Огласен бе поредният абсурд
Идеята за прехвърляне на средствата на българските осигуряващи се в професионалните пенсионни фондове в НОИ се превърна миналата седмица в тема № 1. И напълно заслужено! Тъй като с нея управляващите надминаха себе си!
Анализ на Ясен Бояджиев:
На пръв поглед като че ли нещата се повтарят - колко пъти в последната година след безкрайни преговори една импровизация сменяше друга, всяко решение се оказваше предпоследно, а грандиозните на думи реформи винаги оставаха предстоящи. Пък и екзотични идеи не се появяват за първи път. Пролетта, например, заради заплахата за национализиране на електроразпределителните дружества, премиерът бе наречен в някои западни медии "българският Уго Чавес".
Най-абсурдната от всички досегашни идеи
И все пак този път ситуацията е различна. Първата съществена разлика е, че вече не става дума за хвърчаща идея, а за решение на Министерския съвет. За да няма никакво съмнение, че то наистина е взето, дори бе разпространена и съответната стенограма. По-важно е обаче, че това е най-абсурдната от всички досегашни идеи на това правителство.
Абсурдна е най-напред заради очевидната й за всички, но не и за авторите й, абсолютна юридическа неприложимост. За да я приложат, преди това те ще трябва да променят българската Конституция и някои от законодателните стълбове на Европейския съюз. Освен това идеята е икономически безсмислена. Чуждите пари, на които държавата е хвърлила око, не чакат, наредени на пачки, за да бъдат преместени, а са вложени в разнообразни активи, чието превръщане в пенсии на същата стойност е невъзможно.
Щетите вече са факт
Идеята обаче е и крайно вредна. Тя ще досъсипе пенсионната система, като унищожи единственото й спасение - нейния капиталов стълб. Освен това ще даде ясен сигнал, че да се инвестира дългосрочно в България е опасно, с което за дълго ще срине доверието в българската икономика.
Вредите обаче не са само в бъдеще време. Дори само говоренето на тази тема вече нанесе сериозни финансови щети. За два дни борсата падна с 5 процента. Значителни загуби вече претърпяха листваните на нея компании и техните акционери. Не само големите, но и дребните - стотици хиляди български граждани. Загубиха, впрочем, и пенсионните фондове и осигурените в тях работници.
В нормална държава правителството би било сполетяно не от протести под прозорците си, от което най-много се опасява българският премиер, а от съдебни искове - за причинените щети и за фрапиращите лъжи и клевети, които бяха изречени в последните дни по отношение на частните пенсионни фондове. При българската съдебна система, разбира се, това едва ли има смисъл да се прави.
Окончателно оплетени
Има смисъл обаче да се запитаме какво накара правителството да надмине себе си с тази революционна идея. Първо: явно, въпреки лавината от успехи, за които премиерът ни уведомява всекидневно, финансово-икономическото положение е по-лошо от представяното и трескаво се търсят всякакви начини за закърпване на дупките.
И второ: очевидно правителството окончателно се е оплело в собствената си непоследователност и от нищоправене и тъпчене на място преминава във фазата на потъването.
Впрочем, ако, както твърди премиерът, който говори за национализация, защитава корпоративни интереси, можем да се запитаме чии интереси защитава този, който се кани да я извърши.
Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,6145390,00.html
//разговора е 1/1 с оригинала//
Сцена 1:
...............
Б.Б.: 222 милиона лева дадохме за тоя път, повече пари не мое да извадим за тука, за тоя район.
Гражданин: Ама ние не сме виновни, не са ги откраднали .....
Б.Б.: Ама как така не са виновни, че са ги откраднали ? Ей така искам да кажеш, откраднаха ли ги парите ? Да чуят хората....
Гражданин: Има нещо, толкова много разходи ...
Б.Б.: Ами, откраднаха ги.. Да беха откраднали за десет километра по-малко, да ти направят пътя.
Гражданин: Ама ние не сме виновни бе ....
Б.Б.: Що не дойде да им кажеш, аве ей, крадете глей колко е бетониран пътя, планината, крадете, дайте малко асфалт тука да оправим пътя, що не им каза ...
Гражданин: Нямам власт, господин премиер, аз съм обикновен работник, и в момента безработен, помагаме, кой квото може, да живеем нормално, като всички хора така, помогнете малко така и ние да живеем така.
Б.Б.: Ти чуваш ли кво ти казвам, 200 хиляди кубически метра бетон е асфалтирана планината, а ти ми искаш аз да ти дойда да ти асфалтирам у селото на 5 километра. Кажи как да го мотивирам това, да го вкарам на Министерски съвет, и да кажеме - няма да са асфалтираме във Варна, или в Бургас, или еди къде си, а ще дадеме още за тва, къде са откраднали. Тунел са ви направили тука...
Гражданин: Безспорно.
Б.Б.: Тунел
Гражданин: 30 километра до общината пътуваме 2 часа, задоволяваме софийската борса с ягоди, морето, и картофи , най-хубавите картофи, най-хубавите ...
Б.Б.: Колко пари е тоя път ?
Гражданин: Тоя път имаме европейски проект, кметът на община Девин го е изготвил, някаква спънка станало с ДПС-то, и не ни дадоха нищо..
Б.Б.: Колко пара ?
Гражданин: Ми най-много 3 милиона да е, за едно платно, най-много, и ние сме готови местното население да си говорим...
Б.Б.: Първанов къде отиде ? Първанооов ...
Гражданин: Г-н Дянков, обеща ми.....
Б.Б.: А бе Дянков ше ти обещае, Дянков откъде да ги вземе Дянков, Дянков ако знае как са бетонирани работите тука, е щял да ти каже ходи си отчупи малко бетон ....
Гражданин: Видя ма с колата, окъпана цялата в кал, казах му колко пътувам до община Девин, не вярва. 37 километра - 2 часа. Хората до Луната ходят и се връщат...
Б.Б.: Абе ти разбираш ли бе, че тва тука, тва пътче вашето е колкото една магистрала, колко един тупел под Шипка с магистрала през него....
Гражданин: Вий мое да ни помогнете ся, вярваме на ГЕРБ, ГЕРБ е сила и политическа партия, и с нея сме.....
Б.Б.: Аааааааааа, кажеш ли за пари вече...
Гражданин:: Казвам, малко от малко ....
//Тук се намиса един от придружаващите в разговора :
- Г-н премиер, между другото ....
Б.Б.: Не се обаждай, знам какво искате да кажете, какво е, аааа, кажи ...
