Прочетен: 2644 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2010 21:06
2010.12.29 8 коментари
Автор: Д-р Иван Илиев Гаджев*
Българска емиграция е имало още по времето на турското робство. В Америка е прието, като първи емигрант да се счита Илия Йовчев, дошъл през 1870 г. Разбира се, че е имало единични емигранти и преди него, но те не са оставили след себе си следи, по които да ги считаме като първи емигранти.
Българската емиграция до 1944 г. с малки изключения е била икономическа емиграция. От септември 1944 г. до ноември 1989 г. от България са избягали нелегално, или пък излезли легално, но не са се завърнали, стотици хиляди български граждани по политически причини. Насила въведената власт в България и терорът е била причи-ната за това масово емигриране.
Българските емигранти до 1944 г. са общували с българските дипломати и посланици на приятелска основа. Нямало е политически деления между тях. Дипломатите са се ползвали с уважението на емиграцията и ако е имало някакви въпроси за разглеждане между тях, допитванията и разговорите са водени в послолствата на България. Емигрантите може да са имали различни политически убеждения, но те не са преминавали границите на приличието. Пред посолствата не са ставали протестни демонстрации против правителствата на България и против дипломатите, както тези ставали след 9 септември 1944 г. Имало е случаи, когато първият български пълномощен министър в Америка Стефан Панаретов, както и неговия наследник Симеон Радев са прибягвали до частни заеми от по-заможните емигранти, докато посолството получи необходимите суми за дейността си от правителството от София.
Веднага след наложената комунистическа система на живот, по примера на окупатора – Съветския съюз, със съветската армия в страните окупирани от тях, се създават държавни организации за работа с емиграцията. През август 1941 г. в Москва се провежда т. нар. „Общославянска конференция“. На тази конференция по идея и нареждане на Сталин, но по примера на Хитлер, който създаде „Съюз на немците в чужбина“ – организация използвана от нацистите за подкрепа на Хитлер в плановете му за велика Германия, се създаде „Общославянски комитет“ с 20-членно ръководство състоящо се предимно от съветски граждани. За председател е избран генерал Александър Гундоров. Целта на този комитет е да се използват славянските народи в подкрепа на Сталин и политиката му за световен комунизъм.
На 2 септември 1941 г. в гр. Гери, щата Индиана, е свикано общо събрание на емигрантите от Балканите, пред които Георги Зайков-Пирински – довереникът на коминтерна, разяснява особената важност на подетата инициатива и необходимостта тя да срещне подкрепата на всички славяни на новия континент. На 3 октомври с. г. словашките емигранти провеждат подобно мероприятие в гр. Питсбург, щата Пенсилвания.
Три месеца по-късно е организиран внушителен банкет на който присъстват около 1400 емигранти от Източна Европа. Основната фигура и говорител на банкета е отговорникът на полската емиграция Болеслав К. Геберт – член на националния комитет на Американската комунистическа партия. Именно той запознава присъстващите с московската иници-атива и с новината, че ще се провежда Общославянски конгрес, чията благородна цел била да бъдат обединени усилията на славяните в Америка за решителна борба с кафявата чума – нацизма. Учредителният конгрес на „Общославянския комитет“ се състоява на 15 март 1942 г., като присъстват около 3000 емигранти. Изпратени са представители на Общославянския комитет в СССР и представители в Южна Америка, Канада, Австралия и др. Така се ражда Американският славянски конгрес (АСК) – организацията на славяните в Америка в подкрепа на Сталин и политиката му.
На 7 май 1948 г. Американския конгрес приема закон срещу подривната дейност на политически групировки в САЩ (HB 5852) изискващ всички граждани, които са се поставили в услуга на комунистически правителства и водят антиамериканска пропаганда, да се регистрират като чуждестранни агенти. Главния прокурор на САЩ Том С. Кларк, включва АСК в списъка на организациите занимаващи се с подривна дейност на континента. Списанията на чужди езици и радиостанции, свързани с проповядване на дейността й са закрити. Георги Зайков-Пирински е арестуван, като агент на чужда държава и член на партия, проповядваща насилствено сваляне на американското правителство. На 2 август, 1951 г. той, съпругата му Паулина Клопака и синът му Георги Георгиев Пирински са депортирани.
На 12 октомври 1944 г., по настояване на съветските окупатори, се създава Славянски комитет в София. Той е копие на Московския „Общославянски комитет“ имащ същите задачи – Обществено политически институт за взаимно опознаване и сът-рудничество между българския народ и другите славянски народи в “борбата за мир, свобода, национална независимост и прогрес”. На кратко – да работи за целите и по-литическите планове на СССР.
