27-годишната юристка Румяна Кирова - завършила в Москва международно право, е жената, която в петък на обяд метна няколко яйца по колата на "Атака" (виж видеоклиповете в галерията). Тогава трима служители на партията бяха отишли с автомобил, оборудван с високоговорители до джамията "Баня Башъ" в София.

Те се опитваха да заглушат традиционната петъчна молитва със запис на "Многая лета" и камбанен звън.

Кирова е защитила дисертация в Московския университет по международни отношения на тема "Ролята на Европейския съюз в процеса на мирното регулиране на процеса в Близкия Изток".

Когато чух музиката около джамията в центъра на София, спрях да послушам от чиста носталгия - живяла съм доста време в Близкия изток.

Първо си помислих, че някакъв християнски празник съвпада с мюсюлмански, но до джамията няма черква.

Хората се молеха кротко, никой не реагираше. Започнах да се досещам, че е провокация, макар отдавна да не съм била в България и да не познавам действията на "Атака".

Негодуванието ми нарасна. Живяла съм година в Либия, която не се слави с особена толерантност към другите религии, в Египет, в Сирия и никъде не са ми пречили да изповядвам християнската вяра. Не съм усещала неприязън или агресия.

Стана ми крайно неприятно. Не можех да се разкрещя, щяха да ме вземат за луда. А и петъчната молитва, която е свещена, не е чак толкова дълга, че да пречи на някого.

Спонтанно влязох в близките хали, купих опаковка яйца и започнах да ги мятам по колата на “Атака”. За мое удовлетворение улучих с всичките. В това време виках: "Не" на провокацията на война между исляма и християнството."

Видях, че се приближават полицаи. Щом дойдоха до мен, веднага им обясних, че съм християнка, а не мюсюлманска фанатичка. Показах им златното си кръстче. Те първо ми взеха останалите 2 яйца, но после ми ги върнаха.

И аз веднага се възползвах да метна и тях. Полицаят възкликна "Затова ли ти ги върнах", а аз отговорих: "А за какво съм ги купила."

Когато си тръгнах, няколко човека се приближиха до мен и ми благодариха. Разказаха, че сред почти хилядата молещи се в джамията е имало нахъсани млади хора, които били готови да отвърнат на провокацията.

По-възрастните и мъдрите са ги спрели с аргумента, че ония само това чакат. Не скриха, че е имало и други провокации.

РУМЯНА КИРОВА


Видеото виж в линка към статията!

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=875504


 

Може би най-много шум вдига дебатът във Франция, където темата не слиза от страниците на вестниците още откакто правителството на Жак Ширак предложи забраната на ислямския воал или „хиджаб” във френските учебни заведения. Президентът Саркози допълнително втвърди позицията и неотдавна една жена беше глобена заради това, че е шофирала с фередже. Всичко това чувствително повиши градуса на напрежението.

Ислямският воал - това смущаващо парче плат - предизвиква какви ли не, понякога напълно противоположни интерпретаци. За феминистките то е знак за дискриминация на жените, за атеистите - нетърпима демонстрация на религиозна фанатичност, за крайната десница - още едно доказателство за агресивното настъпление на инаковерците, а за ксенофобите - доказателство, че имигрантите отказват да възприемат порядките на местните.

Именно порядките обаче в модерните демокрации предполагат първото от елементарните правила да живеем заедно: равнопоставеността.

  А забрадените монахини?

За равнопоставеността на обществените места

Класната стая и университетската аула са именно такива.  В САЩ те са напълно “неутрални”,  учениците и студентите обаче имат право да носят всякакви идентификационни символи - независимо дали са от религиозен или от друг характер.  Във Франция - една държава, чиято лаическа традиция започва преди 221 години с превземането на Бастилията, е точно обратното: учениците нямат право да носят никакви идентификационни маркери.  В двата случая говорим за различни модели на лаицизъм, за отделяне на религията от държавата, както и за различна интегрираност на културните общности в тях. Как обаче да се определят границите на индивидуалната свобода в модерната цивилизация?

Преди четири месеца Европейският съд за правата на човека произнесе първата своя присъда, свързана с религиозните символи в публичните учебни заведения. Според юристите от Страсбург тези символи представляват “нарушение на религиозната свобода на учениците”. Съдът  разпореди премахването на кръстовете и разпятията от държавните училища, като осъди италианското правителство да плати 5 хиляди евро на майката, започнала този спор с местната администрация.

В Белгия забраниха бурките, на 12 май френското правителството ще предложи проектозакон за забрана на ислямския воал и на фереджето на всички обществени места.

Възниква въпросът: ако се пледира за забрана на фереджето и ислямския воал на публични места, то не следва ли същата норма да се приложи към монахините?

  Това смущаващо парче плат...

Подчинено съществуване в свят със забрани

Най-силният аргумент на противниците на забрадката звучи така: това не е обикновено парче плат, забрадката символизира всичко онова, което демократичните ценности отричат. Френският проектозатон на практика ще затвори вратите на учебните заведения за онези момичета, които са принудени да ходят забрадени. Така голяма част от тях ще бъдат изпратени в религиозни училища. Оттам нататък изборът пред момичетата ще бъде ограничен до подчиненото съществуване в един свят с още повече забрани от този, който днес им забранява да продължат учебния процес в държавни училища.

Яростта, с която се отхвърля носенето на хиджаб днес, води единствено до засилваща се ислямофобия и, според някои анализатори, е един вид клапа за други социални страхове и притеснения.

Оживената размяна на мнения в целия континент доведе до провеждането неотдавна на социологическо проучване сред 21 хиляди анкетирани в 12 европейски страни, сред които и България.

В тази компания България се отличи далеч пред другите - с категоричните 84.3 на сто - като оглави класациите на страните, в които по най-категоричен начин е изразено несъгласие в учебните заведения да бъдат допускани момичета с ислямска забрадка. След България се нареждат Франция с 68.7 %, последвана от Германия  с 66.3 %, Гърция  с 59.7 % и Белгия  с 59.9 %.

Автор: Еми Барух, Редактор: Александър Андреев