Доналд Ръмсфелд*, „Вашингтон Поуст”

Смъртта на Осама бин Ладен, застигнала го след операцията на американските специални части е огромен успех във войната на нашата страна срещу „Ал Кайда”. В резултат на програмите за разпити на ЦРУ и благодарение на данните, получени от задържаните лица в Гуантанамо, Куба, от 2001 насам бяха заловени или убити голяма част от високопоставените лидери на „Ал Кайда”. Този извод случайно беше потвърден наскоро от противозаконно разкритите от „Уикилийкс” повече от 700 класифицирани доклада на Министерството на отбраната, свързани с разпитите на задържани лица в Гуантанамо. Публикуването им застраши нашата сигурност и затвърди впечатлението сред съюзниците ни, че Америка е неспособна да опазва тайните си.

Но материалите също така разкриха категоричното доказателство за ефективността на антитерористичната политика на администрацията на Буш-младши след атаката от 11 септември 2001.

Противозаконно разкритите файлове, в допълнение към предоставените декласифицирани документи, свързани с разпитите на задържани, които бяха публикувани на www.rumsfeld.com, разкриха поредицата от решения и мъчителни преговори, които президентът Буш и националното разузнаване бяха принудени да направят. Там са документирани смъртоносни техники и похвати за разпити на хиляди задържани в Гуантанамо, които все още искат да се върнат в битката, както и усилията на анализаторите и разпитващите, помогнали ни да предотвратим още атаки.

Събирането на разузнавателни данни е труден и изнурителен процес. Някои информации се добиват на ръба на закона. Често важността на някои от данните, независимо дали са получени от старши или по-нискостоящи в йерархията оперативни работници, може да остане незабелязана с месеци и години, както се случи с дългогодишните усилия да се съберат в едно информациите, завели нашите сили до Бин Ладен.

Класифицираните данни от разпитите в Гуантанамо, особено онези на агент Абу Фарадж ал Либи, съдържат информацията за куриерската мрежа на „Ал Кайда” като дори се споменава Аботабад. Ако Бин Ладен следеше отблизо публикациите на „Уикилийкс”, особено тази от 25 април, вероятно нямаше да бъде там, когато морските тюлени на Съединените щати нахлуха внезапно в неговата бърлога няколко дни по-късно.

Основните документи все пак са най-доброто публично доказателство за нашите систематични усилия по установяването на връзките на задържаните с тероризма и да оценим опасността от тяхното възможно пускане на свобода или репатрирането им. Във война, в която нашите врагове се крият сред цивилното население и не излагат на показ своето оръжие, въпросът е не дали сме извършили някой неправилен арест, а дали има подходяща защита срещу допускане на грешки и поправянето им, когато бъдат открити.

Публикуваните от „Уикилийкс” файлове разкриват, че онези задържани, за които няма достатъчно доказателства, за да бъдат държани повече, са били освобождавани или препращани в други страни. Сред онези, които не са били определени като заплаха и са освободени, има голям брой върнали се в битката, от която уж се бяха отрекли, включително един човек, който след Гуантанамо става представител на клона на „Ал Кайда” в Йемен, високопоставен командир на талибаните, основен говорител в онлайн изданието на „Ал Кайда” и започва да подготвя камикадзета.

Класифицираните документи разкриват структурата на терористичните заговори, която до този момент не беше известна на обществото. Те са документирали сериозното смущение в дейността на „Ал Кайда” след атентатите от 11 септември и в опитите им да нанесат още един, по-силен удар. Командир от „Ал Кайда” обещава да взриви ядрена бомба в Америка, ако Бин Ладен бъде заловен или убит. Халед Шейх Мохамед обещава „ядрен апокалипсис”. Документите потвърждават ядрените амбиции на „Ал Кайда” и опитите й да купи уран. Те също така съобщават за подготвяна серия от атентати с използване на химически и биологически вещества: цианиди, пуснати във вентилационните системи на обществени сгради; природен газ, възпламенен в предварително наети апартаменти; и взривяване на „мръсна” бомба (с ядрени вещества – б.пр.) в градските центрове.

Документите също така трябва да опровергаят някои митове за Гуантанамо и за репутацията на хората, служещи с чест и достойнство там. Класифицираната информация например потвърждава, че трима от задържаните, умрели през 2006, всъщност са се самоубили, а не са, както безотговорно твърдят някои, жертви на брутални разпити.

Данните разкриват, че военните са уважавали религиозните чувства и традиции на задържаните: разрешавали са молитви пет пъти на ден, осигурявали са им подходящата храна съгласно мюсюлманските канони и са докосвали Корана единствено и само с ръкавици, а не са го потапяли в тоалетните, както напълно невярно се твърдеше в едно американско списание. Не е упражнявано никакво насилие, още по-малко мъчения.

Разкриването на подобна класифицирана информация компрометира разузнавателните източници и методи, рискувайки по този начин човешки животи. Документите показват например, че някои членове на „Ал Кайда” се пречупват и разкриват огромен обем информация за свои колеги. Сътрудничеството на един йеменски информатор – след разкриването му – който посочи дузина от задържаните като членове на „Ал Кайда”, сега стана публично достояние и го направи мишена за отмъщение.

Материалите в тези файлове трябва да стават предмет на изследване от бъдещите историци, а не заглавия в днешните вестници. През 1966 станах съспонсор на инициативата за свобода на информацията и дълго време вярвах, че свободният достъп до информация е жизненоважен за нашата демокрация, но импулсът за прозрачност трябва да бъде балансиран от защитата на националния интерес. Администрацията на Буш щеше да спечели много от разкриването на тези данни, но заради интереса на страната това трябваше да стане в подходящото време и чрез подходящите информационни канали.

Джулиан Асандж изрази надежда, че излагането на риск на живота на професионалистите от разузнаването, на военните и на информаторите сред терористите ще затрудни американското правителство и ще намали способността му да се разправи със своите врагове. Но документите на „Уикилийкс”, показали как и по какъв начин сме открили скривалището на Бин Ладен, по най-категоричен начин реабилитират политиката на администрацията на Буш в битката му за защитата на Америка и свободния свят от следващи терористични атаки.

Те дават неопровержимото доказателство за необходимостта от запазване на едно наистина ценно място, каквото е Гуантанамо.

*Доналд Ръмсфелд е министър на отбраната от 1975 до 1977 и от 2001 до 2006. Автор е на книгата „Познатото и непознатото: Мемоари”.

Превод: Георги Киряков

http://glasove.com/article-13769.php


http://svejo.net/1130477-globalization-donald-ramsfeld-vashington-poust-kak-uikiliyks-reabilitira-antiteroristichnata-strategiya