Преглед на оригинала
Автор: Иван Кутузов

Бюджетът на държавата за следващата година беше окончателно приет от парламента в първите дни на декември. Този факт, начинът на приемане и самото му съдържание дават основание за редица размисли повече по качествената, отколкото по количествената страна на нещата.

За да се стигне до тези размисли, нека първо количествата бъдат отметнати. Бюджетът предвижда сериозно, макар и не безпрецедентно нарастване на номиналния национален доход. От него се предвижда да се съберат приходи в един относително скромен в сравнение с последните няколко години размер.

Всъщност тази заложена ниска събираемост, освен че дава основание на някои опоненти в пленарната зала да говорят за подценяване на приходите, е единствената резерва в заложения бюджет срещу евентуални неприятни изненади.

Предвижда се

да се похарчи повече от очакваните приходи. Доста повече

Между двете четения някои разходи се преместиха от един джоб в друг, особено по отношение на субсидията за пенсиите и парите за здраве, както и някои елементи от капиталовите разходи, но общата картина остана в основни линии непроменена – общите държавни разходи ще се върнат на нивото, което тройната коалиция завеща на сегашния кабинет.

Първоначалната заявка, че държавните разходи ще бъдат стабилизирани на нивото от тази година, не беше изпълнена. Още едно гръмко заявявано обещание, отишло в небитието.

Последното нещо по количествата, което си струва да се спомене, е преценка за реалистичност и постижимост на заложеното. С две думи, нещата са постижими без проблем, но при достатъчно воля. Това второто дали ще го има през идната година не е ясно. През тази година политическата воля по отношение на спазването на бюджета беше най-смрадливият труп в задния двор на управляващото мнозинство.

След тези няколко думи за количествата вече може да се премине към размислите. Какво ни казва този бюджет - най-висшата и видимата проява и на идеологическата и политическата същност, за приоритетите на днешните управляващи?

Първото, което ни казва, е, че идват избори

Под задаващи се избори всички, далеч не само сегашните, политици на власт в България винаги са разбирали едно-единствено нещо – повече харчене. Всички са твърдо убедени, че властимеющите си купуват избори с пари, по-точно с парите на данъкоплатците. Най-видимо това е в леките промени в бюджета по отношение на капиталовите разходи, които някак в хода на годината ще се окажат все в посока общински харчове.

Спестените за републиканския бюджет милиони поради увеличените пенсионни вноски, които се очаква да увеличат собствените приходи на пенсионната система със съответно намаляване на нуждата от държавна субсидия, бяха пъргаво пренасочени към високопрофилни проекти, свързани с рязане на ленти – най- вероятно някъде през ранната есен, най-вероятно в присъствие на кандидати за президент.

Второто, което ни казва този бюджет, е, че реформите ще почакат

Не се предвижда сериозна, дълбинна реформа в структурата на нито една обществена система. Ако такива се задаваха, това веднага и много лесно можеше да се види в бюджета, но нищо подобно няма на масата, дори човек да се снабди с микроскоп. Става въпрос за неща като здравеопазване, пенсионна система, образование.

Никъде няма заявка за дългосрочно необходимите реформи във фундаменталните стимули за поведение на хората в тези много неефективни и поради твърде скъпи системи. Но разходите, хвърляни в тези доста пробити кофи, продължават да растат бодряшки.

Третото, което вариантите и начинът на приемане на този бюджет ни казват, е, че нивото на предвидимост в държавата и оттам в икономиката е много ниско. Всичко е предпоследно, всичко може да се обърне с краката нагоре в рамките на няколко минути. Съобщението към инвеститорите е, че който иска, може и да взема под внимание заявените ангажименти на държавата, когато си прави планове и взема инвестиционни решения, но да не разчита подобни ангажименти да бъдат изпълнявани.

Четвъртото, което този бюджет ни казва, е, че България преминава от отличниците във фискалната разумност не само в ЕС, не само на континента Европа, но и в света изобщо, към несретниците. Много хора недолюбваха разумната фискална политика, следвана от предходните три правителства (само последното от тях загуби разума си накрая), но всички икономически анализи на България за периода на растеж от началото на века и за периода на икономическата криза са напълно единодушни, че именно тази политика е допринесла за много сериозния растеж и за относително средняшката криза, които изпита българското стопанство.

За това десетилетие на фискален разум България дори си създаде репутация, все повече аналитични погледи се насочваха насам с интерес, почесваха се по главата и си отбелязваха поука.

С този бюджет тази репутация умира

Причината е, че фискалният разум за страна с доходното ниво, размера и общата институционална рамка на България изисква непреклонно следване на желязното правило, че дефицити са допустими единствено в години със сериозен спад на реалната стопанска активност.

Бюджетът предвижда сериозен положителен ръст на тази активност през следващата година и въпреки това залага дефицит – при това немалък, а близък до границата на неприемливост за партньорите ни в ЕС. Този акт е ритуален отказ от фискален разум, от плащането на цената за поддържането на репутацията, която даде на България сериозно положителни резултати през изминалите две фази на бизнес цикъла.

От този бюджет насетне България влиза в категорията на фискално рисковите страни – тези, които не могат да си балансират бюджета дори когато предвиждат добри времена. При това влиза в тази категория точно в момента в световната и европейската стопанска история, в който вероятно за поне десетилетие напред това ще е основният критерий за здравето и перспективите пред една икономика в очите на всички – анализатори, коментатори, политически партньори, инвеститори, предприемачи.

Тези размисли по новоприетия държавен бюджет на България за идната година водят до затвърждаването на един нерадостен извод. От влизането си в Европейския съюз насам България сe държи сякаш няма утре.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/12/08/1007505_za_bjudjeta_bez_cifri_ot_otlichnici_kum_nesretnici/?ref=email_mynews

...po-skoro drugo e indikator, naroda ni intuitivno useshta kak otgore gledat na nego - ili pochteno,dokolkoto e vazmojno, sled sasipiata v poslednite 20 g., ili na prinzipa- aide be,samo vie ostanahte, shte vi vidim smetkata i na vas- de s danazi, de s hrani-bokluzi, de s mafia... Intuitivno se vazpriema abstrakziata budjet- ta nie nito sme na nivoto na osmislianeto na finansovite ultra-termini, nito pak i iskame tova- ja dai pari za lekarite,uchitelite,selskoto stopanstvo i podkrepi mladite- i shte razberem ot budjet.
Taka mislia, pa moje i da se prismeete, neka - humorat proizvejda positivna energia -
Make joke, not War - New Military Hippies Magazin, 2313