Постинг
08.02.2011 19:02 -
Яли, пили и се веселили. И живели дълго зомбитата на ГЕРБ
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 1648 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 08.02.2011 19:02
Прочетен: 1648 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 08.02.2011 19:02
Преглед на оригинала
Автор: Иван Кутузов
След поредица неофициални фалити официалният бил обявен през зимата на 1990 г. Тогава тази държава единствена от т.нар. Източен блок наложила мораториум върху плащанията по външния си дълг, а министър-председателят й Луканов я поверил на грижите на Международния валутен фонд, който започнал да я спасява чрез заеми.
Признавайки краха на преследваната половин век цел - да построи светлото комунистическо бъдеще, тази държава, макар и неохотно, започнала да демократизира системата на управление и да въвежда пазарните принципи в икономическата политика. Но много бавно и по най-мъчителния начин. Защото продължила да субсидира губещите държавни предприятия - пряко и замаскирано, под формата на кредитиране от държавните и нововъзникналите частни банки. Така дълго време
предприятията трупали загуби безгрижно
и непрекъснато били рефинансирани с нови заеми от централната банка и държавни ценни книжа.
И така до 1997 г., когато държавата отново стигнала до ръба да фалира, затова Международният валутен фонд й наложил финансов намордник - паричен съвет, известен и като валутен борд.
Правилата му били такива, че предприятията, които поддържали съществуването си "на системи" от публичните финанси, обогатявайки преди всичко нововъзникващия бизнес елит, трябвало да бъдат закрити или приватизирани. Основната част от проблема била решена, но останали няколко големи, които държавата не посмяла да пипне още много години. Те продължили да работят на загуба, която държавата неизменно прехвърляла на гърба на данъкоплатците.
В христоматиен пример за това се превърнал комбинатът "Кремиковци". Двама частни собственици натрупали стотици милиони печалби, държейки 71% от него, докато държавата инкасирала негативите от лошия мениджмънт, счетоводните загуби и неговото източване. Нещо повече, други държавни фирми - като НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ, с години не защитавали активно своя и на данъкоплатците интерес и не търсели гаранции за вземанията си от "Кремиковци".
Продължаването на този модел много се затруднило през 2008 г., когато започала световната финансова криза и държавата трябвало да пести ограничените си ресурси за антикризисна политика. "Кремиковци" най-сетне официално фалирал, 5000 души загубили работата си, кредиторите, между които и данъкоплатците, си останали с натрупаните загуби и пак започнало търсене на купувачи.
Но докато "Кремиковци" все пак се споминал в икономическия смисъл на думата, друго
известно зомби на прехода - "Топлофикация - София"
продължило да съществува по същия модел. И да се върти все по-надолу по спиралата, изплетена от на несъбираемите задължения на клиентите му и големите дългове към основния му доставчик "Булгаргаз". А без идея как да се преструктурира и до днес не може да инвестира в обновление на топлопреносната си мрежа и да спре поне загубите по трасето до крайния клиент.
При все че специален закон задължава дори собственици на имоти, които не са клиенти на "Топлофикация", да плащат за това, че нейните тръби минават през жилищата им. Високите загуби продължават да се "компенсират" от все по-големи и неясно как съставяни
сметки, които стават и все по-непосилни за абонатите
особено в новите кризисни времена. В порочния кръг компанията продължава да живее на ръба на неплатежоспособността, "Булгаргаз" разсрочва вземанията си по познатия модел от "Кремиковци" и когато един ден фалитът се окаже неизбежен, сметката отново ще се покрие от данъкоплатците.
Защото промени в тази държава се правят само когато положението стане напечено.
Да напомним - не по нейната воля, а с натиска от МВФ беше спряно скритото субсидиране чрез банкови кредити. Също МВФ поиска и губещите предприятия да се фалират или приватизират, същото се отнася и за 16-те източени банки, създали прослойката на прословутите кредитни милионери.
С "Топлофикация - София" обаче и днес данъкоплатците са поставени в шах - заради натрупаните й огромни задължения. А абонатите на дружеството са притиснати до стената със сметки, в чиято цена се калкулира не само потребената топлоенергия, но и загубите от лошата преносна мрежа, битовите кражби и мениджърските злоупотреби за пълнене на лични джобове и партийни каси.
Последният пример за наглост е оправдаването и от председателя на държавния енергиен регулатор, и от председателя на Столичния общински съвет на факта, че абонатите са платили разходи за неизвършени ремонти и понеже ремонтите все пак трябвало да се извършат, разходите за тях отново ще бъдат включени в сметките. Без да е сигурно впрочем, че ремонти наистина ще се правят.
Но ако до 2009 г. правителствата и ръководствата на Столичната община в повечето време бяха от различни политически сили, така че формално можеха
да си прехвърлят както собствеността, така и отговорността
за батака със столичното парно (спомнете си конфликта между бившия кмет Бойко Борисов и бившия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров), от повече от година това оправдание не съществува. Изтече и срокът на годност на говоренето за лошото наследство.
И докато данъкоплатците понасят постарому икономическите последици от казуса "Топлофикация - София", политическите последици вече имат само един адресат - партията ГЕРБ, която управлява и държавата, и Столичната община.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/02/07/1038914_iali_pili_i_se_veselili_i_jiveli_dulgo/
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
