В рамките само на 2 дни три изказвания на премиера хвърлиха в смут и доброжелатели и противници на ГЕРБ. Първо Борисов публично наруга собствения си министър (Трайчо Трайков) за цената на петрола и това очевидно бе негова позиция не на минутата, защото от Лукойл вече бяха приготвили подигравателното писмо с въпроси към бедния министър. В него шефът на Лукойл и приятел на министър-председателя Валентин Златев пита министъра дали може ли да смята и дали се интересува от икономика.
Така виновникът за високите цени на горивата беше намерен и публично посочен (къде е дремел 2 години) и сега вероятно остри химикалката да си пише оставката.
Пак в неделя премиерът изрази уникалната позиция за АЕЦ „Белене", че „А като не даваш пари, какво те интересува каква е цената?" Той припомни условията, при които ще строим - 51 на сто наше участие (преди година можеше и 20 на сто) и нито лев от бюджета. Е, такъв луд инвеститор няма. Всъщност Русия изрази готовност да реализира подобна схема, но с една малка подробност. Бившия Големия брат ще ни финансира, но това е
своеобразен заем, който после ще бъде изплащан
с цената на тока. А накратко казано колкото е по-скъпа централата, толкова по-скъп ще е и произведения продукт. И ще го плащаме всички ние, потребителите. Защото цената за износ нито е известна, нито е гарантирана. Е, как тогава да не ни интересува цената на АЕЦ-а?
Вярно е, че по този начин вкарваме като апорт „оня гьол" за 2 милиарда, но колкото повече се оскъпява проекта, процентно с толкова пада цената на вложеното досега на площадката край Белене.
Изобщо - така поставени, условията за стоежа на АЕЦ-а много ми приличат на ония нагласени конкурси, в които да спечели конкретен, предварително определен кандидат на североизток от нас. А както е известно безплатен обяд има само в капана за мишки или в приюта за бедни. Въпросът е искаме ли да бъдем едно от двете. Или още по-лошо - бедна мишка.
Третата изненада дойде от позицията на премиера, че операция „Зората на Одисей" е авантюра и, че ударите по Либия са продиктувани от петролни интереси.
Няма нищо лошо в това България като равноправен член на НАТО и ЕС да има собствена позиция и да я отстоява. Както Турция например, заради която алианса не можа да постигне съгласие. Комшииите и Германия подкрепят Резолюция 1973 на Съвета за сигурност, но не са съгласни Североатлантическият пакт да поеме командването на операцията, стана ясно днес, понеделник.
Смущаващото е друго -
позициите на премиера тотално се разминаха
с тези на военния министър Аню Ангелов и първият ни дипломат Николай Младенов. Според тях подкрепяме операцията в Либия и резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, но не участваме във въздушните операции заради несъвместимостта на нашата авиация (МиГ 29) с натовската. Бойко пък заяви, че няма да пусне нашите летци в подобна авантюра. Според него с финансово-икономически натиск може да се постигнат много повече резултати, отколкото да се хвърлят ракети тук-таме.
В рамките на по-малко от 24 часа премиерът Борисов влезе в противоречие със своите министри и изрази позиции, които предизвикаха повече въпроси, отколкото дават отговори, което е тревожно. Защото колкото и да е добър, капитанът не може да играе без отбора. И най-вече - без феновете. Въпреки, че според последното изследване на НЦИОМ те са повече от половината стадион.
"Операцията в Либия няма ясни цели, не участваме"
И каза още!
"България ще се включи в бъдещи действия на НАТО и ЕС, които да осигурят пълното прилагане на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН"