния сайт на Николай Слатински


http://e-vestnik.bg/10152/v-desetkata-edinstveniyat-polezen-hod-na-boyko-borisov-e-da-se-ottegli/



Тагове:   оттегли,


Гласувай:
1



1. анонимен - Бойко Борисов прочита написаното,
11.10.2010 19:51
посипва си главата с пепел, хвърля оставката ...... и после ?
От прочетеното, асоциативно в главата ми блясна ново мото за статаията - лозунгът на Ленин "Тази вечер е рано, утре ще е късно". Само че в момента няма нито "революционна обстановка, нито революционно настроени маси /партии/". В такива случаи бабите казват : " Стой зло, че без тебе по-зло !"
цитирай
2. meto76 - http://www. ndsv. bg/content/...
11.10.2010 23:40
http://www.ndsv.bg/content/3270.html
Ето ти алтернатива!
цитирай
3. анонимен - Невероятно .....
12.10.2010 08:00
Какви мисли, какви изводи, истинска клюкарница ..... :)))))))))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14583903
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031