Снимка: http://www.spiegel.de

 Наскоро писах какъв е    американският план за развитието на Египет след края на "Ерата Мубарак".

Най-общо казано, тогава планът се състоеше в следното - "човекът на ЦРУ в Кайро", Омар Сулейман, взема властта, армията му гарантира сигурността и протестите постепенно утихват. Следват промени в Конституцията, избори за президент наесен, които се печелят от Сулейман, "с малко, но завинаги", страната се развива по "турски сценарии" - силна и организирана ислямистка партия, много добре представена в парламента, но само интегрирана в политическият живот на страната, без реална власт, силен президент, който е определено проамерикански и прозападно настроен, и армия, която гарантира светския дух в една иначе толкова религиона страна.

Събитията обаче се случиха не точно така, както бяха предвиждали стратезите във Вашингтон, до голяма степен и поради противоречивите сигнали, който даваше Държавния департамент на едната или другата страна в конфликта край Нил. Така или иначе, сега Белия Дом трябва спешно да изработи нов, по-реалистичен вариант на развитието на Египет - нещо което да го направи хем по-демократичен и хем не по-малко сигурен.

Разбира се, както и повечето анализатори в момента смятат, турският вариант е нещо много добре работещо и вече доказало се.

"Единственият ефективен работещ модел в Близкия изток е турският. Няма друг", заявява пред "Ройтерс" Фауаз Гергес, който е професор по близкоизточни политически и международни отношения в London School of Economics.

От своя страна, има и други анализатори, които смятат че ситуацията край Нил и коренно различна от тази край Босфора и няма място за сравнение.
"Извън съмнение е, че турският пример може да послужи като вдъхновение за Тунис или Египет, но ако която и да било арабска страна реши да го приложи като модел, ще й трябват десетилетия, за да достигне нивото на развитие на Турция", твърди Фади Хакура, изследовател в лондонския мозъчен тръст Chatham House.

Според него, липсата на икономически опит сред политиците ислямисти в Египет е голяма пречка пред страната да приложи турския модел. Изследователят подчертава, че ислямистите в Турция, преди да вземат власттаа в страната са натрупали подобаващ опит на управленци, първо като кметове и валии (областни управители). Тази празнина в Египет ще бъде запълнена след десетилетия, и то при положение, че египетските ислямисти получат шанс да развиват управленческите си способности, ако изобщо.

Проблемът е в дълбоките различия между Турция и арабския Близък изток. Чисто икономически има огромна разлика между сегашна Турция и всяка днешна арабска страна в региона. По време на управлението на ислямистите в Турция, средният доход на човек глава нараства тройно - започна от около 3500 долара годишно и стигна до над 10 000. В Египет средните доходи са се променили само с нищожните 5 долара за цели две десетилетия, и в момента са 2160 долара на човек за година, според данни на МВФ, цитирани от "Блумбърг".

Т.е. - в Египет няма достатъчно богата средна класа, която да гарантира някаква устойчива и трайна форма на демокрация.

Вземайки всичко това предвид, Америка има нов план за Кайро, който би могъл да бъде наречен "индонезийски".

Защото точно Индонезия? Донякъде поради чисто сантиментални причини - президентът Обама е израснал в Джакарта. Там той преживява ранните години на авторитарното управление на диктатора Сухарто и дори по-късно описва това, което е изпитвал тогава. Между другото, в речта си след оставката на Мубарак в петък Обама сравни революцията в Египет именно с тази в Индонезия.

Освен тази причина, може би има и друга, по-разумна.

Индонезия си остава най-многолюдната ислямска държава на света. Там вече бе свален един диктатор - Сухарто, през 1998 година. От тогава насам, страната се развива сравнително спокойно - ислямистка партия съществува и там, но не можа да се наложи в управлението на държавата. Сякаш загуби своят чар, след като вече не бе забранена и и бе даден шанса да се състезава наравно с всичко останали политически партии. И сега ислямистите печелят 8% от гласовете на избирателите - достатъчно за да се чувстват представени, но не и за да влияят прекалено на управлението на страната. Сега Белия дом се надява тази положителен пример да бъде последван и в Египет.

