Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2011 12:09 - 100 години от рождението на Роналд Рейгън
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 2351 Коментари: 3 Гласове:
5



  image image Семейство Рейгън 1916 г.

Рейгън е роден на 6 февруари1911 г. в апартамент в Тампико, Илинойс. Той е вторият от двама сина на Джон Джак Рейгън (католик) и Нели Уилсън, която е от шотландско – английски произход. Преди предците на Рейгън да пристигнат в страната, тяхната фамилия се е произнасяла „Ригън” („Regan”) .

През 1920 г. след като семейството се мести от град в град, то се установява в ДиксънИлинойс. През 1927 г. на 16 години Рейгън почва работа като спасител в Лоуъл Парк, който е на две мили от Диксън. Той остава на тази работа още седем години и според някои твърдения спасява 77 човека от удавяне. Рейгън по–късно се шегува, че никой от тях дори не му е благодарил. Впоследствие той се гордее с тези свои постижения и показва на посетителите на Белия дом снимки на Рок Ривър.

През 1928 г. Рейгън постъпва в Еврика Колидж в Илинойс, където изучава икономика и социология и завършва през 1932 г. Въпреки, че получава средни оценки, там той завързва множество дълбоки приятелства. Там развива и дарбите си на разказвач и актьор. От 1932 г. до 1937 г. работи като спортен репортер в радио „Ху“ - Де Мойнс, Айова.

Холивуд [редактиране]

През 1937 г., когато е в Калифорния, Рейгън се явява на прослушване, което води до седемгодишен договор с Уорнър Брадърс. Ясният му глас и атлетичната му фигура го правят популярен сред зрителите. Πовечето му участия са водещи мъжки роли в нискобюджетни филми, като първото му участие е през 1937 г. До края на 1939 г. участва в 19 филма. Рейгън счита за най – добро своя представяне това в „Кинг Роу” (1942), където пресъздава образът на войник, чиито крака са ампутирани. Той използва репликата от филма „Къде е останалата част от мен? ” за заглавие на автобиографията си. Рейгън има звезда на алеята на славата на булевард „Холивуд”.

image image Рейгън във военновъздушните сили през 40–те години

Рейгън е зачислен към кавалерията на армията на САЩ през 1935 г. След атаката над Пърл Харбър той е върнат на служба и изпратен в киноотделението на военновъздушните сили на армията, на което е възложено да прави тренировъчни и образователни филми. Той остава в Холивуд по време на войната, като достига до чин капитан. Многократно кандидатства за бойна служба отвъд океана, но получава откази поради астигматизма му.

image image Нанси и Роналд Рейгън се женят през 1952 г. Нанси Рейгън се превръща във важен съветник на бъдещия губернатор и президент и спомага за политическата му кариера

Рейгън се жени за актрисата Джейн Уайман на 26 януари1940 г. През 1941 г. им се ражда дъщеря – Морийн, през 1945 г. осиновяват сина си Майкъл. Втората дъщеря от първия брак на Рейгън — Кристин, е родена четири месеца предварително на 26 юни1947 г. и живее само един ден. Роналд и Джейн се развеждат на 28 юни1948 г. Рейгън е единственият президент до този момент, който е разтрогвал брака си. Той се жени повторно на 4 март1952 г. за актрисата Нанси Дейвис. Дъщеря им Пати е родена на 21 октомври същата година. На 20 май1958 г. се ражда и синът им Рон.

В края на 50-те ролите на Рейгън намаляват и той се мести в телевизията, като водещ и участник в шоу– програмата „Театър на Дженерал Електрик”. Той е президент на Гилдията на филмовите актьори от 1947 до 1952 и още веднъж от 1959 до 1960. Последната му голяма роля е от 1964 г. във филма „Убийците”, римейк, базиран на кратка новела на Ърнест Хемингуей.

