България няма проблеми със зърнения баланс, а с покачването на международните цени. От Синята коалиция подритват управляващите, тъй като ключови фигури от бранша на зърнопроизводителите в момента са в управлението. Това обаче са игри, които нямат нищо общо с икономиката и с икономическата целесъобразност. За какъв резерв става дума – нали зърното е по силозите, каза в интервю за ГЛАСОВЕ финансистът Андрей Пръмов*. И още: В момента цените по бензиностанциите у нас са ако не най-високите за последните пет години, то поне са съпоставими с високите нива от 2008 г. Само че днес цената на петрола е със сто долара по-ниска. Никой обаче не се сеща да попита защо нафтата или бензинът са пак на цените от 2008 г., а петролът не е. Повярвайте ми, този въпрос е много по-интересен от въпроса за житото.
Г-н Пръмов, какви са според вас причините за лавинообразното поскъпване на цените? Означава ли това, че е дошъл краят на кризата – икономистите твърдят, че щом се зададе инфлация, можем да кажем, че кризата е свършила.
Принципно, когато цените на стоките започнат да се покачват, това е видим признак, че рецесията е приключила. Нещата у нас обаче не са толкова прости. Българската икономика е открита икономика, тя е интегрирана в световната икономика, ако щете, дори заради системата на валутния борд, която фиксира лева към една основна международна валута. Така че световните тенденции в развитието на цените на т.нар. масови стоки не могат да ни подминат. При това положение дори да не излизаме от рецесията, няма как покачването на международните цени да не се отрази на ценообразуването у нас. Типичен пример за това са цените на масовите стоки, каквито са зърното и петролът. Покачването на цените обикновено е признак за съживяване на икономиката, защото логиката е, че то следва покачването на търсенето. Това обаче не е задължително. Може да има инфлация без икономически растеж.
Тоест в нашия случай няма повишена покупателна способност и излизане от рецесията, а просто зависимост от международната ценова конюнктура? Как ще се отрази това на доходите на домакинствата и на българската икономика?
И най-предубеденият икономист със сигурност вижда някакви наченки на излизане от рецесията, но това не става изведнъж, нужно е продължително време. Въпросът за това колко време ще продължи излизането от кризата е индивидуален за всяка страна поотделно, както и за всеки регион в световната икономика. Безспорно около нас има някакво раздвижване. Лавинообразното покачване на някои цени в България все още не означава, че се е покачило лавинообразно и търсенето на тези стоки. Бидейки международни, цените на тези стоки не могат да останат замръзнали в контекста на българската икономика. Доколко е нараснала икономиката през 2010 г. още може да се спори, и докато не излязат официалните числа на Националния статистически институт, аз ще се въздържам от категорични изводи дали сме започнали да излизаме от кризата или не. Личната ми прогноза е, че ще отбележим спад на брутния вътрешен продукт за 2010 г. Все пак някои неща са безспорни – безспорен е продължаващият спад в потребителското търсене, кризата в ключови сектори на икономиката не е приключила. Растежът на износа от някои подсектори на промишлеността, който се отчита, е положително явление, но повярвайте ми, това дори не е едната птичка, която така или иначе не може да направи пролет. Българската икономика още дълго време ще се интегрира и присъединява към световната икономика до степен да стане равностойна като конкурентоспособност и потребителско търсене. Поради това българската икономика дълги години – вероятно десетилетия – ще отбелязва растеж тогава, когато вносът превишава износа. На пръв поглед това звучи парадоксално, но не е така. Говорим за внос на капитали и капиталови стоки, които ще помогнат на икономиката ни да се престуктурира и да заприлича на развитите иконимики. Повярвайте ми, до момента, в който не се случи това, износът никога няма да превишава вноса в период на растеж. Фактът, че износът превишава вноса в икономика като нашата, която е неразвита и непреструктурирана докрай, означава едно-единствено нещо – ние не сме излезли от рецесията. Ако погледнем кои са основните пера на нашия износ, ще видим, че неговият ръст се дължи главно на покачването на международните цени на металите, на суровините, на нефтопродуктите – все основни сектори за българския износ. Не расте, да речем, износът на текстил или на земеделска продукция в реален обем. Ние имаме доста хаотична политика, на практика нищо от нея не е свързано в една обща система, която да стимулира еднозначно развитието на приоритетни за България сектори. Ние дори не знаем кои са приоритетните ни сектори – ако тази седмица това е енергетиката, следващата ще е туризмът, в замисимост от това кое лоби е надделяло в публичното пространство.
