Прочетен: 2545 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 06.06.2011 20:09
Реч на Меглена Кунева за обявяване на кандидатурата й за участие в Президентски избори 2011
Скъпи приятели, граждани на България, тук съм, за да свикам мнозинството на промяната! Днес обявявам кандидатурата си за президент на Република България! От тази зала преди половин година тръгнах с няколко граждански организации, за да обиколя страната и да разговарям с хората. Говорих с десетки българи, срещнах се с над 50 различни професионални общности. Намеренията ми бяха в петата година от членството в Европейския съюз да говорим за новите измерения на свободата, за това как се чувстваме сега. Има ли повече справедливост, доверие в институците, в правилата, които възнаграждават усилията, състрадание към по-нуждаещия се, даващи самочувствие на можещия? Не видях тази свобода. Видях обезверени лица. Усетих хора, заминали си от България, независимо че бяха там, в залите.
И в Добрич, и в Шумен, и в Стара Загора, и в Русе, и във Варна – навсякъде чух едно и също: не живеем добре, не вярваме, че има справедливост в обществото ни. Опитваме се да правим бизнес, но бюрокрацията е по-голяма от нас. Говорим за свобода, но по телефоните говорим тихо. И най-страшното: не намираме причини да поискаме децата ни да останат в България.
Българите не заслужаваме това.
Нашата нация може и аз вярвам безрезервно в това.
Какво се случва с нас през последните години?
Как стана така, че усещаме Бългaрия на „дъното”, че от сравнението ни с другите европейски страни по образование, технологии и доходи боли и не се движим напред. Наистина ли не можем, или просто спряхме да искаме?
Аз имам своите отговори: имаме поразителни дефицити – на смелост, на реформаторство, на компетентност, на гледане напред, десетилетия напред. Имаме огромен дефицит на самочувствие и свобода. Имаме срамен дефицит на откритост и справедливост.
Децата ни бягат в мечтите си, ние бягаме в гнева си.
Всички знаем отговорите, но промяната не се случва. Защо?
Защото сме на грешен път. И съм тук, за да го кажа на глас – жизненоважно е да сменим курса.
България се отдалечава от Европа. Тя присъства в Европейския съюз само тялом. Духом се връща в миналото си.
Кандидатирам се, защото тези избори ще са повече от борба за президентския пост. Те ще са референдум за курса на България, за цялостното й управление.
Заявявам открито – виждам възможност за промяна. И президентската институция е мястото, от което мога да работя за тази промяна.
Кандидатирам се за президент на гражданите и затова избирам да го направя с подкрепата на инициативен комитет. Знам, че това е нова формула за България. Готова съм да поема по този път! Искам хората да знаят, че имат своя надпартиен кандидат. Не търся партийна подкрепа, не изразявам интересите на политици и лобита, не поемам партийни ангажименти. Силата ми е в моята независимост! Днес тя може да дойде само от вас.
Партиите правят политика. Народът – държавника.
Това, за което винаги сме се борили, за да се справим с обстоятелствата, е държавност и духовност. Това са двете неща, които са коствали живота на героите ни, усилията на поколения и гордостта ни, когато не сме ги имали.
Държавният глава е обединител на нацията и е лидер, като върви начело, а не като издава нареждания отвисоко. Именно защото е пряко избран.
Мой опонент в тези избори ще са: всяко погазване на човешките права, спрените реформи в икономиката, но и липсата на подкрепа за образованието и културата, липсата на работни места и чувството за безнадеждност.
Ще предложа в близките дни президентска платформа с „отворен код” и ще търся идеите, мнението и творческата инициатива на хората, за да допишем заедно националните приоритети.
Факт е, че справянето с бедността и безработицата, решителните реформи в здравеопзването и образованието и налагането на закона зависят от изпълнителната власт, но президентската институция също има своята роля. Уверена съм, че президентът може да изпълни много по-съдържателно правомощията си, да бъде много по-активен, да е съвсем близо до гражданите.
Ще кажете, че тези правомощия са ограничени, но истината е, че разбирането ни за тях е ограничено. Не властта е важна, за да бъдеш чут, а гласът. И когато го нямаш, спират да те слушат. Затова се кандидатирам - защото съм уверена, че многото се прави не с власт, а с глас, с кураж, с упорство.
Има четири големи предизвикателства пред България:
1. обедняването;
2. образованието и културата, демографският срив и здравето на нацията;
3. връщането ни към реда и правилата;
4. мястото на България в света.
Икономиката
Ще бъда президент „за” икономика на свободата и честната конкуренция и „против” монополите и злоупотребата с правата на потребителите.
Знам, че президентът не управлява икономиката. Но може да има огромно влияние върху спокойствието на обществото и бизнеса. Държавният глава може интелигентно да привлече инвеститори или пък провинциално да ги изгони. Мога да преодолея международната изолация на България и ще я направя отново атрактивна за инвестиции и нови работни места!
Ще предизвикам обществени дискусии, за да успеем да подобрим бизнес средата и да подкрепяме предприемачите. Заедно с другите институции ще бъда страж за силата на българския лев и за стабилността на финансовата система.
Ще налагам вето върху всеки закон, който въвежда излишни регулаторни режими, увеличава преките данъци и осигуровките, нарушава правата на потребителите и толерира монополите.
Образованието и културата, демографския срив и здравето на нацията
Това не е втори по важност приоритет. Напротив- днес това е задачата на задачите. Тук се крие отговорът как се чувстваме, как се осмисляме, как планираме следващата си крачка, как налагаме достойнството си в глобалния свят. Образование, култура, медицина – няма икономика без тези три опорни точки. И няма последици от нея, способни да ни изкачат нагоре.
