Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2010 22:14 - Гордън БРАУН : Съживяването на Запада
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 971 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 24.12.2010 22:45


Съживяването на Запада 23.12.2010 г. 10:11 ч. imageimage

Гордън БРАУН*

image

 

През 2008 година, в самото начало на тежката финансова криза, светът се обедини в желанието си да промени световната банкова система. Сега, изправени пред десетилетие на сурови лишения и нисък растеж, без изгледи за излизане от дългосрочната безработица в отделните държави и намаляващ жизнен стандарт, светът се нуждае от удвояване на съвместните усилия още в първата половина на 2011 година, за постигане на съгласие по финансова и икономическа стратегия за просперитет, която да е далеч по-смела и широкообхватна от Плана „Маршал” от 40-те години на миналия век. Времето за Запада тече неумолимо, защото Европа и Америка вече разбраха, че всяка отделна криза от последните няколко години – като се започне от кризата на вторичните ипотеки и фалита на “Лемън Брадърс” и се стигне до огромния гръцки дълг и почти банкрутиралата Ирландия – е симптом за по-дълбок проблем: светът преживява широкообхватни, необратими и дори безпрецедентни промени в икономиката.

 

Разбира се, всички ние виждаме растежа в Азия, както и че износът на Китай е по-голям от американския, а скоро се очаква в производството и инвестициите също да ги задминат. Но все пак не трябва да се доверяваме напълно на обратите в историята. Икономическата доминация на Запада – десет процента от населението на света произвежда по-голямата част от експортната продукция и прави повечето инвестиции – на този етап е приключила. След два века, в които Европа и Америка успяха да монополизират икономическите дейности в световен мащаб, Западът сега стана по-непродуктивен, по-слабо индустриализиран, търговски по-неконкурентен и с по-малки възможности за инвестиции от останалия свят.

Ото фон Бисмарк навремето описа структурата на световната история по следния начин: Промените не се случват „със скоростта на влак”, казва той. Веднъж задвижени, те изпитват „огромни съпротивителни сили”. Ако Западът не успее да разбере, че истинският проблем днес е, че адекватният отговор на нарастването на азиатската икономическа мощ се корени в собственото му обновяване, той ще бъде изправен пред суровата действителност на своя неизбежен упадък, прекъсван от време на време от кратки мигове на възстановяване и така до следващата финансова криза. А през цялото това време милиони ще бъдат без работа.

Затова въпреки тази нова ситуация аз съм убеден, че XXI век може да бъде век, в който Съединените щати чрез преоткриване на Американската мечта за новите поколения ще остават магнит за най-великите компании и в който Европа може да бъде дом на икономика, генерираща работни места.
Защото, за късмет на всички нас, скоро повече от един милиард нови работници в Азия – в началото десетки милиони, а впоследствие и стотици – също ще се превърнат в нова средна класа консуматори.
Революционният ръст на потреблението в Азия отваря пред Америка пътя към ново величие. Днес потребителските разходи в Китай са едва три процента от световната икономическа активност, докато в Европа и Америка този процент е 36. Тези два примера показват защо понастоящем световната икономика е толкова дебалансирана.

До 2020 година Азия и страните с нововъзникващи пазарни икономики ще донесат двойно увеличение на покупателната способност на Америка в световната икономика. Компании като “Дженерал Илектрик”, “Интел”, “Проктър енд Гембъл” и “Дау Джоунс” вече съобщиха, че основната част от приходите им ще идва от Азия. Много от корейските, индийските и азиатските мултинационални компании вече имат чуждестранни мажоритарни собственици, в това число и американски. Този нов двигател на световния икономически растеж отваря възможност за Америка да използва иновативната и предприемаческа енергия, идваща оттам, за да създаде нови, изискващи висши умения работни места за американските работници.

Растежът на потреблението в Азия – и възстановяването на баланса на световната икономика – може да се окажа стратегията за изход от нашата икономическа криза. Но Западът ще спечели само ако тази стратегия даде дългосрочно решение на най-големите въпроси в икономиката – какво да правим с дефицита, финансовите институции, търговските войни и глобалното сътрудничество.
Първо, намаляването на дефицита не трябва да става за сметка на инвестициите в наука, технологии, иновации и образование. Публичните и частните инвестиции ще бъдат нужни за постигането на най-доброто в света в областта на науката и образованието.

Второ, новите пазари могат да се затворят, ако Западът се поддаде на протекционистичното изкушение. Ограничаването на трансграничното сътрудничество и търговията и поддържането на валутните войни ще засегне много повече Съединените щати, отколкото другите страни. През последния век вътрешният пазар в Америка беше толкова голям и доминиращ, че нямаше нужда да се притесняват много за търговските правила. Но сега, когато Азия е на път да стане най-големият потребителски пазар, американските износители – потенциално най-големите печеливши – ще имат повече отвсякога нужда от свободна търговия. Америка трябва да стане шампион в тази нова световна търговска сделка.
Обвързването между публичните инвестиции и свободната търговия е крайно необходимо, но недостатъчно условие за устойчиво развитие. Глобалните възможности, отварящи се пред нас за следващото десетилетие, обаче могат да станат мираж, ако страните се затворят в черупките си.

Преди доста време Уинстън Чърчил предупреди света, изправен тогава пред сериозно предизвикателство, да не бъде решителен в нерешителността си, корав в мекушавостта си, неотстъпчив в отстъпчивостта си и толкова силен в безсилието си. Вярвам, че днес светът има лидери от ранга на Чърчил. Ако те работят заедно, течението няма да ги повлече.

Америка сега трябва да поведе света и да постигне съгласие по изработването на нов План „Маршал”, който да координира търговията и макроикономическите политики и да даде тласък на глобалния растеж. Америка е длъжна да работи с новия председателстващ Г-20, френския президент Никола Саркози, за съживяване на частното кредитиране чрез даване на глобални гаранции за спазване на стандартите и правилата, очаквани от банките.

Нужно е също така съгласие, че всеки многогодишен план за намаляване на дефицитите на страните ще бъде придружен от увеличаване на разходите за потребление на Изток и целенасочени инвестиции в образование и иновации на Запад. Подобен план трябва да убеди Китай и Азия като цяло, че е в интерес на целия свят. Чрез него ще се намали бедността и ще се увеличи средната класа. А Западът трябва да ускори структурните реформи, за да стане по-конкурентен и в същото време да разбере, че фискалната консолидация няма да попречи на растежа.

Чрез съвместни действия икономиките от Г-20 могат да постигнат не просто малка промяна, а растеж в рамките на около пет процента до 2014 година. Вместо светът да потъне във валутна и търговска война и да се оттегли в някакво илюзорно протекционистично убежище, само с три трилиона долара ние можем да постигнем растеж, който да се превърне в 25–30 милиона работни места и повече от 40 милиона души, победили бедността.

*Гордън Браун е бивш министър-председател на Великобритания.

Текстът е публикуван в сайта на „Project Syndicate”.

Превод от английски: Георги Киряков

http://glasove.com/article-11297.php




Гласувай:
2
0



1. zaw12929 - Поздравления! ЧРХ!
26.12.2010 05:54
Нали рождество христово е и символ за раждане на новото- в случая нови лидери на света...
Колкото и умно да се напъва, всяка империя си отива. Много по бързо западат и САЩ и защото не са способни да приемат друго, освен да се смятат за най най ... ще паднат в другата крайност. От това на нас няма да ни стане по добре, нито по зле...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13382304
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930