Но нали за това управление приоритет са магистралите?
Тогава защо имаме ключови инфраструктурни компании, които са пред фалит или са обявили фалит? Да, магистралите са нещо чудесно. Аз много обичам да пътувам до морето и да се движа само в лявата лента, но не това е панацеята. Магистрали има там, където има товаропотоци. Ето, общоизвестен факт е, че Южна България е икономически по-развита от Северна България. Неслучайно именно магистрала „Тракия” ще бъде довършена най-вероятно в обозримо бъдеще. За продължаване на строежа на магистрала „Хемус” продължава да се говори, но големи участъци от тази магистрала в момента са икономически ненужни и затова ги няма. Същото се отнася и за тунела под Шипка. Строителството на магистралите следва икономическата логика и икономическия растеж, а не обратното. Строежът на магистрали няма да разреши проблемите на икономиката. Пак повтарям, всеки път, когато се поставя акцента върху строителството на магистрали, човек трябва веднага да си зададе въпроса: „Защо ключови инфраструктурни предприятия фалират или са пред фалит”.
Защо?
Ами защото няма поръчки или няма финансиране. Когато си подписал договор и очакваш да ти бъдат възложени конкретни дейности, когато си инвестирал в оборудване, в хора и пр. и не получиш никакви пари срещу това, какво правиш – затваряш лавката.
Смятам, че в един дълъг период от време, докато достигне нивото на икономическо развитие на своите партньори в Европейския съюз, България ще продължава да има търговски дефицит и притокът на капитали ще надвишава износа на капитали. Такава е логиката – внасяш капитали, строиш завод и после започваш да продаваш било на вътрешния или на външния пазар. Това отнема време.
Всъщност управляващите определят създаването на благоприятна среда за внос на инвестиции като един от приоритетите на правителството. Наскоро премиерът Борисов заяви, че министрите обмислят облекчения за големи чуждестранни инвеститори, но не уточни в какво ще се изразяват планираните облекчения. Знаете ли нещо по този въпрос?
Къде е тази среда и къде са тези инвестиции? Разбира се, че нищо не знам за планираните облекчения и разбира се, че правителството няма никакъв план, който да бъде работещ. Може би някъде в Министерството на икономиката са нахвърляни десет реда на един лист хартия, но аз лично се съмнявам, че дори това е свършено. За големите облекчения, за големите инвеститори в България се говори периодично и никога нищо не се върши като хората, а всичко се решава ад хок. Наскоро прочетох в пресата за „трагедията”, съпътстваща американската инвестиция в ТЕЦ „Марица-изток 1”, където става дума за милиарди инвестиция и въпреки това нищо не се случва, както би трябвало. Не смятам, че българската държава е наясно как да стимулира притока на инвестиции. При нас действията са хаотични, а сигналите разнопосочни. Единственото нещо, с което можем действително да се похвалим, е финансовата стабилност, дължаща се основно на изпълнението на изискванията на валутния борд. Финансовата предвидимост е едно от ключовите условия за привличане на инвестиции. Оттам нататък обаче нямаме нищо. Ние нямаме стабилно данъчно законодателство. Перспективите в това отношение са твърде неясни. Припомням ви сагата около свалянето и качването на данък добавена стойност или пък тази с осигуровките. Ние парадираме с това, че данъчната тежест в България е най-ниска, но това не е точно така. По отношение на данъчната тежест няма никаква предвидимост. Освен това тя се увеличава всяка година, откакто е дошло на власт това правителство – през 2010 г. беше по-висока, отколкото през 2009 г., а през 2011 г. ще е по-висока, отколкото през 2010 г. Тоест сумарно данъчната тежест за фирмите се увеличава. После, какъв сигнал даде това правителство с одържавяването на фондовата борса, която е създадена като частно предприятие? Аз не коментирам смисъла на тази сделка, а само сигналът, който бе даден на финансовите инвеститори. Подобни неща не се случват в една развита пазарна икономика.
