Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2011 21:58 - Сп.Тайм: Десет авторитарни режима и техните проблеми
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1312 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 06.02.2011 22:00


image10 авторитарни режима и техните проблеми

 







04 февруари 2011 | 13:29 | "Тайм" Начало / Анализ на деня
Американското списание „Тайм” публикува коментари за десетте автократични световни режима, застрашени от паднане в близко бъдеще. Агенция "Фокус" помества списъка в две части.

Хосни Мубарак

От години Египет не изглежда като проблемна точка в Близкия изток. Вашингтон е дългогодишен поддръжник на режима в Кайро. Но Египет, някога доминираща сила в региона, си проби път в новинарските емисии докато президентът Хосни Мубарак се бори да остане на власт на фона на безпрецедентни протести. Авторитарният лидер ръководи страната от убийството на Ануар Садат през 1981 г. Въпреки че правителството на Мубарак въведе избори през 2005 г. истинската политическа опозиция винаги е била потискана по време на управлението му. „Мюсюлмански братя”, популярната ислямистка политическа групировка, е почти напълно заглушена, а полицейските сили са пословични с бруталното си отношение по време на демонстрации срещу правителството. Парламентарните избори миналата година се смятат за фалшифицирани, а много египтяни видяха във вота първите признаци, че Мубарак полага основите за наследяването му от сина му, поставяйки начало на династично управление, подкрепяно от котерия от корумпирани фигури от елита на страната. Сега Мубарак е изправен пред най-сериозното предизвикателство в дългогодишното си управление, като протестите изригват след години на потискан гняв.


Омар Башир

Омар Хасан Башир, който дойде на власт в Судан, след като застана начело на държавен преврат през 1989 г. и зае президентския пост през 1993 г., ще остане в историята като първият действащ държавен лидер, за когото има издадена заповед за арест от страна на Международния съд в Хага. Президентът е издирван за престъпления срещу човечеството, военни престъпления, и, след издаването на втора заповед за арест през 2010 г., за геноцид в региона Дарфур. Заповедите не са единствените предизвикателства пред Башир. През януари 2011 г. жителите на Южен Судан гласуваха с референдум да се отделят в нова държава, а студентите в северната част на страната излязоха по улиците, протестирайки срещу управлението на диктатора.


Робърт Мугабе

Робърт Мугабе управлява Зимбабве откакто страната получи независимост през 1980 г. В продължение на повече от 30 години като премиер и президент, той и неговият Зимбабвийски африкански национален съюз – патриотичен фронт, потискащ опозицията с насилие, са по-загрижени за оставането си на власт, отколкото за добруването на хората в страната. Въпреки потисническите тактики, недоволството на хората излезе наяве през 2008 г., когато Морган Цвангирай от Движението за демократична промяна получи повече гласове от Мугабе за президентския пост. Балотажът беше предшестван от насилие и Цвангирай не взе участие. Впоследствие Мугабе сключи сделка за поделяне на властта с опозицията – диктаторът остана президент, а Цвангирай зае премиерския пост.


Ким Чен Ир

Като върховен водач на една от най-изолираните държави в света, няма много информация за севернокорейския лидер Ким Чен Ир, освен екзалтираните и често абсурдни декларации от страна на официозните държавни медии. Чуват се слухове, че Ким е написал шест опери за две години, че е ръководил националния отбор по футбол на страната по невидим мобилен телефон, измислен от самия него, или че е отбелязал 38 точки под средния брой удари в игра на голф (което го прави най-великият играч на всички времена). И докато тези подвизи изглеждат съмнителни, изключителна бедност в Северна Корея е очевидна. Докато Ким е изградил една от най-големите действащи армии в света, според изчисления на хуманитарни агенции около 2 млн. души в страната са загинали в резултат на недостиг на храна, причинен от лошо управление на икономиката.
Тоталитарният режим на Ким е обвиняван в изтезания, публични екзекуции, робски труд, принудителни аборти и стерилизация, а около 200 000 души са държани като политически затворници.
Единственият лъч надежда за Северна Корея изглежда лошото здравословно състояние на Ким. Избирайки за свой наследник Ким Чен Ун, неопитен младеж на 20-ина години, севернокорейският лидер изгради по-малко стабилно бъдеще, отколкото ако беше заложил на по-влиятелни членове на фамилията си. Според някои наблюдатели тази несигурност може да доведе до смяна на караула или дори пуч, воден от недоволни офицери от армията.


Династията в Саудитска Арабия

С 25 % от световните залежи от петрол и натрупвайки богатство и могъщи приятели, най-вече САЩ, животът за крал Абдула от Саудитска Арабия изглежда лесен. Но докато той и останалите около 7 000 членове на кралското семейство благоденстват, наслаждавайки се на богатство от около 20 млрд. долара, един от всеки седем възрастни в страната не може да чете. Безработицата надвишава 10 % от години. Цензурата е навсякъде. Критикуването на правителството, кралското семейство и полицията, която има абсолютна власт, не е позволено. Жените имат изключително малко права и са почти напълно изключени от работната сила. Управляващата фамилия се радва на абсолютната си власт през по-голямата част от последните 100 години, въпреки че никога не е била избирана. Опозиционните партии просто не са разрешени. Въпреки че Абдула е съюзник на другите автократи в региона – сваления тунизийски президент Зин ел Абидин Бен Али и египетския президент Хосни Мубарак, народно въстание в ограничената, но относително богата, Саудитска Арабия изглежда малко вероятно. Въпреки това управлението на династията има две слабости – отказът на управляващата фамилия да въведе по-демократична система, въпреки че обществото иска повече свободи, както и продължаващото присъствие на мрежи от ислямски фундаменталисти в страната, което може да подкопае международния авторитет на краля като фигура, носеща стабилност.

