• Клуб Просперитет
• Димитър Иванов

Тази доктрина е геополитическо разбирателство за водената от всички български правителства политика, през последните години. Представлява следното:

На Америка, респективно на НАТО, оказваме пълно съдействие по отношение на политиката на сигурност , изграждане на бази на наша територия, подкрепа за борбата с тероризма , участие във всички стратегически операции по сигурността , които Америка предприема, войната в Ирак, войната в Афганистан, независимостта на Косово, позицията ни по руската инвазия в Грузия 2008 г., разполагане на ПРО и т.н.

А на Русия съдействаме за реализация на енергийната й политика – Южен поток, АЕЦ Белене, предполагам в близко бъдеще ще има апетити и за други инвестиции в енергийния сектор, регионално енергийно сътрудничество под егидата на Русия. Също така толериране на икономически лобита , които се ползват с доверието и подкрепата на Москва.
Тази доктрина няма да я намерите вербализирана по този начин. Винаги ще може да чуете само едната част: прозападната или проруската . Президентът Първанов понякога с половин уста обявява тази политика, и то винаги в критични за руския интерес моменти.

Доктрината може да бъде реализирана от взаимно изключващи се фактори, какъвто е случая със сегашния премиер и президент. Наричам я доктрината Първанов-Борисов , защото Първанов е един от основните политически играчи за последните десет години, а Борисов има най-бляскавата политическа кариера за този период. Но който и да ги замени формално в политическата им позиция, това няма да повлияе генерално на поведението на страната, поне към днешна дата.

В геополитически план това започна с така наречената „путинизация“ на Русия след 2000 г., и стана съвсем очевидно при управлението на администрацията на президента Обама. Рестартирането на отношенията между САЩ и Русия даде широко поле на действие на руската политика в Източна Европа. Това е и основното обяснение защо „ГЕРБ“ в началото на мандата си беше срещу руските енергийни проекти, а през последните месеци трескаво се зае да ги реализира.

Мястото на Европа в този процес е доста ограничено, защото напоследък демонстрира плаха и разнопосочна политика, особено по отношение на Източна Европа. Очевидно е , че проблемите и въпросите пред Европа са много и големите , влиятелни страни в съюза, дават ясни сигнали за желание да разширят икономическите и енергийни отношения с Русия.

В България това минава за някаква „балканска хитрост“, с която ще печелим и от двете страни. Проблемът е, че нещата стоят точно обратно. В тази ситуация ние няма да имаме доверието на истински партньори, жизнено необходимите инвестиции за страната няма да идват, сериозна модернизация на България не може да се очаква. Най-големите инвеститори ще бъдат с руски , китайски, турски или подобен произход. Това може да се превърне в поредния голям пропуснат шанс - в момент, когато светът започва да излиза от кризата, няма да спечелим от това.

Това е и обяснението защо българските правителства не получават заслуженото наказание след провала си. Просто те правят едно и също. Гръмките приказки за борба с корупцията и реформи са в повечето случаи пара в свирката. Активните им действия за реализация на руската политика в България им дават гаранции за безнаказаност.

Мисля, че има сериозни основания това да се промени. Главното основание е започващата политическа промяна в САЩ . Второто е ислямизираща се Турция и фактът, че все повече хора започват да разбират негативите на този процес. И трето, нещата в Путинова Русия не изглеждат толкова добре, и не е изключено там да бъде променен курса.

Ако българският политически елит, вместо да дърдори гръмки приказки за антикризисни програми, реформи и покачващо се доверие на вън, се заеме да реализира твърда политика като част от западния свят , към който принадлежим поне на думи, нещата ще станат коренно различни.

За съжаление влиянието на Русия в България е изключително силно. Разпростира се в държавните институции, съдебната система, политическите партии, медиите, гражданското общество, културните среди.

Тресящият от няколко дни дипломацията ни ДС-скандал, е само една илюстрация за това. Но гръбнакът на цялото това влияние е така наречената „енергийна мафия”, включваща влиятелни политици, висши държавни чиновници и шефове на държавни енергийни компании и др. Огромната ни енергийна зависимост от Русия генерира в енергийните олигарси огромни средства, които те реинвестират в купуване на влияние.

Говоря главно за енергетиката, защото това е приоритетът на руската външна политика, като разбира се, не трябва да се забравят икономическите лобита, които тя систематично създава. Очевидно е, че енергийната зависимост се трансформира в политическо влияние и така се създава образа на мрачно известния ни „руски троянски кон“ в Европа. Това обяснява и отсъствието на влиятелна прозападна десница в България.

Отказът да бъдем допуснати в шенгенското пространство, е солидно доказателство, че тази доктрина е провал за западното доверие към страната.

Наскоро при връчването на Нобеловите награди за мир, когато стола на Лю Сиаобо остана празен, се видя ясно, че нашия глобален свят има две части. Желанието на България да бъде част от западната, но да партнира тясно с източната, ще продължава да ни оставя в сегашното незавидно положение.

Дали създаването на енергийно НАТО не е добра рецепта за такива своенравни младши членове ?


http://atlas-bg.eu/doktrinata-prvanov-borisov.html