Постинг
16.11.2010 16:41 -
Едно интервю с бившият председател на ВКС и Конституционния съд Румен Янков
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 1519 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2010 17:01
Прочетен: 1519 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 16.11.2010 17:01
Почина Румен Янков
Бившият председател на ВКС и Конституционния съд остави след себе си поколения юристи възпитани в морал и професионализъм
Росен Босев
Бившият председател на ВКС и Конституционния съд Румен Янков е починал снощи. Тези, които го познаваха знаят, че последното нещо, което той би искал са тежки думи и венци.
Някъде преди година, публикувахме негов портрет в "Капитал" - защото вярвахме, че той има още много да даде на съдебната система. В него може да прочетете какво мислят за него най-близките му. Кръстихме текста "Свободният", защото Румен Янков носеше точно това - вътрешна освободеност. След като текстът излезе, той се обади ядосан: "А като умра какво ще напишете?" Той така се шегуваше.
Публикуваме едно негово интервю отпреди три години. Нямате идея колко актуално е и днес.
Завършваме с един негов цитат, който изваждаме от контекста - особеното му мнение по Конституционно дело № 9 от 2009 г. (едно от делата след парламентарните избори): "Какъв е смисълът от едно състезание, което продължава цяла вечност?"
Защо съставът на Конституционния съд вече повече от година не е попълнен от парламентарната квота? Президентът също забави назначенията от своята квота близо четири месеца...
- Очевидно българският парламент има собствен наръчник за държавност и това не е конституцията. Защото в нея пише, че овакантената квота се попълва в месечен срок.
Мислите ли, че колегите ви в КС взимат решенията само и единствено на вътрешно убеждение и не са политически зависими?
- Задачата на конституционното правосъдие е политическите битки в парламента и обществото да бъдат преформулирани на юридическа плоскост. Подтекстът на въпроса ви е, че в съда продължават да се водят започнатите политически битки, които се водят от зависими в една или друга насока съдии. Ако питате съдиите президентски съветници и тези от парламентарната квота, те ще ви отговорят, че моята особа е зависима. Какво да им отговоря аз? Тук откровено трябва да се каже - едни от нас са расли в социалистическа детска градина, други са били на социалистическа диета. Докато двете групи съществуват, подозрения ще има винаги.
Мисля, че при оценката на поведението на съдиите има обективен критерий и той е отношение към миналото - никой не може да се противопостави на нещо, което означава просто отхвърляне на деспотизма до 1989 г. За това не се изисква особено красноречие. И тук е разликата - когато се греши и се допускат опущения в името на отхвърлянето на миналото и когато грешиш и последицата е опити за реставрация и запазване на статуквото.
Според вас 17 години след като се прие конституцията, проработи ли тя, така че България наистина да е правова държава?
- Стремежът на занимаващите се с юридическа наука към своеобразие и уникална кариера ги кара да включват в понятието правова държава почти всичко, касаещо правовия ред. Но то е с по-тясно съдържание и е формулирано от модерните мислители още от средата на XIX век:
- Да се наказва може само в съответствие с предварителното предписание на закона. Държавните власти, лицата, овластени да взимат решения и прилагат насилие, не могат да прибягват до него произволно и да решават по собствено усмотрение.
- Правото се прилага по еднакъв начин по отношение на всички. Гаранция за това се явява този факт, че делата от еднакъв тип постъпват за разглеждане в един и същ общ съд.
- По отношение на държавата и лицата, които я представляват, действат тези правни норми, които се прилагат и по отношение на гражданите. Дали държавата е правова, в нея решаващата роля принадлежи на правото. То е призвано да държи обществото в такова състояние, че в него да няма нито частен, нито държавен произвол. На правото трябва да се подчиняваш. Това означава да живееш под властта на закона, а не на хората. Трябва да важи предположението, съгласно което разумният човек може да спазва правото само ако има възможност да се запознае с него и да чувства необходимост да го съблюдава, но при условие че нормата в своята всеобщност засяга всички.