http://www.focus-news.net/?id=a1448


Емомали Рахмон

От 1992 г., само година след получаването на независимостта й, малката централноазиатска страна Таджикистан е управлявана от Емомали Рахмон. Бившият съветски апаратчик дойде на власт след кървава гражданска война, в която фракция на ислямисти се изправи срещу по-светски настроени и подкрепяни от Русия сили, сред които и самият Рахмон. В сблъсъка загинаха десетки хиляди хора, но Рахмон излезе победител и, както и останалите лидери на режимите в Централна Азия, оправдава управлението си поне частично със защитаването от заплахата на радикалните ислямисти. Но експерти описват Таджикистан на Рахмон като бедна страна, в която цари беззаконие, действаща като проводник за потока от опиум от съседен Афганистан. След като рецесията удари по-богатите съседи Русия и Казахстан, десетки хиляди таджикски работници, чиито изпратени пари са основно перо в таджикската икономика, са се върнали по родните си села. Този климат, според наблюдатели, съживява заспалото ислямистко движение, отчасти подкрепяно от екстремисти, връщащи се от племенните региони на Пакистан.

Междувременно Рахмон продължава да управлява Таджикистан като негово лично имение, като семейството му се облагодетелства от годините на корупция. Правителството му остава на власт, но над ръководения от Рахмон Таджикистан се събират тежки облаци.


Абделазиз Бутефлика

73-годишният Абделазиз Бутефлика е президент на Алжир от 1999 г. Държавният глава е дългогодишен активист на Националния фронт за освобождение – партия от социалисти-революционери, чиято кървава борба извоюва независимостта на Алжир от Франция през 1962 г. След независимостта обаче, партията бързо еволюира в подкрепян от армията режим на единствена партия – хегемон. През 90-те години управляващият режим поведе борба с ислямистите, на които беше отказано полагащото им се място в правителството. По време на управлението си Бутефлика се опитва да подобри отношенията с другите партии и да подобри облика на страната, но политическите свободи остават под съмнение, а наблюдателите съобщават за ширеща се корупция сред управляващата класа. Въпреки богатството, благодарение на запасите от природен газ, безработицата остава висока, а преобладаващото младо население настоява за повече възможности. След бунта, свалил президента на Тунис Зин ел Абидин Бен Али през януари, Бутефлика, чиято страна е считана за по-бедна от съседен Тунис, изглежда също ще трябва да се справя с общонародни протести. Бунтът в Тунис беше предизвикан от самозапалването на маргинализиран млад човек. След този случай в Алжир до момента са регистрирани поне седем случая на самозапалвания в знак на протест срещу управлението.



Али Абдула Салех


Седмица на протести в цял Йемен наля страх в сърцето на президента Али Абдула Салех, който побърза да освободи няколко активисти за човешки права и журналисти само дни след задържането им. Салех, който управлява Йемен от 32 години, отдавна е критикуван за корумпираното му правителство и е смятан за пионка в американската борба срещу тероризма. Салех е известен още със сключването на сделки с екстремисти от различни групировки само за да остане на власт. Този факт кара международната общност да обръща по-голямо внимание на Йемен, след като през 2009 г. организацията „Ал Кайда на Арабския полуостров”, която действа основно в Йемен, пое отговорност за опит за бомбен атентат на американски самолет, пътуващ към Детройт.

Наскоро йеменският парламент даде предварително разрешение на проектозакон, който ще позволи на Салех да остане на власт след изтичането на конституционния му мандат. Новината предизвика протести, които станаха по-интензивни след успеха на въстанието в Тунис.


Махмуд Ахмадинеджад

Преизбирането му за втори мандат през 2009 г. с повече от 60 % от гласовете предизвика бунтове в Иран. Основният опонент на Ахмадинеджад – Мир Хосейн Мусави, и поддръжниците му обвиниха президента в измами и настояха за повторно преброяване на гласовете, а след това се обявиха за анулиране на резултатите. Десетки демонстранти загинаха в протестите, потушени от паравоенни формирования. След седмица на интензивни демонстрации иранският върховен лидер Аятолах Али Хаменей обяви резултатите за валидни и призна победата на Ахмадинеджад. Броени дни по-късно Съветът на пазителите потвърди, че 50 комисии са върнали повече бюлетини от броя на регистрираните избиратели. След това Ахмадинеджад и Хаменей се сблъскаха на няколко политически фронта. Това напрежение, в комбинация с продължаващата съпротива срещу администрацията на Ахмадинеджад, включително от страна на някои от духовните лидери, поставя управлението на президента на нестабилна основа.


Александър Лукашенко

Често описван като „последният диктатор в Европа”, президентът на Беларус Александър Лукашенко управлява страната от 16 години. За да се закрепи управлението, гласовете на опозицията рутинно са заглушавани и има малко или никакви независими медии.

Политическите опоненти често са следени от тайната полиция, все още носеща името КГБ. Лукашенко започна да контролира страната през 1996 г., когато парламентът обмисляше процедура за свалянето му от власт. В отговор президентът разпусна народното събрание. След това Лукашенко избра лично депутатите в следващия парламент и пое контрола над законодателния орган. Миналия декември диктаторът беше преизбран с 80 % от гласовете, но много независими наблюдатели съобщават за наличието на мащабни измами. От този момент Лукашенко започна брутална акция срещу политическите си опоненти, включително някои от кандидат-президентите. Международната общност наложи санкции на Минск, наказвайки Лукашенко за действията му.

© 2011 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

http://www.focus-news.net/?id=a1449



Гласувай:
5
0



1. анонимен - наивност
07.02.2011 00:49
само бг е демокрация
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13162661
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930