Няколко седмици Ирландия се тресеше от протестите заради решението на правителството да поиска заем от МВФ и ЕС в размер на 85 млрд. евро, което ще доведе до масови съкращения на работещи в държавния сектор и до намаляване на социалните програми. СНИМКИ: ЕПА/БГНЕС

Млад, мотивиран, високо образован, но безработен - тези думи описват съдбата на много млади хора в България. Но не само тук е такова положението - десетки хиляди италианци, гърци и ирландци напускат обеднялата си родина. Завинаги. Матео е прототип на младия европеец, който напуска може би завинаги разтърсваната от криза Италия. Той е млад, мотивиран, гъвкав и образован. Той казва, че никога вече не иска да се върне у дома. Експертът по телекомуникационни технологии е родом от Рим, а мечтата му е да се занимава с изследователска дейност.

Матео казва: "След като кандидатствах безброй пъти за работа, ми стана ясно, че ако не познаваш правилните хора, в Италия нямаш никакъв шанс." Така Матео си опакова куфара и сега работи в Техническия университет в холандския град Айндхофен. "Не може да става и дума за сравнение с вкостенялата, допотопна университетска система в Италия", писа възторжено той в блога на в."Република". От месеци римският всекидневник подканва италианци по цял свят да разкажат историята си онлайн. Почти 25 000 души откликнаха на необичайната анкета, която има за цел да представи живия образ на онези "невидими имигранти", които от години на тълпи напускат Италия. За броя им няма точни данни. От актуално изследване на германската фондация "Бертелсман" става ясно, че никоя друга от 15-те "стари" страни - членки на Европейския съюз, не е изгубила през последните 5 години толкова много учени, колкото Италия. Резултатите от анкетата на "Република" показват, че повечето хора, загърбили родината си, са на възраст между 25 и 40 години. В това отношение тя се превърна в негативен пример в европейски план, и то по собствена вина. Инвестициите в науката и изследователската дейност са далеч под средното равнище в Европейския съюз. Италианските университети страдат от връзкарство и бюрокрация, а наскоро правителството драстично намали парите им, което предизвика масови протести на студентите. Затова не може да става дума за професионален напредък в тази сфера. Младите учени печелят около 1000 евро на месец, и то след дългогодишен стаж.

Сходно безнадеждна е ситуацията и в Гърция,

след като само м.г. страната изгуби над 6000 топ специалисти. Кризата в банкрутиралата страна влоши положението още повече. "Изтичането на мозъци не е някакъв нов феномен. Кризата обаче ускори този процес" - посочва Луис Лабрианидис, професор в македонския университет в Солун. Статистиките показват, че от началото на годината заявките за работа в чужбина са се увеличили с цели 20%. Гърция напускат главно млади специалисти от средното съсловие. Повечето от тях няма да се върнат обратно. Главната цел на напускащите родината си гърци е Великобритания. Липсата на работа доведе до феномена все повече млади гърци да забравят враждата с Турция и да търсят работа отвъд границата, като в училищата по турски език в Гърция драстично са се увеличили молбите за изучаване на турски. "Сега се оглеждам за работа в чужбина. В моята родина не виждам вече никакви шансове", казва младата гръцка юристка Сия Харами. Тя е изпратила вече дузина молби за работа в Лондон, Манчестър, но също и в САЩ, Канада и Австралия. "Има три пъти повече заявки, отколкото бяха преди една година", казва Костас Макрис, който съветва гърците да емигрират в САЩ, Канада или Австралия. Той им помага за получаването на визи и разрешения за работа и осигурява контакти с евентуални работодатели. Гърция има дълга имигрантска традиция. В началото на ХХ век стотици хиляди гърци търсеха щастието си в САЩ или в далечна Австралия. През 60-те години на миналия век се отприщи гастарбайтерският поток за Германия. До 1973 г., когато престана привличането на работна сила от чужбина, в Германия бяха дошли на работа почти 1 милион гърци. Те обаче бяха главно неквалифицирани работници от бедните села в Северна Гърция. В наши дни ситуацията е друга. Сега грози опасност страната да изгуби своите най-добри таланти. Седем от десет завършили университет млади гърци възнамеряват да обърнат гръб на родината си. Нарастваща притегателна сила за мнозина гърци упражнява и съседна Турция, чиято икономика вероятно ще регистрира т.г. ръст от 8%. "От 6 месеца получаваме все повече запитвания от страна на желаещи да се изселят в Турция", казва пред в."Катимерини" Зано Апикян, президент на гръцко-турската търговска палата в Солун. Изглежда, потенциалните имигранти не се смущават от това, че от столетия насам двата народа минават за врагове.