За нивото на законност в правовата държава може да се съди по това доколко са еднозначни нормите, отнасящи се до дейността на нейните органи, в каква мяра те разполагат с правото да действат по собствено усмотрение, особено когато засягат човешки права. Принудата трябва да се прилага с мяра. Това юристите наричат принцип на пропорционалност. Той се приписва на Фридрих Велики. Във неговия Всеобщ закон е казано, че полицейските мерки могат да се прилагат дотолкова, доколкото са необходими за съхранение на обществения порядък, спокойствието и безопасността.
В съответствие с това свободата може да се ограничава само със закон. В учрежденията със законни процедури обезателно трябва да бъде обезпечено правото да бъдеш изслушан.
Характерната за правовата държава връзка с правото се сблъсква с корпоративните интереси. Недопустимо е законите да развързват ръцете на администрацията и да осигуряват пусто пространство, което отделни обединения по интереси да запълнят. Ако това е така, изпълнителната власт е свободна да създаде каквито и да било органи по свой вкус и чрез тях да регулира всичко, за което парламентът не е приел закон. Дали това ще са постановления, разпореждания, решения наредби няма значение.
Сред общите правни принципи фигурира и изискването да бъде обезпечена надлежна правна процедура и естествена справедливост. В съответствие с това властите могат да действат само ако са упълномощени и публично да обосноват своите решения. При това на този, чиито права са засегнати, трябва да му бъде дадена възможност да изкаже своята гледна точка. И още нещо, в юридически смисъл при практическата законност равенството означава, че с оглед на целите на правното регулиране в едно и също дело участниците му трябва да се третират еднакво - на защитата трябва да се предоставят толкова права, колкото и на обвинението.
Равенството представлява своеобразно изискване за изграждането на съвременна правна система. Днешното общество трябва се гради на презумпцията за равенство на хората. Но хората са различни помежду си. Правото трябва да отчита и тези различия (например да има предвид поведението на престъпниците, както и заслугите на трудолюбивите, натрупали имущество). Отнасянето към хората като към равни обаче има своите ограничения. Ролята на равенството не бива да се абсолютизира. Конституционализмът е длъжен да смекчи едностранното, чуждо на живота в някои случаи, недъгаво върховенство на правото. Затова правовата държава е длъжна да предостави различни привилегии на различни социални групи, намиращи се в неблагоприятно положение (право да се ползва роден език или специални услуги на инвалидите). Но във всички случаи правовата държава неизменно трябва да гарантира, че хората имат еднакво човешко достойнство.
В заключение там, където всичко се върши по предписание на държавата, липсата на гъвкавост, неопределеността, твърде многото и твърде малко юридически предписания правят живота непоносим. И заради това последното упрекват господин държавния министър Гьоте, който казал навремето, че "организираното угнетяване е по-добро от неопределеността".
Така че на въпроса ви трябва да се отговори с "да" и "не".
Съществува ли според вас реално разделение на властите в държавата, или това е само пожелание в конституцията?
- Правя една уговорка. Това, което казвам за съдебната власт и другите власти, е лично мое мнение, отразено в решения и особени мнения в практиката на Конституционния съд. То не представлява становище по предстоящи спорове и спорове, които трябва да бъдат решени, за които конституционният съдия трябва да мълчи.
Според чл. 8 от конституцията държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Целта е отделните власти да са независими при взимането на решения. Независимостта на съдебната власт бе обезпечена с чл. 117, ал. 3 от конституцията, който гласи, че тя има самостоятелен бюджет. Моделът е пригоден за държави, в които политическите борби се свеждат в крайна сметка до постигане на политическа победа и унижаване на опонента. Този модел крие единствената опасност съдебна власт, позовавайки се на независимостта си, да инициира политически процеси. За честта на държавата магистратите ни с малки изключения не са се компрометирали в тази насока.
