Постинг
21.03.2011 22:42 -
АЕЦ "Белене" и енергийната зависимост на България!Чии интереси защитава премиерът!
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 1099 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.03.2011 22:45
Прочетен: 1099 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 21.03.2011 22:45
Пинк Флойд, "Стената"
Един от най-парадоксалните доводи за строителството на "Белене" е, че така ще се повиши енергийната независимост на България.
За "старите" от ЕС е прието становището, залегнало в методика на Евростат, че произвежданата от атомни централи електроенергия се определя като "домашен" ресурс за страната, а и за целия ЕС. Логиката е, че ядрената енергетика в стара Европа е проектирана, изпълнена, поддържана и работи с технологии и гориво, създадени и налични в ЕС.
Добавената стойност на АЕЦ в тези страни формира 90% от разходите си на вътрешния пазар на ЕС. Тук е изпълнено едно от най-важните изисквания за национална независимост – "производство при домашни условия". То означава намаляване на рисковете от географското разположение на енергийните ресурси.
Енергийната зависимост на новите членки е значително по-голяма именно поради наличието в някои от тях на АЕЦ, произведени и построени от СССР. Русия е приемникът на Съветския съюз. От нея ЕС се стреми да намали енергийната си зависимост. Руските частни и държавни компании се опитват да извлекат ползи от това наследство, правителството в Москва открито ги подкрепя.
Положението в нова Европа
Руските атомни централи в Европа могат да работят само с руско ядрено гориво. През последните години бяха правени доста опити (най-вече в Чехия) да се постигне диверсификация на доставките, но се оказа невъзможно. Американската фирма "Уестингхаус" сега се пробва да захрани някои централи в Украйна, но също безуспешно.
В България вносът на гориво за АЕЦ е либерализиран от 2000 г., но подобни на Чехия опити не са замисляни. Известно е, че НЕК и АЕЦ "Козлодуй" отказват информация дали централата е зареждана с преработено гориво и че от януари министър Трайков е назначил проверка дали това е така.
Методиката на Евростат не е точна, но от това дали ядреният ресурс ще се пише за "вътрешен" или за "външен" зависи определянето на зависимостта на България в енергийната област. Тя в момента би била или около 50% (малко под средната за ЕС), или ще надхвърли 70% (много над средната в ЕС). С "Белене" ще е над 80%.
Според поддръжниците на проекта той би намалил енергийната зависимост на страната, защото електроенергията от АЕЦ била вътрешен ресурс. Подобно твърдение е дълбоко невярно, нелогично и манипулативно.
За какъв национален ресурс може да се говори при АЕЦ "Белене"
Евентуалната централа ще бъде построена по външна за ЕС и OИСР технология. Инвестициите ще бъдат направени за сметка на същата външна за ЕС държава. Това означава, че фактическата собственост върху централата ще бъде на Русия независимо от запазения 51% дял за България. Той ще си остане на книга, доколкото с него ще се обезпечава кредитът, с който руската страна ще плати изграждането.
И това ще бъде за дълъг период, доколкото все още не се знае размерът на този кредит. Той ще варира от около минимум 4 до 6 милиарда евро (от 10 до 15% от БВП на България).
Ако се пресметнат всички разходи на системата, цената на "Белене" ще е над 11 млрд. евро (т.е. почти 1/3 от БВП). Не е ясен лихвеният процент, при който заемът ще бъде отпуснат, но със сигурност ще е по-висок от опциите преди земетресението в Япония. Обезпечение може да бъдат активите на НЕК – сега на стойност около 4 млрд. евро. При неефективност на проекта обезпечението ще стане собственост на кредитора, т.е. на "Росатом" и Руската федерация.
Разходите по кредита трябва да се плащат или като държавата се задължи да изкупува електроенергията от "Белене" на преференциална твърда и относително висока цена (т.е. разходите да се поемат от бюджета), или централата да премине изцяло в руски ръце. Като цяло не се очертава България да получава дивиденти от АЕЦ "Белене" десетки години напред, даже и да запази собствеността си.
