Смъртта на дете    

 На гроба на човечността Истински шокираща е смъртта на 4-годишно момиченце след операция на сливици в София. Не само заради ниските здравни стандарти в България, но най-вече заради ниския морален стандарт, който допуска подобна трагедия.  

 

Анализ на Елена Никлева:

Кой не е преживявал като дете операция на сливици? Никога няма да забравя моята. И по-точно лекаря, д-р Кюлев. Той беше от старата школа, свиреше на цигулка, изключително културен човек. След операцията в продължение на седмица идваше всеки божи ден у дома, заставаше до леглото ми и след като ме прегледаше, изчакваше търпеливо да изпия чашата с хладко мляко, което преглъщах бавно и малко болезнено. Лекарят лично се грижеше за мен по половин час всеки ден, въпреки че имаше други прегледи и операции. Чувствах колко сериозно и отговорно се отнася този човек към мен, чувствах се безкрайно ценна, просто защото бях едно оздравяващо дете.

 Кой плаче за мъртвите души?

Евтиният детски живот

Че през 21 век не вдън гори Тилилейски, а в столицата на европейска държава едно дете може да умре след операция на сливици е скандално само по себе си. Независимо какво ще покаже разследването. Достатъчно е, че това се е случило, че към едно дете не са се отнесли с максимална предпазливост, изключвайки и най-нищожния риск. Не за пръв път български деца умират в болнични заведения. Каква гаранция има, че това няма да се случи пак?

Пита се - ценност ли е детският живот в България? Не животът изобщо, а детският? Всяко общество се крепи върху някакъв минимум от общоприети ценности, сред които най-горе би трябвало да е детето. Смъртта на дете е най-страшната сред всички трагедии. Най-гнусният престъпник е педофилът - дори за бандитите в затворите, които винаги го изолират.

Детето в една европейска страна би трябвало да е онази ценност, над която всички треперят - не само собствената му майка, но и всички онези, които носят отговорност за него, включително учителите и лекарите. Но така ли е в действителност? И ако не е така, не се ли е сринало и последното убежище на човешкото, на човечността? И накъде точно се е запътило българското общество? Нима има по-дълбоко падение от това, ако се окаже, че детето е загубило привилегирования си статут на най-милото и най-скъпо същество?

Наистина, последният екип, който се е борил по спешност за живота на детето, е направил всичко, казва бащата. Но вече е било късно. От изказването на бащата обаче става ясно още нещо: че на лекаря, оперирал детето, е било платено. “Двойното” здравно осигуряване в България, където веднъж се плащат здравни вноски и втори път на ръка на лекарите, вече не учудва никого. Но че към едно дете двойно платеният лекар може да се отнесе немарливо, небрежно, през пръсти - и че това става не за първи път - би трябвало да интересува цялото българско общество. Смъртта на едно дете е основание да се иска оставката на министъра на здравеопазването!

България е държавата с най-тежката демографска ситуация в целия Европейски съюз. Последните данни показват, че всяка година ражданията намаляват. Няма развита западна държава, която да не гледа много сериозно на ниската раждаемост и на застаряването на населението си, а българското здравеопазване си позволява да разхищава най-голямото богатство - малкото родени деца. Да погубва детски живот, да обрича живородени, отгледани 4-годишни деца...

 Апатията: по-силна
от смъртта на дете

Мълчанието на българина

Ще отмине ли българското общество с мълчание и този случай просто като поредното безобразие? В края на 90-те години убийството на дете от психично болната му майка беше тъй политизирано, че всекидневниците излязоха със заглавия “България уби дете” и “Костов уби дете”. Тогава таксиметрови шофьори организираха протестно шествие.

А днес? Защо мълчат българите пред лицето на безобразията и небрежностите, защо са толкова апатични? Откъде идва техният страх, когато вече няма защо да се страхуват? Та нали отминаха и тоталитарните времена, и най-дивият период на прехода?

Колкото повече страх има в едно общество - толкова повече безнаказаност. Самият факт, че някой си позволява да си играе с детски живот показва, че този човек не чувства моралната санкция на обществото и не се опасява от нищо. Не може да се свиква с това. Мълчанието на масата, чийто праг на търпение е безкрайно нисък, само насърчава небрежността, непрофесионализма - и поредното безобразие.

 

Автор: Елена Никлева, Редактор: Александър Андреев

   http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14754421,00.html

и доколко е виновен мошеника и некадърник
лекар, след обстойно и професионално разследване, да бъде даден под съд и
осъден както се полага.
Не е смо с децата така. За старите е още, още по-трагично
Така става, защото направиха от болниците бизнес центрове.

Каква е обаче целта на нашето "съществуване"? Да живеем или да умираме по-скоро?Мисля, че от всеки средно статистически българин, наричан-електорат се очаква по-скоро второто. На кого му пука, безразличието е тотално...