Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2011 22:12 - Контролираните от ДПС „Уикенд” и ТВ 7 атакуват Меглена Кунева с фалшификат
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 2435 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 20.04.2011 22:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Контролираните от ДПС „Уикенд” и ТВ 7 атакуват Кунева с фалшификат
20.04.2011 г. 10:55 ч. imageimage

Мария Папазова

image На снимката е главната редакторка на в. "Банкер" Бистра Георгиева, а не Меглена Кунева както лъжат от контролирания от депутата от ДПС Делян Пеевски в. "Уикенд"

Близките до ДПС в. „Уикенд“ и телевизия ТВ 7 разпространяват фалшификат, с който целят да дискредитират първия български еврокомисар Меглена Кунева. В два поредни броя на „Уикенд“ и в предаването „На среща с Люба Кулезич“ беше тиражирана снимка, на която според медиите на Пеевски, Меглена Кунева се е снимала заедно с покойния собственик на „Мултигруп“ Илия Павлов по време на тържество на групировката. След проверка на ГЛАСОВЕ стана ясно, че жената, която действително прилича на първия ни еврокомисар, е главният редактор на в. „Банкер“ Бистра Георгиева. Кампанията на „Уикенд“ и ТВ 7 е част от компроматната война на медийната империя на Делян Пеевски срещу евентуалната президентска кандидатура на Кунева.

 

За ГЛАСОВЕ Миглена Кунева категорично отрече да се е познавала и дори да е виждала Илия Павлов. Покойният бизнесмен никога не е финансирал каквито и да било начинания на нея или на семейството й. През 1998 г., когато се твърди, че е правена снимката, Меглена Кунева работи като съветник в правния отдел на Министерския съвет и не е публична фигура.

В специална статия, посветена на „познанството“ между Кунева и Павлов, от „Уикенд” твърдят, че тя е присъствала на разточителен прием на „Мултигруп“ и явно демонстрира близките си отношения с покойния олигарх. В статията се разказва и за несъществуващите бизнес отношенията между съпруга на Кунева и Павлов. В средата на снимката се вижда и банкерът Георги Найденов, известен като основател на „Тексимбанк” и един от най-крупните бизнесмени в България още от времената на социализма.

Манипулацията на вестник „Уикенд”, целяща дискредитирането на Кунева, се случва преди дори тя да е обявила кандидатурата си за президент. В същото време от около един месец насам сутрешният блок на ТВ 7 се занимава основно с личността на бившия еврокомисар, като флагманът на свободната журналистика Николай Бареков предупреждава почти всеки ден избирателите, че Кунева може да ги излъже.

Прави впечатление, че няколко страници след черния PR срещу Меглена Кунева, близкият до Делян Пеевски вестник прави откровена реклама на друг евентуален кандидат за президентските избори – Надежда Нейнски.

Според запознати именно бившата външна министърка ще бъде подкрепена от партията на Ахмед Доган по време на президентските избори. Това, което все още не се знае, е под каква форма ще бъде дадена подкрепата за Нейнски. Засега тя се изразява в рекламни акции, осъществявани от близката до ДПС медийна империя.

Лъжата на вестник „Уикенд” за снимка, на която уж се вижда Кунева в компанията на Илия Павлов, силно напомня на манипулацията на вестник „24 часа” от 11 ноември 1995 година. Тогава, в деня за размисъл преди балотажа за кметските избори в София, на първа страница ежедневникът написа, че единият от кандидатите – Стефан Софиянски, крие, че е бил член на БКП. Целта е синият претендент да бъде дискредитиран. Лъжата, станала известна като „партийната книжка на Софиянски”, предизвика небивал скандал. Тогава Софиянски категорично отрече членство в партията, а след като бяха минали изборите, от БСП направиха специално изявление, че той никога не е бил в червените редици.

http://glasove.com/article-13343.php



Кой се страхува от Меглена Кунева? 20.04.2011 г. 11:03 ч. imageimage

Явор ДАЧКОВ

image  

Масова медийна и политическа истерия срещу... Меглена Кунева! Гледам, слушам, чета и не вярвам нито на очите, нито на ушите си. Вулгарността на българската публичност отдавна спря да ми прави впечатление, но все още се изненадвам от факта, че летвата може да се сваля и още по-надолу. Щом г-жа Кунева успя да събуди такъв заряд от организирана омраза срещу себе си, значи тук не важат никакви правила и етически норми на обществено поведение. Искам да кажа, че личността на Меглена Кунева и нейната политическа биография по никакъв начин не заслужават подобно отношение. Тя е един от най-възпитаните и неагресивни български политици, което според мен е нейна слабост. От професионална гледна точка кариерата й може да бъде определена като безупречна. Не е допускала сериозни гафове, името й не е забърквано в никакви скандали, а що се отнася до професионалната й реализация в международен план, можем да кажем, че е един от най-успешните български политици.

