Явор Дачков
Гласове
Това, че управлението на Бойко Борисов е импотентно, не е кой знае каква тайна. Загадка е защо трябваше да ни показват импотентността си от птичи поглед. Защо държавата реши да се похвали със своето безсилие по този глупав начин. Акциите на НАП, показващи имения на богаташи, снимани от хеликоптер, бяха доста красноречива демонстрация на тоталната липса на държава, която на всичкото отгоре се гордее със своето безсилие.
След тези кадри станаха ясни няколко неща. Първо, че "Октоподът" не е там, където Цветанов ни казва, че е. Второ, че Бойко Борисов е бил или много лош главен секретар на МВР и кмет на София, или много корумпиран, или и двете. Трето, че акциите на ДАНС срещу Мария Мургина по времето, когато Алексей Петров работеше в службата, не са били без основание, въпреки че днешното управление на ГЕРБ се опита да забрави за този грандиозен случай на корупция по най-висшите етажи на властта.
Четвърто, че днешната власт няма никакво намерение да потърси справедливостта чрез правото, а дори напротив – дава основание на онези, които са престъпили закона, за пореден път да осъдят българската държава в Страсбург, за което няма да плащат политиците. Ще плащаме ние, данъкоплатците. И пето, че манталитетът на ГЕРБ е симбиоза между пролетарски ум и болшевишко сърце. Или обратното.
Понеже не знае какво друго да прави, цяла година това управление се упражнява само в едно: да насъсква едни хора срещу други. Да събужда злоба, завист и омраза. Да употребява нагло чувството за несправедливост, за да отклонява общественото внимание от собствената си несъстоятелност.
Акцията на НАП, която беше лицемерен театър, защото от години всички власти имат пълните данни за въпросните имения, богаташки градчета и митничарски села, имаше една-единствена цел, а именно да събуди завистта на простосмъртните, на зрителите, седнали вечер пред своите телевизори, които по стар български обичай на мига биха завидели и изпуснали няколко псувни по адрес на анонимните богаташи, въпреки че 99 на сто от тях, зрителите, биха си построили същите имения, ако имаха възможност. Под възможност имам предвид да погазят закона, да измамят другите, да изкарат лесни пари от мръсен бизнес и т.н. Биха го направили, без да им мигне окото, със същата, ако не и по-голяма страст от онази, с която са псували, докато са били "обикновени" хора. И тук е мястото за въпроса къде е държавата. Къде са институциите, управлявани от политици, избирани, за да се защитава общественият интерес. Какво са правили досега, какво правят и днес и що за проява на пълна импотентност е държавата да се държи като крадец, който наднича през дувара на чуждата собственост, вместо да влезе вътре през главния вход, упълномощена от правото и закона.
Неслучайно вече се чуха трезви юридически гласове, които предрекоха серия от съдебни искове срещу държавата за незаконно снимане и разпространение на кадри на частна собственост. Ето как за пореден път държавата ще извади очи, вместо да изпише вежди, предоставяйки чудесна възможност на онези, които неведнъж са я ограбвали, сега и да я осъдят. Не е нужно да имате богато въображение, за да се досетите за размерите на паричните потоци, които са влизали в партийни каси и частни джобове, за да се построят замъците и именията, които ни показаха по телевизията.
Опитите на Борисов и Първанов да се разграничат от съучастието си като политически лица в това безобразие са смешни.
Сетил се Георги Първанов да пита за икономическите досиета и незаконното забогатяване на прехода година преди да му изтече вторият мандат като президент. Сякаш не той, а някой друг раздаде куп ордени "Стара планина" на видни представители на това незаконно забогатяване. Сякаш не той, а някой друг договори с Костов преди 13 г. недосегаемостта на червените барони, както им казваха тогава, които по-късно се превърнаха в олигарси. Същият този Първанов, който при управлението на царя и после на тройната коалиция мълча като герой от стихотворение на Веселин Андреев и дума не обели за безобразната им корупция.
Ако не ме лъже паметта, Бойко Борисов стана кмет на София през 2005 г. Сега сме в края на 2010 г. От пет години този човек управлява столицата, четири от които лично, а една – чрез подставено лице, и за тази петилетка не бил забелязал импозантните строежи, които днес нахално ни навира в очите, за да отвлече вниманието от некадърното си управление. За малко да забравя и четиригодишната му битност на суперченге на Републиката, което всеки ден се фукаше по телевизора с някакви акции, които дори не докоснаха организираната престъпност, както не я докосват и днес.