Ранна политическа кариера [редактиране]

Роналд Рейгън първоначално е демократ, подкрепящ Франклин Делано Рузвелт и Новия Курс. В края на 40– те години той е един от най-видимите защитници на президента Хари С. Труман. В началото на 60–те години на ХХ в. той вече е твърд фискален и социален поддръжник на консервативните идеи и през 1976 г. казва ” фашизмът всъщност бе в основата на Новия курс”. Първият му истински важен политически пост е ролята му в Гилдията на филмовите актьори — профсъюзно обединение, което включва по–голямата част от холивудските актьори, но което, според него, е завладяно от комунисти. В тази позиция Рейгън свидетелства пред Комитета на Конгреса за антиамерикански дейности за комунистическото влияние в Холивуд. Пази досиета на подозрителни актьори и докладва за тях на ФБР под псевдонима „ Агент Т10”, без да се обявява против тях публично. Той подържа практиката да се вкарват определени негови колеги в така наречените „черни списъци”. Вярвайки, че Републиканската партия е по–способна да се бори с комунизма, Рейгън изоставя позицията си на ляво от центъра и дава поддръжката си за кандидатурите на Дуайт Айзенхауер през 1952 г. и през 1956 г. за Ричард Никсън през 1960 г., макар и все още да е демократ.

Наемането му от Дженерал Електрик за говорител на компанията му помага да се превърне в значима обществена личност; той пътува изключително много и е забелязан със страстните си антикомунистически речи. През 1964 г. Рейгън застава зад консервативната кандидатура на Бари Голдуотър. Речта му, предавана по телевизията, с название „Време за избор” , въодушевява консерваторите. Скоро след това няколко големи донори на Републиканската партия го посещават и го убеждават да се кандидатира за губернаторското място на Калифорния през 1966 г. Макар и първоначално това предложение да е посрещнато със смях, Рейгън пише в своята автобиография „ най–накрая се предадох след много безсънни нощи”.

Партийна принадлежност: От демократ към републиканец [редактиране]

Роналд Рейгън е добре познат като демократ преди да стане републиканец, баща му е твърд демократ. Рейгън си спомня, че той отказва да го вземе на филма „Раждането на една нация” , заради расовите стереотипи в лентата. Когато Рейгън е млад, баща му отказва да остава в някои хотели, понеже те не приемат евреи и така семейството остава да спи в колата. Бъдещият президент изнася речи в подкрепа на ФДР и Хари С. Труман. Промяната на партийната му принадлежност става по времето когато страната се движи в обратната посока.

Губернаторство [редактиране]

През 1966 г. Роналд Рейгън е избран за 33–ия губернатор на Калифорния, побеждавайки двукратния губернатор на щата Пат Браун. Преизбран е през 1970 г. срещу Джеси Ънру, но решава да не се кандидатира за трети мандат. По време на първия си мандат той замразява наемането на държавни служители, но увеличава данъците, за да балансира бюджета. По време на масови протести през 1969 г. изпраща 2 200 войници от Националната гвардия в лагера на университета Бъркли. Рейгън дава да се разбере, че администрацията му няма да толерира и да се влие от студентската агитация.

Рейгън се противопоставя на голям федерален проект за изграждане на язовир, който ще наводни долина със селище на индианци. По–късно Рейгън и семейството му се отправят на почивка в Сиера на мястото, където трябва да се строи магистрала. Там той обявява, че няма да допусне построяването на съоръжението. Една от най–големите грижи на Рейгън е смъртното наказание. По време на кампанията му той се обявява за твърд поддръжник на смъртната присъда. Неговите опити да приложи законодателството на щата в тази област са спрени от решението на местния Върховен съд, което анулира всички смъртни наказания, издадени преди 1972 г.. Това решение бързо е преодоляно чрез промяна на щатската конституция. Въпреки обявеното му съгласие със смъртното наказание, той издава две амнистии и едно отлагане на такива присъди. До декември 2005 г. други такива амнистии в Калифорния не са прилагани.

Рейгън се обявява за ликвидирането на щатската система на психиатричните клиники, като твърди, че обществено базираните хосписи и лекуване ще заместят насилствената хоспитализация, която той счита за нарушаване на човешките права.