След март 2006 г. в конституцията се извършиха промени, които придадоха друг облик на модела. Съдебната власт на конституционно ниво бе обезкръвена, като имуществото й бе предоставено за управление на министъра на правосъдието. На конституционно ниво му бяха дадени правомощия да изготвя проектобюджета и да прави кадрови предложения по отношение на всички магистрати и да участва в квалификацията им. Предвидено бе задължение тримата висши магистрати да внасят отчетни доклади за разглеждане от парламента, както и за предсрочното им освобождаване им от него (последната разпоредба беше отменена от Конституционния съд). Всичките тези промени бяха именувани с евфемизма "сътрудничество" между властите, за да бъде прикрит стремежът към господство.
Та, ако ме питате какъв е моделът на разделението на властите, бих ви отговорил "моделът е коалиционен". Става дума за кардинално неразбиране, че разделението на властите е призвано да способства за ефективността на управлението, а не за ограничаване на произвола на властта, която и да е тя. Целта на разделението е не да се избегнат стълкновенията, а с цената на неизбежните стълкновения между трите власти да се спаси народът от автокрация (виждаме какво здраво следене и подслушване се шири на всички нива на държавата). Разбира се, това не е по вкуса на привържениците на консолидационните системи, ратуващи за сътрудничество, което, както бе казано, прикрива господство.
Истински независима ли е съдебната власт в България?
От опит знам колко са чувствителни магистратите на тази тема, хеле Висшите съдебни съвети. Затова казаното по-долу описва мнението ми какво "трябва" и какво "не трябва" да бъде правосъдието, а не какво "е".
Ставало е и други път дума, че магистратът трябва да е независим, безпристрастен, компетентен, справедлив и с чувство за самоирония. Последните три качества очевидно не са предмет на внимание в държавата ни. Да е компетентен - понятието е ясно, да е безпристрастен - просто казано, значи да не взима една или друга страна в спора. Що се отнася до независимостта, без нея всички останали изисквания губят смисъл. Независимостта ще рече, че всеки от съдещите се предварително трябва да е сигурен, че съдията няма да е повлиян при вземането на решението си от външни фактори. Може той да е безкомпромисен и да постъпва както трябва, но ако не е независим, доверието в правосъдието рухва - никой няма да вярва например, че ще осъди приятеля си. А няма ли доверие в системата човек, търси правото извън нея.
За независимостта на системата трябва да се съди от дейността на Висшия съдебен съвет - доколко той е проводник на политически, роднински или приятелски назначения. Назначенията, основаващи се на трайни, повтарящи се в миналото, контакти на зависимост на едни от други лица, са в основата на правосъдието в сянка. Веднъж назначен на някое от тези основания ръководител, при повишението в служба игнорира политически девиантните, противниците на приятелите, търси родствениците. И критерий в случая не са качествата, а лоялността. Така правосъдието от страж на закона лесно се превръща в банка за услуги.
Политиците са в основата на назначенията във върховете на системата. Но проява на посткомунистически синдром е седемнадесет години (за предишните 45 е ясно!) да унижаваш редовите магистрати, чийто живот изцяло е преминал в системата и да не посочиш един от тях за ръководно място. Има и още едно неудобство. Политически назначените ръководители, докато разберат за какво става дума в системата, мандатът им е изтекъл.
Но има и трета пакост. Политиците и техните адепти в системата (това те никога няма да го разберат), че с пристрастните си от политическа гледна точка назначения периодически я стресират. Картината - магистрати, загрижени да запазят статуквото си, други - за пореден път да се харесат, трети - да оцелеят. Високите хоризонти на правото - разсъдък, разум, естествена справедливост, свободата като основен принцип, остават на заден план. Така се и отваря споменатата "банка за услуги".
Не на последно място - думите "съвместно", "в съдружие", "синхрон", "толерантност" са вредни за съдебната власт. Членовете на Висшия съдебен съвет трябва да знаят, че ръкуват ли се с дясната ръка с министерствата на правосъдието и на вътрешните работи, с лявата трябва да търсят мехлем срещу изгаряне.
В заключение тук трябва да се повтори известното правило - опасността от съвременния деспотизъм не е свързана с единовластието на една от трите власти. Истинската опасност се състои в решаващото влияние на което и да било лице, партия или партийна група, оказващи натиск на една от тях.
Как изглежда от вашата позиция качеството на законодателната дейност в България?