Великобритания привлича също и стари познайници от съседна Ирландия

Млади ирландци с висше образование напускат масово тежко засегнатата от кризата страна, която до неотдавна бе наричана почтително Келтския тигър. Англия "приютява" голяма част от тези високо образовани хора и извлича само ползи. Страната знае това и подхожда подобаващо към чуждите специалисти. Открай време британските университети следват офанзивна стратегия за привличане на високо образовани млади хора от цял свят, казва проф. Абрианидис и допълва: "Те инвестират в млади научни кадри, тъй като знаят, че един ден това ще донесе дивиденти. И преди всичко - подчертава гръцкият професор - на тези млади хора се дава чувството, че са уважавани и ценени."

В Ирландия също най-вече младите хора напускат страната, за да търсят работа и по-добро бъдеще в чужбина. За пръв път от 15 години насам все повече ирландци обръщат гръб на страната си и търсят работа другаде. Това са главно младите хора, добре образованите, мобилните. "Не знаем дали тези хора ще се върнат. Ирландската икономика няма да се съвземе през следващите няколко години, прогнозите са лоши, бюджетните проблеми няма да бъдат решени бързо. Затова е сигурно, че те ще останат в чужбина, докато печелят там добри пари", казва експертката Катрин Каванах. Гобне Кармоди, която имаше доскоро строителен семеен бизнес, също знае, че едва ли ще види скоро сина си Патрик. "Не вярвам, че ще се върне скоро. Може би, ако положението малко се подобри, но не и през следващите пет години. А и защо да се връща - тук няма работа", казва тя.

В Германия все повече се опитват да увеличат доходите си, като работят на две места. Според представително проучване на Института за изследване на общественото мнение Forsa 15% от работещите допълват основната си професия с още една дейност, за да разчитат в края на месеца на по-добри финанси. Преди две години делът на германците с втора работа е възлизал само на 3.7%, съобщиха от фирмата за финансови услуги AWD в Хановер. Предприятието възложи провеждането на проучването. Особено чести са случаите на хора с ниски нетни доходи до 1000 евро и на такива със самостоятелен бизнес, които прибягват до допълнителни приходи, са изводите от студията. Имало и много работещи, на които им предстояло непосредствено започване на второ работно място. 38% от всички запитани обмисляли успоредно с настоящата си работа да започнат и втора такава.

Поляците, които пък наводниха Великобритания и Ирландия след 2004 г., започнаха още преди две години също така на талази да се завръщат в родината си. Великобритания, Ирландия и Швеция бяха единствените три стари страни членки, които след първата вълна на разширяването отвориха трудовия си пазар за източноевропейците. Вследствие на това Лондон, а и цяла Великобритания беше буквално залята от поляци за нискоквалифициран труд, а "полският водопроводчик" стана често използван пропаганден символ в политическите кампании в цяла Западна Европа. Според независимите изследвания за четирите години от 2004 г. насам на Албиона са дошли близо 600 000 поляци и общо 1 милион източноевропейци. Икономистите са единодушни, че в момента се наблюдава синдромът на махалото, или преселението на компактна група от хора, преследващи по-добрите възможности за работа от едно място на друго и обратно. Това на практика са новите икономически номади.

Млада гъркиня минава покрай поредния фалирал магазин в столицата Атина.