За пореден път България показва, че не иска или не може да се противопостави на рекета. Вместо това жертва интересите на гражданите си и потъпква собствените си закони. Ясен Бояджиев за един конкретен случай:

На днешния ден замърсяващата въздуха фабрика „Брикел” трябваше да е спряла работа – доброволно или принудително. Това обаче няма да стане.

Всъщност, фабриката трябваше да спре още на 1 септември, когато вече бе изчерпала отпуснатите й 20 хиляди часа работа в нарушение на екологичните изисквания. Такава съдба съзнателно й бе избрал самият й собственик още при приватизацията през 2004 година, вместо да инвестира в сероочистващи инсталации.

Напразни надежди

"Ако трябва, и с полиция ще отидем да спрем производството", заяви преди 20-ина дни министърът на околната среда. При цялото съчувствие към отчаянието на губещите работата си в това производство, заканата на министъра породи надежда - че държавата най-после влиза в ролята си.

След това обаче, както можеше да се очаква, няколко синдикалисти се показаха под стачните лозунги по няколко телевизии и заплашиха, че, ако не бъдат чути, ще изкарат работниците пред Министерския съвет. И решителността на заканите се изпари.

Фабриката ще продължава да бълва отрови в нарушение на един куп български и европейски закони, наредби и директиви. Собственикът ще получи подарък от държавата за милиони. А цената на задаващите се санкции, измервана с други десетки милиони, ще плащаме всички.

Класически рекет

Така в края на краищата отново ставаме жертва на познатата ни класическа схема на рекет. В главната роля е така нареченият инвеститор – типичен пример за излъчения от тъмните мъглявини на прехода „национално-отговорен капитал”. Разчитащ не на пазара, а на държавата, която му позволява да прибере печалбите и да й завещае загубите.

Показателно е, че в последните години той не инвестира в екосъоръжения, за да спаси бъдещето на производството и работниците си, а в създаването на политическа партия, която за малко не попадна в парламента. Тази логика на поведение обяснява много неща в преплитащите се български икономически и политически процеси.

Както в много други случаи помощници и съучастници в рекета се явяват синдикатите, които, ако са били на мястото си, е трябвало да организират стачки много по-рано, с други искания и на друго място.

Безсилната държава

В тази схема работниците са само инструмент, нещо като „жив щит”. Държавата обяснява, че се грижи за тях. За тази цел обаче тя разполага с други механизми, чието приложение би излязло доста по-евтино.

Всъщност, държавата показа, че не може или не иска да се противопостави на рекета. Вместо това избра да пожертва правата и интересите на останалите си граждани, за пореден път потъпка собствените си закони и се отказа от отговорностите и задълженията си. Кому е нужна такава държава.


http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=14029285  

Обширна статия, посветена на българския олигарх Христо Ковачки, публикува в днешния си брой сръбският вестник „Блиц“. Изданието представя Ковачки като един от най-богатите български бизнесмени и приятел на арестувания сръбски престъпен бос Сретен Йоцич и директно го обвинява, че с лошото управление на фирмите, които притежава в Сърбия, е застрашил живота на поне 8000 души. Според „Блиц“ случаят с бизнеса на Ковачки в Сърбия показва, че в страната никой не контролира съмнителните бизнесмени и никой не знае какви са щетите, които олигархът е нанесъл на сръбската държава.

От изданието информират, че Ковачки е свързан със сръбския наркотрафикант Сретен Йоцич, който според полицията в западната ни съседка е довел българския олигарх в Сърбия и дори е взел сериозна комисионна от продажбата на завода "Траял" в Крушевац.

От „Блиц“ припомнят, че наскоро Ковачки е предложил банкова гаранция за изплащането на 100 млн.евро глоба наложена от Европейската комисия, защото е отказал да затвори завода "Брикел" в България, като в същото време срещу него се водят и съдебни дела за укриване на данъци за 8 млн.евро, за което може да получи и затвор между 3 и 8 години.

От изданието питат, как е възможно в Сърбия никой да не знае за подобни купувачи и бизнесмени.

Поводът за публикацията е последния скандала около Ковачки, който загуби завода "Невена" в Лесковац, заради това, че не го е стопанисвал добре.

Пред „Блиц“ лидерът на синдиката в "Невена" Небойша Перович разказва: "Ръководството или не знаеше или не искаше да работи. Всичко се криеше от нас. Собственикът на завода видяхме един път на около 50 метра заобиколен от огромен брой бодигардове. За съжаление нашите искания не бяха чути. Сегашните аргументи за анулирането на договора са приказки за малки деца....Истината е, че българите имаха подкрепа от Белград и сега нещо ги накара да прекратят договора.

Сръбското издание представя Ковачки като един от най-богатите хора в България и близък с лидера на ДПС Ахмед Доган.