Президентските кампании [редактиране]

Първият опит на Рейгън да спечели номинацията на Републиканската партия за президент през 1968 г. е неуспешен. Той прави нов опит през 1976 г. срещу действащия президент Джералд Форд , но пак е победен, макар и с малка разлика.

Кампанията му през 1976 г. е повратен момент в политическата стратегия на Рейгън. По това време Форд се е смятал за представител на „старата гвардия” в партията. Представянето на Рейгън е забележително, предвид факта, че срещу него се изправя действащия държавен глава. На Конвента на Републиканската партия през 1976 г. Рейгън произнася забележителна реч, в която се спира на опасностите от ядрена война и моралната заплаха, идващи от Съветския съюз. След думите му мнозина делегати „чувстваха, че са гласували за неправилния човек”.

През 1980 г. Рейгън най–накрая печели номинацията и предлага вицепрезидентския пост на Джералд Форд, заедно с комплексна схема за подялба на правомощията. След несполучливи преговори с Форд, Рейгън предлага поста на Джордж Буш. Като противник на Рейгън по време на първичните избори, Буш декларира, че никога няма да бъде вицепрезидент на Рейгън. За разлика от Роналд Рейгън, Джордж Буш-баща е републиканец през целия си живот, ветеран от войните, интернационалист с опит в отношенията с ООН, ЦРУ и Китай. Неговата политическа и икономическа философия е значително по–умерена от тази на Рейгън и често нарича предложенията на неговия опонент „вуду икономика”.

Кампанията на Рейгън, водена от Уилям Кейси, се провежда в сянката на кризата със заложниците в Иран. Някои анализатори смятат, че невъзможността Картър да се справи в сложната ситуация, е основен елемент, допринесъл за загубата му на изборите. Други смятат, че причината за победата на Рейгън е невъзможността на действащия президент да се справи с високата инфлация и безработица, липсата на икономически просперитет, кризата на петролния пазар и слабостта на САЩ във военната област. Във връзка с икономиката, Рейгън казва „ Рецесията е когато вашият съсед загуби работата си. Депресия е тогава, когато загубите вашата. Възстановяване е когато Джими Картър загуби своята.

Замяната на Картър начело на държавата е свързано и със спечелване на мнозинство в Сената от Републиканската партия, за първи път от 28 години.

На изборите през 1984 г. Рейгън печели изключително убедителна победа срещу вицепрезидента на Картър – Уолтър Мондейл, като взима мнозинство в 49 от 50 щата и получава 60% от всичките гласове. Шансовете на Мондейл не са големи, особено когато по време на Конвента на Демократическата партия казва „ Г– н Рейгън ще повиши данъците, това ще направя и аз. Той няма да си го признае, но аз го заявявам. ” Рейгън приема номинацията на своята партия на Конвента ѝ в Тексас в обстановка на подобряваща се икономика и на добро представяне на спортистите в Олимпиадата в Лос Анджелис.

Кампанията на Рейгън през 1984 г. остава в историята с един от най–големите гафове на президента , който казва „ Скъпи американци, с удоволствие Ви съобщавам, че днес подписах закон , с който Русия се поставя извън закона за винаги. Почваме бомбардировките след пет минути. ” по време на проверка на звуковата техника преди обръщение по радиото. Думите, казани по времето, когато напрежението между САЩ и СССР е най-голямо, оставят у някои впечатлението, че президентът не разбира реалностите на външната политика и международните отношения като цяло. Въпреки слабото представяне на Рейгън по време на първия дебат, той се представя значително по–успешно по време на втория и се радва на убедителна преднина пред Мондейл.

Президентство [редактиране] Вътрешна политика [редактиране]

Рейгън описва себе си като икономически либертианец, подкрепящ намалението на данъците, по–малкото правителство и дерегулациите, освен това е за „твърда ръка” срещу престъпността.

Кризата със заложниците в Техеран /Иран/ дава най-сериозния коз за победата на Рейгън над Джими Картър, а изчакалите 444 дни в плен дипломати в мисията на САЩ в Техеран са освободени няколко минути след встъпването в длъжност на Рейгън.

