Ирландия се нареди до Гърция
Ето че отново сме изправени пред криза. След Гърция, сега финансовите пазари си избраха Ирландия. Страната е на път да стане втората евро-държава, която се нуждае от финансова помощ. Отново на гърба на данъкоплатците...
Макар за Ирландия да се говори вече като за "втора Гърция", двете страни се различават по нещо доста съществено: за разлика от гърците, които в продължение на години живяха над възможностите си и съзнателно фалшифицираха статистическите си данни, ирландците нямаха дългове преди началото на световната финансова криза. В момента обаче положението е критично, тъй като цели четири банки са застрашени от фалит.
Две причини, едно следствие
За да бъдат спасени тези финансови институти и най-вече "Англо- Айриш Банк", Ирландия гарантира рекордната сума от 350 милиарда евро, поради което държавният дефицит скочи на 32% - около десет пъти повече, отколкото е позволено на страните от ЕС. Тази ситуация, разбира се, няма как да не раздвижи финансовите пазари в евро-зоната.
Две причини, едно следствие: финансовите пазари настояват за високи гаранции срещу риска, ако бъде отпуснат заем на Дъблин. Но кои са инвеститорите, тези, които дават парите и прибират огромни суми от лихвите, ако всичко завърши добре и нещата продължат така, както досега? Сред тях са британски, германски и френски банки. И всички те вярват, че нещата ще се развият добре.
Защо всъщност да се притесняват, та нали еврозоната има гаранции от над 500 милиарда евро, МВФ също е в кюпа с 250 милиарда. Ирландия ще бъде принудена да се възползва от кредитите на европейския спасителен пакет, защото държавата е дала гаранции за банките си. Казано по-просто: данъкоплатците ще спасят частните банки от банкрут.
Ще си плащаме скъпо и пре-скъпо...
А банките, които ще отпуснат кредитите, също няма от какво да се притесняват, тъкмо защото държавата се е обвързала с гаранции. Тоест, те неминуемо ще спечелят, а междувременно могат съвсем спокойно да обмислят към коя държава да се насочат след Ирландия, така че целият този сценарий да продължи възможно най-дълго. На дневен ред са две страни, като за начало. Това са Испания и Португалия.
За да се спре този процес и за да се предотврати подобна ситуация в бъдеще, е необходимо създаването и въвеждането на правила при неплатежоспособност. Това е трябвало да се случи още със създаването на евро-зоната. Но тъй като не е било сторено, сега сме изправени пред свършен факт и ще си плащаме скъпо и пре-скъпо. Както при всяко нещо, което трябва да се достроява, защото не е направено още в началото...
Автор: Р. Венкел, Е. Видински/Редактор: Б. Узунова
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,6244022,00.html
Ленихън призна: Ирландия ще търси помощ от ЕС и МВФ 21 ноември, 2010 (11)
Министърът на финансите на Ирландия Брайън Ленихън заяви днес, че ще препоръча Дъблин да поиска официално помощ от Европейския съюз и Международния валутен фонд (МВФ), предадоха Асошиейтед прес и Франс прес.
Ленихън посочи, че страната му има дефицит от 19 милиарда евро, който не може да си позволи да финансира при сегашните пазарни темпове и ще се обърне към ЕС и МВФ за помощ.
Министърът също така потвърди, че държавниците се опитват да осигурят огромен резервен фонд в подкрепа на задлъжнелите банки в страната. Той не пожела да коментира размера на фонда, но все пак отбеляза, че цифрата няма да достигне 100 милиарда евро.
Изказването на Ленихън бе разпространено на фона на провеждащото се днес извънредното министерско заседание, на което ирландските държавници трябва да съгласуват и одобрят план за намаляване на годишните дефицити с 15 милиарда евро (20,5 милиарда долара) – безпрецедентна мярка за икономии, чиято цел е да предпази страната от фалит.
Планът се изготвя от септември и се очаква да бъде представен публично във вторник. Правителството твърди, че все още поверителният план е подкрепен от десетки експерти от МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка.
В замяна на помощта международните институции могат да поискат от Дъблин да затегне бюджетните ограничения.
Преди днешното заседание Кауън подчерта, че Ирландия няма да вдигне корпоративния данък от 12,5 процента – най-силният инструмент за привличане и задържане на 600 американски компании, които развиват дейност в страната. Франция, Германия и други членки на еврозоната неколкократно отправяха критики срещу тази ставка, определяйки я като нелоялна. Очаква се Ирландия да поиска официално помощ от ЕС и МВФ, след като бъде публикуван планът за икономии.