Ще ви върна към причините за лавинообразното поскъпване на цените на основните хранителни продукти. Как бихте определили това поскъпване – спекулативни действия или нормална пазарна логика?
Такава е нормалната логика на пазара и тя същевременно е чисто спекулативна, защото дори в България да няма повишено търсене и структурен дефицит на определени стоки, достатъчен е самият факт, че на световните пазари цените се покачват. Това се случва не само заради повишено търсене в момента, но и заради усилено печатане на пари от други държави. САЩ увеличиха разходите на държавата в подкрепа на икономиката с 600 млрд. долара. Тези пари не останаха само в американската икономика. Те изтекоха по определени канали навън – на международните капиталови стокови и финансови пазари – и доведоха в крайна сметка до покачване на търсенето в развиващите се страни. Това доведе и до покачване на цените. Покачването на цените е 90% спекулативно, защото реалното потребление на основните стоки не се е увеличило чак толкова много. Обаче спекулантите не са някакви разбойници, които лишават народа от полагаемите стоки, трупайки ги на склад. Спекулантите са хора, които гледат в бъдещето и си казват: „Днес тази стока струва толкова при 7 милиарда население, след 20 години при 15 милиарда население тя ще струва еди колко си”, и я купуват. Има много начини да купиш една стока, без непременно да я притежаваш, но това при всички положения се отразява върху цените на стоките. Така че това покачване на цените също е и спекулативно и няма начин то да не се прояви и у нас. Ние имаме хамбари, които са пълни с жито, но никой не иска да го продава на днешните цени, защото очаква да го продаде утре на по-високи цени. Ние никога не сме имали криза в баланса на зърно. Ние нямахме подобна криза дори през 1996 г.
Говорите за зърнената криза по времето на Жан Виденов?
Да. Тогава се твърдеше, че житото е изнесено и хамбарите са празни. Спомняме си, че президентът Стоянов отиде на крака при полския си колега, помоли му се и оттам ни изпратиха около 100–200 хиляди тона пшеница, която трябваше да върнем в пшеница от следващата реколта. Това беше представено като изключителен, грандиозен успех и спасение на държавата. Знаете ли какво се случи с това полско жито – покълна и го изхвърлиха, защото се оказа, че нашите хамбари са били пълни с жито. Това е факт и аз го знам от първа ръка. Научих го обаче впоследствие, а по онова време също вярвах, че житото е изнесено.
Публичната информация тогава беше, че хамбарите са празни и се налага внос на жито отвън. Смятате, че сега ситуацията е същата и страната няма проблеми със зърнения баланс?
Няма проблеми със зърнения ни баланс, има проблеми с покачването на международните цени. Поддържането на зърното на склад води до загуби от лихви и загуби от използвана търговска площ заради плащане на наеми. Самото зърно губи от теглото си – ако претеглите един тон зърно в края на август и шест месеца по-късно ще видите, че теглото му е намаляло. Всички тези загуби се отразяват върху цената. Отделно има спекулативно покачване на цените, а вероятно и картелно споразумение. Именно тук е ролята на държавата и единственият начин да се намеси – да разследва картелното споразумение, ако има такова, и да го санкционира. Държавата не може да се меси по друг начин при действащите нормативни разпоредби. Идеята да се отвори държавният резерв и да се пусне жито на пазара, защото така щели да бъдат ударени спекулантите, не само е глупава, но май е и незаконна. Държавата няма право да прави това. Държавният резерв може да бъде използван, ако настъпи криза в зърнения баланс на страната. Такава криза обаче няма. Министърът на земеделието казва, че по силозите има милион и половина тона зърно, и аз му вярвам, защото това е лесно проверимо. Освен това зърното е възможно най-либерализираната стока за търговия. Тоест ако в България няма зърно, няма никакъв проблем то да бъде внесено отвън. Ако в Благоевградска област има проблеми със зърното, би било по-логично да се закупи зърно не от Силистра, а от Гърция, където и цените най-вероятно ще бъдат по-изгодни. Това е смисълът на единния пазар и това е смисълът на либерализацията. Държавата няма място на този пазар.
