Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2011 18:48 - Мохамед Халаф:В арабския свят започва това, което преди 20 години се случи в Източна Европа
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1735 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 31.01.2011 22:36


  В арабския свят започва това, което преди 20 години се случи в Източна Европа понеделник, 31 януари 2011 14:13 Геновева Червенакова      
Журналистът Мохамед Халаф е един от най-добрите арабски анализатори у нас. Роден е в Ирак. Работил е там като журналист, отразявал е различни конфликти в Близкия изток. Режимът на Саддам Хюсеин го прогонва от родината му и той се установява у нас. Има две деца. В момента е български гражданин и e кореспондент на кувейтския вестник „Ал Уатан“ за балканските страни. Защитил е докторат във Факултета по журналистика на СУ.

Г-н Халаф, в последните години Египет играе ролята на фактор за поддържането на стабилността в Близкия изток. Как изведнъж страната бе завладяна от хаос? Кое отключи общественото недоволство?

Ситуацията в Египет не е от тази година или от миналата. Напрежението в обществото расте отдавна. Режимът на Мубарак е много важен за Запада, тъй като той играе голяма и решителна роля в борбата срещу тероризма, срещу ислямския фундаментализъм. В същото време Египет играе водеща роля в арабския свят като посредник в конфликтите. Но факторите, които определят това, което се случва в момента, не са свързани с външната политика на Египет. Те са по-скоро свързани с вътрешни конфликтни ситуации – икономически и политически. Свързани са с наглостта на режима да пренебрегне целия народ, да пренебрегва справедливите политически и икономически исканията на различните слоеве на обществото и упорството му да продължава един курс на пълен контрол върху икономиката и политиката.

Парламентарните избори, които се проведоха преди няколко месеца, бяха фалшифицирани с единствената цел да попречат на опозиция – без значение дали става въпрос за либералната, лявата или ислямската – да има присъствие в парламента. Всичко това доведе до сегашните сътресения, но трябва да се подчертае, че партиите нямат абсолютно никакъв принос за това, което се случва в момента. Няма нито ислямски, нито либерални, нито леви партии, които да доведат до тези протести. Демонстрантите са младежи, студенти или завършили университети, будни млади хора, които имат достъп до интернет. Те използват социалните мрежи – Туитър и Фейсбук, започват да създават сами лични сайтове или блогове и от там тръгват срещу режима. Този процес върви в Египет от около три години. Правителството на Мубарак наложи различни ограничения върху интернет, започнаха да преследват тези младежи, някои от тях бяха арестувани, други бяха убити в затворите, даже има движение на името на един от тях. Това, което се случва в Египет, е резултат от пренебрегването на целия народ и неговите искания.

Т.е. протестите не са провокирани от партии, от религиозни различия или от външна намеса, а са израз на недоволството на гражданското общество?

Абсолютно. Това, което се случва в Тунис и сега в Египет, означава само едно – смъртта на политическите партии в арабския свят. Партиите бяха управлявани или контролирани от властите. Дори тези, които са в опозиция и имат право да действат, бяха контролирани от управляващите. Затова между тях и недоволстващите младежи съществува огромна пропаст. Ако гледате лозунгите, които бяха издигнати в Тунис, сега в Египет, както и това, което се случва в Алжир, Йемен, Судан, ще видите, че няма идеология, няма ислямизация, има само справедливи искания. Младите искат свобода, искат да имат работа, в страната им да бъдат спазвани демократичните принципи, да няма монархически начин на живот и на управление.

Диктаторите в арабските държави започнаха да определят техните деца за свои наследници. Това се случва в Египет, случи се преди това в Сирия, либийският лидер Кадафи подготвя сина си по същия начин. Гражданското общество се надигна срещу този опит за пълен контрол върху политическия и икономическия живот. Последното правителство в Египет, което беше разпуснато преди два дни, беше правителство на олигархията. Около 1 000 бизнесмени, приближени на правителството, контролират 99 % от националното богатство на страната. Те вече не дават на абсолютно никого да работи и размерите на корупцията надминават съществуващото във всички останали държави.

50 % от населението на Египет живее само с 2 долара на ден. Милиони египтяни живеят в гробищата при нечовешки условия. Неслучайно в Александрия, дни преди да избухнат протестите, службите за сигурност нахлуха на един пазар и започнаха да разгонват хората, които имат сергии там. Един от тези хора се изправи пред останалите и им каза: „Ние не сме животни, няма да бягаме.“ И тогава всички, които продаваха на пазара, се върнаха, започнаха съпротива и принудиха полицаите да избягат. От тук пламна искрата на събитията в Александрия. Това напомня за онова, което се случи в Тунис, в град Сиди Бузид, когато по аналогичен начин полицията отиде да гони от сергията му един младеж, който е завършил университет и няма работа, и му забрани да продава плодове. Тогава той се самозапали, давайки искрата на демонстрациите в Тунис. Това е положението. Гражданското общество тръгва срещу диктаторските режими в арабския свят.