- Правенето на закони е изключително трудна работа. Най-лесно е да стоиш отстрана и да правиш упреци. Но тъй като стана дума за упреци, тук е мястото да се каже, че съставителите на нормативните актове в някои случаи като че ли се срамуват от точния и ясен български език. От друга страна обаче, без угризения може да се каже, че има закони, които не нарушават правата на гражданите, а ги малтретират чрез начина, по който е организирано прилагането им - Закон за Търговския регистър, Закон за кадастъра, Преходни разпоредби на новия Граждански процесуален кодекс...
Мислите ли, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет ще оправдае очакванията, с които бе създаден?
Да говоря за очаквания, както питате, значи да коментирам последните изменения на конституцията, което, без да има спор, не е редно. Тук бих могъл да кажа само, че инспекторатът ще оправдае очакванията, ако съставът му на интелектуално и професионално ниво е поне на нивото на магистратите, които ще проверява. В противен случай ще се получи известното досега - мислим да стане по-добре, а се получава все същото.
Кои са най-важните принципи, от които се ръководите?
- Която и да било цел на държавното устройство - спасение на душата, величие, социално благополучие, и въобще всяка задача, поставена от държавата, може да минира свободата. Свободата, характерна с отсъствие на произвол, се гради на предположението, съгласно което е желателно да се създаде такова състояние, при което човекът сам да може да реши кое е добро за него и как да постъпи - запомнил съм го отнякъде. Интерпретирано на наша почва, това значи спорове дали да има религиозно обучение, ансамбъл "Българе" (не "Българи") или българи-юнаци, най-голямата баница, най-дългото хоро...
Доколкото ми е известно, за втори път в живота си давате интервю.
- Може би за последен... Знаете ли, забелязал съм, че който се появи по телевизията, даде интервю във вестник, напише някоя юридическа брошура, се счита посветен във всичко. След това по улицата търси одобрителните погледи на минаващите и се самоокуражава, защото все ще се намери някой да му каже "браво". Ялова илюзия..
http://www.capital.bg/blogove/pravo/2010/11/14/993092_pochina_rumen_iankov/
Бившият председател на ВКС и Конституционния съд Румен Янков е починал снощи. Тези, които го познаваха знаят, че последното нещо, което той би искал са тежки думи и венци.
Някъде преди година, публикувахме негов портрет в "Капитал" - защото вярвахме, че той има още много да даде на съдебната система. В него може да прочетете какво мислят за него най-близките му. Кръстихме текста "Свободният", защото Румен Янков носеше точно това - вътрешна освободеност. След като текстът излезе, той се обади ядосан: "А като умра какво ще напишете?" Той така се шегуваше.
Публикуваме едно негово интервю отпреди три години. Нямате идея колко актуално е и днес.
Завършваме с един негов цитат, който изваждаме от контекста - особеното му мнение по Конституционно дело № 9 от 2009 г. (едно от делата след парламентарните избори): "Какъв е смисълът от едно състезание, което продължава цяла вечност?"
Защо съставът на Конституционния съд вече повече от година не е попълнен от парламентарната квота? Президентът също забави назначенията от своята квота близо четири месеца...
- Очевидно българският парламент има собствен наръчник за държавност и това не е конституцията. Защото в нея пише, че овакантената квота се попълва в месечен срок.
Мислите ли, че колегите ви в КС взимат решенията само и единствено на вътрешно убеждение и не са политически зависими?
- Задачата на конституционното правосъдие е политическите битки в парламента и обществото да бъдат преформулирани на юридическа плоскост. Подтекстът на въпроса ви е, че в съда продължават да се водят започнатите политически битки, които се водят от зависими в една или друга насока съдии. Ако питате съдиите президентски съветници и тези от парламентарната квота, те ще ви отговорят, че моята особа е зависима. Какво да им отговоря аз? Тук откровено трябва да се каже - едни от нас са расли в социалистическа детска градина, други са били на социалистическа диета. Докато двете групи съществуват, подозрения ще има винаги.