Съществуват твърдения, че решението на кризата е забавено посредством незаконна сделка между правителството на Иран и най–близките съветници на Рейгън, за да се избегне т.нар. „октомврийска изненада” т.е. освобождаването да стане малко преди изборния ден и така да бъде повлиян резултатът в полза на Картър.

Първата стъпка, която Рейгън предприема като държавен глава, е да отмени контрола на цените върху петрола и така да стимулира развитието на икономиката.

През лятото на 1981 г. президентът уволнява по–голямата част от въздушните диспечери, тъй като започната от тях стачка е незаконна. Тъй като профсъюзът на диспечерите е един от двата, които са подкрепили Рейгън по време на изборите, този негов ход е забележителен и дава знак на бизнеса, че може да предприеме по–твърда политика спрямо профсъюзите.

Основен фокус на политиката му по време на първия мандат е съживяването на икономиката, която той заварва в състояние, наречено „стагфлация” (стагнация, комбинирана с висока инфлация). Администрацията му подкрепя решението на председателя на Федералния резерв Пол Волкър да повиши лихвите. Нобеловият лауреат — икономистът Милтън Фридман, го поздравява за това, че „ съзнателно е предизвикал рецесия, за да спре инфлацията”, а през 2004 г. каза „По мое мнение никой друг президент след Втората световна война не би подкрепил решението на Волкър в тежката ситуация на 1981–82 г. Мога да свидетелствам от първа ръка, че Рейгън знаеше какво прави. Той разбираше, че няма друг път за спиране на инфлацията, освен чрез монетарни ограничения и временна рецесия. Във всяка своя област той стоеше зад своите принципи и имаше поглед върху бъдещето. ” Рейгън има за цел прокарването на политика, основана на строга монетарна дисциплина, със значително намаление на данъците, което да доведе до окуражаване на инвестициите. Макар и програмата му да е осмивана от опонентите му като „вуду икономика” и „рейгономика”, той успява да прокара през 1981 г. впечатляващи намаления на данъците в Конгреса. По същото време администрацията успява да намали разходите, свързани със социални и здравни плащания, което предизвиква яростните протести на демократите.


След рецесията от 1981–82 г., икономиката се насочва към драматично подобрение в началото на 1983 г. Администрацията на Рейгън твърди,че намалението на данъците е довело до повишаването на заетостта, което от своя страна води до повишаване на приходите от федералните данъци. В началото на 80-те години на ХХ в. тези приходи са 517 милиарда долара, а след промените достигат до 1 трилион долара на година.

Въпреки това, увеличаването на разходите за армията, поради новия курс за водене на Студената война, е една от причините дефицитът да достигне до нива, които не са виждани от години. Камарата на представителите, където доминират демократите, се противопоставя на забавянето на увеличението на разходите за социалните програми. За да покрие дефицита, администрацията заема значителни суми от вътрешни и външни заемодатели и така в края на втория мандат на Рейгън националният публичен дълг се увеличава от 26% от БВП (1980 г.) до 41% (1989 г.) – най-високото ниво от 1963 г.

По време на президентството на Рейгън инфлацията спада от 13,6% през 1980 г. до 4,1% през 1988 г. , икономиката добавя 16 753 000 нови работни места, безработицата намалява от 7,5% до 5,3%, в допълнение нивото на бедните граждани спада от 14% до 12,8 %. Докато критиците на Рейгън твърдят, че икономическата му политика води до задълбочаване на разликата между бедните и богатите, трябва да се отбележи, че по време на двата му мандата всички икономически групи повишават приходите си, включително и тези с най–ниски доходи.