Дали американският план за Египет - вторият в рамките на този тъй бурен месец, ще се окаже реален, ще имаме възможност да се убедим съвсем скоро.

Американският план за Египет

Кой е Омар Сулейман?

В какво се превръщат мечтите за демокрация?

Защо Мубарак няма да падне от власт?


http://www.livenews.bg/world/s/960887236-Amerikanskiyat_plan_za_Egipet_2.html



 

20. 02. 2011          

   


 Докато в Либия, Йемен, Алжир и Бахрейн революциите продължават, в Египет започнаха процесите на институционализиране на демократичната форма на държавност. Военните власти на страната проявиха характер и за пръв път дадоха разрешение на две ирански военни фрегати да преминат през Суецкия канал на път за Сирия. Това е станало, въпреки натиска на Тел Авив и Вашингтон. Представители на еврейската държава твърдят, че корабът „Кхарг” е транспортирал ракети за „Хизбула”, а Дамаск отстоява становището, че става въпрос за съвместно военноморско учение. Говорителят на Държавния департамент Дж. П. Кроули коментира, че е „твърде скептично настроен” относно изявленията за военноморското учение. Интересното е, че за пръв път двата ирански военноморски съда са акостирали в саудитски пристанища на Червено море. До този момент подобен акт беше невъзможен, поради обтегнатите саудитско-ирански отношения.
   
Западните наблюдатели съсредоточават своя поглед върху носителите на политическия ислям в Египет, от които най-силно изпитват страх. В западната преса широко е отразена петъчната молитва в Кайро, водена от известния египетски проповедник шейх Юсеф Кардауи. Той е един от най-видните и харизматични идеолози на „Мюсюлманските братя”. Оценките за него са противоречиви. От една страна, той е възприеман като радикален, тъй като обявява атентаторите-самоубийци срещу Израел и срещу американците в Ирак за мъченици. От друга страна, Кардауи заема твърде умерени позиции по битови проблеми, както и по отношение на друговерците. Така например той започна своята реч в петък с обръщението: „Синове на Египет, мюсюлмани и християни”. (Повече за шейх Юсеф Кардауи можете да прочете в предстоящата книга „Западноевропейският ислям” с автори Владимир Чуков и Петя Колева.)       
На молитвата са присъствали повече от три милиона богомолци. Така мероприятието е било по-масово посетено дори от милионната демонстрация, проведена на 2 февруари на площад „Тахрир”. Юсеф Кардауи е известен опонент на Хосни Мубарак. Той се завърна в родината си след 40-годишно изгнание в Катар. Вестник „Ню Йорк таймс” сравнява завръщането на Кардауи в Египет с това на аятолах Хомейни в Иран през 1979 г. В Тел Авив коментират с тревога факта, че военните власти са разрешили на „Мюсюлмански братя” да построят своя платформа за речи на емблематичния площад „Тахрир”, докато на останалите светски партии това е било отказано. Всички опити на представителите на светските партии да вземат думата са били осуетени.

Някои западни наблюдатели считат, че това е тактически ход на военните, които де юре управляват Египет. Благодарение на преекспонирането на присъствието на МБ и ретранслацията на речта на Кардауи по държавната телевизия, призоваващ египтяните на поход за освобождаване на джамията „Ал Акса” в Йерусалим (една от ислямските светини) и отварянето на КПП Рафах на границата с Газа за „нашите палестински братя от „Хамас”, армията иска да се противопостави на натиска на САЩ за бърз преход към демокрация.

Понастоящем в Египет се наблюдава активно партийнообразуване. Очевидно политическите кръгове се готвят усилено за бъдещите избори. Непосредствено след падането на Мубарак шест неправителствени организации обявиха създаването на нова партия. След това 4 000 членове на младежката организация на бившата управляваща Националнодемократична партия се отделиха и обявиха формирането на нов политически субект.