Искам образована и здрава нация. Искам България отново да се гордее със своите красиви умове. Искам следващото поколение българи да почита и обича българския език, но и да говори езиците на модерния свят. Да владее информационните технологии, да има конвертируеми умения и да се чувства част от елита на световната цивилизация.
Ще работя за авторитета на българското училище и на българския учител.
Ще се боря с принудителната емиграция на българските медици. Здравеопазването не е нито бизнес, нито клинични пътеки. Пациентът с неговите права е над всичко. Но те могат да се осигурят само от достойно оценени и подкрепени от обществото ни медици.
Демографската криза е най-сериозната заплаха за бъдещето ни. Нацията ни се топи. Ще бъда президент, който ще настоява всички стратегии и закони да отчитат демографската криза и да дават решения за нея.
Искам посланието ми да е ясно за българите извън пределите на отечеството: Няма да си позволя да ви призовавам да се върнете. Моята работа е да преборя дефицитите, които ви прогониха от тук.
Толерантността и отношението към уязвимите и малцинствата – по това се съди за европейския облик и върховенството на закона на една държава. Няма и не може да има кандидат за президент, който мълчи, когато те се погазват.
Още по-пагубна от безразличието към слабия е нетърпимостта към различния. Това НЕ е българският национален характер! Ние сме известни с друго – спасихме българските евреи насред горяща Европа, живеем в сговор българи, турци, арменци, евреи, православни, мюсюлмани, протестанти, католици. Забравихме ли, че в Търновската конституция има текст, който гласи: “Всякой роб, от какъвто пол, вера и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия”.
Ред и правила
Най-великият интерес е този на човешките ни права. В годините на общ упадък и криза на ценностите едно общество е по-склонно да жертва част от свободата си срещу повече сигурност. Вярно е, че свободата не се яде. Но рано или късно насилието изяжда хората. Колкото и привидна сигурност да им гарантира междувременно.
Защитата на човешките права на всеки български гражданин е върхово задължение на президента и трябва да минава през всяка негова мисъл, дума и действие. Трябва пръв да даде вярната, безкомпромисна, силна реакция когато етническият мир, човешките права и законово гарантираните свободи бъдат застрашени. За мен това е основата на националната сигурност и в тяхно име са усилията на цялата държавна система за борба с престъпността и опазване на обществения ред. Ще реагирам винаги, когато правата и свободите се нарушават – със закон или управленско действие.
В България вече години наред има дефицит на справедливост. Противник съм на захранването му с кадруване и непрозрачни назначения. Не ни ли стига ниското доверие в държавността и институциите? Като президент ще обявя честна и прозрачна процедура за попълване на президентските квоти в регулаторните органи, за качествен подбор на висшите магистрати и на българските дипломати – без зависимости от лобита и агентурно минало.
Трябва да гарантираме националната сигурност на страната. Да изпълним съюзническите си задължения към НАТО и ЕС. Да гарантираме живота и здравето на нашите военнослужещи зад граница. Да се погрижим за човешкия потенциал на армията.
Бъдещето на въоръжените сили трябва да е обект на национално съгласие, а не на възгледите на отделен политик. Президентът трябва да отстоява възможностите за подготовка, обезпечаване и модернизация на въоръжените сили.
Мястото на България в света
Президентът е лицето на България пред света, а не е протоколен придатък към герба, знамето и химна.
Това са първите президентски избори след влизането на България в Европейския съюз. По време на този мандат ще се подготвяме да председателстваме съюза. Какви приоритети ще предложим ние – в икономиката, конкурентоспособността, сигурността, науката, региона, света? Каква култура ще покажем? Колко нови преведени автори, колко изложби, колко филми, колко концерти? Така както вече направиха Словения, Чехия, Унгария? Европа не стои на едно място и не ни чака да я настигнем.
Намирам за важно, за особено важно, президентът да знае достатъчно, да познава политиката на ЕС.
Уважаемо мнозинство на промяната, влизам в президентското състезание като кандидат на гражданите.
Битката няма да е лесна. Но съм твърдо решена да я водя с достойнство, защото нацията ни не заслужава повече агресия, омраза, подозрения, разделение. Ще предлагам решения. Не очаквайте от мен лични нападки към другите кандидати – когато се бориш за лидерство на нацията, трябва да го правиш с чест и уважение.
Кандидатирането ми не беше лесно решение и като всяко отговорно решение изискваше време.
За мен повратната точка бяха срещите с хората. Отвъд отчаянието усетих надеждата. Усетих енергията на способни и търсещи личности, които искат перспектива и честни правила. Безрезервно вярвам в това.
Много пъти на тези срещи чух: „Нямате право да се отказвате! Имате опит. Имайте и вяра. Заемете се още по-здраво!”.
Никога повече не искам млада майка да ме пита: „Защо да остана в тук?”. Искам след 5 години тя да има безусловен отговор на този въпрос: защото има работа, има бъдеще за децата й, има правила. И това е нормално в България.
Затова се кандидатирам и искам вашата подкрепа!
Заставам пред вас с лицето и мислите си.
Кандидатирам се за президент на Република България!
София, 6 юни 2011 г.
http://glasove.com/article-14107.php
http://svejo.net/1154104-globalization-rech-na-meglena-kuneva-za-obyavyavane-na-kandidaturata-y-za-uchastie-v-prezidentski-izbori-2011
Дано се събудим
КВАНТОВ ГЕНЕРАТОР ЗА СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ – ...