Една от задачите на Славянския комитет е да работи с българската емиграция и да я използва за целите на комунистическото правителство. Впоследствие този комитет ще променя името си три пъти според промените на политическите условия в световен мащаб. На 7 септември 1982 г. той става Комитета за българите в чужбина. По-късно с Постановление № 180 от 1 октомври 1992 г. на Министерския съвет на Република България е създадена Агенцията за българите в чужбина (АБЧ), а от 21 февруари 2000 г. с Постановление № 19 на Министерския съвет АБЧ получава статут на Държавна агенция. Независимо от промяната на имената, организацията запазва основните си служители, като отвреме на време подновява някои от по-старите с млади добре обучени, преданни на комунистическата партия, служители – щатни или сек-ретни служители на държавана сигурност.
Много се е говорело през последните години за нуждата от създаване на Министерство на българите в чужбина, но никога не се е поглеждало сериозно на този казус. При образуването на ПП ГЕРБ също се е говорело за нуждата от такова министерство, дори бе създадено място в новото правителството за министър без портфейл, който макар и без министерство щял да отговаря за българската емиграция. Едно от основните задачи на този министър е било да ускори издаването на паспорти на бъл-гарски граждани живеещи в страни извън България. Данните показва, че през 2010 г. са издадени български паспорти на 14 976 души, но не се казва дали тези нови граждани са се заселили в България, за да живеят и работят, или те само ползват привилегиите като бьлгарски граждани в Европейския съюз. Броят на такива желаещи българско граждантсво нараства многократно след като България става член на НАТО и Европейския съюз.
Политическата криза в България, настанала след разкритието на досиетата на бившите и настоящи български дипломати, които са били секретни сътрудници и агенти на ДС, наложи подаването на отставката на първия министър отговарящ за българската емиграция. След него мястото му изглежда ще си остане празно понеже премиерът Бойко Борисов може би е разбрал пълната несъстоятелност, малка България да има отделно министерство за емиграцията, при наличието на добре работещо министерство на външните работи. Винаги се е считало, че успехът на един премиер до голяма степен зависи от качеството на съветниците му. Премиерът може да е умен, предан на България и работещ за нейното благосъстояние, а не за други държавни интереси, както е било от 1944 до 1990 г. Но при съветници – бивши членове на БКП, бивши агенти на ДС и с президент – бивш комунистически активист и сътрудник на ДС, не винаги даваните съвети към премиера са показвали само загриженост към българските интереси.
Тук макар и накратко ще се опитам да дам скромното си мнение, като български политически емигрант живущ в САЩ над 40 години и останал винаги с любов и преданност към България и към българския народ.
ТРЯБВА ЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ МИНИСТЕРСТВО?
Краткият отговор е – такова министерство не е нужно! Нужно е реорганизиране на дейността и подбор на служителите във МВнР. Ако това се осъществи и ако се проведе пълна лустрация за кадрите работещи в този министерство, ще спечели България и българското правителство извършило такава реорганизация, както и цялата българска емиграция – политическа и икономическа.
Какво аз считам за лустрация? Това е един задължителен процес, който бе извършен в повечето източно-европейски страни след падането на комунизма там. Лустрацията не е процесът направен в България през 1944-1950 г. – физическото ликвидиране на български политически лица и министри, на цели правителства. Разследване, отстраняване от работа, конфискация на имуществото на всички, които отхвърляха комунистическите приципи и говорещи, преподаващи на хората за истинското лице на комунизма. Български учени – академици, професори, учители, уволнени, затваряни по лагери и трудово възпитателни общежития. Това беше лустрацията на комунистите в България към всички, които не са били и не са искали да бъдат подчинени на тях и да работят за тях.
Лустрация, за която се говори и е необходима на българите днес, означава разкритието на сътрудниците на тоталитарната и престъпната комунистическа система и забрана те да заемат отново висши постове в управлението на България. Новата лустрация не означава физическото им премахване, нито изпра-щането им в трудово възпитателни общежития, които те създадоха за несъгласните с комунистическата система. Лустрацията, от която българския народ се нуждае сега е да отнеме незаконно придобитите къщи, хотели, бизнеси създадени с откраднатите народни пари при разграждането на държавната собственост след падането им от власт. Лустрацията сега ще трябва да ги застави да спрат с арогантността си и да показват охранени и усмихнати със задоволство физиономии по телевизионни предавания и нагло да учат и съветват днешните управници, как да ръководят страната.
Пенсиите на агентурата на ДС, пенсиите на военните и служителите в посолствата да се изравнят с пенсиите на земеделските стопани, които работеха в ТКЗС-тата с десетилетия и с труда си изхранваха както тях, така и техните наследници. Лустрацията сега трябва да отстрани бившите крадци на народа и служители на чужди интереси, които смятаха, че ще правят това за винаги, не само те, но и техните потомци носещи същите имена, които все още са по високите постове в управлението на държавата, в съдебната система, в дипломатическата система, в управлението на МВР, в градските служби и в банковата система на България.