Президентът Рейгън е критикуван от активистите на гей движението, а и от други групи за това, че администрацията му не е направила необходимото и не е реагирала достатъчно бързо срещу разпространението на СПИН. Първото официално съобщение за болестта от страна на Белия дом е на 15 октомври1982 г., когато прес-секретарят на Рейгън Лари Спийкърс, в отговор на репортерски въпрос за „чумата по гейовете”, казва „ Аз я нямам, а вие? ” , което води до смях. (Бележка: репортерът използва израза „чума по гейовете”, защото ХИВ не е бил идентифициран до 1984 г., а терминът СПИН не е популяризиран към момента ). Самият Рейгън дискутира проблемите на болестта и участието на правителството за третирането ѝ по време на пресконференция през 1985 г.

Въпреки популярните критики, администрацията на Рейгън изразходва 5,6 милиарда долара за борба със СПИН и ХИВ. Ресурсите за изследвания се увеличават с 450% през 1983 г., 134% през 1984 г. , 99% през 1985 г. и с още 148 % през 1986 година. През септември 1986 г. Рейгън казва „ Към това, което имаме в бюджета за 1986 г., трябва да се добавят и половината милиард долара, които сме предоставили за изследване на СПИН и всичко това към действията, които други медицински групи правят. В бюджета за тази година имаме 100 милиона долара, а за следващата година ще заделим 126 милиона. Така че това е топ приоритет за нас. И да, няма съмнение, че разбираме сериозността на ситуацията и нуждата за намиране на решение.

Рейгън има и друга роля в проблемите на СПИН. Противоречията, заобикалящи откриването на вируса ХИВ, се засилват, след като американският изследовател Робърт Гало и френският учен Люк Монтание твърдят, че всеки от тях е откривателят. Двамата учени дават на вируса различни имена. Противоречията най–накрая са разрешени чрез договор между Рейгън и френския президент Франсоа Митеран, според който се дава еднаква заслуга на двамата откриватели и техните помощници. Това е изключително събитие, което пренебрегва научните реалности и за първи път води до разрешаване на спор в биологията на най-високо политическо ниво.

Рейгън прави център на политиката си борбата с комунизма и налагането на пазарната икономика, но заема и твърда позиция срещу абортите. Много консерватори твърдят, че Рейгън е президентът с най–силни позиции срещу абортите. Въпреки това двама от тримата съдии, които той назначава във Върховния съд – Сандра Дей О’Конър и Антъни Кенеди, гласуват за запазването на правото на аборт, прокламирано в решението Роу с/у Уейд.

Въпреки че вторият мандат на Рейгън се свързва преди всичко с външната политика, неговата администрация прокарва значителни законодателни промени в местните регулации. През 1982 г. Рейгън подписва подновяването на Закона за правата на избирателите от 1965 г., за нови 25 години. С удължаването се дава защита на слепите, инвалидите и неграмотните избиратели.

Други значими закони са свързани с промените в Данъчния кодекс, както и в Закона за гражданските свободи от 1988 г., който предоставя компенсации на японците от американски произход, държани в лагер по време на Втората световна война. Рейгън подписва закон, с който се въвежда смъртно наказание за убийство, свързано с трафик на наркотици.

Външна политика и интервенции [редактиране] image image Рейгън, в ляво, в разговор на четири очи в Женева с Михаил Горбачов, Генералният Секретар на Комунистическата партия на СССР от 1985 г. до 1991 г. .

Рейгън предприема курс на сблъсък със Съветския съюз , като рязко изоставя политиката на сближаване , която до момента е водена от неговите предшественици – Ричард Никсън, Джералд Форд и Джими Картър.Той действа при хипотезата , че СССР не може да надмине САЩ по разходи за въоръжаване и това го кара да превърне Студената война в топла от икономическа и идеологическа гледна точка.