Мисля, че при оценката на поведението на съдиите има обективен критерий и той е отношение към миналото - никой не може да се противопостави на нещо, което означава просто отхвърляне на деспотизма до 1989 г. За това не се изисква особено красноречие. И тук е разликата - когато се греши и се допускат опущения в името на отхвърлянето на миналото и когато грешиш и последицата е опити за реставрация и запазване на статуквото.
Според вас 17 години след като се прие конституцията, проработи ли тя, така че България наистина да е правова държава?
- Стремежът на занимаващите се с юридическа наука към своеобразие и уникална кариера ги кара да включват в понятието правова държава почти всичко, касаещо правовия ред. Но то е с по-тясно съдържание и е формулирано от модерните мислители още от средата на XIX век:
- Да се наказва може само в съответствие с предварителното предписание на закона. Държавните власти, лицата, овластени да взимат решения и прилагат насилие, не могат да прибягват до него произволно и да решават по собствено усмотрение.
- Правото се прилага по еднакъв начин по отношение на всички. Гаранция за това се явява този факт, че делата от еднакъв тип постъпват за разглеждане в един и същ общ съд.
- По отношение на държавата и лицата, които я представляват, действат тези правни норми, които се прилагат и по отношение на гражданите. Дали държавата е правова, в нея решаващата роля принадлежи на правото. То е призвано да държи обществото в такова състояние, че в него да няма нито частен, нито държавен произвол. На правото трябва да се подчиняваш. Това означава да живееш под властта на закона, а не на хората. Трябва да важи предположението, съгласно което разумният човек може да спазва правото само ако има възможност да се запознае с него и да чувства необходимост да го съблюдава, но при условие че нормата в своята всеобщност засяга всички.
За нивото на законност в правовата държава може да се съди по това доколко са еднозначни нормите, отнасящи се до дейността на нейните органи, в каква мяра те разполагат с правото да действат по собствено усмотрение, особено когато засягат човешки права. Принудата трябва да се прилага с мяра. Това юристите наричат принцип на пропорционалност. Той се приписва на Фридрих Велики. Във неговия Всеобщ закон е казано, че полицейските мерки могат да се прилагат дотолкова, доколкото са необходими за съхранение на обществения порядък, спокойствието и безопасността.
В съответствие с това свободата може да се ограничава само със закон. В учрежденията със законни процедури обезателно трябва да бъде обезпечено правото да бъдеш изслушан.
Характерната за правовата държава връзка с правото се сблъсква с корпоративните интереси. Недопустимо е законите да развързват ръцете на администрацията и да осигуряват пусто пространство, което отделни обединения по интереси да запълнят. Ако това е така, изпълнителната власт е свободна да създаде каквито и да било органи по свой вкус и чрез тях да регулира всичко, за което парламентът не е приел закон. Дали това ще са постановления, разпореждания, решения наредби няма значение.
Сред общите правни принципи фигурира и изискването да бъде обезпечена надлежна правна процедура и естествена справедливост. В съответствие с това властите могат да действат само ако са упълномощени и публично да обосноват своите решения. При това на този, чиито права са засегнати, трябва да му бъде дадена възможност да изкаже своята гледна точка. И още нещо, в юридически смисъл при практическата законност равенството означава, че с оглед на целите на правното регулиране в едно и също дело участниците му трябва да се третират еднакво - на защитата трябва да се предоставят толкова права, колкото и на обвинението.
Равенството представлява своеобразно изискване за изграждането на съвременна правна система. Днешното общество трябва се гради на презумпцията за равенство на хората. Но хората са различни помежду си. Правото трябва да отчита и тези различия (например да има предвид поведението на престъпниците, както и заслугите на трудолюбивите, натрупали имущество). Отнасянето към хората като към равни обаче има своите ограничения. Ролята на равенството не бива да се абсолютизира. Конституционализмът е длъжен да смекчи едностранното, чуждо на живота в някои случаи, недъгаво върховенство на правото. Затова правовата държава е длъжна да предостави различни привилегии на различни социални групи, намиращи се в неблагоприятно положение (право да се ползва роден език или специални услуги на инвалидите). Но във всички случаи правовата държава неизменно трябва да гарантира, че хората имат еднакво човешко достойнство.