 

Останалите, особено онези, които днес най-много я нападат, са твърде далеч от нивото, до което стигна Кунева. Ще ми опонират, че това е плод на случайност, че тя е назначение на царя и тройната коалиция и в този смисъл е извоювала позициите си „служебно”. Това е вярно, но само донякъде и не е определящо. Разбира се, че е важен стартът, който получаваш, но след него само от теб зависи дали ще се възползваш от първоначалния тласък и ще увеличиш капитала си, или ще го пропилееш на вятъра. Нека да припомня, че именно тази логика, непризнаваща качествата на отделната личност, ни причини срама с Румяна Желева. Тя се провали не защото срещу нея имаше заговор, а защото не беше подготвена за това изпитание.

Меглена Кунева се ползва и досега с добро име в европейските политически кръгове, което си е нейна лична заслуга, особено на фона на масовата анонимност на българските политици извън пределите на родината ни. „Тя е в двайсетицата на най-добрите европейски политици”, това чух да казва деканът на Факултета по политология в Свободния университет в Брюксел Жан-Мишел дьо Вал, което е повече от комплимент, като се има предвид, че академичните хора на Запад са строго критични към политиците, а не сервилничат по нашенски. Разбира се, като всеки политик и публична личност Кунева има своите слаби страни, които могат да бъдат дискутирани, но не и на клозетното ниво, с което я заляха медии като „Уикенд” и ТВ7, журналя като Бареков и агент Димитър и лидери на партии с рейтинг, който варира от 1,8 до 2,4%. Могат да се кажат немалко критични думи за нейния политически профил – дефицит на решителност, склонност към чиновническа деформация на изказа, прекомерно внимание към второстепенни въпроси и теми от битовото ежедневие, както и характерното за Брюксел бюрократично издребняване. Всичко това обаче не е болка за умиране, особено на фона на една проядена от корупция и вулгарна алчност политическа класа, подгизнала в чалга и простотия и нестигаща по-далеч от пъпа си. Забелязах, че най-големите мръсници в политиката и в журналистиката днес се опитват да изкарат Кунева мръсница. Не им стигна въображението за друго и се опитаха да й припишат всички свои, къде скрити, къде явни, слабости и пороци. Опитаха се да я сринат до собственото си ниво, защото инстинктивно я възприемат като заплаха. Не само в политически, но и в манталитетен смисъл.

Въпреки че винаги е била част от родното статукво, Кунева успя да се опази по някакъв начин и да съхрани в политическия си образ идеята за модерна и европейска България. Не с чиновническия си език, в който думите „Европа” и „европейски” се срещат прекалено често, а с излъчването си на прецизен и последователен политик, както и със съзнателния отказ всичко и всички да се въртят около собствената й персона. У нас всеки живее с мания за собственото си величие и затова е трудно да се постигне каквато и да е общност. Това важи особено за политиката, където всеки играе за себе си зад фасадата на лицемерно партийно единство. Меглена Кунева е по-скоро европейски, отколкото български политик и не натрапва собственото си аз на всяка цена. Това си е реална заплаха за балканската разпасаност на мъжкото его в родната ни политика. Кунева е ментален, културен и антропологически антипод на онова, което олицетворява Бойко Борисов и което е свързано с комунистическия манталитет, безпардонната простащина, страстта към насилието и любовта към чалгата.

Най-„сериозното” обвинение срещу Меглена Кунева е това, че е снаха на бившия секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов. Това „изобличение” най-често излиза от устата на бивши членове на БКП или доносници на Държавна сигурност, какъвто е последният случай с агент Димитър, който тези дни също се упражни по темата.

Самопровъзгласилият се за легенда на телевизионната журналистика мистър „Всяка неделя” слугуваше на Янчо Таков в комунистическата държавна телевизия на Иван Славков и пишеше доноси срещу колегите си, обслужвайки режима на Живков. Зашеметяващо нахалство е точно той да се прави на дисидент и да обсъжда семейното положение на Меглена Кунева. Спомням си, че едно от големите постижения на агент Димитър в журналистиката е скриването не на какво да е събитие, а на цяла олимпиада. За тази жива легенда, от която произлизат всички доносници в журналистиката, „Лос Анджелис 1984” не съществуваше. Искахме да гледаме олимпиада, но олимпиада нямаше. Работата е там, че имаше една-единствената телевизия, а компартията беше решила, че вместо олимпиада трябва да гледаме мустаците на агент Димитър.

Направих това отклонение, за да подчертая абсурдността на днешните обвинения към Кунева за нещо дълбоко интимно и лично, каквото е бракът, и то от хора, които реално прокарваха тоталитарната линия на партията. На всичкото отгоре, за разлика от мнозина други, които биха се възползвали от случая, тогава тя не е приела фамилията на съпруга си. Между другото, познавам Андрей Пръмов, за когото Кунева продължава да е щастливо омъжена, а не разведена, както писаха в „Уикенд”, и знам, че той е един възпитан, интелигентен и много приятен човек. Освен това пише доста по-добра публицистика от Димитър и мнозина журналисти, ако и това да не му е професията. Вярно е, че това са лични работи, но също така е вярно, че те са в дълбок контраст с идеята за „престъпление”, което Кунева е извършила, като се е омъжила за него. Пак между другото, Андрей Пръмов е едно от малкото изключения на деца от висшия партиен елит, които не се втурнаха да влизат в политиката, за да ни учат как се прави демокрация. Във всеки случай политическата кариера на Меглена Кунева не се дължи на роднинските й връзки, нито минава през членство в БКП, от която излязоха доста „десни” политици.