Администрацията предприема масирано обновление на армията съгласно идеята „мир чрез сила”. Поставя се нова рамка за отношенията с руснаците, която има за цел спечелването на Студената война посредством три основни момента, изложени в секретна директива. Тя посочва трите фронта за действие: икономически – намаляване на достъпа на Русия до високите технологии и изтощаване на техните ресурси, включително и чрез натиск за намаляване на цените на стоките изнасяни от СССР на световния пазар; военен – повишаване на размера на разходите за отбрана с цел да се даде възможност преговорите да се водят от позицията на силата, а и това да доведе до икономическо изтощаване на Русия; тайния фронт – оказване на поддръжка анти-руските движения из целя свят – от въстаниците в Афганистан до движението Солидарност в Полша, които получават и средства от Джордж Сорос и Ватикана. Рейгън предлага Инициативата за стратегическа отбрана , известна като „Междузвездни войни”, която представлява базиран в околоземна орбита ракетен щит, който се счита от руснаците като нападателна, а не отбранителна инициатива. През октомври 1986 г. Рейгън се среща с Михаил Горбачов в Исландия, при която среща руският лидер остро се противопоставя на ракетния щит. На 11 март1990 г. Литва, водена от президента си Витаутас Ландсбергис се отделя от СССР и обявява своята независимост , като скоро е последвана и от други съветски републики, така до 1991 г. Съюз на съветските социалистически републики официално е разтурен. Маргарет Тачър казва „ Роналд Рейгън спечели Студената война без един единствен изстрел.

Мнозина анализатори смятат, че рухването на СССР се дължи на значително по – комплексни причини, като някои от тях са: вътрешните противоречия в партията поради настъпилата гласност, вътрешната слабост на комунистическата икономическа система и намаляващите цени на суровия петрол, от износа на който съветската, а и сегашната руска икономика жизнено зависи. Считаното от мнозина за решаващо увеличение от Рейгън на военните разходи с 8% на година , в същност едва ли има очаквания ефект върху Съветите , които да го последват. Съгласно изследванията на ЦРУ увеличението на съветските разходи за отбрана е 1,3% за година от 1975 г. и остава на това ниво за десетилетие, макар и да се увеличава почти тройно до 4,5% за периода 1985 г. до 1987 г. , то се връща след това на същите нива.

Сред основните му европейски съюзници е примиер министърът на Великобритания - Маргарет Тачър, която напълно го подкрепя в политиката му на конфронтация с комунистическия блок.

Поддръжката за анти-комунистическите движения в света е основна част от „Доктрината Рейгън”. Следвайки я, администрацията финансира „борците за свобода” като муджехидините в Афганистан, контрите в Никарагуа. Бунтовническите сили на Джонас Савимби в Ангола. Увеличава се финансирането на диктаторските режими в Латинска Америка и често се изказват обвинения в американската намеса в покушението на няколко лидери от този регион. Също така помощ се оказва на анти-комунистическите движения в Централна Европа като Движението Солидарност, а също и заемане на твърда позиция срещу комунистическото управление в Камбоджа. Тайното подпомагане на „контрите” е причината за избухването на скандала „Иран – пари – контри” , а и за осъдителното решение срещу САЩ по делото „Никарагуа с/у/ САЩ”.

Администрацията заема твърда позиция срещу терористичното движение в Ливан - Хизбула, което заема за заложници американски граждани и атакува граждански обекти на Израел и Ливан по време на Ливанската война от 1982 г. Подобно е отношението и срещу палестинските терористи в Западния Бряг и Ивицата Газа. Под въпрос обаче се поставя считането от Рейгън на милициите в Салвадор и бунтовниците в Никарагуа за терористи, тези съмнения едва ли трябва да се подкрепят, защото тези групи са използвали типично терористични средства, а също и трафик на наркотици , за да постигнат своите „освободителни” цели. Категоричността на президента по този въпрос е причината двете страни да не попаднат под комунистическо управление.

Намесата на САЩ в Ливан е причината ООН да възложи на страната многонационална мисия. В Ливан се изпращат 800 морски пехотинци, които да помогнат за евакуация. На 16 септември1982 г. са избити стотици цивилни палестинци в Бейрут , което кара Рейгън да състави нови многонационални сили. Интензивните дипломатически преговори водят до постигането на мирно споразумение между Ливан и Израел. Американските сили се оттеглят малко след взривовете в казармите им от 23 октомври1983 г. , при които 241 морски пехотинци са убити. Рейгън нарича това най – тъжният ден от президентския му мандат.