Защо тогава от Синята коалиция предложиха да се създаде стратегически резерв от зърно, с който да се гарантира стабилността на пазара на зърно?
Тук трябва да вляза в несигурното поле на политиката, но макар да не съм политик, виждам две неща. Първо, по този начин Синята коалиция и по-специално г-н Костов, който се проявяваше като форлойфер на идеята за такъв свръхрезерв, показва, че още мърда. И второ, така сините подритват управляващите, тъй като ключови фигури от бранша на зърнопроизводителите, на производителите на брашно, а вероятно и на хлебопроизводителите в момента са в управлението. Това обаче са игри, които нямат нищо общо с икономиката и с икономическата целесъобразност. За какъв резерв става дума – нали зърното е по силозите. Та ние не сме Сахара, ние сме производители на зърно. Защо г-н Костов не се сети да каже същото например за петрола. Ще ви дам един пример – в момента цените по бензиностанциите у нас са ако не най-високите за последните пет години, то поне са съпоставими с високите нива от 2008 г. Казвам това като потребител. Само че днес цената на петрола е със сто долара по-ниска. Приемаме, че през този период имаше увеличение на акциза, но то беше минимално и не би следвало да повлияе на цената в такава степен. Никой обаче не се сеща да попита защо нафтата или бензинът са пак на цените от 2008 г., а петролът не е. Търговията с петрол е също много либерализирана, или поне така си мислим. Защо никой не се сеща да повдигне този въпрос, който, повярвайте ми, е много по-интересен от въпроса за житото.
Защо според вас г-н Костов не се сеща да повдигне този въпрос?
Не знам, попитайте го. Вероятно просто не се сеща до го повдигне.
Споменахте, че единственият начин да се намеси държавата е, за да разследва картелното споразумение, ако има такова...
Всякакви опити за манипулиране на свободните пазарни цени се санкционират много строго от законодателството.
Да, но ако се стигне до разкрития и реални доказателства. Предполагам, че това става много трудно.
Ако има държава и тя спазва вменените й от конституцията и от законодателството функции, то тези функции са именно в тази област – да следи за стриктното спазване на условията за функциониране на свободен пазар. Що се отнася до въпроса как държавата да осъществи тези свои функции – това е записано в законите. Нормативната уредба по този въпрос е доста подробна. Така както разследваха дали има картел при производителите на захар, по същия начин могат да проверят как стоят нещата в зърнения бранш. Управляващите имат доста впечатляващ бюджет за събиране на информация със специални разунавателни средства. Ето едно чудесно поле за приложение.
Ако, разбира се, имат желание – сам споменахте, че ключови фигури от този бранш са свързани с управлението.
Има корпоративни представители от този сектор, които са на ключови постове в управлението, и това е известно на всички, то е публична информация. Достатъчно е да прочетете биографията на председателката на земеделската комисия в парламента или на министъра на земеделието. Това се случва във всички демокрации, макар и не така отявлено. Държавата обаче трябва да следи дали е спазен балансът на интереси, нещо, което е ключово, включително за чуждестранните инвестиции. Ако интересите се накланят в един момент в една посока, а в друг момент в друга, това предизвиква несигурност и нестабилност и води до отлив на инвестиции.
Какви са ефектите от дълго обсъжданите през миналата година антикризисни мерки на правителството – оказаха ли те някакво влияние върху икономическата активност в България?
Дори не ми се иска да обсъждам въпросните антикризисни мерки. Те бяха забравени от всички, включително от техните вносители. Нима бяха намалени осигуровките, или пък беше ускорено връщането на ДДС, бяха ли разплатени задълженията към бизнеса от 2009 г... Нищо от това не се случи. Мой колега, известен икономист, с облекчение казва: „Слава Богу, че поне не пречат. Ако при всичкото това неможене и непомагане правителството се захване и да пречи, тогава вече съвсем ще умрем”.
А неразплатените задължения към бизнеса не са ли пречене?