Президентът на Тунис Бен Али много бързо се предаде и избяга от страната. Засега Хосни Мубарак не показва, че има намерение да отстъпи властта. Вие сте казвали преди, че в Египет армията е гарант за сигурността на властта. В настоящата ситуация тя ще продължи ли да стои зад президента или ще изиграе роля за смяната на режима?

Това е проблемът. За съжаление, армията засега е на страната на Мубарак и го защитава, което не се случи в Тунис. Там армията избра страната на хората. Според разпространената информация, началникът на Генералния щаб е предупредил Бен Али, че ако не напусне страната, ще бъде арестуван. Това определи хода на събитията в Тунис. В Египет явно армията е все още с Мубарак. 30 години той отказва да назначи вицепрезидент, а сега само за три дни изпълни няколко искания на улицата, включително и това. Сега Мубарак назначи шефа на разузнаването Омар Сулейман за вицепрезидент и един бивш генерал, който ръководеше авиацията, за премиер. Според мен, това означава, че нещата отиват към военен кабинет.

Не знам дали Мубарак е в състояние да тръгне срещу целия народ. Показателно е, че въпреки наложения вечерен час вчера десетки хиляди египтяни отказаха да изпълняват нарежданите на армията и стояха цяла нощ по улиците на Кайро и на централния площад “Тахрир”. Това показва, че тези младежи няма да се откажат и да се приберат вкъщи. Те искат наистина Мубарак да се махне, да има преходно правителство, което да подготви страната за нови парламентарни избори. Искат да бъде разпуснат парламентът. Тези козметични промени, които Мубарак опитва да прави, за да овладее ситуацията, няма да успеят и мисля, че ние ще бъдем свидетели на много интересни събития в следващите дни.

А каква е ролята на Мохамед ел Барадей? Не се ли опитва той да използва общественото недоволство за лични цели, за да се върне във вътрешната политика на Египет?

Да, права сте. Ел Барадей не живее в Египет от десетилетия. Много анализатори смитат, че той не познава ситуацията в страната. Явно, че се опитва да “яхне” събитието, тъй като няма лидер, който да ръководи протестите. Политическите партии нямат лидер, който да бъде приеман от младежите, и Ел Барадей се оказва най-подходящата фигура за протестиращите, защото той е лауреат на Нобеловата награда за мир, беше председател на Международната агенция за атомна енергия, защитник е на човешките права. Явно той се опитва да се възползва от всичко това, но не знам дали ще успее да остане докрай на тази вълна.

Възможните сценарии за развитие на събитията в Египет са основно два – или армията ще остане на страната на Мубарак и ще се стигне до сериозни кръвопролития, или Мубарак ще се оттегли и ще се проведат избори, които обаче може да доведат до установяването на ислямистки режим. Според вас кое е по-вероятно да се случи? Има ли и трети вариант?

Мисля, че армията няма да тръгне срещу хората, защото историята и традицията на армията в Египет показва, че тя винаги е била зад хората. И в момента военните не действат против хората, не използват сила срещу демонстрантите. Вчера, например, министърът на отбраната излезе по улиците, разговаря с хората, ръкува се с войниците. Гледах цяла нощ телевизиите, които предаваха информация от Египет, и в нито един от репортажите не видях някой от войниците да е против демонстрантите, те са част от обществото и имат същите искания.

Проблемът е друг – в цялата съвременна история на Египет, от първия преврат срещу монархията през 1952 г. насам, армията управлява страната и почти всички премиери, президенти, губернаторите на провинциите, генералните директори на различни държавни институции идват от редиците на армията. Армията контролира абсолютно всичко и мисля, че ще продължи да го прави. Това, което очаквам да се случи, е военните да накарат Мубарак да подаде оставка и вицепрезидентът Омар Сулейман да поеме управлението. Той е по-приемлива фигура за обществото, не е корумпиран, винаги е стоял в сянка. Но ако протестиращите младежи настояват да продължат докрай, възможно е да има друг ход на събитията.

Ако “Мюсюлмански братя” – най-организираната партия в страната, която е най-голямата заплаха за демокрацията в Египет, изиграе решаваща роля в събитията, това вече е край не само на Египет, но и на всички процеси в арабския свят. Нещата ще отидат към по-лош финал – ислямизацията на Египет. Това значи, че ще станем свидетели на дестабилизация в Палестина, рухването на палестинската власт и тотален контрол от страна на “Хамас”. Това ще доведе до проблеми и в Судан, и Йемен.

Но ако погледнем по какъв начин вървят нещата в Тунис, изолирането на ислямистите, макар че вчера техният лидер се завърна от дълго изгнание – все още основна роля играят либералните и левите сили, които държат страната под контрол. Ситуацията е много сложна и това се вижда и в позицията на Запада, по-специално на САЩ, защото те се страхуват от такъв развой на събитията в Египет, защото това ще доведе до анулиране на мирния договор с Израел.