Като демократична държава България няма да повтаря направеното за наследниците на избитите от комунизма невинни български граждани. Потомството на бившите комунисти няма да изживяват това, което стана с децата на избитите от бащите им български граждани. Потомството им трябва да покаже, че са разбрали грешките на бащите си, да се откажат от миналите си привилегии и да поемат всякаква служба само след равноправни конкурси, анонимно без да сочат имената на родителите си.
Никога повече да не се допускат, като съветници на законно избрани управители на високи служби, понеже вирусът на комунизма е все още в главите им заедно с надеждата пак да се върнат по върховете на управлението на България. Едва след пълна лустрация ще може държавата ни да се отръси от отровната червена плесен покрила остатаците на тоталитаризма, за да може нововъвежданата демокрация да просъществува.
Политическата емиграция не се нуждае нито от Славянски комитет и преражданията му в различни комитети и агенции, понеже емигрантите избягаха именно от тях. Емигрантите са избрали пътя напускайки България и те не се нуждаят от министерства да ги съветват и контролират на Запад, където са започнали нов свободен живот в демократични държави. Никъде по света няма Министерство за емигранти, които са напуснали Родината си доброволно. Има обаче министерства отговарящи за новопристигнали граждани в съответната държава. Няколко примера са израелското Министерство на имигрантската асимилация, френското Министерство на имиграция, интеграция и национално идентичност и канадското Министерство на гражданство и имиграцията. Главната задача на тези министерства е да поемат новопристигналите граждани в страните си и да ги улесняват в първите месеци при адаптирането им към държавата. Помагат им да намерят работа, подходящо жилище и курсове за бързото изучаване на езика. По този начин малката държава Израел при създаването си имаше около 3 милиона граждани, а днес същата държава има около 7.5 милиона граждани.
Съседната Гърция се грижи за своята емиграция чрез Генералния секретарият за гърците в чужбина, който е пряко подчинен на гръцкото МВнР. Техните функции са подобни на Държавната агенция за българите в чужбина, но с много по-голяма организация, влияние и финансов ресурс. През 1995 г. със президентски указ гръцката емиграция създава Световният съвет на гърците в чужбина в което участват всякакви емигрантски групи и дружества от целия свят.
Българските емигранти, които доброволно и свободно са напуснали България след 10 ноември 1989 г. нямат нужда от Министерство за емиграцията, защото ако те имат въпроси или проблеми в избраните от тях държави, те трябва да се обърнат към посолствата и българските консули намиращи се в съответните страни. Това са служители на МВнР и е тяхна задачата да помагат при разрешаване на въпроси на българите в държавите, в които те са се установили за постоянно. Посолствата си имат своите консули и аташета – аташе отговорно по културните въпроси, аташе отговорно по военни и разузнавателни въпроси, консул по въпросите за уреждане на бежанци към България или разрешаване на проблеми с документи, като кръщелни свидетелства, подмяна на паспорти, оставена собственост в България и пр. Това е от пълномощията на МВнР, и не е необходимост да се дублира дейността на посолствата със специално министерство на емиграцията.
Външното министерство би трябвало да се реорганизира и подготви коренно различен подход на служителите си по посолствата. Тези служители трябва да имат за основна цел не заплати и привилегии, а грижовно и внимателно отношение към емигрантите, с които трябва да се срещат и работят. На нас старата емиграция е много известна студенината и дори презрението на работещите из посолствата служители. На мене лично е било демонстрирано такова отношение, понеже те бяха „нашите“, а ние бяхме считани от тях, като „вражеската емиграция“. От такива служители по посолствата нямат никаква полза нито България, нито емиграцията.
Официално е посочено, че всяка година българската емиграция изпраща в България над 1.5 милиарда долара. Неофициално тази сума е най-вероятно неколкократно по-голяма. Това не са пари изпращани в България за бизнес или капиталовложения. Това са пари изпращани до родителите, роднините и приятелите на емигрантите, за да могат те да преживеят мизерията – неможейки да сторят това с малките си пенсии от по 100-200 лева. А по същото време бившите агенти, военни и служители из посолствата получават многократно по-големи пенсии. Не лозунгите и празните обещания преди политическите избори в България, ще върнат емигрантите обратно, от където са излязли след обмислено и свободно решение. На България не е необходимо специално министерство с „тяхни“ вярни служители – бивши активни комунистически активисти и сътрудници на ДС.