Дори да се намери къде да се експортира електроенергията, от това няма да печели българската икономика, а инвеститорът и фирмите износителки. Засега такава перспектива изглежда невъзможна, освен ако износната цена не е поне два пъти по-ниска от производствените разходи.
Освен че практически централата няма да бъде българска, тя ще зависи изцяло от руската страна и за доставките на гориво, и за ремонтите, и за доставките на резервни части, а също и за преработка на отработеното гориво до състояние, подходящо за дълговечно складиране.
Независимост и безопасност
Досега при допитванията за или против проекта "Белене" социолозите не са задавали въпроса дали той се харесва заедно с перспективата отработеното високорадиоактивно гориво да се складира на българска територия. Всъщност тук е големият въпрос, който все още няма отговор. В случая с "Козлодуй" то се изнася обратно в Русия. От юни 2008 г. NUKEM – GNS (100% собственост на "Атомстройекспорт" и част от "Росатом") изгражда хранилище за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво в "Козлодуй".
В него то ще се складира поне 50 години. Фактът, че на "Росатом" се плаща за строителството и за услугата по складирането, не се брои за, но де факто е зависимост.
Има няколко варианта за отработеното гориво. Първият е да се запази сегашната ситуация и то да остава на склад в Русия, като се плаща средна цена за транспорт, преработка и складиране на 1 кг от около 620 долара. Това обаче е малко вероятен вариант. Има подписан договор между България и Русия отпреди 20-ина години, според който България трябва да приема обратно от Русия и да складира някъде преработеното използвано ядрено гориво.
Този вариант става реален, ако договорът влезе в сила. Тогава много спешно трябва да се реши къде ще се складира това високорадиоактивно преработено гориво. През януари стана ясно, че ще се разработи проект за такова хранилище през 2013 или 2014 г. Ако сега се вземе решение за изграждане на АЕЦ "Белене", то ще бъде на тъмно по този въпрос (което противоречи на чл. 45 от Закона за използване на ядрената енергия). Но има и друг проблем - политиката на ЕС изключва складирането и преработката на отработеното гориво извън съюза.
Има трети вариант - България да се съобрази с изискванията на Брюксел. Ако поради някаква причина не се изгради дълговечно хранилище за високорадиоактивно отработено ядрено гориво, тези отпадъци ще трябва да се изнасят в друга страна от ЕС. Това е възможно, дори ще намали зависимостта от Русия, но цената със сигурност ще е много по-висока от досегашната. Тогава съвсем няма да може да се говори за относително ниски цени на произвежданата в Белене електроенергия.
За да обобщим: АЕЦ "Белене" не само няма да намали енергийната зависимост на България от Русия, но и ще я увеличи значително. Централата е външен за ЕС проект с чужди технологии, който ще бъде реализиран с външни за ЕС инвестиции. Фактически тя ще бъде собственост на Русия и ще се превърне (каквото заглавие се появи в "Комерсант") в "първата руска атомна централа извън Русия". Тя не просто ще бъде на територията на България, а на територията на ЕС. До какви последици за членството на България в ЕС ще доведе това е трудно да се предвиди.
Лесно е обаче да се предвиди, че "Белене" ще отвори нови възможности за натиск върху България, ще създаде нова несигурност, съпътствана от високи разходи, които ще разширят енергийната й зависимост. Тя ще прерасне в икономическа. Решението за или против тази централа ще покаже дали политическата зависимост от Русия вече не е свършен факт.