В заключение там, където всичко се върши по предписание на държавата, липсата на гъвкавост, неопределеността, твърде многото и твърде малко юридически предписания правят живота непоносим. И заради това последното упрекват господин държавния министър Гьоте, който казал навремето, че "организираното угнетяване е по-добро от неопределеността".
Така че на въпроса ви трябва да се отговори с "да" и "не".
Съществува ли според вас реално разделение на властите в държавата, или това е само пожелание в конституцията?
- Правя една уговорка. Това, което казвам за съдебната власт и другите власти, е лично мое мнение, отразено в решения и особени мнения в практиката на Конституционния съд. То не представлява становище по предстоящи спорове и спорове, които трябва да бъдат решени, за които конституционният съдия трябва да мълчи.
Според чл. 8 от конституцията държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Целта е отделните власти да са независими при взимането на решения. Независимостта на съдебната власт бе обезпечена с чл. 117, ал. 3 от конституцията, който гласи, че тя има самостоятелен бюджет. Моделът е пригоден за държави, в които политическите борби се свеждат в крайна сметка до постигане на политическа победа и унижаване на опонента. Този модел крие единствената опасност съдебна власт, позовавайки се на независимостта си, да инициира политически процеси. За честта на държавата магистратите ни с малки изключения не са се компрометирали в тази насока.
След март 2006 г. в конституцията се извършиха промени, които придадоха друг облик на модела. Съдебната власт на конституционно ниво бе обезкръвена, като имуществото й бе предоставено за управление на министъра на правосъдието. На конституционно ниво му бяха дадени правомощия да изготвя проектобюджета и да прави кадрови предложения по отношение на всички магистрати и да участва в квалификацията им. Предвидено бе задължение тримата висши магистрати да внасят отчетни доклади за разглеждане от парламента, както и за предсрочното им освобождаване им от него (последната разпоредба беше отменена от Конституционния съд). Всичките тези промени бяха именувани с евфемизма "сътрудничество" между властите, за да бъде прикрит стремежът към господство.
Та, ако ме питате какъв е моделът на разделението на властите, бих ви отговорил "моделът е коалиционен". Става дума за кардинално неразбиране, че разделението на властите е призвано да способства за ефективността на управлението, а не за ограничаване на произвола на властта, която и да е тя. Целта на разделението е не да се избегнат стълкновенията, а с цената на неизбежните стълкновения между трите власти да се спаси народът от автокрация (виждаме какво здраво следене и подслушване се шири на всички нива на държавата). Разбира се, това не е по вкуса на привържениците на консолидационните системи, ратуващи за сътрудничество, което, както бе казано, прикрива господство.
Истински независима ли е съдебната власт в България?
От опит знам колко са чувствителни магистратите на тази тема, хеле Висшите съдебни съвети. Затова казаното по-долу описва мнението ми какво "трябва" и какво "не трябва" да бъде правосъдието, а не какво "е".
Ставало е и други път дума, че магистратът трябва да е независим, безпристрастен, компетентен, справедлив и с чувство за самоирония. Последните три качества очевидно не са предмет на внимание в държавата ни. Да е компетентен - понятието е ясно, да е безпристрастен - просто казано, значи да не взима една или друга страна в спора. Що се отнася до независимостта, без нея всички останали изисквания губят смисъл. Независимостта ще рече, че всеки от съдещите се предварително трябва да е сигурен, че съдията няма да е повлиян при вземането на решението си от външни фактори. Може той да е безкомпромисен и да постъпва както трябва, но ако не е независим, доверието в правосъдието рухва - никой няма да вярва например, че ще осъди приятеля си. А няма ли доверие в системата човек, търси правото извън нея.
За независимостта на системата трябва да се съди от дейността на Висшия съдебен съвет - доколко той е проводник на политически, роднински или приятелски назначения. Назначенията, основаващи се на трайни, повтарящи се в миналото, контакти на зависимост на едни от други лица, са в основата на правосъдието в сянка. Веднъж назначен на някое от тези основания ръководител, при повишението в служба игнорира политически девиантните, противниците на приятелите, търси родствениците. И критерий в случая не са качествата, а лоялността. Така правосъдието от страж на закона лесно се превръща в банка за услуги.