Днес израелските вестници пишат, че правителството на Неханяху се опитва да убеди САЩ и Европа да подкрепят Мубарак, за да не се стигне точно до този сценарий – установяването на ислямистки режим.

Да, но САЩ и европейските държави не могат да тръгнат срещу принципите си, срещу принципите на западната култура, срещу принципите на външната си политика, която подкрепя демократизацията на тези държави. Не трябва да забравяме, че преди 8 години Буш и американците бяха тръгнали да провеждат такива интервенции в страните от Близкия изток за демократизацията на региона, като започнаха от Ирак. Ситуацията в момента е много деликатна. САЩ и Европа могат да подкрепят младежите, които сега протестират срещу Мубарак. За 24 позицията на САЩ се променя много бързо. Вчера Хилари Клинтън заяви, че те искат да видят края на събитията в Египет да доведе до цялостна промяна на режима. Това означава премахването на Мубарак. Компромисът, който може да приеме Западът, е Омар Сулейман, но в никакъв случай няма да се съгласят военните да придобият още по-голям контрол върху страната.

Ще се стегне ли до “ефекта на доминото” в целия арабски свят?

Всички управляващи в арабските страни, диктаторските режими в Судан, в Сирия, в Йемен, в Саудитска Арабия в момента преосмислят вътрешната си политика, отношението си към собствените им народи. Това управление не може да продължава по същия начин. Не може корумпирани, мафиотски групи и правителства да продължат да управляват арабския свят. В ерата на комуникациите, на глобализацията младежите в тези държави вече имат достъп до интернет и никой не може да спре потока на информация към тях. Тези младежи, които завършват университети и нямат никакво бъдеще, са принудени да живеят в мизерия. Срещу тях стоят корумпирани правителства, олигарси, които управляват цялото богатство на държавите ми. Опозицията тръгва след демонстриращите младежи. В момента в арабския свят започва това, което преди 20 години се случи в Източна Европа, макар да има някои различия. Когато сега гледам репортажите на арабските телевизии от центъра на Кайро, си спомням как гледах българите, които протестираха пред “Св. Александър Невски” срещу комунистическия режим.

Не е ли възможно това, което става в Тунис и Египет, да послужи като пример за останалите и да се извърши мирна смяна на режимите, вместо да се стига до кървави протести?

Няма да има доброволно предаване на властта. Абсурд. Даже аз очаквам, че в Либия ще прибегнат до насилие и използване на сила срещу демонстраните. Това може да се случи и в Сирия, защото там армията е контролирана от семейство Асад и техните интереси са силно преплетени. В Йемен също семейството на Али Абдула Салех управлява армията и ситуацията е сложна. Но дори да използват сила срещу протестиращите, няма да спрат възхода на младежите, защото те няма какво да загубят.

Арабският свят е изправен пред избор – или да тръгне по пътя на демократизацията, или го очакват тъмни дни на ислямски фундаментализъм. Събитията в Тунис и Египет доказват, че инициативата за промяна на режимите не е в ръцете на ислямистките партии. Инициативата все още е в ръцете на новата образована младеж. Отделните арабски държави се различават една от друга и ходът на събитията в тях също няма да бъде напълно еднакъв.

 



http://www.vsekiden.com/86601












Гласувай:
2
0



1. meto76 - http://www. livenews. bg/worl...
31.01.2011 20:15
http://www.livenews.bg/world/s/1697020699-Zashto_Mubarak_nyama_da_padne_ot_vlast.html
цитирай
2. meto76 - Кайро. Резултатите от последните ...
31.01.2011 22:47
Кайро. Резултатите от последните парламентарни избори в Египет, които често бяха оспорвани от опозицията, ще бъдат „коригирани” от съдебното решение, което се очаква да бъде произнесено скоро, предаде АФП.
Новината беше обявена днес от председателя на египетския парламент Фатхи Сорур.
Резултатите от проведените в края на 2010 година избори ще бъдат преразгледани и новите данни ще бъдат оповестени, заяви Сорур.
цитирай
3. meto76 - . Външните министри на страните от ...
31.01.2011 22:52
. Външните министри на страните от ЕС призоваха Египет да започне „редова промяна”, която да води към „свободни и честни избори” в страната, предаде АФП.
Декларация, приета от 27-те външни министри, призовава Кайро да приеме поетапен подход, започвайки с временно правителство на широка основа и завършвайки с демократични избори.
„Съветът (на министрите) призовава египетските власти да се ангажират с редова промяна през временно правителство на широка основа, водеща към реален процес на значителни демократични промени, с пълно уважение към законовото управление, човешките права и фундаменталните свободи, поемайки по пътя към свободни и честни избори”, се посочва в документа, приет от министрите на външните работи на страните от ЕС.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 12907694
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9758
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031