Комунистически преврат в малкия остров Гренада през 1983 г., кара администрацията да настоява за международен договор за възстановяване на реда, тази цел е постигната с операция „Спешна ярост”.

Първоначално неутрална, администрацията почва да взима все по дейно участие в Ирано-Иракската война. Често подпомага и двете страни, но все пак заема позицията на Ирак, тъй като счита лидерът му Саддам Хюсеин за по-малка заплаха за стабилността на региона от иранския водач аятолах Рухолах Хомейни. Хенри Кисинджър в същност изразява най-ясно политиката на страната, когато казва „ Твърде жалко, че и двамата не могат за загубят.” Американските страхове са свързани с това, че една победа на Иран може да окуражи ислямските фундаменталисти в арабските държави и така да се стигне до сваляне на светските правителства и западни съюзници в Саудитска Арабия,








Гласувай:
5
0



1. meto76 - http://bg. wikipedia. org/wik...
06.02.2011 12:12
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4_%D0%A0%D0%B5%D0%B9%D0%B3%D1%8A%D0%BD

Цялата автобиография!
цитирай
2. meto76 - Цитати : “Политиката е вт...
06.02.2011 12:32

Цитати :

“Политиката е втората най-стара професия. Мисля че е твърде близка до първата.“
„Надявам се, че всички сте републиканци!“ — казано на хирурзите, които предстояло да го оперират след опита за покушение над него през 1981 г.
„Ако възникне критична ситуация, събудете ме по всяко време на деня или нощта — дори и ако съм на заседание на кабинета на министрите!“
„Средната възраст е когато от две изкушения избираш това, което ще ти позволи да се прибереш у дома до девет вечерта.“
„Не трябва да очакваме, че правителството ще реши нашите проблеми. Нашият проблем е правителството.“
„Правителството е рефер и не трябва да се опитва да стане играч.“
„Възгледът на правителствата за икономиката може да се резюмира в няколко кратки фрази: Ако тя се движи, обложи я с данък. Ако продължава да се движи, регулирай я. И ако тя спре да се движи — субсидирай я.“
„Здравият разум ни подсказва, че когато обложим нещо с висок данък хората ще произвеждат по-малко от него. Така, че ние намаляваме данъчните ставки на хората и хората произвеждат повече от всякога.“
“Казват, че усърдният труд не е убил никого, но защо да рискувам?”
„Когато една компания или един човек харчи повече отколкото изкарва, той фалира. Когато правителството прави същото, то ви праща сметката.“
„Когато започнеш да говориш за правителството като за «ние» вместо за «те» значи си прекарал твърде дълго на държавна служба.“
„Аз съм просто гражданин, който е временно на държавна служба.“
“Изглежда все повече хора разбират, че десетте най-опасни думи в английския език са „Здравейте, аз съм от правителството и съм тук, за да помогна.“
„Когато правителството расте, свободата намалява.“
“Свободата не е никога по-далече от едно поколение от изчезване. Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото.”
“Свободата процъфтява, когато религията е жизнена и управлението на закона под Бог се признава.”
“Кого наричате комунист? Е, това е човек, който чете Маркс и Ленин. А кого наричате антикомунист? Това е човек, който разбира Маркс и Ленин.”
“Между кориците на Библията са отговорите на всички проблеми, които хората срещат.”
„Скъпи ми съотечественици, с удоволствие ви заявявам, че току-що гласувахме Русия да бъде поставен завинаги извън закона. Започваме бомбардировки след пет минути.“ — по време на проверка на микрофон, без да знае, че гласът му се записва (11-8-1984)

http://bogatstvo.net/?p=29
цитирай
3. meto76 - http://e-vestnik. bg/11017/z...
06.02.2011 23:29
http://e-vestnik.bg/11017/zashto-v-amerika-obichat-ronald-reygan/

http://www.dnes.bg/redakcia/2011/02/07/pred-amerika-vinagi-shte-ima-nova-iasna-zora.110705
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13160741
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930