Стефан Асенов
В момент на всеобща лудост, когато решението за пенсионната реформа и размера на осигуровката изглежда като химера, след месеци на преговори, когато синдикати, работодатели, премиер и министрите на финансите и на социалната политика не могат да намерят компромисен вариант, се роди БЕЗУМНАТА идея да се национализират професионалните пенсионни фондове за втора пенсия?! Вгледали се в едни 500 милиона лева, акумулирани в тях (от общо привлечени около 2 млрд. лева във всички фондове за допълнително пенсионно осигуряване), управляващите се готвят да ги влеят в държавния бюджет и да покрият частично недостига в системата. Недостигът, който съществува вследствие на неправилни управленски решения, непоследователна политика, започната и спряна реформа, се оценява на около 2 млрд. лева. Та с тези 500 милиона лева, които съставляват 25% от недостига, би трябвало да се подпомогне системата.
Намерението на правителството има едно единствено име и то е – НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ!
Това не бива да се случва по няколко важни причини:
1.Фондовете за допълнително пенсионно осигуряване (както универсалните, така и професионалните) са втория стълб на пенсионната ни система. Тяхната цел е чрез управление на средствата ни, постъпили при тях да ни осигурят максимална доходност през годините и когато дойде моментът всеки български гражданин да получава втора пенсия.
В конкретния случай става дума за работещите при условията на 1-ва и 2-ра категория труд;
2. Тези дружества са частни, регистрирани и лицензирани, а следователно средствата, с които оперират, са ЧАСТНИ.
Средствата се намират в индивидуалните партиди на осигурените във фондовете и практически са техни лични средства и собственост. Няма български закон, според който тези средства могат да бъдат иззети и влети в НОИ. Няма да бъде нито законно, нито честно. Защото е незаконно с личните средства (вноски + доходност през годините) на категорийните работници да се плащат пенсиите на всички останали български граждани. Също както е незаконно и с парите от здраве да се плащат пенсии;
3. Средствата, акумулирани в тези фондове, са инвестирани, за да могат да носят необходимата доходност.
Около 50% от тях, или около 250 млн. Лева, са в облигации. А до 10% или 50 млн. лева – в акции.
Ако бъде облечена в закон и осъществена идеята за прекратяването на дейността на професионалните фондове и прехвърлянето на активите им към Националния осигурителен институт, тези позиции ще трябва да бъдат закрити, от което ще последват няколко сериозни негатива:
изсипвайки книжата на капиталовите пазари, ще се реализира мигновено огромна загуба. Инвестициите на пенсионните фондове се правят с дълъг хоризонт и по този начин са хеджирали известните рискове. Например облигациите са купени с дълъг хоризонт (5 до 10 години) и ако бъдат продадени на вторичен пазар преди падежа им, ще сринат котировките и не се знае на какви нива изобщо пазара ще може да ги поеме.
При тази ниска ликвидност на пазарите, разпродадат ли се ценни книжа за около 300 милиона лева, водещите индекси ще се оцветят в червено за месеци напред. Не бива да се забравя, че тези загуби ще бъдат основно за осигурените граждани, чиито пари са инвестирани. По този начин те ще загубят едновременно и от прехвърлянето на парите им за пенсия в НОИ, и от реализираните загуби при закриване на позициите, в които е инвестирано.
В създалата се ситуация, разбира се, има решение. И то е пределно просто. Професионалните пенсионни фондове да започнат да изплащат пенсии от 1 януари 2011 година.
Този срок вече многократно беше изместван във времето. Беше даден достатъчен толеранс на мениджърите им. Следователно те би трябвало да имат подобна готовност и това да не ги затрудни!
http://glasove.com/article-10341.php
