Германската телевизия ZDF излъчи документален филм за дом за изоставени деца в Германия. Домът бе като в приказките - малки блокчета, разположени сред красива природа, с огромен парк и прекрасни съоръжения за спорт. Децата растяха на чист въздух, с много движение, настанени в слънчеви, светли помещения, разпределени в малки групи, за да бъде групата заедно с възпитателя нещо като семейство.

Зловещите германски тайни

В тази група не просто се обядваше и вечеряше, а се споделяха нещата от деня и от живота, групата и възпитателят бяха подкрепата, която човек обикновено получава у дома. Възпитателите в документалния филм бяха приветливи, естествени, всеотдайни, те сякаш нямаха работно време и дори пренасяха вещите на навършилите пълнолетие деца до първото им самостоятелно жилище във външния, чужд свят.

 Луксът да си обичан и желан

Домът бе отворен за контакти с родителите и роднините - поне с тези, които не бяха прекъснали връзките. И те идваха на посещения, за уикенди, за празници и рождени дни. Но върхът бяха кадрите от лятната почивка на децата - лазурното море, малките скачат от скалите и се гмуркат в прозрачната вода. Всяко лято децата от този дом ходят на море в Испания!

Сърцето ми се сви при сравнението с унилите домове за деца, които съм виждала в България. Там, оказва се, е липсвало дори насъщното, щом деца са умирали от глад, както сигнализира неотдавна Българският Хелзинкски Комитет. В такива моменти човек си дава сметка за пропастта, която дели богатите от бедните държави.

Разбира се, и в самата Германия институционалното отлеждане на деца има и своите тъмни страни, а домът от документалния филм само илюстрираше невероятния напредък, постигнат в сравнение с 50-те и 60-те години. Благодарение на разследващите журналисти, в списание "Шпигел" на бял свят излязоха табуирани доскоро истини за малтретиране и физическо насилие над деца в миналото - главно в домове, управлявани от църквата.

Имало едно време...

Все повече жертви на насилие и сексуална злоупотреба добиват напоследък кураж публично да говорят за изтезания и унижения, преживяни в детството им. За обезщетяването на 30 000 възпитаници на такива домове бе създаден специален фонд с капитал от 120 милиона евро, който ще се използва не просто за отпускането на пенсии, но главно за финансиране на терапия за преодоляване на травмите от миналото.

През 50-те години в Германия огромен брой деца се оглеждат в домове - над 700 000. Обяснението е само донякъде във факта, че в следвоенни години има повече сираци. В онези години просто много по-лесно и бързо Службата за младежта е настанявала в дом - за малки провинения, за отклонения, които са нещо естествено в крехката възраст на детството и пубертета. Днес тази концепция отдавна е преосмислена, и дете се отделя от семейството само в краен случай, за да се защитят неговият живот и здраве. При това такива деца в повечето случаи се настаняват не в дом, а в друго, приемно семейство.

 В живота на изоставените
няма място за наивни мечти

Филмът на германската телевизия за децата, растящи в един малък,  уютен, съвременен дом, показа и родителите им. Какви бяха тези хора? Една майка, която е злоупотребявала с алкохол. Друга, разведена, която по собствените й думи не можела да се справи с отглеждането на децата. Баща, преживял личен и професионален провал, впоследствие стъпил отново на крака. Понякога, през укендите този баща води сина си в своя нов, полиран, лъснат, доста просторен, доста добре уреден апартамент. Но защо вече не вземе сина си обратно? Трябва да се боря в живота, казва бащата.

Сега сами, сетне пак сами

А как виждат децата от този дом своето бъдеще? Повечето отговаряха с един много тъжен реализъм: до пълнолетие в дома, сетне - сами в живота. Някои все още плахо мечтаеха: да се върна при майка ми, нищо че няма да ходя на море в Испания...

Поуката от този филм не е, че докато децата от домове в България умират от глад, в Германия ги водят на море в чужбина. Поуката е, че мястото на децата е в семейства, не в домове. Както Германия днес преосмисля опита си от 50-те години и преимуществено институционалното отглеждане на изоставени деца, което освен всичко друго е било и предпоставка за злоупотреби и малтретиране, така и България трябва да извърви пътя си към извеждането на хилядите изоставени децата от домовете и да им намери семейна алтернатива.

Автор: Елена Никлева, Редактор: Александър Андреев