д-р Стефан Константинов

Правителството на Бойко Борисов окончателно се отказа от идеята за конкуренция между обществения и частните здравни фондове и възможността пациентите да избират къде да се осигуряват, която фигурираше в предизборната програма на ГЕРБ.

Днес Министерският съвет прие концепцията за по-добро здравеопазване на д-р Стефан Константинов (трети здравен министър за година и половина), която запазва Националната здравноосигурителна каса като "единствена институция, разпределяща средствата от задължителното здравно осигуряване".

Това означава, че както и досега частните фондове ще останат само в полето на доброволното осигуряване, а задължителните здравни вноски на българите ще отиват само в единствената обществена каса.

Повечето мерки, залегнали в документа, са със срок на приложение от 2012 г. нататък.

В програмата, с която ГЕРБ спечели изборите преди година и половина, е записано, че ще има "нов подход за пазарно регулирани взаимоотношения между частните здравноосигурителни фондове и НЗОК с демонополизация на дейности на НЗОК, така че да се осигури реална конкуренция на медицинския пазар".

След приемането на концепцията вчера здравният министър каза, че при малкото обществени средства за здравеопазване те само ще се разпилеят, ако касата не е една. По думите му частните фондове в естествения си стремеж към печалба искат да осигуряват само хора между 20 и 40 години, а възрастното население, което боледува повече, няма да бъде обхванато.

"Нито един експерт не е доказал, че конкуренцията между повече здравни каси води до по-добро качество на здравеопазването", каза Константинов. Той все пак допълни, че "ще се подаде ръка" на допълнителното здравно осигуряване, но не конкретизира как.

Още в първите си изявления пред медиите след избора му в началото на октомври д-р Константинов, който дотогава работеше в болницата в Кюстендил и беше в управата на лекарския съюз, лансира тезата, че частните фондове нямат място в задължителното осигуряване, така както бяха пуснати в социалното осигуряване.

Представители на частните здравни фондове, с които "Дневник" се свърза, отказаха да коментират в детайли новата концепция, но я определиха като отказ от реформи - изначално сбъркана, насочена към последиците, а не към причините, узаконяваща монопола на НЗОК. "Истината е, че без частни здравни фондове няма как да се случи реформа.

От засилването на монопола на НЗОК няма да имат полза нито системата, нито пациентите", каза изпълнителният директор на "Евроинс Здравно осигуряване" Калин Костов. "Изказването на министър Константинов, че ще има само НЗОК, защото имало твърде малко средства, е изказване на човек, който няма представа как функционира пазарът", каза Николай Мишкалов, изпълнителен директор на "Булстрад Здраве". Той даде за пример модела в Холандия, който се определя като най-добрия в Европа.

Една от малкото идеи с конкретен срок в концепцията е въвеждането на диагностично свързани групи от 2012 г., които да заменят клиничните пътеки в болниците, които в ЕС никой вече не използвал. За пациентите това ще означава, че няма да се налага да ги изписват след лечение на определено заболяване и след една седмица да ги приемат за съпътстваща болест, което се е проявило покрай основното, обясни министърът.

Ще се адаптира австралийската система, като моделът ще се копира почти изцяло, за да не се допусне "изкривяване заради лобистки интереси". Планирано е  финансиране от 3 млн. лв. за купуване на ноу-хау и софтуер и обучение за прилагането им. Новият начин на финансиране на болниците предвижда да се свържат базата данни на общопрактикуващите лекари, лечебните заведения, НЗОК и здравното министерство.

В документа е залегнало още "освобождаване на достъпа до тесни специалисти". Идеята е да се въведат максимални тарифи и за свободния прием при специалисти, както ще се въведат и за доплащането в болниците. Ще останат направленията за безплатен преглед за хората, които предпочитат да чакат.

Министърът отказа да конкретизира как ще се въведе доплащането за специалистите (за болниците ще стане с наредба), нито да назове конкретни суми. Константинов уточни само, че тарифите ще зависят от вида прегледи.

Министърът цитира данни от Световната здравна организация (СЗО), според които в България едва 58% е делът на публичните средства за здравеопазване, останалото пациентът вади от джоба си. Нашата цел е да достигнем над 70% публично финансиране, каза Константинов. България е предпоследна в ЕС - само преди Кипър, по дял на публичното финансиране на здравеопазването, показва и проучването на ОИСР "Поглед към здравето: Европа 2010".

А по използване на публични средства за закупуване на лекарства страната е последна с едва около 20%. Изследването, което ползва данни от 2007-2008 г., показва, че в Люксембург, Чехия и скандинавските страни (с изключение на Финландия), Великобритания и Румъния публичното финансиране покрива над 80% от здравните разходи.

Същият процент, но за цената на лекарствата, се покрива в Люксембург, Гърция и Германия. През 2008 г. най-много пари за здравеопазване на човек от населението са дадени в Швеция – около 4300 евро. Швейцария, Люксембург и Австрия са следващите най-щедри държави. Под средните за Европа разходи (в размер на 2192 евро) са направени в Турция (671 евро през 2007 г.), Румъния (687 евро) и България (714 евро).

Концепцията на здравния министър предвижда още промяна статута на болниците от търговски на публични дружества, но още няма идея как точно ще стане това и в какви срокове. Константинов е категоричен, че това трябва да се случи, дори и да бъде обвинен в национализация на лечебните заведения.

Въпреки че отложи с една година - за 2012, изискванията за болниците, които щяха да принудят част от тях да се закрият, и вчера здравният министър повтори, че броят на лечебните заведения трябва да се намали. Една от формите е  "регулирана конкуренция при сключването на договори с НЗОК", която Константинов обясни като право на касата да прецени от колко болници има нужда в конкретен район и да сключи договори само с част от тях.

Основната критика на Българския лекарски съюз към концепцията е липсата на яснота откъде ще се финансират промените. Представители на пациентските организации също коментираха, че в документа няма гаранции за въвеждането на диагностично свързаните групи, които се оценяват положително (виж мненията).

Според шеф на частен здравен фонд, който не пожела да бъде цитиран, опитите на здравния министър да оправдае и узакони плащането в болниците ще доведат до "някакво
полукешово полуосигуряване и до увеличаване на корупцията".

"Да кажем, че през 2012 г. ще се случи нещо, е точно толкова безсмислено, колкото беше и през 2008 г., преди изборите. Сериозни реформи се правят в началото на мандата, когато правителството още има голям кредит на доверие", каза Николай Мишкалов, изпълнителен директор на "Булстрад Здраве". Той определи концепцията като едностранно решение, защото не е представена за обсъждане, нито са взети предвид мненията на всички участници в системата.

Мишкалов смята, че диагностично-консултативните групи ще доведат до силно оскъпяване на услугите и няма да проработят добре у нас, тъй като те са част от добре развити системи на здравеопазване на европейските държави. Шефът на "Булстрад Здраве" е на мнение, че сегашният модел на клиничните пътеки може да се подобри, ако най-сетне от финансовото министерство остойностят дейностите, за което се чака повече от година.

Здравният министър обяви вчера още, че ще се бори за тотална забрана за пушене на обществени места. Той щял да подготви и внесе в парламента предложение за промени в закона за здравето. Абсолютната забрана беше предвидена да влезе в сила от юли т.г., но беше отменена по инициатива на депутати от ГЕРБ с мотива, че ще затрудни собствениците на хотели, ресторанти и кафенета в условията на криза.


http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/12/08/1007771_kabinetut_betonira_monopola_na_zdravnata_kasa/