Политиците са в основата на назначенията във върховете на системата. Но проява на посткомунистически синдром е седемнадесет години (за предишните 45 е ясно!) да унижаваш редовите магистрати, чийто живот изцяло е преминал в системата и да не посочиш един от тях за ръководно място. Има и още едно неудобство. Политически назначените ръководители, докато разберат за какво става дума в системата, мандатът им е изтекъл.
Но има и трета пакост. Политиците и техните адепти в системата (това те никога няма да го разберат), че с пристрастните си от политическа гледна точка назначения периодически я стресират. Картината - магистрати, загрижени да запазят статуквото си, други - за пореден път да се харесат, трети - да оцелеят. Високите хоризонти на правото - разсъдък, разум, естествена справедливост, свободата като основен принцип, остават на заден план. Така се и отваря споменатата "банка за услуги".
Не на последно място - думите "съвместно", "в съдружие", "синхрон", "толерантност" са вредни за съдебната власт. Членовете на Висшия съдебен съвет трябва да знаят, че ръкуват ли се с дясната ръка с министерствата на правосъдието и на вътрешните работи, с лявата трябва да търсят мехлем срещу изгаряне.
В заключение тук трябва да се повтори известното правило - опасността от съвременния деспотизъм не е свързана с единовластието на една от трите власти. Истинската опасност се състои в решаващото влияние на което и да било лице, партия или партийна група, оказващи натиск на една от тях.
Как изглежда от вашата позиция качеството на законодателната дейност в България?
- Правенето на закони е изключително трудна работа. Най-лесно е да стоиш отстрана и да правиш упреци. Но тъй като стана дума за упреци, тук е мястото да се каже, че съставителите на нормативните актове в някои случаи като че ли се срамуват от точния и ясен български език. От друга страна обаче, без угризения може да се каже, че има закони, които не нарушават правата на гражданите, а ги малтретират чрез начина, по който е организирано прилагането им - Закон за Търговския регистър, Закон за кадастъра, Преходни разпоредби на новия Граждански процесуален кодекс...
Мислите ли, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет ще оправдае очакванията, с които бе създаден?
Да говоря за очаквания, както питате, значи да коментирам последните изменения на конституцията, което, без да има спор, не е редно. Тук бих могъл да кажа само, че инспекторатът ще оправдае очакванията, ако съставът му на интелектуално и професионално ниво е поне на нивото на магистратите, които ще проверява. В противен случай ще се получи известното досега - мислим да стане по-добре, а се получава все същото.
Кои са най-важните принципи, от които се ръководите?
- Която и да било цел на държавното устройство - спасение на душата, величие, социално благополучие, и въобще всяка задача, поставена от държавата, може да минира свободата. Свободата, характерна с отсъствие на произвол, се гради на предположението, съгласно което е желателно да се създаде такова състояние, при което човекът сам да може да реши кое е добро за него и как да постъпи - запомнил съм го отнякъде. Интерпретирано на наша почва, това значи спорове дали да има религиозно обучение, ансамбъл "Българе" (не "Българи") или българи-юнаци, най-голямата баница, най-дългото хоро...
Доколкото ми е известно, за втори път в живота си давате интервю.
- Може би за последен... Знаете ли, забелязал съм, че който се появи по телевизията, даде интервю във вестник, напише някоя юридическа брошура, се счита посветен във всичко. След това по улицата търси одобрителните погледи на минаващите и се самоокуражава, защото все ще се намери някой да му каже "браво". Ялова илюзия..
http://www.capital.bg/blogove/pravo/2010/11/14/993092_pochina_rumen_iankov/
Как България ще върне доверието на ЕС – ...
Интервю с Цветанка Ризова от 1993 год. !...
Всички новини от България и света
Интервю с Цветанка Ризова от 1993 год. !...
Всички новини от България и света
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