Старата емиграция няма да се върне в България. Единици може да се върнат, за да оставят костите си в Родината. Младата емиграция, като пусне корените си в западните демократични държави, също няма да се върне за постоянно в България. Тяхните деца ще се „претопят“ в етническия казан на западните държави. Те постепенно ще забравят и българския език. Държавата ни обаче трябва да намери път към сърцата на българската емиграция, да поддържа приятелски връзки с емигрантите и да използва тяхното „ноу хау“, придобито с живеене и работене в съответните държави. Българската емиграция има вече и своите милиардери в Северна Америка.
Само ръка за ръка, емиграция и правителство може да изведат България от положението, в което се намира – резултат на „бившите“ все още управляващи Родината ни. Към емигрантите не трябва да се обръщат само да оставят някакво наследство за България, а да се търси помоща и опита им, който се придобива само след дълги години прекарани в развитите страни.
Правителството на настоящия премиер Бойко Борисов, на когото се разчита да промени България, ще трябва да се освободи чрез лустрация от 350-те агента на ДС, много от които все още работят в Народното събрание, да се освободи от 420 агента на ДС, вмъкнали се в управлението на градските и окръжните кметства, да се освободи от 191 агента все още в дипломатическия корпус и външното министерство и така да се справи със саботьорите на неговото управление. Само така правителството може да заслужи вниманието и симпатиите на българската емиграция, която ще намери пътища за подпомагането на Родината си.
В края на 80-те години на миналия век, България очакваше девет милионния си гражданин. След като се освободи от задушаващото комунистическо тегло и премахна телените мрежи ограждащи я почти половин столетие, България стана седем милионна държава. На всички е ясно причината за това. Ако правителството на Бойко Борисов не се освободи от горепосочените саботьори в системата на управлението на държавата, България ще продължава да намалява. Най-добрите й граждани, не искат да живеят управлявани от горепосочените саботъори и ще продължават да я напускат. Така Родината ни практически ще изчезне от картата на Европа. Народът ни трябва да се стресне от това, което става в България и масово да се стече на следващите избори и да гласува против остатъците на комунизма в България, ако иска да не загуби всичките си добри граждани. Българската емиграция знае това и никакви пречки, създавани специално, за да ограничат участието й в политическите избори няма да ни обезкуражат и всички ние ще се влееме в изборния процес, за да може окончателно да се освободим от червената плесен, все още задушаваща българския народ.
———————
* Д-р Иван Илиев Гаджев e политически емигрант в САЩ от 1968 г. Основател и директор на Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ с филиал в Гоце Делчев. Това, което Славянският комитет в София и Държавната агенция за българите в чужбина не можаха или не поискаха да направят, го направи семейството на д-р Гаджев – специално новопостроена триетажна модерна сграда в центъра на гр. Гоце Делчев за преместването и функционирането на Института по история на емиграцията. Всички средства за построяването и функционирането на института са предоставени от семейство Гаджеви. По този начин е запазена и политическата независимост в работата и изследванията на института.
Д-р Иван Ил. Гаджев е написал и публикувал редица книги, както е и спонсорирал множество автори, засягащи историята на България, Балканския полуостров и историята на българската емиграция в Северна Америка.
Д-р Иван Илиев Гаджев – снимка от личния архив на автора.
http://www.eurochicago.com/2010/12/tryabva-li-na-balgarskata-emigratsiya-ministerstvo/
29.12.2010 21:50
Само преди месец се наложи мой познат да пита как да си извади нов бг международен паспорт,тъй като му изтичаше срока.Отговорът беше, не правим такива услуги! Нямаме машина за отпечатъци, идете до Лондон!?
Как си го представяте това и не е ли паспортът държавна стока, какво е виновен българският гражданин за това ,че нямат такава услуга ,да обиколи Земното кълбо, за да си извади паспорт? И КОЛКО ЩЕ МУ СТРУВА ТОВА? Консулски куриер идва на 6 месеца веднъж!!! Имам колеги от Гана и Конго, които се смеят с тези безхаберни аномалии!
Ами да ви кажа как са си решили проблема с консулските лица скандинавците.
Те не изпращат изгонени от министерства търтей и криминални отрепки, ами имат конкурс и за длъжността с предимство се взема говорящ езика и повечето от тях са деца на смесени бракове, разбира се вишисти. Ние имаме с години вишисти и у нас от смесени бракове и по различните страни.Кой е казал,че непременно 60 годишен мутант хамелеон на 4 режима диктатор трябва да е с некадърността си консул или посланник???
Дайте път на кадърните и младите, стига с тези отрепки, дето ни е срам да кажем ,че сме сънародници от делата им! За изборите, дума да не става, ни ни канат ,ни ни броят, но сигурно ни отчитат,като мъртви души.
С поздрав и си помислете над думите ми
