С първите три букви от азбуката, запазени на "другия ден" за Първанов, и с първото място в рейтинга на политиците, запазено за Кристалина Георгиева днес, президентската кампания в България вече ОТпочна.

Не случайно от началото на месеца ускорено се работи върху Изборния кодекс, по който ще се проведат двата избора догодина - за президент и за местна власт. И не случайно промените са такива, че нищо да не се промени.

Една от най-големите заблуди на прехода, който миналата седмица навърши пълнолетие и по стандарвтите на най-консервативното разбиране на това понятие -американското, бе по отношение на индивидуалната готовност за промяна. След 21 години вече е Кристално ясно, че в повечето българи тази готовност отсъства. Липсата на желание за истинска промяна най-ярко се провявява при провеждането на избори – и особено при отчитането на резултатите им.

За 21 години в България се промениха много неща, включително недосегаемата допреди 5 години „демократична”, а всъщност прокомунистическа конституция. Базовите правила на „изборното производство“ обаче останаха приблизително такива, каквито ги прие забравената вече Кръгла маса в началото на прехода. От 1990 г. насам кандидат-депутатите се регистрират в многомандатни избирателни райони, резултатите се определят от гласовете, подадени за листи на партии/коалиции, преминали национална бариера от 4%, и накрая се стига до списъка с избрани депутати. Персонализацията на вота често нарушава съответствието между районните разпределения на гласовете и мандатите, и винаги предизвиква гневни коментари на „ощетените”. Но те впоследствие бързо се утешават с назначение в обновяващата се след всеки избор номенклатура на изпълнителната власт.

Неясно защо опозиционни политици, журналисти и аналзатори повярваха на обещанията на ГЕРБ да изработят Изборен кодекс, който да регламентира четирите вида избори – местни, парламентарни , президентски и за Европарламент така, че да промени статуквото. Кодексът наистина бе внесен в парламента в началото на ноември, но който си мисли , че ще бъде бързо приет, нищо не разбира от полиитка. Поне не от българска. Изборният кодекс ще бъде окончателно приет в последния възможен момент преди местните избори догодина – което значи в самия край на следващата лятна сесия на парламента. Чрез него управляващите ще направят всичко възможно да затруднят максимално противниците си. На парламентарните избори това ще стане чрез чувствително вдигане на бариерите пред „Коалиция за България” и „Синята коалиция”, които вече заявиха желание да разширят форматите си. Двете формации ще трябва да събират повече подписи за регистрация и да внасят повече пари като депозит в сравнение със самостоятелните участници. На местните избори ГЕРБ ще си осигури служебно предимство чрез намаляване с 20%, на броя на общинските съветници в София което ще увеличи „цената” на едно съветническо място в Столичната община с около 2000 души, и чрез премахване на прекия избор на районните кметове в София, Пловдив и Варна, което ще централизира властта в най.-големите български градове в ръцете на ГЕРБ. Но нима и тройната коалиция, и НДСВ, и СДС преди тях не се опитваха да направят същото? Преди парламентарните избори през 2005 г. НДСВ официализира и най-голямата язва на изборите, от която всички така „искрено” се възмущават – купуването на гласове. Малко изборна лотария с плазми и мобилни телефони, малко чешмички и детски площадки, и жълтите отново седнаха на държавната трапеза. Е, малко по в края, но при следващото раздаване...Та какво чудно, че всеки пети българин според нашумялото последно изследване на НЦИОМ от октомври 2010 г. бил готов да продаде гласа си? Щом има търсене, ще има и предлагане. Ще бъдат купени не 1 300 000, а ако трябва – 13 милиона гласа, за да постигнат абонираните за властта партии набелязаните си изборни цели. Каквото не успеят да купят, ще излъжат – при писането на протоколите в избирателните секции, при броенето на гласовете, или и в двата случая.

Нито една представена в парламента партия не иска нито постоянно действаща професионална изборна администрация, нито учредяването на регионални преброителни центрове извън Централната избирателна комисия именно защото няма да може толкова много и толкова безнаказано да лъже. И догодина ще се нагледаме на изборни протоколи, числата в които няма как да бъдат истински и верни. При това не само от районите със смесено население, в които активистите на ДПС по азбучен ред вписват гласовете на всички в своята графа в протокола. Вече се лъже и в София. В протокола на общинската избирателна комисия за избор на столичен кмет през октомври 2007 г. бе записано, че броят на гласувалите е 416 985, а в протокола за общински съветници имаше 413 953 подписа. СДС и ДСБ вдигнаха малко шум, Борисов подхвърли тлъсто дробче на Мартин Заимов, и всички бяха доволни.

Няма смисъл да анализирам предложените и отхвърлени от ГЕРБ рационални промени в изборната технология. За здравомислещия човек дори само отказът на управляващите да допуснат задължителна преференция без праг на изборите за национален и Европейски парламент е достатъчен. Ако такава преференция беше предвидена в новия Изборен кодекс, всеки гласуващ щеше да бъде задължен да посочи предпочитания от него кандидат в партийната листа, и събралият най-много гласове щеше да се класира пръв. Сега тази „възможност” е дадена по желание и при праг от 20%, при положение, че е математически доказано, че праг над 5% просто не работи. Редът на кандидатите ще остане такъв, какъвто го напишат партийните централи.

Което е и целта.

Все пак като истински баща на нацията Борисов е предвидил бонус и за мислещите когато гласуват българи. Кодесът въвежда забрана на т.нар. „политическо номадство” в общинските съвети – когато общински съветник напусне групата си, да не може да преминава в друга или да стане независим. Предвижда и уседналост от 12 месеца за местните избори, което ще затрудни изборния туризъм с автобуси от Турция (ако този член не бъде спазарен с ДПС, което иначе няма нищо против другите предлагани новъведения в Изборния кодекс).

Накратко, опитът от предишни кампании за промени в изборните закони ни подсказва да се отнасяме с песимизъм и към сегашната. И да очакваме нови „грешки” при броенето на гласовете догодина. Когато свикнем с тях, ще сме напълно подготвени за възстановяване на исконно българското състезание – турнира за Купата на Съветската армия.
Путин с удоволствие ще дойде да я връчи. Вече е наше куче, все пак.

http://kalin-manolov.blog.co.uk/2010/11/15/1047-1040-1050-1059-1055-1040-1058-1040-1053-1040-1057-1066-1042-1045-1058-1057-1050-1040-1058-1040-1040-1056-1052-1048-9976690/