| Зависимостта в числа, ако "Белене" се построи - Горивата плюс услугите от руски компании ще обхванатоколо 80% от българската енергетика - 76.7% от електроенергията ще бъде произвеждана от ядрено гориво и газ, доставяни от Русия - 71.4% от електроенергията ще бъде производство на руски съоръжения - За да се продава електроенергията на новата централа, ще трябва да се спрат частните инвестиции в рехабилитацията на ТЕЦ "Варна", "Русе" и "Бобовдол" (с наличен местен енергоресурс за над 15 години) и ще се ограничи разширението на "Мариците" - Ще се наложи изграждане от НЕК на резервираща мощност за третично регулиране от 1000 МВ, нови електропроводи и подстанции за около 2 млрд. евро - Това ще стане за сметка на ограничаване на 1000 МВ инвестиции във ВЕИ |
*Авторът е сътрудник в КС2 ЕООД. Материалът е част от независимата оценка на АЕЦ "Белене", изготвяна от ИПИ
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/03/21/1063103_aec_belene_i_energiinata_zavisimost_na_bulgariia/
В безпрецедентната словесна схватка между икономическия министър Трайчо Трайков и управителя на "Лукойл" - България, Валентин Златев за високите цени на горивата премиерът Бойко Борисов "влезе с бутонките" на собствения си министър, за да защити "приятеля от 20 години". В създалата се ситуация се открояват няколко детайли и въпроси:
1. Според премиера бюджетът на България бил зависим от "Лукойл", защото според него, ако рафинерията излезе в четиримесечен планов ремонт, хазната ще изгуби 2 млрд. лв. Министър-председателят би следвало да уточни дали това означава, че освен на пазара на горива руската компания е монополист и по отношение на самата държава.
2. Премиерът би следвало да отговори също дали думите му са и признание за политическа протекция над един участник в "пазарната икономика" на България, доколкото отказа да коментира спора между икономическия си министър и ръководството на "Лукойл" по същество - за себестойността и ценообразуването на горивата, а изтъкна само бюджетната важност на руската фирма и какви са проблемите с разходите й.
3. Нито една чужда компания в България досега не си е позволявала публично подобна "война" с министър и нито един български премиер не е заставал толкова открито в лагера срещу член на собствения си екип.
Борисов на два пъти за по-малко от 24 часа демонстрира, че вярва повече на руската фирма, отколкото на Трайков и му посочи сам да се оправя в ситуацията. В същото време премиерът обясни, че ще моли ръководството на "Лукойл" да сложат един месец таван на цените на горивата. Първите реакции за налагането на мораториум вчера бяха, че правителството трябва да търси дългосрочни, а не краткосрочни мерки.
Според търговци на горива 30 дни поддържане на непазарни цени (вчера петролът отново скочи заради войната) ще се отразят в поскъпване след това, защото компаниите ще трябва отнякъде да избият загубите си. Отговорът на молбата се очаква в сряда. Каква ще е цената на евентуална подобна отстъпка от "Лукойл" обаче не е ясно.
Сблъсъкът за горивата между Трайков и Златев се случва в друг важен за руските интереси момент - преговорите за структуриране на проектната компания, която ще управлява АЕЦ "Белене" и малко преди крайния срок (31 март) за подписване на 12-ото споразумение за строителството на централата, с което според експерти България ще се задължи с нови между милиард и половина и два милиарда евро плащания. А шефът на "Лукойл" - България, е консултант в преговорите на руската държавна ядрена компания "Росатом", която иска да строи "Белене". Чии интереси ще защити Борисов в тази сделка ще си проличи в следващите дни.
Вчера България започна с отстъпление от външната си политика, като се доближи до Русия в позицията си за войната в Либия. За няколко часа премиерът се оказа в лагера на Русия на Путин, който също критикува операцията. След като световните агенции реагираха на изказването му, в края на деня Борисов промени мнението си за "Зората на Одисеята" от "авантюра" заради петролни интереси и пресслужбата му разпространи изявление, че действията на Запада са "легитимни, необходими и България ще помогне".
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/03/21/1063202_redakcionen_chii_interesi_zashtitava_premierut/?p=0
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