Самите „Мюсюлмански братя” обявиха, че създават партия, тъй като в момента те са движение (или по-скоро джамаа, група) от организационна гледна точка. Един от лидерите - Джамал Хашмат заяви, че партията ще има своя програма, адаптирана към дейността на всички останали египетски партии. Нейните послания ще бъдат отправени към всички египтяни, мюсюлмани и християни. В същото време групата на МБ също има намерение да остане като политическа структура в качеството си на рекрутационен резервоар, който ще бъде насрочен само към ислямския електорат. Паралелно с това Хашмат остава твърде лаконичен по въпроса дали партията ще премахне забраната на жените и коптите да се кандидатират за президентския пост, така както е предвидено в програмата на МБ, приета през 2007 г. Той не се впуска в подробности и по темата дали групата ще настоява за създаването на съвет от ислямски улеми (учени), които да „наблюдават законодателния процес.” Активистът на МБ отбелязва, че това не е толкова важно на този етап и че най-вероятно партията ще премахне тези ограничения, но движението ще ги запази. Друг лидер на МБ - Емир Басам пояснява, че фундаментът на организацията остава групата, докато партията е само един от инструментите за постигане на нейните цели.

В същото време на 16 февруари 18 ислямски мистични ордени, турук суфия, обявиха създаването на политическа партия. Сред тях са популярните в Египет ислямски мистици от общностите азмия, имбабия, шарнубия, шабрауия и други. Лидерът на азмитите шейх Абдел Халим Азми отбелязва, че решимостта на ислямските мистици да създадат свой политически субект е в отговор на декларираната готовност на МБ и на бившата терористична групировка „Ал Гамаа ал ислямия” да се превърнат в политически партии. Очевидно става въпрос за политическа конкуренция спрямо консервативно настроения електорат. Той заявява, че това ще бъде социална политическа партия, която ще се бори за защитата на ислямския мистицизъм в Египет. Според него последователите на това ислямско течение в страната наброяват почти 15 милиона души.

Запознати припомнят, че в Египет са активни 74 мистични братства. Мнозинството от техните ръководства запазиха мълчание и неутралитет по време на избухналите първи вълни на народно недоволство. Само няколко от тях подкрепиха бунтовете на младежите на площад „Тахрир”. Същевременно експерти припомнят тезата, че външният фактор много активно ще стимулира тяхната политическа дейност след падането на режима на Мубарак. Целта е да се неутрализира активността и да се ограничи електоралното влияние на МБ. Неслучайно бившият режим гледаше твърде подозрително на многобройните срещи на бившия американски посланик в Кайро Франсис Рикардоне (понастоящем посланик в Анкара) с лидерите на ислямските мистици.

На фона на засиленото партийнообразуване, египетските медии съобщават за получаването на съдебна регистрация на първия политически субект, кандидатствал за нея. Става въпрос за партията „Ал Уасат”, която специалистите определят като египетското копие на турската Партия на справедливостта и развитието. Тя е създадена през 1996 г. от отцепници от МБ. Нейният лидер Абу Аля Мади, запленен от харизмата на премиера Реджеб Ердоган, се възприема като най-пламенния пропагандатор на турския политически модел в Египет.

Не е ясно какво ще бъде поведението на влиятелното салафитско течение в Египет в създалите се нови политически условия. Въпросът е дали то също ще обедини различните асоциации в единен субект или те ще се превърнат в електорален резервоар на някоя, вече съществуваща, ислямистка формация. Ако се осъществи вторият вариант, то това най-вероятно това ще бъде партията на МБ. Неслучайно някои източници информират, че именно ръководството на МБ е убедило местните салафити в деня на падането на Мубарак (денят на победата, 18 февруари) да не се присъединяват към демонстрациите на площад „Тахрир”.