Борисов е всеизвестен пъзльо. Лесно му е да праща чиновници и подбрани репортери да снимат от въздуха анонимни къщи на анонимни хора, но не му стиска да отиде да снима най-новия самолет на Васил Божков и разпалено да започне да пита откъде пари за него, при положение че най-голямата му фирма обявява фалит и поставя под въпрос завършването на няколко стратегически обекта. Вместо този андрешковски полет над къщите на българските новобогаташи, които впрочем са съвсем нормално явление за едно незряло общество, открило капитализма след половинвековна комунистическа диктатура, хората на НАП да бяха прелетели над медийната империя на Цветан Василев, Ирена Кръстева, Делян Пеевски и Доган, която избуя под топлите грижи именно на премиера Борисов и е далеч по-опасна за обществото от няколкото опита за имитация на Народното събрание в Панчарево и Бояна.
И още един пример, който откроява лицемерното поведение на държавата в този случай. Докато ни пускат фишеци, заснети от правителствения хеликоптер, гербаджиите подготвят промени в Закона за културно-историческото наследство, които ще узаконят заграбени от иманяри и частни колекционери антики на стойност, многократно надвишаваща сумата на всички споменати имения, взети заедно. Но това ще бъде тема за отделен коментар, когато огласените вече намерения станат факт в Народното събрание. Искам да кажа, че борбата с престъпността и корупцията си остава само на думи, а на дела тази част от управлението на ГЕРБ е в не по-малко плачевно състояние от здравеопазването, социалната политика, а и всичко останало.
http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=13804797
http://glasove.com/article-10250.php
От началото на месеца българските данъчни власти фотографират от въздуха луксозни имоти на заможни хора. Акцията породи нееднозначни коментари, но засега не е ясно какви са нейните правни основания, пише Г. Папакочев.
Според член 32, ал.2 от Конституцията на Република България „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи”.
Очевидно заниманията по аерофотография на българската данъчна администрация се основават на последната част от въпросния конституционен текст и тяхната цел е да осигурят необходимите „веществени доказателствени средства” пред досъдебното производство, което, ако прецени, следва да образува наказателно преследване, свързано с предполагаемата вина на богаташите-нарушители.
Ако съдът приеме въздушните панорами за такова веществено доказателство, след като се убеди, че те са били заснети от специално оторизиран за тази цел държавен орган, а не от любител и дори от професионален оператор или фотограф, тогава юридически нещата биха могли да станат приемливи за следващите етапи на съдебното дирене.
„Щрак” Марийка на портрет!
Дори да допуснем, че Националната агенция за приходите, след личното разрешение на бившия главен секретар на МВР и сегашен премиер Бойко Борисов, е „изпипала” юридически своята хеликоптерна въздушна фотосесия с всички необходими разрешения за използването на Специални разузнавателни средства (СРС) за целите на националната сигурност и на държавния фиск, възниква друг деликатен въпрос.
И той е как видеокадрите и снимките от въздуха попаднаха за броени минути в местните телевизионни канали, които започнаха масирано да ги излъчват, а фотографии от въздуха на най-апетитните и пищни имоти разцъфнаха по първите страници на българския печат и в Интернет?
Ако кадрите са предоставени на медиите от НАП, това неизбежно ще доведе до правни претенции на собствениците за уронване на техния престиж и добро име, преди съдът да се е произнесъл за тяхната предполагаема вина.
В случай, че от хеликоптера на правителствения авиоотряд (изпълняващ, между другото, тренировъчни полети за летците по време на облитанията!) са действали оператори и фотографи от медиите, които са публикували своите кадри без изричното писмено съгласие на собствениците на въпросните къщи и имоти, това е тежко нарушение не само на споменатото конституционно изискване, но и на куп други законови актове и разпоредби, да не говорим за етичните журналистически норми и правила.
Въздушно воайорство?
Едно от използваните в българското право определения за т.нар. „Папараци фотография” е, че това са снимки, „заснети със специална фотографска техника и телеобективи, снимани без знанието на лицето; това са снимки, които нарушават личната сфера и снимки, които могат да доведат до унижение, да обидят, изложат или осмеят дадено лице или лица”.
Подобни изображения се приемат за незаконни, поради което не би следвало да се публикуват с комерсиална цел при никакви обстоятелства!
Дали действително не би следвало? Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков обяви, че въздушните акции на данъчната администрация трябва да демонстрират, че „никой не е над закона”. Никой? Дори и новоизлюпените български „данъчни папараци”? Това вече би прозвучало твърде съмнително...
Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев
http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=13804024
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,6108369,00.html
Дойче Веле
нали?
С кое не си съгласен?