Да, но ние сме свикнали, когато ни боли, да казваме: „Слава Богу, че не ни боли повече”. Факт е, че чрез т.нар. механизъм за разплащане с дисконт през Българската банка за развитие бяха разплатени около една трета от задълженията. Интересувал съм се какви са причините за това, дали липсват пари. Обясненията са, че пари има, но фирмите, които имат вземания, предпочитали да си вземат пълната сума, което ми се струва малко вероятно. Поне в 80% от случаите фирмите предпочитат да вземат макар и част от парите, само и само да има с какво да дишат. Другото обяснение е, че фирмите не могат да съберат необходимите документи, с които да се явят в банката, а сроковете изтичат. Ето това всъщност е пречене, това са административните пречки.
Като стана дума за Българската банка за развитие и пречките пред бизнеса, искам да ви помоля да коментирате твърдението на Алексей Петров, че е бил арестуван именно заради предложението му към управляващите да свалят лихвите по кредитите. Бившият съветник в ДАНС, чиято мярка за неотклонение беше променена преди няколко дни, отново повтори тезата си, че е получил арест, защото е предложил модел за сваляне на лихвите, и обясни, че сега отново ще се занимава с онова, с което се е занимавал преди арестуването му – с банките и лихвите.
Г-жо Чернева, дайте да не вкарваме г-н Алексей Петров в темата за банките и лихвите и изобщо в темата за бизнеса. Този човек не е от този сектор, той е от друг сектор. Неговите проблеми не са свързани нито с банките, нито с лихвите, нито дори с малкия или средния бизнес. Неговите проблеми са от съвършено друг характер и аз не бих могъл да ги коментирам. Никога не съм приемал сериозно идеите на Съюза за стопнаска инициатива за регулиране на лихвите, за регулиране на банките и пр. Това са предложения, зад които стоят определени интереси, и те в никакъв случай не са в подчинение на икономическата логика.
Накрая искам да ви попитам как ще се отрази според вас на икономиката отказът на правителството да проведе т.нар. структурни реформи, а и предстоящите избори, заради които най-вероятно по традиция ще се увеличат бюджетните разходи и популистките жестове?
В краткосрочен план това няма да се отрази по никакъв начин. Структурните реформи са процеси, чието осъществяване отнема продължително време на фона на това, което представлява ежедневната политика и които имат дългосрочен ефект. Всяко забавяне или непровеждане на определени действия, които категоризираме като структурна реформа, ще се отрази едва след десет или повече години. В краткосрочен план няма да има нито отрицателен, нито положителен ефект. Единственият ефект ще бъде през бюджета, тъй като се предполага, че за да бъдат проведени структурните реформи, републиканският бюджет трябва да придобие определен вид. Всъщност реформите започват с разходи, а не инкасират приходи. Ефектът от непровеждането на реформите е абсолютно негативен, но той е разпределен във времето и ще се усети едва по-нататък. Така че не бих могъл да коментирам този въпрос в контекста на предстоящите избори. Да, без съмнение ще се похарчат пари. Няма власт в която и да е държава, която да не прави това. Няма начин да не бъдат похарчени публични средства за глупости, за да може управляващата партия да запази и затвърди или дори да увеличи позициите си в местната власт. Това ще стане и сега, както е ставало и преди, и както винаги ще става. Или както казват Илф и Петров: „На гарите винаги се е крадяло, краде се и пак ще се краде”.
В началото на разговора ни споменахте, че и най-предубеденият икономист със сигурност вижда някакви наченки на излизане от рецесията. Въпросът е колко време ще продължи излизането от кризата.
Можем да кажем с много голяма степен на достоверност, че кризата е приключила. Разбира се, не благодарение, а въпреки липсата на правителствена политика, която да способства това. Ако нещата вървят без особени сътресения по отношение на бюджета, на фискалната политика и на обичайната икономическа политика, мисля, че още през тази година ще имаме растеж. Не поради други причини, а защото вече почти всички търговски партньори на България имат растеж. Така че в края на тази година вероятно ще можем вече с чиста съвест да кажем, че сме излези от кризата. Що се отнася до въпроса защо излизаме от кризата чак сега, а не по-рано, него ще го оставим на икономическите историци.
*Андрей Пръмов е един от водещите финансови анализатори у нас. Завършил е финанси в УНСС, има специализация в чужбина. Работил е в банки във и извън България. Управител е на финансова къща „Адлон Дисконт”.
http://www.glasove.com/article-11976.php