Но това наистина са дребнотемия, които показват липсата на аргументи у внезапно появилите се врагове на бившия еврокомисар. Организираната кампания срещу нея показва, че погледът й към президентския стол е в правилна посока. Тя не би мобилизирала такава съпротива, ако нямаше шансове. От своя страна пък тя е добър шанс за онези избиратели, които не се чувстват представени от сегашните политически играчи, и реванш за всички, които преживяват управлението на Борисов като срам и пълно падение. Кунева обърка сметките на мнозина, което означава, че не участва в схема. От ГЕРБ разчитат на чуждите слаби кандидатури, за да се доберат до абсолютната власт, като овладеят президентския пост с една почти служебна победа. От гледна точка на демократичния баланс това би било още по-голяма катастрофа и от сегашната, но това е друга тема. В БСП колкото и да се оглеждат, по-добър от Стефан Данаилов няма да намерят, а това устройва еднакво и Станишев, и Борисов, защото Ламбо, колкото и да е симпатичен, може да сплоти твърдия червен електорат, но повече от това едва ли. Дори и да не го убият в някоя от следващите серии на „Стъклен дом”. За Станишев балотажът може да се отчете като вътрешнопартиен успех, така че Руменовците да не могат да му скочат. Тъмносините пък нямат никакво намерение да играят този мач истински. Костов ще пусне Надежда Нейнски или някой кандидат на СДС да си троши главата, разделяйки четвъртото и петото място с Волен Сидеров и ще концентрира силите си за завземане на няколко места в Столичния общински съвет. От своя страна СДС се надява да постигне чудо с уговорените вече гласове на Доган и ДПС и при благоприятна избирателна активност да достигне до балотаж.

Как ще се отрази обаче този скандален за десните избиратели съюз с Доган на твърдите привърженици на Синята коалиция, е друг въпрос. Не случайно десните от старата десница и медиите на Доган са най-яростните противници на Меглена Кунева. Тя е най-сериозният конкурент вдясно и в центъра, където са се прицелили и от ДПС. Хората на Доган ще трябва да минат през формална легитимация, за да могат на някакъв етап след следващите парламентарни избори да оставят опция за управление с ГЕРБ, ако партията на Борисов все още се радва на относително одобрение. На тази далечна цел се дължи и днешният комфорт на разрастващата се медийна империя около Делян Пеевски и Корпоративна банка. За всички стана ясно, че има уговорка и между Борисов и Доган, а целта на старата десница е смалена до минимум – 4%, за да оцелее и в следващия парламент.

За нов играч на сцената няма много време и възможности за налагане на образ, тъй като медиите са под контрол, а в това отношение разпознаваемостта на Кунева е изключителен капитал. Тя е едно от малкото познати лица в политиката, което не е изхабено, и хората са готови да отидат и да дадат гласа си за него, въпреки че го познават от десет години.

В този анализ не включвам участието на Алексей Петров в надпреварата, което също би могло сериозно да разбърка схемата на познатите играчи и най-вече да бъде разрушително за Бойко Борисов, ако самият той е кандидат, но това е предмет на отделен коментар.

ГЕРБ, Синята коалиция, ДПС и обслужващите ги медии непрекъснато правят внушението, че Меглена Кунева е кандидат на левицата и дори на самия Георги Първанов, защото в действителност тя е най-сериозният конкурент за вота на собствените им избиратели. В заключение искам да кажа нещо извън злободневната българска политическа логика, която не стига по-далеч от някакви дребни лични сметки. Мисля, че кандидатурата на Меглена Кунева е сериозна и трябва да бъде дискутирана сериозно. В България не са много професионалните политици с чиста биография, за да си позволим лукса да ги унищожаваме с лекота, вкарвайки ги в дебата на клозетната стилистика и ниските страсти. Това със сигурност няма да ни донесе никакъв успех, защото ако във всички сфери на живота ни има дефицит на качествени, компетентни и способни хора, то в политиката този дефицит е огромен. Каквото и да говорят за Меглена Кунева, не могат да я обвинят в едно – че за България ще е срам и позор, ако тя стане следващия президент на страната. Това ще е наистина голяма новина – да изберем за държавен глава човек, който няма да ни кара да се чувстваме неудобно, щом си отвори устата или му отворят досието. С Бойко Борисов и Георги Първанов дотук!

Коментарът е публикуван във в. "Галерия"


http://glasove.com/article-13345.php


http://svejo.net/1101594-globalization-kontroliranite-ot-dps-uikend-i-tv-7-atakuvat-meglena-kuneva-s-falshifikat








Гласувай:
5
1



1. hatanasov - Нов театър
20.04.2011 22:24
ДС срещу ЦК на БКП.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13140858
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930