Написано от Наталия Събота, 06 Ноември 2010 17:31

СЪД ЗА ТОТАЛИТАРНАТА ПЕНСИОННА СИСТЕМА!

Калин Манолов

Правителство, синидакти и работодатели най-сетне се спроразумяха: пенсионната реформа няма да се отлага; стажът за най-масовата трета категория работници ще започне да расте от началото на 2012 г.; сегашният вариант на пенсиониране за работещите в тежки условия ще се запази възможно най-дълго - до края на 2014 г.;. активите на частните професионални фондове от около половин милиард лева в крайна сметка няма да се национализират напълно. Хоризонтът за реформата бил до 2035 г., затова правителството предприело широки консултации. Това не било поддаване на натиск, а проява на консенсусно мислене.

Да, ама не. След два месеца пазарлъци премиерът просто угоди на всички, притежаващи ресурс да наложат исканията си. Който тълкува споразумението от 1 ноември в стил „И вълкът сит, и агнето цяло”, забравя за овцата – тоест за всички нас, които още 25 години ще плащаме все по-високи осигурителни вноски, без да знаем защо и за кого.

Истината е, че действащият в момента модел на трупане на парите за пенсии в общия кюп на НОИ беше запазен, защото дава допълнителна власт в ръцете на синдикатите и политиците. Когато актуалното за момента правителство „плаща” пенсиите, синдикатите също увеличават властта си чрез преговорите с него в прословутата „тристранка”. Ако след 20 години всички българи получават пенсии от личните си пенсионни сметки, а не от държавата, вотът на минимум 2 милиона гласоподаватели , които не зависят от нея, няма да може да бъде контролиран. Така че политици и синдикати, подкрепяни от угодничещата на всяка власт част от бизнеса , няма да променят сами продължилото повече от две десетилетия „преходно” статукво. Трябва да бъдат принудени от всички нас, които цял живот само пълним „осигурителната коtница”, без никаква гаранция че на старr години ще взимаме хляб от нея. Трябва да го направим сега, за да не умрем от глад после.

Заметените отново под килима проблеми с пенсиите могат да бъдат ефикасно решени по един-единствен начин – чрез замяна на сегашната разходопокривна система с капиталонатрупваща. Радикалната реформа на осигуряването е следващата след приватизацията на държавните предприятия велика либерална реформа. Тя ще даде на всеки работник правото да излезе напълно от правителствената пенсионна система и да внася бившите осигуровки в частно управлявана лична пенсионна сметка (ЛПС). Единствено системата на ЛПС решава основния проблем на разходопокривната система: застаряващото население. При системата на лични пенсионни сметки работещите не плащат данъци, за да финансират пенсионерите. По този начин се избягва възможността от конфликти между поколенията и евентуален банкрут.

В момента работникът, роден след 1960 г., внася 5% от неговата/нейната брутна работна заплата в частни пенсионни фондове, докато 17% от заплатата отива в държавната система за социално осигуряване. Това може да се промени, ако държавната разходо-покривна система да бъде премахната и Националният осигурителен институт се приватизира.

За целта хората трябва да могат:

• да правят допълнителни вноски в техните лични пенсионни сметки на доброволна основа.
• да избират кога да се пенсионират.
• да избират и да променят пенсионния си фонд въз основа на нивото на риска, който са готови да поемат, и възвръщаемостта, която очакват.

В резултат работниците ще притежават парите в сметките си и семействата им ще имат право да наследяват парите. Ще могат и да излизат от системата когато пожелаят, разбира се, след натрупването на определена минимална сума. Частните фондове ще се управляват прозрачно и разумно, без политически въздействия.

От 30 години такава пенсионна система действа в Чили и пенсиите в системата от лични пенсионни сметки вече са 50 до 100% по-високи (в зависимост дали са за старост, нетрудоспособност или наследствени), отколкото са били в разходопокривната пенсионна система. Успехът на чилийската пенсионна реформа накара други 15 страни в Латинска Америка и Европа да я последват. През януари 2001 г. дори Швеция, емблематичната „държава на общото благо”, позволи на своите работници да внасят 2,5% от техните 18,5% осигуровки в лична пенсионна сметка.

България обаче не позволява. Президентът и министър-председателят със сигурност няма да удовлетворят молбата на Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономика, да бъде освободен от задължението да внася осигуровки за пенсия в НОИ и от половината от вноските си в НЗОК, която той им отправи миналата седмица .

Няма смисъл да ги молим – тях и всички останали политици. Лозето не ще молитва, а мотика. Преди пет години един достоен човек я размаха. Ето как.

В началото на 2005 г. издателят на ямболския вестник „Живот и пари” Тодор Стоянов пръв се разбунтува срещу тоталитарната пенсионна система. Стоянов заяви, че осигуровките от 33% продължават да са най-високият данък в България, и не желае да ги плаща на Националния осигурителен институт. Колегите му от фирмата издател на вестника - „Модус С” ЕООД, го подкрепиха. Те писмено декларираха „колективното си, доброволно и солидарно решение” да пренасочат внасянето на дължимите по смисъла на Кодекса за социално осигуряване пенсионни вноски от държавния бюджет в собствен събирателен фонд. Екипът заяви, че държавната пенсионна противоречи на справедливостта, морала и здравия разум, както и на ценностите на Конституцията и на върховния й принцип - правата на личността, нейното достойнство и сигурност. Тя отнема голяма част от възнагражденията от тези, които започват по-рано работа и живеят по-кратко.Тъкмо тази система за държавно-обществено осигуряване, избрана и узаконена като държавна политика, подкопава устоите и на обществеността, и на държавността. Държавната пенсионна система всъщност е най-голямата финансова пирамида в България.

Последствията за Тодор Стоянов и колегите му не закъсняха. Скоро след подписването на декларацията Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция по приходите (НАП) в Ямбол направи ревизия на „Модус С” ЕООД и задължи фирмата да внесе осигуровките в държавния бюджет заедно с лихвите. Тодор Стоянов обжалва решението в Бургаския окръжен съд . Бургаският окръжен съд потвърди ревизионния акт. Стоянов обжалва във Върховния административен съд (ВАС). ВАС даде ход на делото, но без да изчака изхода от съдебния спор, ТД на НАП - Ямбол със служебно преводно нареждане от 22.05.2007 г. изтегли от сметката на фирма „Модус С“ 3998 лв. без съгласието и подписа на собственика. Тодор Стоянов заведе дело във ВАС с искане върховните съдии да отменят обжалваното решение на Окръжен съд - Бургас и да възстановят на „Модус С” присвоената от ТД на НАП - Ямбол сума от 3998 лв.

След като загуби и делото във ВАС, Тодор хариза конфискуваните от НАП пари на държавата и на 20 декември 2007 г. закри вестник „Живот и пари” – „с много реклами и висок тираж, но без среда”, както ми каза най-близката му помощничка.

Да се опълчиш на държавата е битка с вятърни мелници. Но тя може би не е съвсем обречена, след като преди пет години дори юристите на ТД на НАП - Бургас обявиха искането на журналистите от „Живот и пари”  за „житейски справедливо и житейски оправдано, но противоречащо на закона“. Ако се намерят фирми да последват примера на  „Модус С” ЕООД, постепенно ще се създаде прецедент, който да принуди законодателната власт в България да реформира пенсионната система. Със сигурност не са малко българските граждани, несъгласни с настоящата несправедлива и ограбваща пенсионна система. Време е публично да поискат тя да бъде променена.

Кой е следващият?