Борут Гргич е основател и председател на ТрансКаспийската инициатива в Центъра за европейска политика в Брюксел и старши сътрудник в Атлантическия съвет на САЩ. Мнението е публикувано от турския вестник Хюриет.

След години на конфликти, международна изолация и слаб растеж Балканските страни са на път към икономическо възстановяване, като ръстът на БВП е близо до 5%. Да, в Китай, Индия и Бразилия тази цифра е по-висока, но в сравнение с останалата част на Европа балканските страни се справят страхотно. Това е добрата новина.

Не толкова добрата новина е енергийната картина, която става все по-притеснителна в светлината на новата динамика в региона. Няма достатъчно електричество. И, при положение, че всички балкански страни се „целят” в членство в ЕС енергийното им производство трябва да стане далеч по-чисто, което означава, че голяма част от сега действащите производствени мощности трябва да бъдат изведени от употреба. Горенето на лигнитни въглища не е много в унисон с европейските екостандарти. За да спазят стандартите балканските страни трябва да погледнат към природния газ като решение.

Природният газ е добро решение по няколко причини. Най-очевидната е по-ниското съдържание на отделяния CO2 в сравнение с лигнитните въглища, които са в основата на огромна част от производството на електроенергия на Балканите в момента.

Второ, създаването на централите на газ не е скъпо. То е далеч по-евтино от атомна електроцентрала, която предвид астрономическите разходи по въвеждането й до експлоатация практически не е опция за региона. Въвеждането на 100% възобновяеми енергийни източници на търговски начала също е твърде скъпо заради огромните субсидии. Известно количество „зелена енергия” е добре, но не е реалистично да очакваме, че за една нощ целия регион ще стане „зелен”.

Балканските страни се нуждаят от добавянето на капацитет към мрежите си, особено страни като Албания, където 100-процентовата зависимост от ВЕЦ-овете тегне над икономиката на страната. Това отговаря на въпроса и защо Албания толкова активно се рекламира като бъдещ газов хъб на Балканите.

Тирана може и да успее. С идването на каспийския газ би имало много нови мощности, които да бъдат продавани в региона. В момента се работи по различни проекти, всеки от който е свързан с доставянето на каспийски газ в региона. Азербайджан е ключовия партньор в целия процес. Производственият му капацитет при природния газ расте, като газът от полета като Шах Дениз 1 и 2 вече е на разположение на пазара. Също така новите транзитни споразумения между Турция и Азербайджан бяха подписани, което направи възможно преноса на каспийския газ към Европа. В момента се продават поне 12 милиарда кубически метра газ от Шах Дениз 2, което е доста газ, който да удоволетвори и балканското потребление.

Четири газопровода се конкурират за довеждането на азерския газ до Европа – – TAP, Nabucco, ITGI и AGRI. Всеки от тях има различен краен пазар, но за Балканите най-голяма полза би имал ТАР. Основната рамка на ТАР предвижда изграждането на газопровод под морето от Албания за Италия. Очаква се газът от Шах Дениз да потече от Азербейджан през Турция, а оттам – за Албания, а от Албания за Италия. ТАР обаче предвижда и газохранилище до 2 милиарда куб.метра в Албания, което може да бъде използвано като дистрибуционен пункт за Балканския пазар.

ЕС хвърля всичките си усилия зад Nabucco, като комисарят по енергетиката силно подкрепя проекта. Това е много достойно, но има слаба полза от гледна точка на нарастването на енергийната сигурност на Европа. Ето го проблема: Целта на Nabucco е да захрани западноевропейските пазари, което реално означава, че огромна част от газа ще бъде продавана на австрийските и германските компании. Технически, балканските страни могат да кандидатстват за част от доставките и да получават газ от тръбата на Nabucco, но с германските купувачи на заден план, очевидно е, че цената ще е твърде висока за да е продуктът конкурентен на балканските пазари, където цената на електричеството е все още една трета от тази в Германия.

Това оставя региона без енергийно решение, докато Западна Европа има доста алтернативи на каспийския газ. Очевидно, каспийският газ може да подобри енергийната сигурност на Германия. Той даже може да доведе до известно понижение на цената на електричеството в Германия, но от паневропейска перспектива, добавената стойност на доставянето на каспийски газ за Германия, срещу Балканите, където има малко, ако изобщо има алтернативи, е ограничена.

От друга страна ТАР не е проект, който може да се мери с Nabucco и дори когато стане напълно функционираща, тръбата не може да носи подобни количества газ. Това, което може да направи, обаче е да достави достатъчно газ, там където е най-нужна – на Балканите, а оттам и в Италия.

ЕС трябва да е по-малко фокусиран в промотирането на това, което е най-добро за европейската енергийна сигурност на по-широко ниво. Очевидно балканските страни, които вероятно ще влязат в ЕС през настоящото десетилетие се нуждаят от по-добър енергиен микс и по-сигурни източници на доставка. Ако това не се адресира, като проблем сега, целият регион може да изпита проблеми, което означава, че Европа ще трябва да налива даже още повече пари за да интегрира Балканите.

http://www.spekulanti.com/2010/11/06/%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%82-%D0%B3%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%87-%E2%80%93-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B3/

До края на седмицата Сърбия и Хърватия трябва да отговорят официално дали ще участват в проекта АЕЦ „Белене”. Това заяви премиерът Бойко Борисов в Букурещ, цитиран от БНР. Премиерът Борисов допълни, че до идването на руския премиер Владимир Путин, България трябва да е наясно с квотното разпределение на строежа на централата.