Прочетен: 3701 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2011 23:49
Мария Дерменджиева
На 19 януари правителството взе решение за първи път в България 1 февруари да бъде отбелязан като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Решението беше взето по предложение на президентите на България Желю Желев (1990–1997) и Петър Стоянов (1997–2002). „Едва ли е необходимо пространно да обосноваваме нашето предложение – това е денят, когато през 1945 година смъртта си посрещнаха регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на т.нар. Народен съд”, пишат в своето писмо Желев и Стоянов до правителството. С този ден в българската история се поставя началото на кървавите репресии срещу елита на нацията, след като на 20 декември 1944 г. в София започват заседанията на Първи и Втори върховен състав на „народния съд”.
Преди това подсъдимите са били отведени в Москва, където са инквизирани месеци наред.
В телеграма от 21 декември 1944 г. Георги Димитров пише от Москва: „Оправдать никого не следует”. Целият процес се провежда под диктовката на Москва и лично на Георги Димитров.
Неотдавна в публикувания от комисията по досиетата документален сборник „Държавна сигурност и промените в България (септември 1944 – декември 1947 г.) беше представен за първи път документът, с който на 3 януари 1945 г. в 14 часа в София упълномощеният представител на съветското правителство ген.-майор Н. А. Розанов е предал на българския вътрешен министър Антон Югов задържаните от съветското военно командване бивши регенти княз Кирил Преславски, Богдан Филов и Никола Михов, бивши министър-председатели Добри Божилов и Константин Муравиев, бивши министри Петър Габровски, Димитър Василев, Димитър Шишманов, Първан Драганов и бивши началници на генералния щаб на българската армия Хаджи Петков и Константин Лукаш.
На 1 февруари 1945 г. се произнасят 147 смъртни присъди – погазени са всички принципи на правосъдието. Същата нощ до запустяла яма в близост до Централните софийски гробища са екзекутирани 67 депутати от ХХV обикновено народно събрание, вкл. неговите председатели Никола Логофетов и Христо Калфов, 22-ма министри за периода 1940–1944 г. с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, тримата регенти, 9 секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници.
През 1995 г. на мястото на масовия разстрел е поставен каменен кръст.
Доживотна присъда получава сваленият с деветосептемврийския преврат министър-председател Константин Муравиев, който излиза от затвора през 1961 г., на доживотен затвор са осъдени също и бившите министри Вергил Димов, Михаил Арнаудов и Руси Русев.
Българският „народен съд” издава общо 2730 смъртни присъди, 1226 доживотни тъмнични, 8 двайсетгодишни, 946 петнайсетгодишни, 687 десетгодишни и 3741 по-кратки присъди. Съдени са включително и вече убитите Райко Алексиев и Данаил Крапчев. Мнозина от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.
На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав на „народния съд” и реабилитира убитите през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.
http://www.glasove.com/article.php?aid=11807&page=2
http://meto76.blog.bg/politika/2010/02/28/osydeni-dushi-ekzekuciiata-na-bylgarskiia-elit-ot-fevruari-1.501902
15.02.2012 00:06